Р Е Ш Е Н И Е
№ 884
гр. Русе, 22.05.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8598 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „Топлофикация Русе” ЕАД срещу А.С.А., в която се твърди, че ответникът
е купувач на доставяна от ищцовото дружество топлинна енергия за имот в гр.
Русе, ********, с абонатен № *****. Твърди се, че за периода от 22.12.2017г. до
24.07.2018г. в този имот дружеството доставило на ответника и му била
разпределена топлинна енергия на обща стойност 221,95лв. по 11 броя фактури,
която енергия не била заплатена. С оглед липсата на изпълнение на това
задължение в предвидените в Общите условия срокове - на ответника били
начислени и 9,53лв., представляващи обезщетение за забава за периода от падежа
на всяка от фактурите до 30.09.2018г. За събиране на тези вземания, ищцовото
дружество депозирало заявление по реда на чл. 410 ГПК, по което било образувано
ч.гр.д. № ****/2018 г. по описа на Районен съд – Русе и издадена Заповед за
изпълнение. С оглед дадените от съда указания в това заповедно производство за
предявяване на иск, ищецът претендира в настоящото производство да бъде
признато за установено, че А.С.А. *** сумата от 221,95 лв. - главница за
доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 22.12.2017 г. до
24.07.2018 г. по 11 броя фактури, лихва за забава в размер на 9,53 лв.,
законовата лихва върху главницата от 01.10.2018 г. до окончателното изплащане.
Претендират се и направените в двете производства разноски.
В срока по чл.131 ГПК, особения представител на ответника, назначен по реда на чл.47, ал. 6 ГПК
изразява становище за допустимост, но за неоснователност на предявеният иск.
Счита, че същият е недоказан, тъй като от събраните по делото доказателства не
се установявало наличието на облигационно отношение между страните, въз основа
на което да се претендира от ответника заплащане топлинна енергия, с оглед на
което се моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
От представените по
делото и неоспорени писмени доказателства – договор №***/24.10.1994г. за
доставка на топлинна енергия, протоколи от общо събрание на етажна собственост
бл. „***“ вх.***, договори за отчитане на консумираната топлинна енергия и
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в същата етажна собственост и др. се установява, че сградата
(етажната собственост) в която се намира процесния имот на ет.** е присъединена
към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество.
Ответникът А.С.А. е
участвал в общото събрание на живущите в бл. „***“ вх.**, проведено във връзка
с подписването на договор с ищцовото дружество за топлоснабдяване на сградата,
името и подписът му фигурират в различни списъци на етажната собственост,
включително и в списък на заявените уреди за индивидуално разпределение. На
08.10.1990г. ответникът е депозирал молба до директора на СП „Топлофикация“ за
пломбиране инсталацията за отопление и БГВ поради отсъствие за неопределен срок
за адрес блок „***“ вх. **, ет.**.
Видно от
изготвената по делото справка от НБД „Население“, постоянният адрес на
ответника съвпада с процесния имот, а за негов настоящ адрес е посочено *** от
29.08.2000г.
За периода 22.12.2017г.
до 24.07.2018г. ищцовото дружество е издало 11бр. фактури за потребена топлинна
енергия и извършена услуга дялово разпределение за имот – апартамент в гр.
Русе, ******** на обща стойност 221,95лв. Поради забава в плащането им,
дружеството е начислило според представено извлечение от счетоводството му и
обезщетение за забава в размер на 9,53лв., представляващо сбора от
обезщетенията за забава върху всяка фактура, считано от падежа й до 30.09.2018г.
В полза на „Топлофикация
Русе“ ЕАД, срещу А.С.А. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 410 ГПК с №**** от 03.10.2018г. по ч.гр.д.№****/2018г. по описа
на РС-Русе за сумите 221,95лв. - главница за доставена и разпределена топлинна
енергия за периода от 22.12.2017г. до 24.07.2018 г. по 11 броя фактури, лихва
за забава в размер на 9,53лв. дължима за периода от падежа на всяка от
фактурите до 30.09.2018г., законовата лихва върху главницата от 01.10.2018г. до
окончателното изплащане, както и за 77лв. разноски по делото. Заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, с оглед на което съдът
на основание чл. 415, ал.1 т.2 ГПК е дал указание на кредитора да предяви иск
за установяване на вземането си.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Искът за
установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след
като издадената заповед е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
Възникването на
облигационни отношения между страните във връзка с топлоснабдяването на
процесния имот се установява от представените писмени доказателства. Липсата на
доказателства за последваща промяна в собствеността на имота или откриването на
партида за него на друго лице (ползвател или собственик), дава основание да се
приеме, че ответникът продължава да е потребител (клиент) на топлинна енергия
за процесния имот и период по смисъла на чл. 153 ЗЕ и ТР №2/2017г. на ОСГК на
ВКС.
В конкретния
случай, по представените 11бр. фактури се претендира заплащане на топлинна
енергия отдадена от сградната инсталация и от отоплително тяло в жилището без
измервателен уред. Т.е. начислените суми не са на основание реален отчет на
измервателни уреди, а на служебно извършени изчисления за цялата сграда и
тяхната дължимост не е обусловена от реалното ползване на жилището. Доколкото
тези изчисления не са оспорени, и с оглед качеството на ответника на ползвател
на топлинна енергия за процесния имот, той дължи нейното заплащане в
претендирания размер.
По изложените
съображения предявеният иск следва да бъде изцяло уважен.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на ищцовото дружество следва да
се присъдят направените за настоящото производство разноски в размер на 325лв.
и тези за заповедното производство в размер на 77лв.
Така мотивиран и на
осн. чл. 422, ал.1 ГПК, районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.С.А.
ЕГН********** ***, дължи на "Топлофикация Русе" ЕАД, гр. Русе,
ул. "ТЕЦ Изток", ЕИК *********, представлявано от изп. директор
Севдалин Желев Желев сумите: 221,95лв. -
главница за доставена и разпределена топлинна енергия по абонатен №***** периода от 22.12.2017г. до 24.07.2018 г. по 11
броя фактури, лихва за забава в размер
на 9,53лв. дължима за периода от падежа на всяка от фактурите до
30.09.2018г., законната лихва върху
главницата от 01.10.2018г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена
заповед №**** от 03.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№****/2018г. по описа
на РС-Русе.
ОСЪЖДА А.С.А. ЕГН********** ***, да заплати на "Топлофикация Русе" ЕАД, гр. Русе, ул. "ТЕЦ
Изток", ЕИК *********, представлявано от изп. директор Севдалин Желев
Желев сумата от 325лв. разноски за
настоящото производство и сумата от 77лв.
разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№****/2018г. по описа на РС –
Русе.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия: