РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№. 1902/21.10.2021г.

 

гр. Пловдив, 21.10. 2021 г.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ:          ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                             ПЕТЪР КАСАБОВ

                            

 

при секретаря Б.К. и участието на прокурора И. С., като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н. дело № 1628 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Силвия П., против Решение № 592/13.05.2021 г. на Районен съд Пловдив, VІІ н.с., постановено по АНД № 8054 по описа на същия съд за 2020 г., отменящо Наказателно постановление (НП) № 548088–F573798/18.11.2020 г. на Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на „В.пласт“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лв., за извършено нарушение по чл. 125, ал. 5 във връзка с ал. 3 от ЗДДС.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на закона. Иска се обжалваното решение да бъде отменено, а издаденото НП да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред двете съдебни инстанции.  

3. Ответникът по касационната жалба - „В.пласт“ ЕООД, не взема конкретно становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от “В.пласт” ЕООД против НП № 548088–F573798/18.11.2020 г. на Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Пловдив.

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № F573798 от 06.10.2020 г., съставен от Венелина Стоянова Бочукова – инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

При извършена проверка на 15.09.2020 г. в ТД на НАП Пловдив, е установено, че “В.пласт” ЕООД, ЕИК *** като регистрирано по ЗДДС лице не е спазило установения в закона срок за подаване на отчетните регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.08.2020 г. – 31.08.2020 г. до 14.09.2020 г. включително.

В АУАН е посочено още, че отчетните регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС са подадени по електронен път в ТД на НАП Пловдив на 17.09.2020 г. и са заведени с вх. № 16004432340/17.09.2020 г., с което е нарушен състава на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.

Отбелязано е още, че нарушението е за първи път, както и че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в спорното НП, в което е посочено, че нарушението е извършено за първи път.

7. За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че са налице обстоятелства, които обуславят маловажност на случая, поради което наказващият орган е следвало да приложи разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН.

ІV. За правото:

8. Така постановеното решение е правилно.

9. От данните по делото по несъмнен начин се налага извода, че деянието следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28, б. “а” от ЗАНН. Действително отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС за данъчен период м.08.2020 г. не са подадени до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят, а именно до 14.09.2020 г. Същите обаче, са подадени на 17.09.2020 г., т.е. с три дни закъснение. На практика, с подаване на обсъжданите отчетни регистри макар и със закъснение, задълженото лице не е препятствало по никакъв начин разчитането си с бюджета. Тези обстоятелства, преценени в своята съвкупност, и с оглед обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, както и с оглед  липсата на данни за извършени от дружеството  други  нарушения на фискалната дисциплина, обосновават извод, че в случая е налице маловажен случай на административно нарушение по чл. 125, ал. 5 във вр. с ал. 3 от ЗДДС. В случая размерът на декларирания резултат ДДС за внасяне, е без всякакво значение, доколкото, ако същият не бъде внесен в законоустановения срок, задълженото лице дължи законната лихва за забавата.

10. За маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, следва да се приеме това административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид (арг. чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН). 

Настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да е осъществен състава на административно нарушение, с оглед посочените по- горе смекчаващи обстоятелства, деянието разкрива по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При това положение налагането на имуществена санкция, макар и в минималния предвиден размер, се явява несъразмерно тежка спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца.

11. Вярно е, че обществените отношения, регулирани от Закона за данък върху добавената стойност, са от особена обществена важност, но това не може да игнорира задължението на административнонаказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Процесният случай каза се, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с другите такива нарушения, и очевидно е маловажен случай на нарушение по чл. 125, ал. 5, във вр. с ал. 3 от ЗДДС. Като не го е квалифицирал като такова, административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН.

12. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материални, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.   

 

Мотивиран от изложеното, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 592 от 13.05.2021 г. на Районен съд гр. Пловдив, постановено по АНД  № 8054 по описа на същия съд за 2020 г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                                             2.