№ 20995
гр. София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20231110136304 по описа за 2023 година
Предмет на делото е предявен иск от „Топлофикация София" ЕАД срещу
П. Г. Я., от гр. София, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
ответника за заплащане на сумата 1 324,41 лева (хиляда триста двадесет и
четири лева и 41 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 24.03.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 218,27 лева (двеста и осемнадесет лева и 27 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.0220 г. до 13.03.2023 г.,
36,92лева (тридесет и шест лева и 92 стотинки), представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 24.03.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 9,60 лева (девет лева и 60 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 10.04.2020 г. до 13.03.2023 г.
По така подаденото заявление било образувано гр.дело № 15358/2023 г. по
описа на СРС, 90 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК ответникът подал писмено
възражение, поради което са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК за предявяването на установителен иск. Ответникът - ползвател на
имота, описан в исковата молба, е ползвател на топлинна енергия през
1
периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и съответно е потребител на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл. 106 а, ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ и § 1, т.
2а от ДР на ЗЕ, поради което за него важат разпоредбите на действащото за
посочения период законодателство в областта на енергетиката, с оглед на
което сумите за същия са дължими от него. Продажбата на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия за
продажба на топлинна енергия от ищеца, които се одобряват от ДКЕР към
МС, с които се регламентират търговските взаимоотношения между ищеца и
потребителите на топлинна енергия. В същите са определени редът и срокът,
по които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните
суми за топлинна енергия, а именно - 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за
заплащане на дължимите от него суми в посочените ежемесечно
получаваните фактури, е най-късно до края на текущия месец, следващ този
на доставка на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца,
същият изпада в забава за изплащането на съответната сума, съгласно чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД. Ответникът е ползвал доставяната от ищеца топлинна енергия
през исковия период, но задължението не е погасено. Ето защо ищецът моли
след доказване основателността на иска и като поддържа, че ответника, като
потребител на топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ...., е потребявал топлинна енергия в периода 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., която не е заплатил изцяло, с оглед частично плащане на сума в
размер на 1 670.98 лв. в хода на процеса на 18.05.2023 г., ищецът моли да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че същия дължи
заплащане на сумата 23.75 лева (двадесет и три лева и седемдесет и пет
стотинки), представляваща остатък от неплатена главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът П. Г. Я., е депозирал отговор, с
който оспорва предявения иск като неоснователен, тъй като е платил
задълженията си, като представя доказателства за платена сума в размер на
23.97 лв. на 31.07.2023 г.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите
на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
2
Видно от приложеното гр.д. № 15358/2023 г. по описа на СРС, 90
състав, от ищеца на 24.03.2023 г. е депозирано заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото дело
суми относно топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ...., срещу П. Г. Я.
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Приети като писмени доказателства по делото са Общите условия на
ищцовото дружество за продажба на ТЕ /л. 32 и сл. от делото/, както
доказателства за наличието на договорно правоотношение по отчитане на ТЕ
на л. 14 и сл. от делото.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Искът е неоснователен, поради настъпило в хода на процеса плащане на
исковите суми, по следните съображения.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
/чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че спорното
главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на
топлинна енергия, обемът на реално доставената на ответника топлинна
енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на
спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е било проведено
успешно доказване, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия.
В конкретният случай се представиха доказателства, че ответника П. Г.
3
Я. е потребител на ТЕ, респ. битов клиент, което е видно от представения
констативен нотариален акт № 118, том 3, дело № 474/1922 г., установяващи
собствеността и по отношение на процесния недвижим имот, като от същия
не е налице оспорване, че е бил собственик на имота и през процесния
период.
На следващо място не е налице спор по отношение на обстоятелствата,
че ищецът е доставял на адреса в гр. София, ...., твърдените в исковата молба
количества топлинна енергия. В хода на делото се установява и че не е налице
спор, че ответникът е заплатил частично дължимите суми в хода на
заповедното производство, а в останалата част – в хода на исковото
производство. Това е така, защото е безспорно, че в срока за възражение по
чл. 414 от ГПК длъжникът е заплатил сума в размер на 1 670.98 лв. на
18.05.2023 г., която обаче е била недостатъчна да погаси всички дължими
суми за главница, лихви и разноски, като длъжникът не е съобразил
наличието на законна лихва върху главницата за ТЕ и за дялово
разпределение, която за периода от депозиране на заявлението на 24.03.2023
г. до плащането на 18.05.2023 г. е в размер на 24.18 лв. Затова и при
съобразяване на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, според която когато
плащането не е достатъчно да се погаси задължението за главница, лихви и
разноски, се погасяват първо разноските, след това лихвата и накрая
главницата, е налице дължим остатък от главницата, който от своя страна е
бил платен на 31.07.2023 г. с разписка за сума в размер на 23.97 лв.
Последното плащане е признато от представител на ищеца в открито съдебно
заседание на 06.12.2023 г., като същия претендира заплащането единствено на
разноски в исковото производство за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
С оглед изхода на делото и доколкото ответникът е станал причина за
завеждане на делото, съдът намира, че ответникът следва да му заплати
разноски в размер на 125 лв., от които 25 лв. за държавна такса и 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл.124, ал.1 вр. чл. 415, ал. 1 от
4
ГПК, предявен от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК .., със седалище и
адрес на управление: гр.София, ..., против П. Г. Я., ЕГН **********, със съд.
адрес гр. .... № 133А, за признаване за установено, че П. Г. Я. дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД сума в размер на 23.75 лева (двадесет и
три лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща остатък от неплатена
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
...., за които суми е издадена заповед от 31.03.2023 г. по реда на чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 15358/2023 г. по описа на СРС, 90 състав.
ОСЪЖДА П. Г. Я., ЕГН **********, със съд. адрес гр. .... № 133А, да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес
на управление: гр.София, ..., сума в размер на 125 лв., представляващи
разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5