Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 20.04.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд V гр. състав,
в публично заседание, проведено на 21.03.2017г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Г.Н., като разгледа докладваното от съдията, гр.д. № 9339 по описа на съда за 2016г. и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе взе предвид следното
Искове с правно основание
чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД от ГПК.
Исковата молба е
подадена от „Топлофикация – Плевен” ЕАД, против А.Х.Т., ЕГН ********** ***, с
искане да се признае за установено, че ответника дължи сумата от 617.29 лв., от
която 525.16 лв. – главница, представляваща стойността на потребена, но
незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2013г. до 30.04.2016г. и 92.13
лв. – лихва за забава от 04.01.2014г. до 02.11.2016г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 8251/2016г. по описа на ПлРС до окончателното
изплащане на сумите. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми – 2904,73 лева за главница за
периода 31.12.2000 г.– 30.04.2016 г. и лихва върху главницата в размер на
2307,50 лева за периода 01.02.2001 г. до 02.11.2016 г. и законната лихва върху
главницата от 08.11.2016 г. до изплащане на вземането, направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че по
този повод, по образуваното ч.гр.д. № 8251/2016г. на ПлРС, съдът е уважил
заявлението и е издал заповед за изпълнение № 5199/9.11.2016г. и в срока по чл.
414 от ГПК, длъжникът е подал възражение. ПлРС е указал на заявителя, че може
да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Това поражда неговия правен интерес от
предявяване на настоящия иск. Ищецът твърди, че ответникът е собственик /
ползвател на топлинна енергия, като същата не е заплатена за негов топлоснабден
имот, намиращ се на адрес **** с аб. № ****.
Твърди, че са публикувани общите условия за договора за доставка на
топлоенергия съгласно изискванията на ЗЕ. Претендират се разноски.
Ответникът, лично и
чрез назначения му процесуален представител, оспорва иска като неоснователен.
Твърди изтекла тригодишна погасителна давност на главницата и на лихвите.
Твърди, че не са налице договорни отношение между ответника и дружеството.
Твърди, че е налице забрана по чл. 62 от ЗЗП потребителя да заплаща ТЕ,
отдадена от сградната инсталация. Моли съда да отхвърли иска. В съдебно
заседание моли съда, при евентуално уважаване на иска, да му даде възможност да
плати сумите на равни вноски.
Съдът,
след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства,
прие за установено от фактическа и правна страна следното: От приложеното
ч.гр.д. № 8251/2016г. по описа на ПлРС се установява, че ищецът е депозирал на
08.11.2016г. пред ПлРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК срещу ответника А.Х.Т. за следните суми – 2904,73 лева за
главница за периода 31.12.2000 г.– 30.04.2016 г. и лихва върху главницата в
размер на 2307,50 лева за периода 01.02.2001 г. до 02.11.2016 г., законната
лихва върху главницата от 08.11.2016 г. до изплащане на вземането, както и
сумата 104,24 лв. за деловодни разноски и 180 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. Установява се също така, че за претендираните вземания е била
издадена Заповед за изпълнение № 5199 от 09.11.2016г., възразена в срок от
длъжника. С Разпореждане на съда, получено от заявителя на 23.11.2016г., е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията
си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК, поради постъпило възражение от длъжника. Искът
е предявен в законоустановения едномесечен срок – на 09.12.2016г., поради което
съдът го приема за допустим.
Не е спорно между страните обстоятелството, че
ответникът е собственик на жилището на адрес: ****. Жилището е с абонатен № при
ищеца ****. Съгласно представеното от ищеца извлечение от сметката на ответника
– л. 6 от делото, за процесния период – редуциран от претенциите в заповедното
производство - 01.11.2013г. до 30.04.2016г., е начислена обща сума от 525.16
лв. – главница. Ответникът твърди още във възражението си в заповедното
производство, че не ползва отопление в имота, а и ищецът уточнява в с.з., че
няма отоплителни тела в имота на ответника и претенцията обхваща само сума за
ТЕ, отдадена от сградната инсталация, като не е налице оспорване от ответника
на счетоводното пресмятане на сумата от ищцовото счетоводство. Представени са
по делото от ответника фактури за заплащана ел. енергия извън процесния период,
които са неотносими към предмета на делото - без значение е по какъв начин
самото жилище се е отоплявало, т.к. претенцията на ищеца не обхваща отопление
на жилището на ответника, е само за ТЕ за сградна инсталация. Представени са
доказателства за здравословното състояние на ответника, от които е видно, че
той страда от множество заболявания – катаракта, ИБС, исхемична кардиомиопатия,
кисти на черния дроб и др., за които е имал и ЕР на ТЕЛК за 80% ТНР, размерът
на пенсията му е месечно 202.04лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съдът счита, че от
събраните доказателства по делото следва извод, че ответника А.Х.Т. през
процесния период е бил клиент на ищеца за топлинна енергия, доставена до имот в
**** аб. № ****, в качеството му на собственик на имота. Не е било необходимо
сключването на договор между страните и представянето на такова доказателство
по делото, т.к. отношенията между ищеца и физическите лица се уреждат от Закона
за енергетиката /ЗЕ/. Разпоредбата на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ сочи, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си
и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Същевременно, ал. 6 на същия член разпорежда,
че клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата. Поради горното е ирелевантно обстоятелството, че ответника не ползва ТЕ за отопление в имота, т.к. той е бил
клиент на ищеца за други задължения – за топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. По
делото не е спорно, че в сградата има изградена абонатна станция и
топлопреносна мрежа и поради това процесния имот се явява топлоснабден по
смисъла на ЗЕ, а ответника, като физическо лице, собственик на топлоснабден
имот, е лице ползващо ТЕ за битови нужди в процесното жилище и има качеството
на клиент на ТЕ. Ответника оспорва, че е потребител на топлинна енергия по
смисъла на ЗЕ и сочи, че към него, като потребител следва да се приложи ЗЗП. Съдът
обаче намира възражението за противоречие с разпоредбите на ЗЗП за
неоснователно, по следните причини: За да е налице непоискана услуга или
доставка по см. на чл. 62 ЗЗП, е нужно лицето да има качество потребител,
каквото етажните собственици, прекратили топлоподаването към имотите си /факт,
който ответника сочи, във възражението в заповедното производство / по същество
нямат. Параграф 13, т. 1 от ДР на ЗЗП дава легално определение на понятието
"потребител" – „физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, непредназначени за извършване на търговска или професионална дейност,
както и такава, което като страна по договор по ЗЗП действа извън рамките на
своята търговска или професионална дейност". С прекратяване на
топлоподаването към индивидуалния имот, физическото лице спира да бъде
потребител по смисъла на ЗЗП, поради което и спрямо него няма как да се приложи
ЗЗП. След отказ от услугата лицата престават да имат качеството на потребители,
а заплащането на топлоенергията, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, се явява задължение, но не на
потребител на услуга, а в качеството на етажен собственик. В настоящия случай е
налице задължение за заплащане на разходите за общата топлоснабдителна
инсталация - етажна собственост, собствениците на която не са взели решение да
се откажат от ползването на услугата доставка на топлинна енергия по реда на
чл. 153, ал.2 от ЗЕ. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна
енергия не е резултат от реално ползване или неползване от собствениците или
носители на вещни права върху отделните имоти. Задължението се поражда от
факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой
сам не може да се откаже. За да е налице пълен отказ от ползването й в такава
сграда, може да се извърши само в посочената хипотеза на чл. 153, ал.2 от ЗЕ,
чрез прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата сграда, при което
2/3 от собствениците или титуляри на вещно право на ползване, не желаят да
бъдат потребители на топлинна енергия и декларират това писмено пред
топлопреносното предприятие. В случая не се и твърди да е било взето решение на
общото събрание на етажната собственост в този смисъл. Отделно от това, в
мотивите на КС в Решение № 5 от 22.04.2010 г. по конституционно дело № 15/09 г.,
с което е отхвърлено искането за противоконституционност на чл. 153, ал.1 и
ал.6 от ЗЕ, е посочено, че разпоредбите изпълняват конституционните изисквания
да защитават правата на потребителите за ползване на топлинна енергия.
Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС, и всички
собственици и носители на вещни права, следва да поемат ползите и тежестите,
свързани с употребата на общата вещ.
Поради изложеното, съдът
приема за доказано, че за ответника, в качеството му на собственик на недвижим
имот, находящ се в сграда – етажна собственост, е възникнало задължението да
заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия. Неизпълнението на
задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от ОУ срок, мотивира съда да приеме за
безспорно доказано, че ответника дължи процесните суми, както за главница, така
и за лихва.
Независимо от заявеното
от ответника възражение за погасяване по давност на задълженията му, съдът
намира, че в случая, при приложимата тригодишна погасителна давност, не са
налице основания за уважаването на това възражение. Съгласно чл.31, ал.1 от
Общите условия на ищеца, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В съответствие с нормата на чл. 111, б. "в" ЗЗД, вземанията
за стойност на доставена топлинна енергия се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок, т.к. се касае за периодични плащания. Ищецът е
депозирал заявлението си по чл.410 от ГПК на 08.11.2016г., от когато се счита
предявен иска в съответствие с разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК. Претенцията
на ищеца започва от задължение за ТЕ, отдадена в периода 01.11.2013г., а тази
дата е в тригодишния период назад от 08.11.2016г., който не е покрит с релевираната
от ответника погасителна давност, Това е така, т.к. за ТЕ, отдадена за периода
01.11.2013г. – 30.11.2013г. задължението става ликвидно – установено по
основание и размер - през следващия месец – м. 12.2013г., а става изискуемо
след изтичането на 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнася. Т.е.
задължението за първия месец от процесния период е станало изискуемо едва през
м. януари 2014г., и съгласно чл. 114 ал.1 от ЗЗД, давността за него е започнала
да тече едва тогава. Поради изложеното, възражението за изтекла погасителна
давност за вземането на ищеца се явява неоснователно и като такова, не следва
да бъде уважено.
Предвид изложеното, съдът
счита, че следва да се признае за установено вземането на ищеца за сумата от 525.16
лв. – главница, представляваща стойността на потребена, но незаплатена топлинна
енергия за периода 01.11.2013г. до 30.04.2016г. и 92.13 лв. – лихва за забава
от 04.01.2014г. до 02.11.2016г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 8251/2016г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане на сумите.
Т.к. е налице разлика между предявените искови суми и тези, претендирани по
ч.гр.д. № 8251/2016г. на ПлРС, за разликата, за която иск не е предявен,
Заповед за изпълнение № 5199 от 09.11.2016г., следва да се обезсили.
При този изход на делото,
и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди
разноските и в двете производства в тежест на ответника, в размер, определен
съобразно уважената част на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение
и уважения иск /съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, съдът следва да присъди разноските направени от ищеца и в заповедното
производство/. Съдът намира, че с оглед изменението на чл. 78, ал. 8 от ГПК, и
липсата на сложност на двете производства, размерът на претендираното
възнаграждение за юрисконсулт следва да се намали на 50.00 лв. за заповедното
производство и 100.00 лв. за исковото. Съобразно отношението на предявена и
уважена/обезсилена част на сумите по заповедта и редукцията на възнаграждението
за юрисконсулт, в тежест на ответника следва да се присъдят следните разноски:
175.00лв., представляващи разноски в исковото производство и 18.27лв.,
представляващи разноски в заповедно производство.
В съдебно заседание
ответника е направил искане за заплащане на сумите на вноски, което по същество
представлява искане по реда на чл. 241 от ГПК – за разсрочено плащане на
задължението. Представил е писмени доказателства за множеството си заболявания,
ТЕЛК и доказателства, че е пенсионер със пенсия в размер на 202.04лв. При тези
обстоятелства, и ксато съобрази, че ответникът е на възраст от 85 години, съдът
намира, че са налице предпоставките по чл. 241 от ГПК, и направеното искане е
основателно. Следователно, изпълнението на общото задължение по исковете – 617.29лв.
и разноските, които за двете производства възлизат на 193.27лв., или обща сума
за плащане – 810.56лв., трябва да бъде разсрочено на 20 последователни месечни
вноски, всяка от които в размер на по 40.53лв. Първата вноска е платима на 5-то
число на месеца, следващ този, в който настоящото решение влезе в сила, и
останалите – на всяко следващо 5-то число на месеците, до окончателното
изплащане на вземането.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, ЧЕ А.Х.Т.,
ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Плевен, „Източна индустриална зона” №128 с представител Й.В.В., следните суми:
525.16 лв. – главница, представляваща стойността на потребена, но незаплатена
топлинна енергия за периода 01.11.2013г. до 30.04.2016г. и 92.13 лв. – лихва за
забава от 04.01.2014г. до 02.11.2016г., ведно със законната лихва от 08.11.2016г.
- датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 8251/2016г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане
на сумите.
ОБЕЗСИЛВА, на осн. чл. 415 ал. 2 от ГПК, Заповед за изпълнение № 5199 от 09.11.2016г., по
ч.гр.д. № 8251/2016г. на ПлРС за сумите над
525.16 лв. – главница, представляваща стойността на потребена, но незаплатена
топлинна енергия за периода 01.11.2013г. до 30.04.2016г.вкл. до претендираната
сума в размер на 2904,73 лева за главница за периода 31.12.2000 г.– 30.04.2016
г. и над 92.13 лв. – лихва за забава
от 04.01.2014г. до 02.11.2016г. до претендираната лихва за забава в размер на 2307,50
лева за периода 01.02.2001 г. до 02.11.2016 г.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, А.Х.Т., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, „Източна
индустриална зона” №128 с представител Й.В.В., разноски в исковото производство в размер на 175.00лв.
ОСЪЖДА А.Х.Т., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
ЕАД, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, „Източна индустриална зона” №128 с
представител Й.В.В., разноски по ч.гр.д.
№ 8251/2016г. на ПлРС в размер на 18.27лв.
РАЗСРОЧВА, на
основание чл. 241, ал.1 ГПК, изпълнението на решението, с което се установява
вземането на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК ********* към А.Х.Т., ЕГН **********,***,
в общ размер на главница, лихва и разноски – 810.56лв., като постановява
ответника да заплати горепосочената сума на 20 последователни месечни вноски,
всяка от които в размер на по 40.53лв. Първата вноска е платима на 5-то число
на месеца, следващ този, в който настоящото решение влезе в сила, и останалите
– на всяко следващо 5-то число на месеците, до окончателното изплащане на
вземането.
Решението може да се
обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: