№ 1489
гр. Варна, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско
дело № 20223100501887 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена от С. Р. И. въззивна жалба вх. № при ВРС
47246/12.07.2022 г., чрез процесуален представител, против Решение №
1985/20.06.2022 г. на ВРС по гр.д. № 15186/2021 г. по описа на съда, с което
са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове за осъждане на
„Реквием“ ООД, гр. Варна да заплати сумата от 2 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди и 1 200 лева общо обезщетение за имуществени вреди,
следствие неизпълнение на договор за предоставяне на погребални услуги от
06.09.2021 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска до
окончателното изплащане на вземането, на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 82
от ЗЗД, както и сумата от 39.11 лева лихва за забава върху главницата от 3
200 лева, дължима за периода 07.09.2021 г. – 20.10.2021 г., на осн. чл. 86 от
ЗЗД.
Жалбоподателят моли за отмяна на решението като постановено при
противоречие с приложимия материален закон следствие неправилна оценка
на доказателствата по делото. Акцентите, както и в първата инстанция за
основателността на исковете, се свеждат до незаконосъобразен извод от
страна на съда за изпълнение на задълженията по договора от страна на
ответното дружество, като подробно развива аргументи по всяко едно от
заявените пера /в частта по иска за имуществени вреди/. Счита също така, че
съдът не е съобразил и обстоятелството, че именно поради непрестиране
съгласно договора, погребалната услуга е следвало да бъде извършена от
друга агенция, наета от ищеца. Настоява, че изпълнението е непълно и
неточно. На тези и други основания моли за уважаване на исковете и
присъждане на разноски.
1
Становището на въззиваемата страна, в депозирания по жалбата
отговор, е за нейната неоснователност. Настоява, че решението на ВРС не
страда от релевираните от въззивника пороци, постановено е при правилно
приложен материален закон. В отговора излага контрааргументи на всеки от
поддържаните в жалбата. Счита, че погребалната агенция е изпълнила в
цялост уговореното между страните. Моли за потвърждаване на решението на
ВРС и присъждане на разноските.
В съдебно заседание всяка от страните поддържа собствените си
аргументи и по същество на спора, и претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуален представител, отправя
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна.
Съдът, след като прецени, че е сезиран с редовна и допустима за
разглеждане жалба, подадена от лице, легитимирано чрез правен интерес от
обжалване акта на ВРС и като съобрази доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Пред ВРС са предявени обективно кумулативно съединени искове от С.
Р. И. срещу „Реквием“ ООД за заплащане на сумата от 2 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и 1
200 лева общо обезщетение за имуществени вреди, следствие неизпълнение
на договор за предоставяне на погребални услуги от 06.09.2021 г., ведно със
законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на
вземането, на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 82 от ЗЗД, както и сумата от
39.11 лева, лихва за забава върху главницата от 3 200 лева, дължима за
периода 07.09.2021 г. – 20.10.2021 г., на осн. чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че по повод смъртта на Райчо Стефанов И. /баща му/,
на 06.09.2021 г. между страните е сключен устен договор за погребални
услуги при възнаграждение в общ размер от 1 600 лева, което ищецът твърди,
че е заплатил на ответното дружество. Излага, че ответникът не е изпълнил
част от задълженията си по договора, а сумите за транспортни разходи
твърди, че са двукратно завишени. С оглед неизпълнение на поетите
задължения от страна на ответното дружество, ищецът заявява, че е
реализирал разходи, заплащайки на друго дружество за изпълнението на
същите услуги. Отклонението в изпълнението на поръчката е обусловило и
неудобства, напрежение и безпокойство за ищеца, поради което и претендира
заплащане на неимуществени вреди.
В отговора на исковата молба насрещната страна изразява становище за
допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва наведените
от ищеца фактически твърдения, като се позовава на точно изпълнение на
поетите задължения. Поддържа, че определената цена за транспорт е въз
основа на предварително обявена тарифа, а именно – по 1 лв./км., като
начислените разходи са по–малко от действително дължимите. Заявява, че е
изпълнила всички задължения по договора, съобразно утвърдените правила,
поради което и счита исковете за неоснователни.
Обжалваното решение на ВРС е валидно и допустимо, поради което
и съдът е ограничен при преценка законосъобразността на акта от
доводите, развити в жалбата.
Безспорно между страните е наличието на валидно сключен договор за
предоставяне на погребални услуги от 06.09.2021 г., както и че ищецът е
2
заплатил договорената сума от 1 600 лева, която включва и ковчег. Не се
спори също така, че ответното дружество е транспортирало тленните останки
на починалия от гр. Варна до гр. Русе.
Спорно пред настоящата инстанция между страните е обстоятелството,
дали останалата част от предвидените по договора услуги са изпълнени в
съответствие с постигнатите уговорки, както и цената на транспортните
разходи. Спорни са и фактите по иска за неимуществени вреди.
1. По претенцията за неимуществени вреди:
Съдът намира, че по претенцията за заплащане на неимуществени вреди
ищецът е навел единствено твърдения за претърпени такива следствие
неизпълнение на поетите от ответното дружество задължения по сключения
между страните договор за погребални услуги. За основателността обаче не са
ангажирани никакви доказателства, които да установяват действително
претърпени неимуществени вреди. В тази връзка настоящият състав не
споделя изложеното от ищеца, че същите се предполагат и че такива винаги
са налице в случай на неизпълнение на договорно задължение. За всеки
конкретен случай твърдените неимуществени вреди следва да бъдат
установени, като последица от противоправното поведение на насрещната
страна, като тежестта за доказването им носи лицето, което твърди, че ги е
претърпяло. Доказателства не са ангажирани в първата инстанция и въпреки
изричните указания на съда, че не се сочат. По изложените съображения
настоящият състав намира, че претенцията се явява неоснователна, а
решението в тази част следва да бъде потвърдено.
2. По претенцията за имуществени вреди:
За основателността й, ищецът трябва да установи при условията на
пълно и главно доказване освен наличието на валидно облигационно
отношение между страните, качеството си на изправна страна по него,
настъпили вреди, вследствие неизпълнение на задълженията на насрещната
страна, както и техния размер.
В настоящия случай доказателствата по делото сочат, че ищецът като
страна по правоотношението е заплатил уговорената сума в размер на 1600
лева чрез системата EasyPay /л. 10 по делото на ВРС/ за услуги по пера,
посочени в договор-поръчка, представена от ищеца по делото /л 16/ и от
ответника /л. 54/, а именно за нощна услуга + лекар – 100 лева, за посмъртен
тоалет – 100 лева, за ковчег 07 – 500 лева; за товарене и разтоварване – 100
лева; за погребален комплект – 100 лева, за погребално обслужване – 200
лева; за транспорт – 500 лева.
За опровергаване твъденията на ищцовата страна, респективно
доказване на собствената си изправност ответникът ангажира гласни
доказателства.
От показанията на свидетел Ненков, който е превозил починалия от гр.
Варна до гр. Русе, се установява, че при пристигане в базата на ответното
дружество починалият е бил подготвен, с извършен посмъртен тоалет, с
дрехите дадени от близките на покойника, както и че ковчегът е бил с
„орнаменти, пълен комплект от драперия, възглавница и покров“. Свидетелят
твърди също така, че в момента, в който е пристигнал в камерата другите му
колеги са приключвали с преобличането и подготовката на починалия.
Ковчегът, в който е бил положен покойникът, е бил „уширен, от плътен
материал и подсилен“, с достатъчна дълбочина и височина на капака. Според
3
свидетеля не е било обективно възможно починалият да бъде положен в
обикновен ковчег със стандартни размери. Настоящият състав намира, че от
свидетелските показания следва извод за изправност на ответника по поетите
задължения за извършване на погребален комплект, посмъртен тоалет, както
и за продажба на подсилен ковчег, поради което и решението в тази част
следва да се потвърди. За пълнота на изложението, съдът намира за
необходимо да отбележи, че ищецът не доказа да е извършил друг разход за
посочените услуги, като не е ангажирал доказателства в тази насока. Не
опровергава и доказателствата на насрещната страна.
По претенцията за заплащане на 200 лева, като платени в повече
транспортни разходи. Между страните не е спорно, че служители на
ответното дружество са превозили починалия от гр. Варна до гр. Русе. От
показанията и на двамата свидетели на ответника се установява също така, че
служители на агенцията са взели починалия от К.К. „Златни пясъци“, след
което са го откарали до камерата на агенцията, съответно завели са дежурен
лекар до камерата и обратно, а на другия ден са го превозили до агенция
„Лета“ в гр. Русе. С отговора на исковата молба ответното дружество е
заявило, че договорената цена за транспорт е в размер на 1 лв./км, което
изявление не е оспорено от ищеца, поради което решението в тази част следва
да бъде потвърдено. Освен това, с оглед свидетелските показания се
установява, че не се касае само за транспорт между две точки /два града/.
За изпълнение на „специална нощна услуга + лекар“, която съгласно
представения по делото договор от 06.09.2021 г. /лист 16 по делото на ВРС/ е
в размер на 100 лева, ответникът не ангажира доказателства. От показанията
на свидетел Ненов се установява, че в деня на настъпване на смъртта
06.09.2021 г. „след обяд“ той заедно с друг колега са отишли на мястото,
където е настъпила смъртта /к.к. Златни пясъци/, за да транспортират
починалия до хладилните камери на агенцията. Според свидетеля на място е
пристигнал екип на Бърза помощ, който е констатирал смъртта, издал е т. нар.
„жълт лист“, но не и съобщение за смърт, поради което и служителите на
агенцията са ангажирали друг дежурен лекар, който са завели на място до
камерата, за да издаде съобщение за смърт. По делото е представен и
екземпляр от съобщение за смърт /л. 11 по делото на ВРС/. Видно от
показанията на свидетел Ненов починалият е откаран до камерата /цитат
„след обяд, точно не си спомням, но след работно време мисля, че беше“/.
Твърдението на св. Ненов, че са транспортирали починалия евентуално след
работно време след обяд, не води до извод, че посочената в договора нощна
услуга е извършена през нощта /обичайните часови диапазони между 22.00 и
06.00 часа/, поради което и настоящият състав намира, че в тази част не се
установява изправност на ответното дружество. Видно от представения по
делото договор, в графата „специална нощна услуга“ саморъчно е добавена и
услуга „лекар“, като двете услуги са на обща стойност от 100 лева. В тази
връзка съдът намира, че не само не се установява услугата да е извършена
през нощта, но и от показанията на свидетеля няма данни да е извършен
разход за заплащане на допълнителна услуга за лекаря, издал съобщението за
смърт. Поради изложеното, съдът намира, че относно претенцията за сумата
от 100 лева, представляваща дължимо заплащане за „специална нощна услуга
+ лекар“ решението следва да бъде отменено, и постановено друго, с което
искът в тази част бъде уважен.
От данните по делото не става ясно и в какво се състои услугата
4
„погребално обслужване“ в размер на 200 лева. Ответното дружество не
твърди да е извършило определени действия във връзка с тази услуга, извън
конкретно посочените в договора, за които обаче има единични цени, нито
ангажира доказателства, от които да следва извод за обратното., поради което
искът за заплащане на сумата от 200 лева се явява основателен, а решението
следва да бъде отменено в тази част.
3. Акцесорната претенция за лихва за забава ще се остави без
уважение. Тази върху заявените неимуществени вреди – поради отхвърляне
на иска, а касателно имуществените, защото нито се твърди, нито доказва
ответникът да е канен да престира преди завеждане на иска, за да е в забава.
4. По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се следват и на двете страни за
първоинстанционното произвдоство. Съдът констатира, че ищецът е
представил единствено доказателство за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева, поради което и заявените по списъка
600 лева за адв. възнаграждение не следва да се вземат предвид. Съобразно
чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед изхода на спора на ищеца се следват разноски за
първоинстанционното производство в размер на 46.30 лева. На ответника
съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски се присъждат в размер на 571.65 лева.
За въззивно производство. Въззивникът претендира заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева. Съдът намира, че
отправеното от процесуалният представител на въззиваемия възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна следва
да бъде уважено. Договорът за правна помощ и съдействие, сключен между
въззивника и процесуалния му представител, е с дата от 08.11.2022 г., поради
което приложение намират разпоредбите на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, след измененията
влезли в сила на 04.11.2022 г. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата
минималното възнаграждение за въззивно обжалване в случая е в размер на
620 лева, поради което и с оглед липсата на фактическа и правна сложност на
производството пред окръжен съд, претендираното адвокатско
възнаграждение в размер от 1000 лева следва да бъде редуцирано. С оглед
изложеното в полза на въззивника се присъждат разноски в размер на 57.42
лева, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, а на въззиваемия 453.69 лева, на осн. чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
Решението на ВРС в частта за разноските ще бъде отменено и
присъдено общо възнаграждение в полза на ответника в размер на 898.05
лева, след съдебна компенсация.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1985/20.06.2022 г., постановено по гр.д. №
15186/2021 г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният
от С. Р. И. иск против „Реквием“ ООД, гр. Варна за заплащане на сумата от
100 /сто/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
следствие неизпълнение на задължение за предоставяне на „нощна услуга +
лекар“, както и за сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, следствие неизпълнение на задължение за
5
предоставяне услуга „погребално обслужване“ по договор за погребални
услуги от 06.09.2021 г., ведно със законната лихва върху двете суми от
завеждане на иска до окончателното изплащане на вземането, на осн. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 82 от ЗЗД и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Реквием“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ
на С. Р. И., ЕГН: **********, гр. Русе, сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, следствие неизпълнение
на задължение за предоставяне на „нощна услуга + лекар“ както и сумата от
200 /двеста/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
следствие неизпълнение на задължение за предоставяне услуга „погребално
обслужване“ по договор за погребални услуги от 06.09.2021 г., ведно със
законната лихва върху двете суми от завеждане на иска – 21.10.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 82
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
ОТМЕНЯ Решение № 1985/20.06.2022 г., постановено по гр.д. №
15186/2021 г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА за разноските.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1985/20.06.2022 г., постановено по гр.д.
№ 15186/2021 г. по описа на ВРС в останалата част.
ОСЪЖДА С. Р. И., ЕГН **********, гр. Русе ДА ЗАПЛАТИ на
„Реквием“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна сумата от 921.62 /деветстотин
двадесет и един и 0.62 / лева, представляваща разноски по делото за първа и
за въззивна инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК и след съдебна
компенсация.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6