Гр. Сливен,
16.10.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТО
ХРИСТОВ
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА
при участието на прокурора Иван Иванов и при
секретаря Ваня Фърчанова , като разгледа докладваното
от съдия Детелина Бозукова КАНД № 101 по описа за 2023 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството
е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 108/2023 г. по описа на
РС-Сливен и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на С.Г.Т. *** против Решение № 233
от 20.06.2023 г., постановено по АНД № 108 от
2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 22-0804-005469 от 30.12.2022 г., издадено от началник сектор
към ОД на МВР- Сливен, РУ-Сливен, с което за нарушение по чл. 174, ал. 3, предл.
1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)
на касационния жалбоподател са наложени административните наказания
"глоба" в размер на 2000 лв. и "лишаване от право да управлява
моторно превозно средство" за срок от 24 месеца, две глоби от по 10 лева,
съответно за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание
чл.183 ал.1 т.1 предл.1 и 2 от ЗДвП, за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на основание
чл.183 ал.1 т.1, предл.3 от ЗДвП и глоба от 20 лева за
нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП на основание
чл.185 от ЗДвП или общо 2 040 /две хиляди и четиридесет/ лева и на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 12
контролни точки.
Касационният
жалбоподател твърди, че първоинстанционният съд не
направил верен анализ на събраните гласни доказателства и безкритично приел за
установена фактическата обстановка, изложена от АНО. Въз основа на тази фактическа
обстановка съдът достигнал до неправилен извод, че касаторът
е управлявал автомобила на посочената дата. Позовава се на нормативната уредба
съдържаща дефиниция на понятието "водач на МПС", а именно
разяснителната разпоредба на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП. Заявява се, че
отказът на касатора да бъде тестван се дължи на това,
че поканата за такава проверка е направена, когато той е бил извън МПС. Когато
е поканен от служителите на МВР за тази проверка, касаторът
се е намирал в казино “777“, съответно автомобилът е бил заключен, с неработещ
двигател и загасени светлини. От събраните доказателства не се доказвало по
категоричен и безспорен начин факта на управление на автомобила. Изтъква, че
АУАН страда от пороци във формата и съдържанието, които водят до
незаконосъобразност на НП и проведеното административнонаказателно
производство. Иска се настоящата касационна инстанция да отмени решението на
Районен съд – Сливен и вместо него да постанови друго, с което да отмени изцяло
наказателното постановление. Претендират се разноските по делото.
В съдебно
заседание, касационният жалбоподател се явява лично и с адв.
Е. Д. АК С. и поддържа касационната жалба на основанията, посочени в нея.
Ответникът по
касация – Началник сектор в РУ Сливен към ОДМВР Сливен, редовно призован, не
изпраща представител. В писмено становище оспорва жалбата и моли за оставяне в
сила на решението на РС Сливен. Прави възражение за прекомерност на претендирания от другата страна адвокатски хонорар.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Сливен дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата
и предлага решението на РС Сливен да бъде оставено в сила.
След като прецени
доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства, въз
основа разпоредбите на закона, Административен съд – Сливен, касационен състав,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба
е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна
страна, по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която
съдебният акт бил неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и
реквизити, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
е неоснователна по следните съображения:
Производството
пред Районен съд Сливен е образувано по жалба на С.Г.Т. *** против Наказателно
постановление № 22-0804-005469 от 30.12.2022 г., издадено от началник сектор
към ОД на МВР- Сливен, РУ-Сливен, с което за нарушение по чл. 174, ал. 3, предл.
1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)
на касационния жалбоподател са наложени административните наказания
"глоба" в размер на 2000 лв. и "лишаване от право да управлява
моторно превозно средство" за срок от 24 месеца, както и две глоби от по
10 лева, съответно за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание
чл.183 ал.1 т.1 предл.1 и 2 от ЗДвП, за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на основание
чл.183 ал.1 т.1, предл.3 от ЗДвП и глоба от 20 лева
за нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП на основание
чл.185 от ЗДвП или общо 2 040 /две хиляди и четиридесет/ лева и на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 12
контролни точки.
От
фактическа страна РС Сливен установил, че в гр.Сливен, на 11.12.2022г. полицейски служители, извършвайки
обход при движение в посока кръговото кръстовище
на бул. „Цар Симеон" били заслепени от дълги светлини на спрян лек
автомобил „Мазда 3" с per. №............
от другата страна на улицата пред заведение „Хемингуей". Полицейските
служители спрели до автомобила, установили водача, който бил извън него - С.Г.Т.,
като им се сторило, че той е със з. г. и м. на а., но тъй като не се движел към
този момент с моторното превозно средство, си тръгнали. Патрулът продължил в
посока кръговото кръстовище на бул. „Цар Симеон" като служителите видели,
че в 04,30 часа в лекия автомобил „Мазда 3" с per. №..............
се качва проверяваното от тях лице и потегля след тях в същата посока.
Полицаите го последвали със служебния автомобил и след като лицето продължило
движението си по бул. „Цар Симеон", покрай общинския пазар в посока
бензиностанция „Лукойл" спряло пред казино „777". Служителите на реда
подали светлинен сигнал и спрели след него. Извършили проверка отново на лицето,
този път като водач на посоченото моторно превозно средство, поискали да им представи
свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, свидетелство за
регистрация на автомобила, както и талона за техническия преглед на автомобила.
Водачът на моторното превозно средство отказал да ги представи като заявил, че
не ги носи, но полицейските служители видели, че документите му са на предната
седалка. Поканили водача да му бъде извършена проверка за у. на а. с техническо
средства „Дрегер 7510 ARNJ" с фабр. №0096, но водачът С.Т. отказал и побягнал в казиното.
Поради това му бил издаден талон за медицинско изследване №098031, който Т.
отказал да подпише и отказал да извърши к. и.. На поканата да направи тест за н.
и у. в., Т. не отказал и бил изпробван в РУ на МВР- Сливен, а пробата била
отрицателна.
За
установените нарушения бил съставен АУАН, съответно за нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 1
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), нарушение по чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за нарушение по чл.
100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и за нарушение по
чл.
147, ал. 1 от ЗДвП. Касационният
жалбоподател отказал да подпише и получи съставения му акт за установяване на
административно нарушение и отказът бил оформен с подписа на един свидетел. Въз
основана на АУАН било издадено обжалваното НП.
С оспореният
съдебен акт на РС Сливен е изцяло потвърдено наказателното постановление, в което
съдът е констатирал, че издаденият АУАН и НП са законосъобразни и в хода на
производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Съдът е приел, че изложените факти и обстоятелства в наказателното
постановление кореспондират с приетите писмени и гласните доказателства,
кредитирани с доверие, поради което нарушенията са надлежно доказани и при
липса на основания за отмяна и изменение на НП, оспореният санкционен акт е
потвърден изцяло.
Решението на РС
Сливен е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на
материалния закон.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията
предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда
само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Противно на
твърденията в касационната жалба съдебното решение изцяло е съобразено с
материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му съдът пълно и
всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно
ангажирането на административнонаказателната
отговорност на касатора се споделят и от настоящия
съдебен състав.
Касационната
инстанция приема, че с оглед събраните по делото доказателства решаващият
състав на РС Сливен е установил в пълнота фактическата обстановка, въз основа
на която е формулиран обоснования извод за липса на допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на АНП, както и за доказване с категоричност на
основния съставомерен факт- управлението на МПС от
страна на касатора, като в тази връзка препраща към
мотивите на първоинстанционното решение, на основание
чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК.
От приетите по
делото гласни и писмени доказателства, анализирани всестранно и обективно от РС
Сливен действително се установява, че именно С.Т. е управлявал автомобила на посочената
в АУАН дата и място и това обстоятелство не се оспорва от него. Правилно съдът
е кредитирал показанията на полицейските служители, които са безпристрастни,
последователни и логични. Заявеното от свидетеля Г. Я. по никакъв начин не може
да опровергае направените от наказващият орган фактически констатации, в
каквато насока са и изводите на съда. Не променят извода за съставомерност
на нарушението и показанията, дадени от свидетеля Т. К.. В случая по несъмнен
начин е доказано, че С.Т. е управлявал процесния
автомобил и именно в това качество му е извършена законосъобразно проверка,
независимо, че е излязъл от автомобила, в момента, когато са му изискани
документите. Управлението на превозното средство е осъществено непосредствено
преди извършената проверка, макар водачът да е преустановил движението на МПС и
да е излязъл от автомобила. Тези факти сами по себе си не препятстват
възможността лицето да бъде проверено именно в качеството на водач на
съответното МПС, при положение, че фактът на управлението е установен по категоричен
начин от показанията на свидетелите – полицейски служители и липсват показания
на свидетели очевидци в друга насока. По делото от касатора
не са ангажирани доказателства – свидетелски показания на други очевидци на
създалата ситуация. При тези данни, както правилно е изтъкнал РС Сливен в
обжалваното решение, поведението на водача да спре автомобила и да влезе в
казиното обосновава извода, че Т. е целял да осуети извършването на проверка. Безспорно
е по делото, че касаторът е отказал да му бъде извършена
проверка за у. на а. с техническо средство, съответно е отказал да извърши
изследване относно метода на к. и., респективно да се подпише на разписката за
получаване на самият талон. Въз основа на установеното нарушение по чл. 174, ал. 3, предл.
1 от ЗДвП, законосъобразно е издадено процесното
наказателно постановление, с което на касатора са
наложени предвидените от законодателя две кумулативни наказания, в указания от
нормата фиксиран размер. В тази връзка, в съответствие с приетите по делото
доказателства правилно НП е потвърдено от решаващия състав на РС Сливен.
Колкото до другите три нарушения, за непредставяне на изискуеми удостоверителни
документи и неизвършване на годишен технически преглед, в касационната жалба
въобще не са наведени доводи, оспорващи извършването на тези нарушения, поради
което такива не следва да бъдат обсъждани. За пълнота на изложението
касационната инстанция следва да посочи, че не се констатират пороци във
формата и съдържанието на съставения АУАН, които да водят до
незаконосъобразност на административнонаказателното
производство.
Предвид изложеното,
оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде
оставено в сила, а подадената срещу него касационната жалба е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
И двете страни
са направили искане за присъждане на разноски по делото. С оглед изхода на спора
съдът намира за основателно искането на процесуалния представител на ответника
по касация за присъждане на разноски. На
основание чл. 63д, ал. 4
от ЗАНН в полза на ОДМВР Сливен следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено при условията на чл. 37 от Закона
за правната помощ и чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ,
които разноски следва да се възложат
в тежест на касатора С.Т..
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен
съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 233 от 20.06.2023 г., постановено по
АНД № 108 от 2023 г. по описа на Районен съд Сливен.
ОСЪЖДА С.Г.Т. ЕГН **********
*** да заплати на ОДМВР разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80
/осемдесет/ лева.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: