№ 37
гр. Пловдив, 26.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Велина Ем. Антонова
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
и прокурора Н. Ст. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно
частно наказателно дело № 20235000600027 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:40 часа се явиха:
На именното повикване в 10:40 часа се явиха:
Делото е образувано по жалба на адв. В. К., в качеството му на
защитник на обв. А. Д..
Обвиняемият жалбоподател А. В. Д. се явява лично и с адв. В. К..
Прокурорът – Да се даде ход на делото.
Адв. К. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото,
поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
Адв. К. – Нямам отводи към състава и съдебния секретар. Нямам
доказателствени искания.
Прокурорът – Нямаме искания. Нямам отводи към състава и секретаря.
Нямам доказателствени искания.
1
С оглед становищата на страните,
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Адв. К. – Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите така
подадената, макар и бланкетна, жалба, тъй като защитата няма голяма
възможност да се запознае с доказателствата към настоящия етап. Считам, че
от малкото неща, които видях по делото, не може да се направи дори
обосновано предположение за авторството на подзащитния ми. Безспорно,
при настоящото производство доказателствата не би трябвало да са в такъв
обем и качество, каквото за осъдителна присъда, но към настоящия момент,
поне от това, което видях, няма абсолютно никакви доказателства, от които
да се направи обосновано предположение, като изключим твърдението, което
ние не оспорваме, че Д. е осъждан многократно. И твърденията на няколко
полицейски служители, че имало някакви записи от камери, т.е. лицето не
може да бъде разпознато, затова може да бъде всеки, затова най-добре да е Д.,
който също е осъждан преди. Оттам му се обосновава и повдигнатото
обвинение, като такова при опасен рецидив.
От друга страна, считам, че подзащитният ми е наркозависим. Тези
деяния, които ги прави, като грабежи и кражби, те са следствие на
наркотичната му зависимост. В конкретния случай трябва да го разглеждаме
като болен човек, а не като престъпник и като такъв да се отнасяме към него.
Все още в нашия закон има пропуски и наркотичната зависимост не се
приема като психично или психиатрично заболяване, за да може да бъде
настанен за принудително лечение, но това не може да се случи и в условията
на затвора, където е пълно с наркотици и са на много по-ниски цени,
отколкото вън. А причината да извършват, ако е извършвал, ако се установи
това, което аз нито съм убеден, че не го е извършил, нито че го е извършил,
просто рехави са доказателствата, то няма доказателства, а твърдения, и то
косвени твърдения за извършване на деянието. Считам, че при положение че,
макар и на ранен етап, няма какво да се разследва по ДП и с оглед че
евентуално, макар и в изключителни случаи, дори и в Пловдивски съд се
случват оправдателни присъди, моля да наложите на подзащитния ми поне,
ако е арест, то да бъде домашен арест, който донякъде ще ограничи
2
употребата на наркотични вещества, тъй като същият няма да излиза.
От друга страна, има твърдения от самия него, както и признати, така и
непризнати деца, живее на семейни начала. Т.е.по някакъв начин да му се
даде шанс да осъзнае наркотичната си зависимост, която е причина за всичко
останало, и ако има сили да се пребори с нея, или поне да ограничи
въздействието на веществата, които използва, то това да стане при условия,
близки до обичайните му, в дома му. Домът му е на ул. „К.“ № 8.
В тази връзка моля да се отклоните от статистиката на съда и да му
наложите Домашен арест, който по същество също е арест и би постигнал
целите на закона по-добре, отколкото Задържане под стража.
Обв. А. Д. за защита – Съгласен съм с казаното от моя защитник.
Прокурорът – Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите
протоколното определение на ПОС, като обосновано и законосъобразно.
Доводите, които са наведени пред вас, да не се взема най-тежката мярка за
неотклонение спрямо обвиняемото лице, не мога да ги споделя в пълнота.
На първо място, не мога да се съглася, че не е налице обосновано
подозрение, което е една от предпоставките за вземане на най-тежката мярка
за неотклонение Задържане под стража. Касае се за извършител на подобни
деяния, като сте се запознали с богатото съдебно минало на обвиняемия –
касае се за 12 влезли в сила съдебни акта.
На следващо място, доказателствената обезпеченост на този етап е
достатъчно висока – налице са разпити на пострадалата К., на свидетелите Н.,
С., на Н., на полицейските служители С. и Т.. Иззет и приобщен е запис на
охранителната камера на Казино „И.“. Направен е оглед на веществено
доказателство, като с оглед физическите данни, особеността в походката на
обвиняемото лице, на този етап може да се направи извод за причастност към
грабежа именно на него.
На следващо място, извършено е претърсване и изземване, като е иззета
конкретна дреха, която съответства от тази на записа, който е пред казино
„И.“.
Не на последно място, следва да се отбележи, че към настоящия момент
е налице и презумпцията по чл. 63 ал. 1 т. 1 предл. 1 НПК, която, с оглед
събраните до момента доказателства, не е оборена.
3
В този смисъл ще ви моля още веднъж жалбата да бъде оставена без
уважение, а протоколното определение да бъде потвърдено, като обосновано
и законосъобразно.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
Обв. А. В. Д. – Моля да ми наложите най-леката мярка за неотклонение,
тъй като имам малко дете на 7 години - ученик е и няма кой да се грижи за
него. Моля да бъде Домашен арест.
Съдът, след тайно съвещание намира и приема за установено
следното:
Производство е по реда на чл. 64, ал. 7-8 от НПК.
Образувано е във връзка с постъпилата въззивна жалба на адв. В. К.
срещу определение на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение, с
което е била взета мярка за неотклонение задържане под стража спрямо А. В.
Д. – обвиняем по досъдебно производство № 17/2-23 г. по описа на Шесто РУ
при ОД на МВР – Пловдив
В жалбата на адв. В. К. – служебен защитник на обвиняемия се
релевират доводи за липсата на обоснованото предположение за авторството
на деянието, като защитата намира изводите на окръжния съд в тази насока за
неоснователно базирани единствено на косвени доказателства, които не сочат
на деятелност, осъществена от неговия подзащитен. В попълнение се сочи, че
не е налице опасност от укриване, поради което като най-подходяща мярка се
сочи домашен арест.
В съдебно заседание пред настоящия съд доводите в жалбата се
поддържат от служебния защитник на обвиняемия.
В последната си дума последният моли за по-лека мярка за
неотклонение, различна от задържане под стража.
Представителят на държаното обвинение пледира за потвърждаване на
определението на първия съд, като намира същото за правилно и
законосъобразно, съобразено с всички данни по делото.
След като прецени доводите на страните и след проверка на атакуваното
определение на ПОС, настоящият съд намира, че същото е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди.
Въззивният съд споделя доводите на първия, че в случая са налице
4
всички кумулативно предвидени от закона предпоставки за вземане на най-
тежката мярка за неотклонение задържане под стража, като изложените
подробни мотиви във връзка с наличието на всяка една от тях няма да бъдат
преповтаряни.
Коректно е било отбелязано, че А. В. Д. е бил привлечен като обвиняем
за деяние с правна квалификация по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. с
чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК със санкционна рамка лишаване от свобода
от пет до петнадесет години и възможност за конфискация. В случая
предвиденият от законодателя по-тежко наказуем квалифициран престъпен
състав с висок минимум и максимум разкрива и високата степен на
обществена опасност и морална укоримост на процесното деяние като
престъпно поведение.
Доводите на защитата за липса на обоснованото предположение за
авторството на деянието, не намират опора в материалите по делото.
Настоящият съд намира, че от доказателствата, събрани в хода на
разследването, може да се направи извод за наличието на обосновано
предположение за авторството на вмененото престъпление с нужния
интензитет на доказателствата, необходими в производството, свързано с
мярка за неотклонение задържане под стража. В тази връзка е достатъчно да
се посочат кореспондиращите помежду си показания на пострадалата трудно
подвижна жена А. Д.а К. и свид. Б.Р. Н., които напълно съответстват на други
обективни данни по делото. В случая към доказателствената съвкупност е бил
приобщен и материален носител – диск, който е бил изискан и предаден от
съответното търговско дружество, стопанисващо казино „И.“. Действително
вероятно предстои назначаването и на видео-техническа експертиза дали
заснетото лице е идентично с обвиняемия А. В. Д., но така или иначе към
настоящия момент, при оглед на посоченото веществено доказателство в
присъствието на поемни лица, е било установено, че от местопроизшествието
бягайки се оттегля лице с характерна походка и облекло, съответстващо на
характеристиките, посочени от пострадалата и „идентифицирано“ от
свидетеля Б. Н. като обвиняемия Д.. Използването в случая на видеозаписите
от различни охранителни камери е напълно допустимо, тъй като всички
приобщени записи представляват случайно създадени веществени
доказателства. Създаването им произтича от съответна нормативна уредба,
5
свързана с опазване на обществения ред и правилата за реда в частно игрално
заведение. В този смисъл създаването им не е пряко свързано с конкретното
наказателно производство. Правилно те са ползвани от първия съд като
веществени доказателства по смисъла на чл. 109 НПК, защото имат
качеството на предмети, върху които има следи от престъплението. При
ползването им за нуждите на доказването към настоящия момент не са
възникнали съмненията за достоверността им.
По отношение на иззетото по делото в хода на претърсване и изземване
в жилище, обитавано от обвиняемия, веществено доказателство – мъжко яке с
характеристики, съответни на връхното облекло на Д., е необходимо да се
направи уговорката, че към настоящия момент в кориците на делото не се
намира приложен оригиналният екземпляр на хартиен носител, подписан с
мастилена паста от съдията при Пловдивския районен съд, одобрил
действието по претърсване изземване в обитавано от обвиняемия жилище, на
разпореждане № 305 от 16.01.2023 г по ЧНД № 280/2023 г., поради което
настоящата инстанция, противно на първия съд, няма да ползва при
изграждане на изводите си посочените материали докато не се установи
налице ли е надлежно обективирана съдебна санкция на извършеното
процесуално-следствено действие, като подходът е изцяло съобразен с трайно
установената практика на ВКС във връзка с подобни хипотези и разбирането,
че ЕИСС действа само като служебна програма. Независимо от казаното,
посочената по-горе синхронизираща доказателствена маса, непротиворечива,
обективна и процесуално неопорочена, подкрепя изводите на първия съд за
наличието на обосновано предположение във връзка уясняване на
обстоятелствата, свързани с визията, телосложението и характерната походка
на обвиняемия към момента на инцидента.
Правилно е преценено, че реалната опасност от укриване и
рецидивираща дейност е налице при активността на презумпцията по чл. 63,
ал. 2, т. 1, предл. 2 от НПК, като опасностите са изводими и на самостоятелно
основание от механизма на деянието, обремененото съдебно минало на
обвиняемия и укриването му след неговото извършване.
Съвкупният анализ на всичко изложено до момента води до извод, че на
настоящия процесуален етап са налице всички законоустановени
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 63 ал. 1 НПК и най-адекватна
6
за ранния етап на воденото спрямо обвиняемия наказателно производство е
мярката за неотклонение „Задържане под стража“, която ще способства за
бързото му и своевременно приключване.
Ето защо, ПАС счете, че обжалваното определение на ПОС като
правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Предвид на горното съдът и
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 85/19.01.2023 г.,
постановено по ч.н.д. № 113/2023 г. на Окръжен съд Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване и протест
Заседанието се закри в 10:50 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7