№ 935
гр. София, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря РАДКА М. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20211110136425 по описа за 2021 година
Производствотo e по реда на чл.422 ГПК.
„Т.С.“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1
ЗЗД срещу М. Б. Ш. (съгласно уточнение с молба от 04.10.2021г. – л. 57) за сумата от 439,75
лева – цена за доставена топлинна енергия за периода м.05.2017г. – м.04.2020г., вкл., до имот
на адрес : гр. С****, аб. № **, ведно със законната лихва от 18.01.2021г. (подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за сумата от
29,48 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница
за периода 15.09.2018г. – 12.01.2021г., сумата от 37,07 лева – цена за услуга дялово
разпределение за периода м.12.2017г. – м.04.2020г., вкл., както и за сумата от 6,53 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за период на
забавата 31.01.2018г. – 12.01.2021г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2565 по описа за 2021г. на СРС, 64 -ти състав.
Ищецът твърди, че ответницата е потребител на доставена от него топлинна енергия
за посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия.
Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал
процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния
период от „Н.И.“ ЕООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане
показанията на измервателните уреди. Не били изпълнени задълженията за плащане на
цената на доставената в имота топлинна енергия в предвидените в ОУ срокове и на цената
за извършена услуга дялово разпределение.
Ответницата е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който
оспорва исковете. Възразява, че не е клиент на топлинна енергия въпреки че е носител на
право на ползване върху ½ ид.ч. от процесния имот, като се позовава на подадена след
прехвърлителната сделка молба – декларация от 15.11.1995г., с която новият собственик на
имота е поискал да се открие партида на имота на негово име. Посочената молба имала
1
характер на предложение за сключване на договор за доставка на ТЕ в имота, което е прието
от ищеца. При това и съгласно задължителните разяснения по Тълкувателно решение №
2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС в случая облигационна връзка била
възникнала със собственика на имота, а не с вещния ползвател. Евентуално, ако не се
приеме това възражение, оспорва, че е титуляр на право на ползване в обем ½ ид.ч., защото
не е единствен ползвател на същия. Прави и възражение за изтекла тригодишна погасителна
давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Н.И.“ ЕООД, е взело становище, че
дяловото разпределение спрямо процесния имот е извършено законосъобразно.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
тях и доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху посочената главница :
За ангажиране на отговорността на ответницата за цена за топлинна енергия и за цена за
услуга дялово разпределение на първо място следва да се устави, че същата има качеството
на клиент на топлинна енергия спрямо процесния имот през процесния период. По арг. на
чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за битови
нужди е собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и
всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на
ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в
този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
От приетия като доказателство по делото договор нотариален акт за продажба на
недвижим имот № **, томм **, дело № **. се установява, че на 29.03.1993г. ответницата М.
Б. Ш. и нейният съпруг П.Д.П. са продали на дъщеря си Т.Б.Ш. процесния имот, като са
запазили право на ползване върху целия имот до кР. на живота си за всеки един от тях
поотделно. Видно от приетия като доказателство препис – извлечение от акт за смърт,
съпругът на ответницата – П.П., е починал на 23.05.1994г. От уговорката в цитирания
нотариален акт следва, че правото да ползва целия имот до кР. на смъртта си е учредено в
полза на всеки един от продавачите поотделно, поради което след смъртта на единия
ползвател на имота, ответницата е останала единствен титуляр на вещното право на
ползване върху целия имот – в такъв смисъл е определение № 801 от 18.08.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 1267/2010 г., I г. о., ГК. От приетата като доказателство молба – декларация,
входирана при ищцовото дружество на 15.11.1995г., се установява, че собственичката на
имота – Т.Б.Ш., е подала молба за откриване на партида на процесния имот. Следва да се
има предвид, че молбата за промяна на партидата е подадена след смъртта на П.П.,
настъпила на 23.05.1994г., с което Т.Ш. като негов наследник (дъщеря) е изпълнила
задължението си да уведоми топлопреносното предприятие за смърт на клиента – чл.63, ал.1
ОУ. В случая не може да се приеме, че собственикът на имота, подавайки молба –
декларация за откриване на партида на имота, е направил волеизявление за сключване на
договор с ищеца за доставка на ТЕ. Това е така, защото в случая няма доказателство за
съгласие, дадено от вещния ползвател на имота собственикът да поеме разноските за
доставка на ТЕ в имота в отклонение на диспозитивната норма на чл.57, ал.1 ЗС. Такова
съгласие от собственика или вещния ползвател се изисква, когато се сключва договор за
доставка на ТЕ с лице, различно от презумираните клиенти на ТЕ – собствениците или
вещните ползватели, например с наемател, като в такъв случай съгласно чл.60, ал.1 ОУ
следва да се представи договор за наем заедно с нотариално заведено съгласие на
собственика – чл.60, ал.1 ОУ. Изкисуемостта на такова съгласие от презумирания клиент по
чл.153, ал.1 ЗЕ за сключване на договор за доставка на ТЕ с друго лице е прието и в
мотивите на Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, в
2
което е посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В този смисъл е и процедурата за откриване на партида на
имота на името само на един от наследниците, като условие за това е споразумение между
наследниците, които са презумираните клиенти на ТЕ като собственици на имота по
наследство – чл.63, ал.2, изр.1 ОУ. При това само със съгласието на всички наследници
може да се приеме, че само един от тях е клиент на ТЕ за битови нужди и само с него е
сключен договорът за доставка на ТЕ - арг. чл.63, ал.2, изр.1 и изр.2 ОУ.
Когато имотът е обременен с вещно право на ползване, вещният ползвател, а не
собственикът, е презумираният клиент на ТЕ, защото именно на титуляра на вещно право на
ползване по закон е възложено задължението да поема разноските, свързани с ползване на
имота – чл.57, ал.1 ЗС. За да се обори презумпцията за това кое е лицето, което е клиент на
ТЕ следва да се докаже не само подаване на молба – декларация от различно лице, но следва
и да е налице дадено от презумирания клиент съгласие за това друго лице да е клиент на ТЕ.
Откриването на партида на собственика също така не може да обоснове извод, че
собственикът, а не вещният ползвател е клиент на ТЕ, като се изхожда от смисъла на
нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ и липса за дадено съгласие от презумирания клиент ( в случая
вещния ползвател) друго лице да е клиент на ТЕ.
Прeдвид горното съдът приема, че през процесния период ответницата като вещен
ползвател е клиент на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ). От това следва,
че страните са обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба
на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на
топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150,
ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
По делото е безспорно, че потребяваната в имота топлинна енергия в имота през
процесния период възлиза на претендираната стойност.
Плащане на задължението не се твърди и не се установява.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е
длъжен да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само
ако последните задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се
отнасят, тогава клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33,
ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация
за периода, в който са действали Общи условия, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г.
на КЕВР.
За отчетния период м.05.2017г. – м.04.2018г. е издадена фактура по чл.32, ал.3 ОУ от
31.07.2018г., за отчетния период м.05.2018г. – м.04.2019г. е издадена фактура по чл.32, ал.3
ОУ на 31.07.2019г. и за отчетния период м.05.2019г. – м.04.2020г. е издадена фактура по
чл.32, ал.3 ОУ на 31.07.2020г. Срокът за плащането на задължението по тези фактури
3
съгласно чл.33, ал.2 ОУ, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, е 45 - дневен
от изтичане на периода, за който се отнасят. Срокът за плащане не може да започне да тече
преди установяване на задълженията, което е станало с издаване на фактурата, поради което
следва да се приеме, че предвиденият срок за плащане тече от издаване на фактурата по
чл.32, ал.3 ОУ. При това съдът намира, че ответницата е изпадала в забава за плащане на
задълженията по фактури по чл.32, ал.3 ОУ, издадени за консумация на ТЕ през процесния
период, и за процесния период на забавата дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва, чийто размерът на основание чл.162 ГПК съдът приема, че възлиза на
претендираната сума по иска по чл.86, ал.1 ЗЗД.
По възражението за погасителна давност :
Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични
плащания по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим
тригодишният давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№
3/2011г., ОСГТК на ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на
вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД.
Предвид уговорения срок за плащане на задълженията според Общите условия, одобрени с
решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, следва, че изискуемостта на вземането за цена за
топлинна енергия възниква след изтичане на 45 дни, считано от кР. на месеца, за който се
отнася плащането, от който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114,
ал.1 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен
период, в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми
въз основа на прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към
началния момент на погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да
се дължи месечно - чл.32 ОУ, а не за отчетен период.
Делото е заведено с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(чл.422, ал.1 ГПК) на 18.01.2021г. и тогава давността се прекъсва – чл.116, б.“б“ ЗЗД. При
това погасени по давност са дължимите суми за топлинна енергия за периода м.05.2017г. -
м.11.2017г., вкл. Непогасените задължения за цена за ТЕ за периода м.12.2017г. –
м.04.2020г., вкл. на база неоспорените стойности по съобщенията по фактури възлиза на
сумата от 398,81 лева.
На основание чл.119 ЗЗД е погасено акцесорното вземане върху погасената по
давност главница. Непогасеното по давност акцесорно вземане, определено на основание
чл.162 ГПК, възлиза на сумата от 26,74 лева.
От горното следва, че искът за главницата следва да се уважи до сумата от 398,81
лева за периода м.12.2017г. – м.04.2020г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато искът се счита за предявен (чл.422,
ал.1 ГПК) до окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер и за остатъка от процесния период. Искът по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се уважи до
сумата от 26,74 лева и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху нея:
Клиентът на ТЕ е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение
- чл.22, ал.1 и чл.36 ОУ, действащи през процесния период. Съгласно клаузата на чл.36 ОУ
цената за услугата дялово разпределение се формира от цената за обслужване на партидата
на купувача, включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и от цената за отчитане на
един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на купувача. Уговорено е още,
че редът и начина за заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача
4
и се обявява по подходящ начина на купувача - чл.36, ал.2 ОУ, действали към процесния
период. По делото от страна на ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията си, не са
ангажирани доказателства относно цената на посочените компоненти, които формират
цената на услугата дялово разпределение. При това на основание чл.162 ГПК съдът счита,
че цената за услугата дялово разпределение за процесния период възлиза на претендираната
сума. Основателно е възражението за погасяване по давност на вземането за цена за услуга
дялово разпределение за м.12.2017г. съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД. Непогасеното по давност
вземане за главницата за остатъка от периода м.01.2018г. – м.04.2020г. възлиза на сумата от
35,79 лева, определено на основание чл.162 ГПК.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не
бяха представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да е бил канен да
плати сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД.
Поради това не се доказа клиентът на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената за
дялово разпределение преди завеждане на делото.
От горното следва, че искът за главницата следва да се уважи до сумата от 35,79 лева
за периода от периода м.01.2018г. – м.04.2020г., вкл., ведно със законната лихва от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато искът се счита за предявен
(чл.422, ал.1 ГПК) до окончателното плащане, и да се отхвърли за разликата до пълния
предявен размер и за остатъка от периода. Искът по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се отхвърли
изцяло.
По разноските:
Съразмерно с уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят разноски
съгласно списък по чл.80 ГПК за настоящото производство в размер на 112,45 лева
(държавна такса и юрк. възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева на
основание чл.25, ал.1 НЗПП, вр. чл.78, ал.8 ГПК поради невисоката правна и фактическа
сложност на делото и невисокия материален интерес) и за заповедното производство – 67,47
лева. На адв. Р. Н., предоставила безплатна правна помощ на ответницата, видно от
представените по делото договори за правна защита и съдействие по заповедното и по
настоящото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете следва да се присъди
адв. възнаграждение в размери, както следва : за заповедното производство – в размер на
6,02 лева (при определен от съда пълен размер на адв. възнаграждение от 60 лева съгласно
чл.6 ал.1, т.2, ред. преди изм. ДВ бр.88 от 2022г., вр. пар.1 НМРАВ) и за настоящото
производство – 30,12 лева (при определен от съда пълен размер на адв. възнаграждение от
300 лева съгласно чл.7 ал.2, т.1, ред. преди изм. ДВ бр.88 от 2022г., НМРАВ).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че М. Б. Ш., ЕГН
**********, съдебен адрес : гр. С***** – адв. Р. Н., дължи на “Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С***, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 398,81 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода
м.12.2017г. – м.04.2020г., вкл., до имот на адрес : гр. С****, аб. № **, ведно със законната
лихва от 18.01.2021г. (подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане, сумата от 26,74 лева - обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху последната главница за периода 15.09.2018г. – 12.01.2021г., сумата от 35,79
лева – цена за услуга дялово разпределение за периода от периода м.01.2018г. – м.04.2020г.,
ведно със законната лихва от 18.01.2021г. (подаване на заявление за издаване на заповед за
5
изпълнение) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена за доставена в
имота топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 439,75 лева и за периода
м.05.2017г. – м.11.2017г., вкл., иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху цена за доставена в имота топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер
от 29,48 лева, иска за цена за услуга дялово разпределение за разликата до пълния предявен
размер от 37,07 лева и за м.12.2017г., както и изцяло иска за сумата от 6,53 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за услуга дялово
разпределение за период на забавата 31.01.2018г. – 12.01.2021г.
ОСЪЖДА М. Б. Ш., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. С***** – адв. Р. Н., да
плати на “Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С***, на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 112,45 лева – разноски за настоящото производство и сумата от
67,47 лева – разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С*** да
плати на адв. Р. Н., ЕГН **********, САК, адрес на упражняване на дейността : гр. С*****
на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 30,12 лева – разноски за настоящото производство и
сумата от 6,02 лева – разноски за заповедното производство.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова
сметка : IBAN : BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, „Общинска банка” АД,
ФЦ „Красно село”.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице -
помагач „Н.И.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Тинтява“ № 15.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6