№ 606
гр. К., 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. Д.А
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20225510101146 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Т. Д. М. с ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. К., обл.С.З., ул. „*******" *******, чрез пълномощник
адв. Н. М. от Адв. Колегия С.З., съдебен адрес: гр.С.З.. ул. „*********"
*******, против: И. В. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С., ж.к.
„*******" № ***
Ищецът твърди, че с ответника И. В. М., в качеството му на собственик на
фирма „*****" ЕООД, ЕИК: **********, имали търговски взаимоотношения
като ищецът от своя страна действал като изпълнителен директор на
„**********" АД, ЕИК: ********. Сочи, че покрай служебните, изградили и
лични взаимоотношения.
Това мотивирало ищеца на ******* г. да се съгласи да предостави на
ответника И. В. М. заем в размер на 9000 лева, които ищецът му предоставил
в момента на сключване на договор за заем от същата дата. Парите трябвали
на ответника да дофинансира свое бизнес начинание. Дадената в заем сума,
съгласно условията на договора - чл.3.(1), заемополучателят - ответник,
следвало да върне в срок от два месеца от получаването на заема, т.е. до
31.10.2021 г. За този срок ищецът се съгласил заемът да е безлихвен.
Твърди, че на датата на падежа на задължението - 31.10.2021 г., ответникът не
върнал дадената му в заем сума. Това провокирало ищеца да го потърси. В
разговор по телефона ответникът обяснил, че бил временно затруднен с
връщането на заема, но че ще го върне. Последвали няколко подобни
разговора, в които ответникът давал обещания, че ще върне заема, които
обещания не изпълнявал. Сочи, че от началото на тази година ответникът
спрял да отговаря на обажданията на ищеца. По същото време той се
провалил и с доставките си като търговец към търговец. Счита, че ответникът
имал значителни затруднения и затова практически се укривал от
кредиторите си.
Сочи, че след повече от половин година просрочка и пълно бездействие от
1
страна на ответника, стигнал до извода, че единственият път да си получи
обратно дадената на ответника в заем сума е този - съдебния ред.
Твърди, че освен посоченото по-горе задължение за връщане на дадената му в
заем сума, ответника, на основание чл.86 от ЗЗД дължи и обезщетение за
забавено плащане на парично задължение (мораторна лихва), върху
дължимата главница по заемния договор, от деня, следващ датата на падежа
на задължението по договора - 01.11.2021 г., до деня на подаване на исковата
молба в съда - ******* г. Размерът на това дължимо обезщетение било 460.00
лева.
Изложеното обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване на
настоящата искова молба.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника И. В. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. „*******" № ***, да заплати на
ищеца Т. Д. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. К., обл.С.З., ул.
„*******" *******, чрез пълномощника му адв. Н. М. от Адв.Колегия С.З.,
сумата от 9000,00 лева, представляваща главница по неизпълнено задължение
по сключен договор за заем между страните от *******г. и сумата от 460,00
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на парично
задължение (мораторна лихва), начислена върху неплатената главница в
размер на 9000,00 лева, по сключен договор за заем между страните от
******* г., за периода от 01.11.2021 г. ¬деня, следващ датата на падежа на
задължението по договора, до деня на подаване на исковата молба - ******* г.
Моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца и законната лихва върху
присъдената главница, от момента на завеждането на иска, до окончателното
издължаване на сумите.
Претендира разноски в производството. Посочва банкова сметка на
осн.чл.127, ал.4 от ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
пълномощника му адв. Кр. Т. от САК.
В него се сочи, че така подадената искова молба е неоснователна и
недоказана, поради което същата следвало да бъде отхвърлена, ведно с
произтичащите от това законови последици. Сочи, че на ******* г. бил
сключен договор за заем между Т. Д. М., ЕГН **********, в качеството му на
заемодател и И. В. М., ЕГН **********, в качеството му на заемател.
Съгласно този договор Т. Д. М. се задължавал да предаде в собственост на
заемателя паричната сума от 9000 лв., а И. В. М. се задължавал да ги върне в
двумесечен срок. Твърди, че договорът за заем бил уреден в чл. 240 от ЗЗД
като реален договор, с който заемодателят предавал в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи срещу задължение за връщането
им. Предаването на сумата или вещта било елемент от фактическия състав на
договора за заем и необходима предпоставка за пораждане на заемното
правоотношение с произтичащото от него вземане за връщане на заетата сума
или вещ. След като договорът бил реален, се считал за сключен с предаването
на вещта.
Сочи, че в случая липсвали не само преки, но и косвени доказателства за
извършено между страните предаване на сумата от 9000 лв., което
обстоятелство не позволявало да се приеме, че бил сключен договор за заем
за същата сума като източник на спорното вземане.
Твърди, че след като не се удостоверявало предаването на заемната сума,
договорът не можел да се разглежда като доказателство за възникване на
заемното правоотношение.
2
Сочи, че в договора липсвали клаузи, в които да се сочи по какъв начин ще се
предаде сумата - разписка, запис на заповед и пр., от кога ще се счита сумата
за предадена. Не се посочвало и кога ще се предаде. В договорът било
посочено, че заемодателят бил длъжен да предаде в собственост на заемателя
заемната сума в срока и по реда, посочени по-горе, но по-горе не били
посочени никакъв срок нито ред. По-горе било записано, че Заемателят се
задължава да предаде /в бъдеще време/ в заем на заемателя сумата от 9000
лева, т.е. налице било поето задължение /обещание за плащане/, но никъде не
било посочено, че това задължение е изпълнено.
Твърди, че било нелогично предаването в заем на парична сума на стойност
9000 лв. без съставяне на разписка за тяхното получаване. Разписката,
съгласно чл. 77, ал. 1 ЗЗД, удостоверявала изпълнението на поетото с клаузата
на чл. 1 от договора за заем задължение за предаване на сумата. Доколкото
посочил в исковата си молба, ищецът не твърдял да се е снабдил с разписка
от заемателят И. В. М., а отсъствието на разписка поставяло под съмнение
предаването на обещания заем като условие за възникване на парично
вземане.
С оглед горепосочените основания счита, че договорът за заем не е произвел
своето действие, тъй като липсвали доказателства за предаване на паричната
сума от 9000 лева, а предаването било част от фактическия състав и
необходима предпоставка за възникване на заемно правоотношение. Оттук
следвало, че на още по-малко основание следвало да се дължи мораторна
лихва за забавено плащане в размер на 460 лв., респ. законна лихва.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск по
гр.д. № 1146 по описа за 2022 г. на Районен съд - К., V състав, като
неоснователен и недоказан, ведно с произтичащите от това законни
последици.
Моли, ако евентуално бъдат възпрепятствани и не се явят в съдебно
заседание, да бъде даден ход на делото и същото да се гледа в тяхно
отсъствие, като изцяло поддържа изложеното в настоящия отговор на искова
молба.
От изложената от страните фактическа обстановка следва, че са предявени
два иска:
Иск с правно основание чл.240 от ЗЗД - за връщане на дадена в заем от ищеца
на ответника, парична сума от 9000 лева, по сключен договор за заем между
страните от *******г.,
и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 460,00
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на парично
задължение (мораторна лихва), начислена върху неплатената главница по
сключен договор за заем между страните от ******* г. в размер на 9000,00
лева, за периода от 01.11.2021 г. ¬- деня, следващ датата на падежа на
задължението по договора, до деня на подаване на исковата молба - ******* г.
Съдът е указал, че е в тежест на ищеца да установи по делото съществуването
на вземането си по заемния договор по основание и размер, включително,
предвид оспорването от страна на ответника, на факта на предаване на
заемната сума – да установи, че същата е била реално предадена в заем на
ответника.
В хода на производството са събрани писмени доказателства - Договор за
заем от *******г. и Разписка за предаването на заемната сума от 9000 лева от
ищеца на ответника, представена от ищеца в о.с.з. от 16.08.2022г., като
последната е оспорена от ответника, с твърдението, че документът е
3
неавтентичен – не бил подписан от ответника И. М..
По повод на това оспорване и на основание чл.193 ГПК е открито
производство по оспорване истинността на документа – разписка за
получаването на сумата от 9000 лева, подписана от И. В. М..
За проверка авторството/автентичността на оспорения документ – Разписка,
по делото са назначени две съдебно – почеркови експертизи - първоначална,
изготвена от вещо лице К. П. П. и повторна, изпълнена от вещо лице И. З. И.,
и двете със задача да се установи дали ответникът И. М. е положил подписа за
получател в представената от ищеца разписка.
От анализа на така събраните доказателства от фактическа страна се
установява следното:
От представения и неоспорен от страните документ - Договор за заем от
*******г., е видно, че между страните е бил сключен договор за заем от
*******г., по силата на който ищецът се е задължил да предостави в заем на
ответника сумата в размер на 9000.00 лева. Уговорено е в договора, че заемът
ще бъде върнат до *******. В хода на делото ответникът възразява, че
заемната сума от 9000.00 лева не му е предоставена ефективно, а след като
това е така, и тъй като предаването на сумата е елемент от фактическия
състав на договора за заем, то следвало да се счита, че договор за заем между
страните не е сключван.
Като писмено доказателство за това, че заемната сума от 9000.00 лева реално
е била представена на ответника, ищецът представя нарочен документ –
разписка, от който е видно, че „в изпълнение на договора за паричен заем от
*******г.” ищецът Т. М. е предоставил на ответника И. М., процесната сума
от 9000.00 лева.
Ответникът в хода на делото оспорва подписа си върху тази разписка, за
което по делото е открито производство по оспорването й по чл.193 ГПК. За
проверка авторството на оспорения документ – Разписка, по искане на
ответника, по делото са назначени две съдебно–почеркови експертизи:
първоначална, изготвена от вещо лице К. П. П. и повторна, изпълнена от вещо
лице И. З. И., и двете със задача да установят положил ли е ответника И. М.
своя подпис в представената от ищеца разписка. И по двете експертизи са
изготвени заключения, които са приети по делото.
Заключенията на вещите лица, както по първоначално назначената съдебно-
почеркова експертиза, така и по повторната такава, са категорични, че
подписът върху документа „Разписка” срещу реквизита „получил сумата” е
положен от ответника И. М.. От което следва, че оспорването на този
документ по реда на чл.193 ГПК не е успешно проведено от оспорващата го
страна – ответника. Т.е. изводът е че документът „разписка” е автентичен, че
носи подписа на оспорилия го ответник, и че този документ следва да се цени
като автентично доказателство по делото.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се налагат
следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл.240 от ЗЗД - за връщане на дадена в
заем от ищеца на ответника, парична сума от 9000 лева, по сключен договор
за заем между страните от *******г., ищецът следва да установи освен
постигнатото съгласие за сключването на договора за заем между страните,
предвид реалния характер на този договор, и факта на предаването на сумата
на заемополучателя. В случая и двете обстоятелства са установени по делото
от представените писмени доказателства - договора за заем от *******г. и
Разписката, която удостоверява, че заемната сума е била предадена на
4
ответника от ищеца и, че основанието на което това е сторено е именно
процесния заемен договор - „в изпълнение на договора за паричен заем от
*******г.”, както е записано в разписката. Ответникът И. В. М. е положил
подпис върху разписката, за да удостовери получаването на сумата от
9000лв., въпреки да оспорва подписа си върху нея.
От съдържанието на договора за заем от *******г. се установява и падежа на
задължението на заемополучателя за връщане на заемната сума – „в срок от
два месеца от получаването на заема” (чл.3.(1) от договора), т.е. *******..
По делото не са налични доказателства тази заемна сума да е била върната на
ищеца Т. М. от ответника И. М.. Нещо повече, в хода на делото ответника
въобще не е излагал твърдения да е връщал на ищеца дадената му в заем сума.
Изводът от горното е, че искът на ищеца Т. М. с правно основание чл.240 от
ЗЗД - за връщане на дадената в заем на ответника парична сума от 9000 лева,
по сключен договор за заем между страните от *******г., се явява
основателен и доказан.
Основателен се явява и предявения от ищеца акцесорен иск с правно
основание чл.86 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 460,00 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на парично задължение
(мораторна лихва), начислена върху неплатената главница по сключения
договор за заем между страните от ******* г.
По делото е установено, че на договорения между страните падеж на
задължението по заема, който следва да се приеме, че е датата *******., тъй
като съгласно чл.3.(1) от договора, заема следва да се върне „в срок от два
месеца от получаването на заема”, което е било факт на *******г.
Т.е., на основание чл.86 от ЗЗД, считано от деня на забавата - от *******.,–
денят, следващ датата на падежа на задължението, върху главницата от
9000.00 лева, в полза на ищеца, се дължи от ответника, обезщетение за
неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва.
За изчисляване размера на това обезщетение не са необходими специални
знания, поради което съдът, след като извърши самостоятелно необходимите
справки за нейния размер, намери, че претенцията на ищеца за заплащане на
сумата от 460,00 лева, представляваща обезщетение по чл.86 от ЗЗД, за
забавено плащане на парично задължение, за периода от *******. - деня,
следващ датата на падежа на задължението по договора, до деня на подаване
на исковата молба – *******г., се явява основателна и следва да бъде уважена
в предявения размер от 460,00 лева.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да
се присъдят направените от него разноски в производството по делото, а
именно: сумата от 1452 лева – хиляда четиристотин петдесет и два лева
разноски за заплатен адвокатски хонорар и сумата от 410 лева, разноски за
заплатена държавна такса – общо 1862 лева.
Заплатените в производството суми за възнаграждение за вещи лица за
изготвените по делото съдебно–почеркови експертизи остават в тежест на
заплатилата ги ответна страна.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА И. В. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.,
ж.к.”*******” № ***, да заплати на Т. Д. М. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.К., обл.С.З., ул.„*******” №27, ет.4, ап.10, сумата от 9000.00 лева
(девет хиляди лева), представляваща главницата по неизпълнено задължение
на ответника да върне на ищеца получената в заем сума по сключен договор
за заем между страните от *******г., ведно законната лихва върху
присъдената главница, считано от *******г., до окончателното издължаване
на сумата.
ОСЪЖДА И. В. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.,
ж.к.”*******” № ***, да заплати на Т. Д. М. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.К., обл.С.З., ул.„*******” №27, ет.4, ап.10, сумата от 460.00 лева
(четиристотин и шестдесет лева), представляваща обезщетение за забавено
плащане на парично задължение (мораторна лихва), начислена върху
неплатената главница в размер на 9000.00 лева, по сключен договор за заем
между страните от *******г., за периода от *******. - деня, следващ датата
на падежа на задължението по договора, до деня на подаване на исковата
молба в съда – *******г.
ОСЪЖДА И. В. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.,
ж.к.”*******” № ***, да заплати на Т. Д. М. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.К., обл.С.З., ул.„*******” №27, ет.4, ап.10, сумата от сумата от 1862
лева, представляваща сторените в производството от ищеца разноски, от
които 1452 лева с ДДС за заплатен адвокатски хонорар и 410 лева за
заплатена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред С. окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6