Р Е Ш Е Н И Е
№ 1224
Гр.
Пловдив, 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Пловдив, ХХІV касационен
състав, в публично
съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при
секретаря К.Р.
и участието
на прокурора Владимир Вълев,
като
разгледа докладваното от съдия Матеева КАНД № 938 по описа на съда за 2021година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ .
Образувано е по две касационни
жалби – от Главна дирекция „Иппълнение на наказанията“ и от адв. Г.М. - пълномощник на Н.К.С. срещу
Решение № 2360/17.12.2020 год., постановено по Административно дело № 1478/2020
год., по описа на Административен съд - Пловдив, Х - ти адм. състав, с което в
производство по чл. 203 и следв. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за
отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и чл. 284, ал. 1 и следв.
от ЗИНЗС, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е осъдена да заплати на Н.К.С.,
понастоящем намиращ се в Затвора - гр. Пловдив обезщетение за причинени
неимуществени вреди в затвора гр. Пловдив в периода от 13.09.2003 г. до
24.06.2020 г., вкл. в размер на 2 500.00 лв., като е отхвърлен иска в
останалата му част за разликата до пълния
предявен размер от 40 000 лв..
С касационната жалба от
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ се възразява срещу правилността и
обосноваността на съдебното решение, като се прави искане да се постанови ново
решение, с което да се отхвърлят изцяло претенциите на ищеца или решението да
бъде отменено в частта, в която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е
осъдена да плати обезщетение за сума над 500 лв. до присъденият размер от
2500.00 лв.
В касационната жалба,
депозирана от адв. М. се сочи, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно. Твърди се, че е занижено присъденото парично обезщетение и се иска
да бъде отменено процесното решение, като се постанови ново такова, с което да
се уважи в цялост иска, предявен от Н.К.С..
Страните по делото,които
едновременно са касационни жалбоподатели и ответници,взимат становище за
неоснователност на насрещните жалби.
Представителят на Окръжна
прокуратура дава заключение за основателност на жалбата на ГДИН и
неоснователност на касационната жалба на Н.С...
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което е процесуално допустима.
Производството пред
Административен съд – Пловдив се е развило по исковата молба на Н.К.С. ,чрез
адвокат Г.М. против ГДИН , с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр.
с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск по чл. 284, ал.
1 от ЗИНЗС ,като бъде осъден ответника да му заплати обезщетение в размер на 40 000 лв., за
понесени от ищеца неимуществени вреди от бездействията на затворническите
администрации в Затвора - гр. Пловдив за периода 13.01.2005 г. до 24.06.2020
г., както и в Следствения арест на гр. Пловдив, за периода 13.02.2004 г. –
13.01.2005 г.
В исковата молба е посочено,
че неимуществените вреди се изразяват в унижение, срам, чувство за безпомощност,
болки и страдания. По отношение на периода, в който ищецът е пребивавал в
затвора Пловдив се твърди, че нетната площ на килиите не е надвишавала 3 кв. м.
и не е имал достатъчно жизнено пространство, липсвала вентилация и свеж въздух,
което водило до задух и кашлица. Изложено е, че към момента тоалетните в
затвора Пловдив са с неработещи казанчета, липсвали прегради, липсвали чешми и
умивалници и тоалетната не е шумоизолирана. Изложено е още, че храната в
Затвора Пловдив е с лошо качество и не съдържа достатъчно калории, а водата не
ставала за пиене. Изложени са доводи за лошото състояние на банята, липса на
светлина в килиите, прокапали тръби и мухъл. Твърди се, че през зимата килиите
в затвора Пловдив са много студени, а през лятото топли. Посочва се, че
спалното бельо се е сменяло много рядко, а килиите били пълни с инсекти. Прави
се оплакване, че спрямо ищеца не е водена индивидуална и корекционна работа, и
не му е дадена възможност за участие в програми за въздействие. Твърди се, че
условията и в наказателните килии са много лоши - липсва на санитарен възел,
недостатъчна е нетната площ светлината.
За периода, в който ищецът е бил настанен в Следствения арест гр. Пловдив,
оплакванията са за недостатъчна жилищна площ, липсата на осветеност, лоша хигиена,
наличие на мухъл и насекоми, както и липса на санитарен възел в килията.
В първото по делото съдебно
заседание, процесуалният представител на ищеца - адв. М., на основание чл.214
ал.1 от ГПК, е направил искане за
изменение на претенцията по отношение на лошите условия в Затвора – Пловдив,
като същата следва да се счита от 13.09.2003 г. до 24.06.2020 г., а не от
13.01.2005 г., което искане съдът е приел за допустимо.
С оглед обстоятелствата,
изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на
делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите
към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил
фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при
обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи.
С решението си по делото
административният съд е уважил частично предявения иск за обезщетение за
причинени неимуществени вреди в затвора гр. Пловдив в периода от 13.09.2003 г.
до 24.06.2020 г., вкл. в размер на 2 500.00 лв., като е отхвърлен иска в
останалата му част за разликата до пълния
предявен размер от 40 000 лв..
При съобразяване изискването на чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС за определяне на кумулативния ефект върху лицето на установените в случая
условия, съдът е определил размера на дължимото се обезщетение при приложението
на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
Решението е валидно,
допустимо и правилно.
Съдът е изяснил напълно
фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване
на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, обсъдил ги
е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата
инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда,
че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко
или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1
се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в
случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното.
Правилен е изводът на
административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка,
че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична
основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи
от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание "лишаване от свобода"
от ищеца в периодите ,предмет на исковата молба.
Несъстоятелно е твърдяното в
касационна жалба на ГДИН, че решението е необосновано. Първоинстанционният съд
е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за
установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е
изведен правилният извод за частична доказаност на изложените в исковата молба
обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на
съда не основава твърдяната необоснованост на обжалваното решение. Съдът в
изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС е изискал от
специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от
значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно
съдържанието и е приел за доказани твърдени в исковата молба факти.
Законът забранява осъдените
да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава
Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им
наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга –
начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание
или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на
задържането, и от трета – като се има предвид практическите нужди на
задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно
гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения – липса
на достатъчно приемливи условия за
живот,съобразени с уважение към човешкото му достойноство ,в помещенията, в които ищецът е изтърпявал
наказание, вследствие на което са
претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
Неоснователни са доводите в
касационната жалба на ГДИН за недоказаност на претърпените от ищеца
неимуществени вреди. Въз основа на събраните по делото доказателства, при
приложението на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен
обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца
на условията в Затвора –Пловдив, където е изтърпявал наказание ищеца.
Тези условия са несъответни на каквито и да е, дори минимални критерии и
стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията
задължения за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед
недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото
достойнство. Липсата на установени по делото умишлени действия и бездействия на
служители на ответника не водят до неоснователност на предявения иск, при
установените условия на живот, които не покриват минималните изисквания,
позволяващи съхранение на човешкото достойнство.
Неоснователни са доводите в
касационната жалба за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която
е определен размерът на дължимото се обезщетение за причинени неимуществени
вреди.
От установеното по делото
неизпълнение не следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени
вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са
нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът
на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на
субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с
конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е
съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при
приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
В случая изводите на съда за
размера на дължимото се обезщетение съответстват на посочените критерии.
Правилно са преценени конкретните, обективно съществуващи обстоятелства
относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им
отражение върху състоянието на ищеца. Несъмнено е негативното въздействие върху
ищеца на условията, при които е пребивавал в Затвора – Пловдив. Преценката
на кумулативното въздействие на тези условия в част от исковия период,
съобразено с установената по делото обща продължителност и в съответствие с
изведената от закона и дължима се справедливост правилно с обжалваното решение
е определена сумата, с която следва да бъдат възмездени причинените вреди.
Не се установява и
изложената от касационния жалбоподател С. необоснованост на съдебното решение
дожсежно размера на присъденото обезщетение.
При разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на
Административен съд – Пловдив следва да бъде оставено в сила, а касационните
жалби, като неоснователни – без уважение.
Водим от изложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд гр. Пловдив,
XXIV касационен
състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2360/17.12.2020
год., постановено по Административно дело № 1478/2020 год., по описа на
Административен съд - Пловдив, Х - ти адм. състав
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.