№ 119
гр. Варна, 12.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
частно гражданско дело № 20213100502961 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 40, ал.3 ЗУЕС, вр. чл. 390 и сл. от
ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 40637/29.10.2021 г. от Дмитрий Арсеневич К.,
гражданин на Руска Федерация, с адрес: гр. Бяла, обл. Варна, ул. „Цар Ивайло“ № 1, ап. 111,
чрез адв. К.М. - САК, срещу Определение № 6176/12.10.2021 г., постановено по гр. д.
12524/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, XXV състав, с което е отхвърлено
обективираното в исковата молба искане по реда на чл. 40, ал. 3 ЗУЕС на ищеца Дмитрий
Арсеневич К. за спиране на изпълнението на атакуваните с исковата молба решения, взети
на проведени ОС на ЕС с адрес: гр. Бяла, ул. „Цар Ивайло“ № 1, от 02.08.2021 г. и
13.08.2021 г.
Жалбоподателят застъпва становище за неправилност на извода на
първоинстанционния съд, че процесните решения на ОС на ЕС касаят нормалното
функциониране на сградата и безопасното й обитаване, поради което тяхното спиране би
навредило на всички етажни собственици. Счита, че наличието на множество нарушения
при вземането на решенията, вкл. наличието на неразрешен спор за размера в кв.м. и
пропорционалното разпределение на общите части в сградата, липсата на бюджет на ЕС за
заплащане на дейностите по взетите решения, липсата на информация за дължимите, но
неплатени от „Миг-Маркет“ ООД суми по чл. 50 и чл. 51 ЗУЕС, обосновават
неправилността на горния извод. Заявява, че в сградата продължава налагането на решения
на ОС на ЕС за събиране на пари от етажните собственици, като не е ясно дали и „Миг-
Маркет“ ООД ще заплаща определените суми – т.е. без ясно разпределение между всички
етажни собственици и без ясно процентно участие в общите части на всеки етажен
собственик. Сочи, че в резултат не само за ЕС, но и за всеки етажен собственик, за когото
произтичат парични задължения от приетите решения, ще настъпят вреди. Счита още, че
първоинстанционният съд не е съобразил вредите от възникнали при липса на бюджет
парични задължения и правни промени с незаконно избран управител, както и вероятната
основателност на иска.
Навежда, че чрез разпратено в началото на м. октомври 2021 г. от управителя Ивайло
1
Ненов писмо до етажните собственици отново се прави опит „Миг-Маркет“ ООД да има
достъп до всеки продаден апартамент под формата на поддръжка на пожароизвестителната
инсталация.
Изтъква, че срещу решенията от ОС от 02.08.2021 г. на същата ЕС има образувано гр.
д. 202113110112780, по което с Определение № 6168/11.10.2021 г. е постановено спирането
им.
Настоява за отмяна на атакувания съдебен акт, като искането с правно основание чл.
40, ал. 3 от ЗУЕС бъде уважено.
Препис от частната жалба не следва да бъде връчван на насрещната страна.
Съдът, след преценка на данните по делото, приема следното от фактическа страна:
Според т. 3 от ТР № 5/24.06.2017 г. на ВКС по тълк. дело № 5/2014 г., прието от
ОСГК на ВКС, молбата за спиране на изпълнението на решение на общото събрание на
етажна собственост по чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС подлежи на разглеждане по реда на
обезпечителното производство. В мотивите по т. 3 от тълкувателното решение е прието, че
определението, с което съдът се произнася по молбата за спиране на изпълнението,
представлява по същество произнасяне по искане за налагане на обезпечителна мярка
„спиране на изпълнението“, предвидена в чл. 397, ал.1, т. 3, предл. посл. от ГПК.
Поради спецификата на това производство, сезираният съд извършва проверка на
твърденията в исковата молба и доказателствата към нея и преценява допустимостта на
претенцията, вероятната й основателност, обезпечителната нужда и адекватната на тази
нужда обезпечителна мярка.
Съгласно разпоредбата на чл. 396, ал.1 от ГПК, определението на съда по
обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок, който за
молителя тече от връчването му. В настоящия случай същата е депозирана в рамките на
законоустановения преклузивен срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Дмитрий
Арсеневич К., гражданин на Руска Федерация, с адрес: гр. Бяла, обл. Варна, ул. „Цар
Ивайло“ № 1, ап. 111, срещу Етажната собственост на сграда с идентификатор
07598.305.407.1 по КККР, с адрес: гр. Бяла, ул. „Цар Ивайло“ № 1, обективно-кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за отмяна на следните решения
на Общото събрание на Етажната собственост, проведено на 02.08.2019 г.: по т. 1 – за
приемане на отчета на управителя на ЕС, по т. 2 - за избор на Ивайло Галинов Ненов за
управител на ЕС, по т. 3 - за наемане на експерти, които да обследват състоянието на
покрива на сградата, и за събиране на оферти за извършване на ремонт, както и за отмяна на
следните решения на Общото събрание на Етажната собственост, проведено на 13.08.2019
г.: по т. 1 – за отхвърляне на направеното предложение общите събрания на ЕС да се
провеждат в периода от 15 юли до15 август всяка година и приемане същите да се
провеждат през цялата година, по т. 2 - за извършване на ежегодната проверка на
пожарните кранове в общите части на сградата съгласно дадената оферта, както и за
извършване на диагностика на пожароизвестителната инсталация в общите части на
сградата и сключване на договор за обслужването й.
С исковата молба е направено искане с правно основание чл. 40, ал.3 от ЗУЕС за
спиране изпълнението на горецитираните решения на ОС на ЕС.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че атакуваните
решения касаят нормалното функциониране на етажната собственост и безопасното й
обитаване, поради което спиране на тези решения би навредило на всички етажни
собственици, включително и на ищеца, като искането за спирането им е отхвърлено.
С оглед твърденията на ищеца в исковата молба по фактите и представените
доказателства, съдът приема следното:
2
По отношение на решенията на ОС от 02.08. 2021 г.:
Разпоредбата на чл. 396, ал. 3 от ГПК предвижда, че определението, с което се
допуска обезпечението на иска, не може да бъде спряно поради обжалването му с частна
жалба.
Служебно известно на съда се явява обстоятелството, че с Определение №
6168/11.10.2021 г. по гр. д. 202113110112780 по описа на РС – Варна, XL състав, е
постановено спиране на решенията на ОС на ЕС от 02.08.2021 г.; същото е обжалвано с
частна жалба, която е в процес на администриране. С оглед на това и по аргумент от чл. 396,
ал. 3 от ГПК, настоящият състав намира, че към настоящия момент не е налице
обезпечителна нужда, доколкото има постановен съдебен акт, който удовлетворява
направеното искане относно обжалваните решения на ОС от дата 02.08.2021 г. Независимо
че е постановено по искане на един от собствениците в етажната собственост, спирането на
изпълнението ползва всички останали. Предвид изложеното, искането за спиране на
горецитираното решение се явява неоснователно.
По отношенията на Решенията на ОС от 13.08.2021 г.:
Съдът намира, че искането се явява неоснователно; решенията, взети на проведеното
общо събрание, касаят правилната, дълготрайна, безопасна и безаварийна експлоатация на
сградата. Неоснователни са наведените твърдения в жалбата за несъразмерно заплащане на
парични суми. Разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС недвусмислено урежда, че разходите за
управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно
според броя на собствениците, ползвателите и обитателите.
Предвид изложеното, искането по чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС за спиране на изпълнението на
решенията на ОС на ЕС, проведени на 02.08.2021 г. и 13.08.2021 г., се явява неоснователно
и същото следва да се отхвърли, а атакуваното определение – да се потвърди.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 6176/12.10.2021 г., постановено по гр. д.
12524/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, XXV състав.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3