Р Е Ш Е Н И Е
номер IV -260372 град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На двадесет и седми ноември, две
хиляди и двадесета година,
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА -
ЛЕФТЕРОВА
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско дело номер 2704
по описа за 2020 година
Производството по делото е по реда на чл.435 и сл ГПК.
Образувано е по жалба от П.П.Д. *** изпълнителното производство, против
действията на Държавен съдебен изпълнител (ДСИ) при Районен съд Бургас, извършени
по изп.д.№568/20г., изразяващи се в Постановление за приемане на разноски от
02.10.20г.
Жалбоподателят излага съображения, че не е дала повод за
образуване на изпълнителното производство, т.к. не е отказала да предаде детето
на бащата, съобразно съдебно определения режим на лични отношения. Евентуално
заявява възражение за прекомерност на възнаграждението, доколкото не са
извършвани конкретни изпълнителни действия.
Взискателят Д.В.Т. представя писмени възражения по реда
на чл.436, ал.3 ГПК. С тях оспорва допустимостта на жалбата, доколкото според
него се обжалва образуването на делото, което не е посочено в лимитативно определените
от законодателя действия по чл.435 ГПК, подлежащи на обжалване. Според
взискателя, проверката на съда се свежда до това дали такива разноски са били
направени. На следващо място жалбата се счита за недопустима и поради това, че длъжникът
не е направил искане пред ДСИ с възражение за прекомерност, поради което не
може да обжалва постановлението, без произнасяне на ДСИ по прекомерността.
Държавен Кольо Кръстев излага мотиви във връзка с
обжалваното действие, на осн. чл.436, ал.3, изр.ІІ ГПК. Заявява, че делото е
образувано по представен изпълнителен лист, даващ право на взискателя да
реализира правата си по реда на изпълнителното производство. Намира, че
разноските, съставляващи адвокатско възнаграждение са в минимално предвидените
законови размери.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Пред
ДСИ при Районен съд Бургас, е образувано изп.д. №568/20г., по молба на Д.В.Т.,
чрез процесуален представител адв. Любен Донев, против длъжника
П.П.Д..
Представен
е изпълнителен лист от 29.10.2010г., издаден от Бургаски районен съд по гр.д.№667/2008г.,
съгласно който на бащата Д.Т. е определен режим на свиждане с детето А.Д.Т..
Представени
са пълномощно и договор за правна защита и съдействие, видно от които е
договорено и заплатено в брой възнаграждение в изпълнителното производство, в
размер на 400 лева – 200 за образуване и 200 – не се чете.
На
08.09.20г. е постановено разпореждане за образуване на изпълнителното
производство. Приети са и разноски по делото, в т.ч. и 400 лева - адвокатско възнаграждение. Сумите са
посочени в поканата за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 05.04.19г.
На
21.09.20г. е връчена покана за доброволно изпълнение.
На
25.09.20г. е постъпила молба от длъжника, с която е направено изявление, че не
са създавани пречки на бащата за осъществяване на режима на свиждане с детето.
С
постановление от 02.10.20г. са приети разноски, в размер на 400 лева –
адвокатско възнаграждение в полза на взискателя, което е съобщено на длъжника
на 08.10.20г.
На
02.11.20г. е постъпила молба от взискателя, в която се заявява че на 17.10.20г.
длъжникът не изпълнява доброволно задължението за предаване на детето. Поискано
да й се наложи глоба. С разпореждане на ДСИ е изискано становище от П.Д..
Бургаският
окръжен съд намира, че жалбата е допустима. Съобразно тълкуванията на закона,
развити в т.2 от ТР №3/10.07.2017г. по ТД №3/2015г., на обжалване по реда на
чл.435, ал.2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя
размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Законът и ТР
не препращат към нормата на чл.248 ГПК (чието
систематично място е в част втора – общ исков процес, а не в част първа – общи
правила), нито част пета – изпълнително производство съдържа аналогична норма.
Поради това не е необходимо възраженията срещу разноските да се заявяват първо
пред съдебния изпълнител, чийто акт да се обжалва по реда на чл.435 ГПК.
Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по
изпълнителното и настоящото дела доказателства, становищата на страните и като
съобрази Закона, намира, че същите са правилни и законосъобразни.
Съобразно нормата на чл.78, ал.2 ГПК, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските
се възлагат върху ищеца. Тази норма, касаеща исковото производство няма аналог
в разпоредбите на чл.79 ГПК, регламентираща разноските в изпълнителното
производство. Следователно липсата на извънсъдебно оспорване на съдебно
признато вземане или притезание от страна на длъжника, не го освобождава от
разноските в изпълнителното производство, освен от тези, посочени в нормата на
чл.79, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. След влизане в сила на съдебното решение, за ищеца
съществува правото да се снабди с изпълнителен лист и да пристъпи към
принудително изпълнение. Съдебният изпълнител не следва да извършва проверка
дали кредиторът е поканил длъжника да изпълни, респ. – дали длъжникът изпълнява
доброволно; той няма право на преценка, нещо повече - длъжен е да образува
изпълнително дело, да отправи покана за доброволно изпълнение и в зависимост от
това да пристъпи или не към принудително изпълнение. А извършването на тези
действия води и до право и отговорност на свързаните с тях разноски.
В случаите, в които кредиторът има право, а длъжникът –
задължение с периодично изпълнение, каквото е правото, респ. - задължението за
режим на лични отношения с дете, правото на принудително изпълнение е в
своеобразно латентно състояние, т.к. отнапред не може да се предвиди дали и
кога длъжникът ще откаже да изпълни. Поради това и веднъж образувано,
изпълнителното производство не се прекратява, до настъпване факти и
обстоятелства, които водят до изменение и/или погасяване на правото или други
предпоставки, визирани в чл.433, ал.1, т.2, 3, 4, 6, ГПК.
По възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение:
Съгласно нормата на чл.10 от Наредба №1/09.07.04г. на
ВАдвС, за образуване на изпълнително дело се дължи минимално възнаграждение, в
размер на 200 лева, а за водене на делото и извършване на действия, извън
посочените в т.2 и 3 – 200 лева. Заплатеното възнаграждение от 400 лева не е
прекомерно, предвид обстоятелството, че е в минимално предвидените размери. Освен
това, процесуалното представителство се извършва и за действия по водене на
делото, доколкото с подадената на 02.11.20г. молба се твърди неизпълнение от
страна на длъжника, следователно провежда се активна адвокатска защита.
Ето защо действието на ДСИ, съставляващо постановление за
приемане на разноски – адвокатско възнаграждение, е правилно и законосъобразно.
Жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Макар ответникът по жалбата да претендира разноски,
представяйки списък, не са налице доказателства, че такива са заплатени в
настоящото производство, поради което не следва да се присъждат.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на П.П.Д. *** изпълнителното
производство, против действията на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд
Бургас, извършени по изп.д.№568/20г., съставляващи Постановление за приемане на
разноски – адвокатско възнаграждение, от 02.10.20г.
Настоящото решение
е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.437, ал.4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.