О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. София, 01.11.2019г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪД, II - ри състав, в закрито заседание на първи ноември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИНА ВЪЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДИМЧО ГЕОРГИЕВ
2.
ДАНИЕЛА РОСЕНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Вълева въззивно наказателно частен характер дело номер 555 по описа за
2019 година за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на глава XXIІ от НПК.
Предмет на въззивна проверка е определение от 21.10.2019г.,
постановено по н.о.х.д. №2597/2019г. по описа на СНС, 20-ти състав, с което по
реда на чл. 270, ал. 1 и 2 от НПК е отказано да бъде изменена мярката за
неотклонение „Задържане под стража“, прилагана спрямо подсъдимия Б..
Срещу определението са постъпила частна
жалба от защитника на подсъдимия Б., в която се развиват доводи за неправилност
на определението. Поддържа се, че не са налице констатираните от СНС опасности
от укриване и от извършване на престъпление от страна на подсъдимия Б..
Претендира се отмяна на атакуваното определение и изменение на мярката в по –
леките по вид – „Домашен арест“ или „Парична гаранция“.
Съдът, след като се запозна с
доводите в частната жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока
по чл. 342, ал. 1 от НПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са
процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
С атакуваното определение, постановено
в открито съдебно заседание на 21.10.2019г. по реда на чл. 270 от НПК, СНС е
оставил без уважение молбата за изменение на мярка за неотклонение от „Задържане
под стража” прилагана спрямо на подсъдимия Б..
Определението е правилно. Едва 12
дни преди постановяване на проверяваното определение, въззивният съд за пореден
път е изложил своето виждане за съществуването на сериозен риск от бягство.
Въззивният съд е съзрял и опасност от извършване на престъпление, но с намалял
интензитет, за разлика от опасността от укриване, като е обосновал подробно
необходимостта от продължаване на изпълняваната спрямо подс. Б. мярка за
неотклонение „Задържане под стража“. В рамките на тези 12 дни не са настъпили
каквито и да било нови обстоятелства, нито се твърди, че са възникнали такива.
Единствения нов фактор е изтеклия времеви период от 12 дни. Очевидно същият е
пренебрежително малък и не налага ревизия на оспорената мярка за неотклонение,
наложена на подс. Б.. Подсъдимият Б. е бил обявен за общодържавно издирване и доведен
на територията на страната въз основа на издадена ЕЗА. По време на престоя в
следствения арест си е служил със забранена вещ – мобилен телефон, с който е
провеждал комуникация имаща за цел установяването му в друга държава. Тези два
фактора правят несъмнен риска от бягство. Опасността от извършване на
престъпление не е неутрализирана в резултат на изтеклия период на ограничаване
правото на свободно предвижване, с оглед многообразието, наказуемостта и
обществената нетърпимост на повдигнатите му обвинения.
Предвид горното съдът счита, че частната жалба
е неоснователна. Определението е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от
изложените съображения и на основание чл.345 от НПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 21.10.2019г.,
постановено по н.о.х.д. №2597/2019г. по описа на СНС, 20-ти състав, с което по
реда на чл. 270, ал. 1 и 2 от НПК е оставена без уважение молбата за изменение
на мярката за неотклонение „Задържане под стража“, прилагана спрямо подсъдимия Н.Б..
Определението не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.