РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№
1752
17.10.2022г. гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Пловдив, трети
състав, в публично заседание на шести октомври две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
При секретаря Марияна Георгиева
Като разгледа докладваното АД № 1000
по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145,
ал. 2 т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс / Обн. ДВ, бр. 30 от
11.04.2006г./
Образувано е по жалба на „ФАНТАСТИКА-2002“
ЕООД, с ЕИК ***, с адрес на управление: ***, представлявано от С. И. Ц., против
предписания, обективирани в Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2206122
от 31.03.2022г., издаден от главен инспектор И. Б. и инспектор Е. У. при
Дирекция „Инспекция по труда“-Пловдив, в частта на предписанията, издадени на
основание чл. 404, ал.1, т.1 от КТ по т.4 и т.5
и на основание чл. 404, ал.1,
т.12 от КТ по т.6.
В жалбата се навеждат оплаквания
относно необоснованост и
незаконосъобразност на предписанието в оспорената част. Основният аргумент се
свежда до това, че административният орган не е коментирал уговорено
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в
трудовите договори сключени с десетте лица. Изтъква се, че нито законът, нито
съдебната практика допускат контролните органи на инспекциите по труда да се
намесват в трудовото правоотношение между работодателя и работника и да издават
задължителни предписания за начисляване и изплащане на трудови възнаграждения,
доколкото това са трудови спорове и инспекциите по труда не са оторизирани да
разрешават тези спорове.
Излагат се още подробни съображения относно
незаконосъобразност на оспорения акт. Представят се подробни писмени бележки от
процесуалния представител на жалбоподателя. Претендира се отмяната на акта в
оспорената част и юрисконсултко възнаграждение.
Ответникът по жалбата – Дирекция
“Инспекция по труда”- Пловдив, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата като неоснователна. Намира оспорените предписания за правилни и
законосъобразни. Претендира отхвърляне на жалбата и юрисконсултско
възнаграждение. Представя подрони писмени съображения.
Пловдивският
административен съд, в настоящия състав, намира, че жалбата е процесуално
допустима, същата е подадена от страна, имаща право и интерес от обжалването.
За да се произнесе по същество, Съдът прие за установено следното:
При извършена проверка на 23.02.2022 г. от инж. И.С.Б.- главен
инспектор в Дирекция „Инспекция по труда" - Пловдив и Е.С.У.- инспектор в
Дирекция „Инспекция по труда" - Пловдив,
на „Фантастика 2002" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление посочения по-горе адрес, представлявано от С. И. Ц. – управител, по
работни места в складова база в ***, и от представените документи на 02.03.2022
г. и 31.03.2022 г. в Дирекция „Инспекция по труда" - Пловдив, извършиха
проверка на „Фантастика 2002" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление посочения по-горе адрес и законен представител С. И. Ц. – управител
/присъствал на проверката/ са установени следните нарушения относно оспорената
част:
При сключването на трудовите
договори с работниците и служителите, например с В.С.Ч., Е.А.С., П.Ф.С., С.Л.Т.и
Н.И.А., работодателят не е определил размера на допълнителното трудово
възнаграждение с постоянен характер, а именно допълнително възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит, на което имат право работниците и служителите.
Установено е, че са нарушени
изискванията на чл. 66, ал, 1, т. 7 от Кодекса на труда.
От представените при проверката
трудови досиета на работниците и служителите е установено, че работодателят не
държи в тях всички документи, свързани с трудовите правоотношения, а именно
молби и заповеди за ползван от работниците платен/неплатен годишен отпуск в
нарушение разпоредбата на чл. 1286, ал. 2 от Кодекса на труда.
А.Н.К. работи в дружеството от
10.07.2019 г., Г.Е.О.- от 30.10.2019 г., Д.Р.К.- от 13.11,2017 г., К.Г.Р.-от
11.10.2017 г., П.С.Г.- от 01.11.2018 г., Р.Р.С.-от 05.07.2019 г., С.Д.А.- от
22.08.2017 г., Т.Н.Т.-от 06.06.2019 г., Т.Д.К.- от 15.01.2018 г.; Г.Ф.Ц.е
работил в дружеството от 22.08.2017 г. до 20.01.2022 г. Всички изброени
работници към 01.01.2022 г. имат трудов стаж в дружеството повече от една
година. От представените ведомости за месеците януари и февруари 2022 г. е
установено, че работодателят не е начислил на посочените работници допълнително
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит миниум 0,6 процента
върху основната им работна заплата за всяка година трудов стаж, придобит в
дружеството, за посочените месеци, което е в нарушение разпоредбата на чл. 128,
т. 1 от КТ, във връзка с чл. 12, ал. 1 и чл. 12, ал. 2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата /ДВ, бр. 9 от 2007г.
От представените ведомости за месеците януари
и февруари 2022 г. е установено, че работодателят не е изплатил на А.Н.К., Г.Е.О.,
Д.Р.К., К.Г.Р., П.С.Г., Р.Р.С., С.Д.А., Т.Н.Т. и Т.Д.К.допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит миниум 0,6 процента върху
основната им работна заплата за всяка година трудов стаж, придобит в
дружеството за посочените месеци в нарушение на чл. 12, ал, 1, във връзка с чл.
12, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата /ДВ,
бр. 9 от 2007 г./.
От представената ведомост за месец януари
2022 г. е установено, че работодателят не е изплатил на Г.Ф.Ц.допълнително
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит миниум 0,6 процента
върху основната му работна заплата за всяка година трудов стаж, придобит в дружеството,
за месец януари 2022 г. в нарушение на чл. 12, ал. 1, във връзка с чл. 12, ал.
2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата /ДВ, бр. 9 от
2007 г./.
На основание чл. 404, ал, 1, т. 1
от КТ са дадени следните предписания: По т.4 от Предписанието: Работодателят да
начисли допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит
миниум 0,6 процента върху основната им работна заплата за всяка година трудов
стаж, придобит в дружеството, както следва: на А.Н.К., Г.Е.О., Д.Р.К., К.Г.Р., П.С.Г.,
Р.Р.С., С.Д.А., Т.Н.Т. и Т.Д.К.- за месеците януари и февруари 2022г. и на Г.Ф.Ц.-
за месец януари 2022 г, в съответствие с изискванията на чл. 12, ал. 1, във
връзка с чл. 12, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната
заплата. Определен е срок до 20.04.2022 г.
По т.5 е дадено следното предписание: Работодателят
на изплати на А.Н.К., Г.Е.О., Д.Р.К., К.Г.Р., П.С.Г., Р.Р.С., С.Д.А., Т.Н.Т. и Т.Д.К.допълнително
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит миниум 0,6 процента
върху основната им работна заплата за всяка година трудов стаж, придобит в
дружеството, за месеците януари и февруари 2022 г. в съответствие с изискванията
на чл. 12, ал. 1, във връзка с чл. 12, ал. 2 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, определен е срок до 20.04.2022 г.
По т.6 от предписанието: Работодателят на изплати на Г.Ф.Ц.допълнително
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит миниум 0,6 процента
върху основната работна заплата за всяка
година трудов стаж, придобит в дружеството, за месец януари2022г. в съответствие
с изискванията на чл. 12, ал. 1, във връзка с чл. 12, ал. 2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата. Определен е срок до
20.04.2022 г.
По делото са приети като писмени
доказателства: регистър за уведомления за действащи трудови договори във „ФАНТАСТИКА-2002“
ЕООД към 31.03.2022г. за прекратени трудови договори за периода от 01.01.2022г.
до 31.03.2022г.; разчетно-платежна ведомост за м.01.2022г., за м.02.2022г.;
допълнителни споразумения към трудов договор, считано от 01.04.2022г., допълнително начислени възнаграждения /л. 51-58/
и ведомости за изплатени заплати за м.май и м. април.
По делото са приети писмени доказателства
представени от ответника във връзка с установяване на компетентността на
инспекторите, издали спорните предписания. Това са Заповед № 528 от 15.07.2021г.
за назначаване на Е.С.У.на длъжност инспектор в отдел „Безопасност на труда и
контролна дейност“ в Д „ИТ“-Пловдив; длъжностна характеристика на Е. У.;
Заповед № 1202 от 27.11.2006г. за назначаване на И.С.Б.е на длъжност младши
инспектор в Д ОИТ“-Пловдив и заповед за изменение на служебното правоотношение
/л. 50/, от която се установява, че И.С.Б.е назначена на длъжност „главен
инспектор“ в отдел „Безопасност на труда и контролна дейност“ в Д „ИТ“-Пловдив.
С оглед
установената фактическа обстановка Съдът формира следните правни изводи:
Съгласно чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 от КТ за
предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на
законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по
труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение
на синдикалните организации могат да прилагат следните принудителни
административни мерки: да дават задължителни предписания на работодателите,
предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за
отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството,
свързано с държавната служба, включително и на задълженията по
социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за
информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по
Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в
многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и
за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни
условия на труда (т.1) и да дават задължителни предписания на работодателя и
органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и
обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения (т.12).
Оспорените предписания имат характер
на принудителна административна мярка по смисъла на чл. 404, ал. 1 от КТ. Наложена
е от орган с материална, териториална
компетентност и такава по степен предвид разпоредбите на КТ и Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" /УП на
ИАГИТ и в рамките на предоставените му правомощия.
Съгласно нормата на чл. 399 от КТ контролът за
спазване на трудовото законодателство е предоставен на Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда". Дирекциите "Инспекция по
труда", като поделения в системата на Изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда", са органи на изпълнителната власт и дейността на
тяхната администрация се осъществява от държавни служители и лица, работещи по
трудово правоотношение. Съгласно чл. 16,
ал. 2 от УП на ИАГИТ, Дирекциите "Инспекция по труда" осъществяват
дейността си на територията на съответната област, като упражняват цялостен
контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности,
упражняват специализирания контрол по спазването на Закона за здравословни и
безопасни условия на труд, Закона за насърчаване на заетостта,
законодателството, свързано с изпълнението на държавната служба и правата и
задълженията на страните по служебното правоотношение и на други нормативни
актове, когато това е възложено със закон, както и други правомощия,
обективирани подробно в разпоредбата. Нормата на чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1
от УП на ИАГИТ определя, че инспекторът е контролен орган и има правомощия,
установени в КТ, включително тези по чл. 404, ал. 1. В тази връзка по делото са
представени заповеди за удостоверяване на служебните правоотношения на инспекторите
И. Б. и Е. У., съставили Протокола за извършена проверка от 31.03.2022 г.
Оспорените предписания са издадени в предписаната
от закона писмена форма, като съдържат и мотиви, в това число правните и
фактически основания за издаването им. Същите са мотивирани в достатъчна степен
за да може адресатът им да разбере какво точно трябва да изпълни.
В хода на административното производство са
изяснени всички относими факти и обстоятелства, ето защо Съдът намира, че не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Оспорените предписания съответстват и на
материалноправните изисквания.
Относно задължителните
предписания по т. 4, т.5 и т.6, обективирани в Протокол за извършена проверка
от 31.03.2022 г. следва да се посочи, че
по силата на нормата на чл. 128 от КТ, законодателят установява задълженията на
работодателя, като страна в трудовото правоотношение, за начисление и плащане в
установения срок на трудово възнаграждение на работника или служителя.
Неизплащането на дължимите трудови възнаграждения представлява нарушение на
трудовото законодателство, установено в разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ,
поради което е налице посоченото в предписанията фактическо и правно основание
за издаването им. Необходимо е да се изясни изрично, че неначисляването на
дължимите трудови възнаграждения представлява нарушение на трудовото
законодателство, установено в разпоредбата на чл. 128, т. 1 КТ. При това според
чл. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/,
брутната работна заплата се състои от основна работна заплата, определена
съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на
труда и от допълнителни трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда,
в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор. Според чл.
6, ал. 1, т. 1 от същата наредба, допълнителните трудови възнаграждения са
определените с наредбата или с друг нормативен акт възнаграждения, които се
изплащат задължително. А чл. 12, ал. 1 и ал. 2 определят, че за придобит трудов
стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително
месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с
индивидуалния трудов договор, като за придобит трудов стаж и професионален опит
се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето, през което
работникът или служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в
т.ч. на различни работни места и длъжности. По делото са приети вътрешни
правила за организация на работната заплата - Правилник за организация на
работната заплата във „ФАНТАСТИКА 2002 ЕООД, приет на основание чл. 22 от
НСОРЗ, утвърден от управителя, в който правилник, в раздел IV „Формиране на
брутна работна заплата“, в т. 2.3. е
посочено, че за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и
служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение 0,6% върху основната
работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. А съгласно чл. 12,
ал. 9 от НСОРЗ правото за получаване на допълнителното трудово възнаграждение
за трудов стаж и професионален опит възниква при придобит трудов стаж и
професионален опит не по-малък от една година. При това разпоредбата на чл. 22, ал. 3 от НСОРЗ задължава работодателя
да изготви вътрешни правила с определено съдържание, като целта на
изработването на вътрешните правила за организация на работната заплата е да
съществуват ясни и конкретни правила, които да са предварително известни на
работниците и служителите и с които страните по трудовото правоотношение следва
да се съобразяват (така Решение № 10397 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. №
3464/2012 г., VI о.). В случая е
ирелевантно обстоятелството, че проверяващият орган не е коментирал в мотивите
на оспорените предписания утвърдените
вътрешни правила от
дружеството-жалбоподател.
Посоченият в задължителните преписания
процент допълнително месечно възнаграждение 0,6% за придобит трудов стаж и
професионален опит съответства на посочения в приложения по делото Правилник за
организация на работната заплата във „ФАНТАСТИКА 2002“ ЕООД. От представените
по преписката оборотни ведомости за месец януари и месец февруари 2022г. се
установява, че работодателят не е начислил и не е изплатил на конкретно
посочените работници, допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит миниум 0,6 процента върху основната им работна заплата за
всяка година трудов стаж, придобит в дружеството, за месеците януари и февруари
2022 г., съгласно изискванията на чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от НСОРЗ. По делото от
страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства за начисляване и
изплащане на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит миниум 0,6 процента върху основната им работна заплата за всяка година
трудов стаж, придобит в дружеството. По силата на нормата на чл. 270, ал. 3 КТ,
трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по
ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя -
на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му
възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. От работодателя
не са ангажирани доказателства за извършено плащане на дължимите допълнителни
трудови възнаграждения на посочените в задължителните предписания работници,
опровергаващи констатациите на контролния орган при проверката на платежните
ведомости на дружеството за м. януари и февруари 2022г.
Представените от жалбоподателя и приети по
делото допълнителни споразумения от
01.04.2022г. към трудови договори и платежни ведомости за м. 04 и 05. 2022г.,
доказват само частичното изпълнение на предписанията. Освен това обстоятелството,
че след издаване на предписание за начисляване и изплащане на допълнително
трудово възнаграждение на определено лице / лица/, същото е начислено или
изплатено, не се отразява върху законосъобразността на предписанието, а
единствено установява неговото изпълнение.
Неоснователно е възражението, че в
случаите когато трудовите правоотношения са прекратени, в преобладаващата
съдебна практика, е възприето становището, че са имуществени спорове с
гражданскоправен характер между работници и работодатели, които следва да бъдат
решени по исков ред. След прекратяване на трудови правоотношения,
административният орган действително може да издава предписания от вида на
процесните. Разпоредбата на чл. 404, ал. 1 от КТ установява правната възможност
и правомощието на контролните органи на Инспекцията по труда за предотвратяване
и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях по своя инициатива или
по предложение на синдикалните организации да прилагат принудителни
административни мерки, включително по т. 12 - да дават задължителни предписания
на работодателя за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и
обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения. Разпоредбата на чл.
404, ал. 1, т. 12 е в сила от 22.12.2017 г. (обн. ДВ, бр. 102 от 2017 г.),
а трудовото правоотношение между посоченото
в т. 6 от Протокола за извършена проверка от 31.03.2022 г. лице - Г.Ф.Ц./ работил
в дружеството от 22.08.2017г. до 20.01.2022г./ и жалбоподателя е прекратен,
след влизане в сила на тази разпоредба, т.е. при нейното действие.
Доколкото Инспекцията по труда има
задължение да извърши проверка дали се спазва трудовото законодателство от
страна на проверяваното дружество и ако констатира нарушения, да даде
предписания за отстраняването им, то законосъобразно са издадени настоящите
предписания. Констатирано е неначислено и неизплатено допълнително трудово
възнаграждение в полза на работници, и съответно са дадени предписания за
начисляване и изплащане на възнаграждението.
В случая не се решава трудово правен спор между работник и работодател,
а се касае за неспазване на трудовото законодателства за начисляване и
изплащане на допълнително трудово възнаграждение изобщо. Трудовоправен би бил
спорът между работник и работодател по отношение на размера на допълнително
трудово възнаграждение, както и наличието или не на основание за неизплащането
на възнаграждението (дали реално е престиран труд). Съдът намира, че задължителните
предписания, в оспорената част, са законосъобразни, поради което жалбата следва
да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Искането на процесуалния представител на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е своевременно заявено
и следва да бъде уважено в размер от 100лв. /сто лева/, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /нова
ред. ДВ бр. 8/24.01.2017 г./ във връзка с чл. 37, ал. 1 Закон за правната помощ
/ЗПП/ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ..
Воден от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 предл. последно от АПК, Пловдивският административен съд, трети
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „ФАНТАСТИКА-2002“ ЕООД, с ЕИК ***, с адрес на управление: ***,
представлявано от С. И. Ц., против предписания,
обективирани в Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2206122 от
31.03.2022г., издаден от главен инспектор И. Б. и инспектор Е. У. при Дирекция
„Инспекция по труда“-Пловдив, в частта на предписанията, издадени на основание
чл. 404, ал.1, т.1 от КТ по т.4 и т.5
и на основание чл. 404, ал.1,
т.12 от КТ по т.6.
ОСЪЖДА
„ФАНТАСТИКА-2002“ ЕООД, с ЕИК ***, с адрес на управление: ***, представлявано
от С. И. Ц., да заплати в полза на Главна инспекция по труда сумата в размер на
100лв. /сто лева/.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ
: /п/