№ 938
гр. София, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20221000500094 по описа за 2022 година
С решение от 21.07.2021г по гр.д. № 2784/2019г. на Софийски градски съд, I -3 състав, ЗД
“Бул Инс“ е осъден да заплати на Е. А. М. на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от 7 200лв,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
28.09.2018г, ведно със законната лихва от 15.01.2019г. до окончателното изплащане, като
искът над присъдения размер до претендирания от 26 000лв е отхвърлен като
неоснователен.
Решението е обжалвано само от ищцата Е. А. М. в отхвърлителната му част с
оплаквания за неправилност. Конкретните доводи са за неправилно приложение на
материалния закон /чл.52 ЗЗД/, поради това че не са съобразени действително търпените от
ищцата вреди – тежестта на травмата счупване на дясна лъчева кост и другите по–леки по
вид увреди, търпените неудобства от имобилизацията и периода на възстановяване, както и
обществено-икономическите условия на живот към релевантния момент. На следващо място
се поддържа, че с оглед на механизма на ПТП не се установява принос от страна на
пострадалата, защото автомобилът е извършвал маневра на заден ход в забранена посока.
Евентуално, ако въззивният съд приеме съпричиняване, се оспорва възприетият в
стойностно изражение размер, който бил несъизмеримо висок спрямо доказаните груби
нарушения на водача. Иска се отмяна на решението в обжалваната му отхвърлителна част и
вместо това постановяване на ново по същество, с което се уважи искът в претендирания
размер за разликата до 26 000лв.
1
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия –ответник с развити
подробно съображения против оплакванията и искане за потвърждаване на решението в
обжалваната му отхвърлителна част.
Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема следното:
Решението е валидно и допустимо в обжалваната му отхвърлителна част /чл.269,
изр.първо ГПК/. В осъдителната си част не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Предмет на разглеждане пред първата инстанция са били обективно съединени преки
искове против застраховател за компенсация на търпени имуществени и неимуществени
вреди с пр. осн. чл.432 ал.1 ГПК, причинени при пътно-транспортно произшествие по вина
на водача на МПС, застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Пред първата инстанция не е имало спор относно наличието на валидно
застрахователно правоотношение по риска гражданска отговорност и образуването на
преписка по щета по заявление на пострадалия преди подаване на иска, с което се
обосновава допустимостта и легитимацията на ответното дружество.
Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт – в осъдителната му
част, следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от
фактическия състав на чл.432, ал.1 КЗ, включително причинените на ищцата
неимуществени и имуществени вреди в резултат на противоправното поведение на водача
на л.а.Деу Рейвър рег. № *** М. П., изразяващи се в нарушаване правилата за движение
/чл.40, ал.1 и ал.2 ЗДвП/, който при движение на заден ход не е съблюдавал пътя и че няма
да представлява опасност за другите участници и така реализирал пътно транспортно
произшествие, при което причинил средна телесна повреда на ищцата, изразяваща се в
трайно затруднение на движенията на десния горен крайник, за което е признат за виновен с
решение по НАХД № 3759/2019г. на СРС, 116 нак.състав.
С оглед на заявените в жалбата оплаквания и възраженията в отговора, предметът на
въззивен контрол се свежда до размера на обезщетението за причинените на ищцата
неимуществени вреди и наличието или не на принос от нейна страна за настъпване на
вредите, поради пресичане на необозначено място, както и неговото стойностно изражение
спрямо вината на деликвента.
Пред първата инстанция е изяснен механизма на произшествието, настъпило на
28.09.2018г. около 08:15 ч. между лек автомобил Деу Рейсър и пострадалата пешеходка,
като реализирано при движение на автомобила на заден ход по десния клон на ул. Христо
Силянов в посока надясно по ул. Никола Жеков, предназначен за движение в друга посока.
Левият клон бил предвиден за движение направо през ул. Никола Жеков по ул. Народни
будители и наляво по ул.Никола Жеков, при които отклонения се оформял триъгълник
забранен за движение на автомобили и пресичане на пешеходци. Пострадалата от своя
страна предприела косо пресичане зад автомобила, позициониран от лявата й страна.
Пресичането според вещото лице е косо, защото при удара с автомобила, движещ се на
2
заден ход, тя е паднала, подпирайки се с дясната си ръка на пътната настилка, при което е
счупила лъчевата кост в долния й крайник. Според решаващите изводи на вещото лице
причини за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на МПС, който е
предприел движение на заден ход преди да се убеди по несъмнен начин, че пътят е свободен
и няма да застраши останалите участници в движението, както и пресичането на
пешеходката на място, което не е определено за тази цел.
Според заключението по приетата пред първата инстанция медицинска експертиза в
пряка причинна връзка с пътния инцидент пострадалата пешеходка е получила счупване на
долния край на дясна лъчева кост – закрито; контузия и подкожно кръвонасядане в областта
на челото на главата, в дясно; контузия на носа; кръвонасядане на клепачите на дясното око
и охлузване на дясната буза; отоци и охлузвания по дясната подбедрица.
Непосредствено след инцидента е била отведена в болнично заведение, където е
извършена с локална анестезия мануална репозиция на закритото счупване на долния край
на дясната лъчева кост и е поставена гипсова имобилизация. Ищцата е била с гипсовата
имобилизация 40 дни, след което се е започнала раздвижване в домашни условия. През този
период е търпяла болки и страдания, които през първия месец са били с интензивен
характер. Периодът на пълно възстановяване е определен от вещото лице обичайно от 2 до
4 месеца при нормален оздравителен процес, както е протекъл при ищцата. При извършения
от вещото лице медик преглед ищцата е споделила субективни оплаквания за лесна
уморяемост и невъзстановени напълно движения в дясната китка и лявата раменна става.
Обективно при прегледа е установена ограничена абдукация при лява раменна става.
От показанията на разпитания свидетел М. /син на ищцата/, които следва да бъдат
ценени в частта, в която се подкрепят от изводите на експертизата, се установява, че след
инцидента е имала болки, ръката й била счупена над китката и имала наранявания по лицето
и тялото. В продължение на 1месец не можела да се обслужва сама, поради това се
наложило да ползва болнични, за да помага за ежедневните й нужди. Не можела да става
сама първите 40дни, помагал й да се надигне и раздвижи.Силни болки имала през първия
месец. Към момента ръката й била възстановена, но избягвала да вдига тежки предмети и
вече не пазарувала сама.
С оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав достига до извода,
че първоинстанционният съд не е приложил правилно принципа на чл.52 ЗЗД в съответствие
с разясненията, дадени в т.11 на ППВС № 4/1968г, тъй като не е отчел в достатъчна степен
всички обстоятелства, свързани с физическите и морални страдания на пострадалото лице. В
тази насока следва да се има предвид възрастта на ищцата 75години, в която
възстановителните процеси протичат по-бавно, вида и тежестта на получените увреди-
фрактура на горен крайник, причинила интензивни болки за период от 30дни и неудобства,
свързани с обездвижване и необходимост от чужди грижи за период от 40дни, както и други
по-леки по вид наранявания, които по съвкупност са лишили ищцата от възможност за
нормално функциониране и обслужване за период около 4месеца. Следвало е да се вземат
предвид и остатъчните последици във връзка с посочения дискомфорт и болков синдром при
3
физическо натоварване, както и установеният дефицит в движенията в областта на
увредената ръка, които въпреки че не се отразяват съществено на обема на движение, са
източник на неблагоприятни изживявания и създават трудности в ежедневието.
Обсъдените вече обстоятелства във връзка с вида и характера на травмите, момента на
настъпване на вредите /2018г/, включително и завишените лимити на застрахователните
покрития по застраховка „Гражданска отговорност“ след 01.01.2010г., дават основание
настоящият състав да приеме, че сумата от 20 000лв би била справедливо обезщетение за
търпените физически и морални страдания.
В рамките на така определения от настоящия състав размер на обезщетението ще
следва да се разгледа другото оплакване, повдигнато с жалбата на ищцата относно липсата
на принос или евентуално за неговото намаляване в стойностно изражение спрямо
основната вина на прекия извършител.
За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната
практика по приложение на цитираната норма, включително със задължителната по смисъла
на чл. 290 от ГПК /пр.решение № 169/28.02.12 г. по т.д. № 762/10 г. на ВКС-ІІ т.о.; реш.№
58/29.04.2011 г. по т.д. № 623/2011 г. на ВКС-ІІ т.о./. Между страните няма спор, установява
се и от събраните по делото доказателства – автотехническа експертиза, включително и
писмените доказателства, че пострадалата е предприела косо пресичане зад автомобила,
позициониран от лявата й страна, навлизайки на пътното платно на място, което не е
предвидено за пешеходци, при добра видимост както за водача на лекия автомобил, така и за
самата пешеходка, която не е имала обективни причини да не забележи опасността и да я
избегне. С пресичане на необозначено за целта място, пешеходката е нарушила
установените от закона правила за движение по пътищата (чл.113 от ЗДвП) и се е поставила
в риск. Съобразявайки тези обстоятелства, както и установените вече нарушения на водача
на лекия автомобил - движение на заден ход без да съблюдава пътя и да се увери, че не
представлява опасност за другите участници, фактът, че се е движел в забранена за него
посока, както и вмененото му по закон засилено внимание, когато се касае за уязвими
участници, настоящият състав приема, че приносът на пешеходката е значително по-нисък
от този на виновния водач и следва да се определи в размер на 20%, вместо приетите 40% от
първата инстанция.
При този извод определеното обезщетение от 20 000лв ще се намали с 20% или с
4 000лв на 16 000лв. В обобщение на изложеното, въззивната жалба се явява частично
основателна и това ще има за последица отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна
част за разликата от 8 800лв и присъждане на допълнителна главница в този размер, ведно
със законната лихва от приетия от първата инстанция начален момент 15.01.2019г. В
останалата обжалвана отхвърлителна част решението ще подлежи на потвърждаване.
По отговорността за разноски.
4
При този изход на делото следва да се редуцират присъдените пред първата инстанция
в тежест на ищцата разноски съразмерно на отхвърлената част над размер от 807,69лв,
вместо присъдените от първата инстанция от 1518,28лв. Допълнително в полза на адв.О. ще
се присъди сумата от 744лв, представляваща разликата между присъденото възнаграждение
/с определение по чл.248 ГПК, неразделна част от решението с вкл.ДДС/ в размер на 828лв
и действително дължимото при този изход на делото в размер от 1572лв с ДДС. В тежест на
ответника ще следва да се присъдят и дължимите държавни такси предвид, че ищцата е
освободено лице по чл.83, ал.2 ГПК в размер на 640лв пред първата и 320лв пред въззивната
инстанция.
Пред въззивната инстанция право на разноски имат и двете страни с оглед на
уважената/отхвърлена част на иска и обжалваемият материален интерес от 18 800лв.
Ищцата е представлявана безплатно от адв.О., на когото ще се следва възнаграждение по
чл.38 ал.2 ЗАдв в размер на 614лв с ДДС съобразно предвидените размери в Наредба
№1/2004г. Ответникът е претендирал и доказал разноски за адв. хонорар в размер на 1500лв,
против които е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК. То се явява основателно, тъй като
делото не се отличава с фактическа и правна сложност и производството е приключило в
рамките на едно съдебно заседание. Съобразно предвидените размери в Наредба № 1/2004г
и с добавен ДДС ще следва да се намали до 1350лв, от които при този изход на ответника се
следват разноски от 718,09лв., които са дължими от ищеца.
Водим от гореизложеното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 21.07.2021г по гр.д. № 2784/2019г. на Софийски градски съд, I -
3 състав в обжалваната му отхвърлителна част, в която е отхвърлен предявеният от Е. А.
М. против ЗД „Бул Инс“АД ЕИК ********* иск за обезщетение за неимуществени вреди
на осн. чл.432 ал.1 КЗ над присъдения размер от 7 200лв до установения за дължим размер
от 16 000лв, както и в частта за разноските пред първата инстанция, присъдени в тежест на
Е. А. М. над размер от 807,69лв до присъдения от 1518,28лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“АД ЕИК ********* да заплати на Е. А. М. ЕГН **********,
5
със съдебен адрес: гр.София, ул. ***, № 38, партер, ап. 2 допълнително сумата от 8 800лв,
представляваща разликата между дължимото обезщетение за търпени неимуществени вреди
в резултат на ПТП на 28.09.2018г в размер на 16 000лв и присъденото от първата инстанция
в размер на 7 200лв, ведно със законната лихва върху допълнително присъдената главница,
считано от 15.01.2019г до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.07.2021г по гр.д. № 2784/2019г. на Софийски
градски съд, I -3 състав в останалата обжалвана отхвърлителна част.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“АД ЕИК ********* да заплати на адвокат В. О. сумата от
общо 1358лв, представляваща допълнително дължимото адв. възнаграждение от 744лв пред
първата инстанция и 614лв пред въззивната инстанция на осн. чл.38 ал.2 ЗАдв.
ОСЪЖДА Е. А. М. да заплати на ЗД „Бул Инс“АД ЕИК ********* сумата от
718,09лв, представляващи разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“АД ЕИК ********* да заплати дължимата пред първата
инстанция държавна такса от 640лв и 320лв държавна такса пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване препис на страните при наличие на предпоставки по чл.280
ГПК.
Председател: Членове:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6