Р Е Ш Е Н И Е
№…….
гр.Русе,11.03.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Русе,VІ-ти наказателен състав в публично
заседание на ………..двадесет и девети януари……през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател: ПЛАМЕН
ЧЕНДЖИЕВ
при
секретаря Елка Цигуларова
и в присъствието на ………………………. разгледа докладваното от съдията наказателно административен характер дело № 1981/2020г.,
за което съобрази,че производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М.С.Й. *** ЕГН
********** против наказателно постановление № 20-92/27.08.2020г. на директора
на ОДМВР Русе, с което на основание чл.209а ал.1 от ЗЗ ѝ е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер ТРИСТА лева.
С жалбата си жалбоподателката моли
съда да отмени наказателното постановление като неправилно.
За РРП - редовно призовани,не се
явява представител и не вземат становище.
Представител на
административно-наказващия орган иска от съда да потвърди постановлението.
От събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 13.04.2020г. около 23,50 ч. жалбоподателката
заедно с компания се намира на ул. „Одрин“ в гр. Русе, като никое от лицата
няма поставена на устата и носа си предпазна маска. По същото време проверка
във връзка с изпълнение на Заповед № РД- 01- 124/13.03.2020 г., изменена и
допълнена със Заповед № РД- 01- 197/11.04.2020г. на Министъра на
здравеопазването извършва свид.Т. ***. Свидетелят установява, че Димитрова е
без предпазна маска и съставя срещу нея акт за установяване на административно
нарушение на разпоредбата на чл.209а ал.1 от ЗЗ за нарушение на Заповед № РД-
01- 124/13.03.2020 г., изменена и допълнена със Заповед № РД- 01-
197/11.04.2020г., без да е посочено кой е издал посочените заповеди.
На 19.06.2020г. директорът на
ОДМВР Русе в качеството си на административнонаказващ орган се произнася по
акта като на основание чл.33 ал.2 от ЗАНН прекратява
административнонаказателното производство и изпраща преписката на прокурор за
произнасяне относно това дали деянието не съставлява престъпление.
На 31.07.2020г. прокурор от Районна
прокуратура - Русе отказва да образува наказателно производство и връща преписката
на ОДМВР.
На 27.08.2020г. независимо, че е
прекратил административнонаказателното производство на основание чл.54 от ЗАНН/изм./ въз основа на съставения акт
с обжалваното наказателно постановление директорът на ОДМВР Русе на основание чл.209а
ал.1 от ЗЗ налага на жалбоподателката административно наказание ГЛОБА в размер на
ТРИСТА лева.
По така приетата за установена
фактическа обстановка не се спори.Тя се установява от показанията на свид.Т. и
писмените доказателства – постановление на Районна прокуратура - Русе.
Съдът след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима,тъй като е
подадена от лице с право на жалба в предвидения от ЗАНН срок,а разгледана по
съществото си е основателна по следните съображения:
На първо място обжалваното
наказателно постановление е постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила. Както се установи обжалваното наказателно постановление
е издадено след прекратяване на административнонаказателното производство поради
изискването на чл.33, ал.2 от ЗАНН, с надлежна резолюция върху АУАН на
основание чл.54/изм/ от ЗАНН. При това положение съставеният от свид.Т. акт
изгубил своето правно значение и последващо административнонаказателно
производство е могло да бъде образувано само на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН,
за деяние, установено в хода на проверката на прокуратурата. От посоченото в
атакуваното наказателно постановление обаче става ясно, че наказващият орган се
е позовал не на постановлението на наблюдаващия прокурор, каквато процесуална
възможност му предоставя разпоредбата на чл.36 ал.2 от ЗАНН а на акта сложил
началото на административнонаказателно производство, което към този момент вече
било прекратено по силата на чл.54 /изм/ от ЗАНН. По този начин
съществено била нарушена процедурата по ангажиране административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя като едно производство, наказващият орган е
приключил с два взаимноизключващи се акта.
На второ място обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно. Жалбоподателката е санкционирана
за това, че е пребивавала на обществено място в нарушение на противоепидемични
мерки, наложени със Заповед, без да е посочено кой е издал посочените заповеди
- Заповед № РД- 01- 124/13.03.2020 г., изменена и допълнена със Заповед № РД-
01- 197/11.04.2020г. По този начин не може да се определи коя е нарушената
разпоредба и да се прецени наличието на обективните признаци.
При извършената служебна проверка
на обжалваното наказателно постановление,съдът намери и следното:
Фактическите обстоятелства,
посочени в обстоятелствената част на постановлението сочат, че жалбоподателката
е наказана на основание чл.209а ал.1 от ЗЗ. Санкционната разпоредба на чл. 209а
ал.1 от ЗЗ не съдържа в хипотезата си състав на нарушение. Относно
изпълнителното деяние тя е бланкетна и препраща към въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични
мерки. Същата разпоредба е нова от 13.03.2020г. и до 15.05.2020г. – за два
месеца е претърпяла две промени. Към момента на деянието, за което е наказана жалбоподателката
редакцията на санкционната разпоредба е препращала към въведени мерки по чл.63
ал.1 или 2 от ЗЗ, която от своя страна за същия период от време е претърпяла
три законодателни промени. В редакцията си действаща към момента на деянието разпоредбата на чл.
63 е имала следната диспозиция : (1) При възникване на извънредна епидемична обстановка
министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията
на страната или на отделен регион.
(2)
Мерки по ал. 1 на територията на отделна област или община могат да се
въвеждат и от директора на съответната регионална здравна инспекция
Твърди се, че деянието е
извършено от физическо лице и са нарушени мерки въведени със заповед на
Министъра на здравеопазването. Само, че според останалите разпоредби на същия
чл.63 от ЗЗ, а именно :
(3) Лечебните и
здравните заведения независимо от собствеността им са длъжни да изпълняват
въведените мерки по ал. 1 и 2.
(4) Държавните и общинските органи създават
необходимите условия за изпълнение на мерките по ал. 1, а средствата за
осъществяването им се осигуряват от държавния бюджет, съответно от общинските
бюджети.
(5) При опасност от възникване и епидемично
разпространение на заразни болести държавните органи, общините, физическите и
юридическите лица са длъжни да оказват пълно съдействие на органите за държавен
здравен контрол.
(6)
(Нова) Мерките по ал. 1 могат да включват и забрана за влизане на територията
на страната на граждани на други държави, в случай на обявено извънредно
положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България, с изключение
на гражданите с постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на
територията на Република България, както и членовете на техните семейства –
същата разпоредба не предвижда задължения за физически лица освен за оказване
на пълно съдействие.
В тази връзка привръзката, към която
препраща бланкетната разпоредба на чл.209а ал.1 от ЗЗ, препраща единствено към
ненормативен акт, който обаче може да създава права и задължения само ако има
нормативен характер. Заповедта на Министъра на здравеопазването издадена на 13.03.2020г.
дори няма характер на общ административен акт/ пропуск, който законодателят се
е опитал да изправи с последното изменение на разпоредбата на чл.61 от ЗЗ от
11.12.2020г.
По
аргумент от разпоредбата на чл.3 от ЗАНН- „За всяко административно нарушение
се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му“,
законоустановеността на административните нарушения се свързва с прогласяването
им само чрез нормативни актове. Изработването, удостоверяването и обнародването
на нормативните актове е детайлно регламентирано в ЗНА със съответните
правомощия на конституционно предвидените органи и начин на оповестяване, който
е задължителен за да стане една норма правило за поведение и неспазването
ѝ да е скрепено със санкция. Няма спор, че разпоредбата на чл.209а а ал.1
от ЗЗ предвижда санкция за неизпълнение на въведени от министъра на
здравеопазването или директор РЗИ противоепидемични мерки, но тази възможност
следва да бъде реализирана само и единствено чрез съответните подзаконови нормативни
актове, които да са оповестени по съответния ред – публикувани в Държавен
вестник за да могат да послужат като основание за налагане на санкция.
По тези
причини настоящият състав на съда приема, че заповедите на Министъра на
здравеопадването № РД- 01- 124/13.03.2020 г., изменена и допълнена със Заповед
№ РД- 01- 197/11.04.2020г може да регламентира правила за поведение,
неизпълнението на които не е скрепено със санкцията на чл. 209а ал.1 от ЗЗ.
По изложените
съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление като необосновано,постановено
при съществени нарушения на процесуалните правила и незаконосъобразно следва да се отмени
изцяло.
Предвид горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 20-92/27.08.2020
г. на директора на ОД МВР Русе, с което
на М.С.Й. *** ЕГН ********** на основание чл.209а ал.1 от ЗЗ е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на ТРИСТА лева.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд - Русе в 14-дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: