№ 3817
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Георги Стоев
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20221100505805 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20028575/11.04.2022 г. по гр. д. № 34405/2020 г. по описа
на СРС, 24 състав са отхвърлени предявените обективно, кумулативно
съединени установителни искове от „Софийска вода“ АД с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
срещу Д. К. Б. за установяване на дължимостта на сумата от996,07 лева –
главница за периода от 16.08.2017 г. до 15.11.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателното заплащане, претендирани за имот с клиентски номер *******,
за който в производството по ч.гр.д. № 10672/2020 г. по описа на СРС, 24
състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК като
неоснователен и недоказан.
Против решението е подадена въззивна жалба вх. №
25031808/14.04.2022 г. от „Софийска вода“ АД, в която са изложени
съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Поддържа,
че неправилно съдът е приел, че не се доказало по безспорен и категоричен
начин, че в процесния период ответникът е бил собственик на водоснабдения
1
имот. Посочва, че по делото е представена справка по лице от Имотния
регистър и доколкото процесния спор не е вещноправен, то това е достатъчно.
Поддържа твърдението, че Д. К. Б. е собственик на имот в гр. София, ул.
******* и ап. 3. Тези вписани обстоятелства не са оспорени от ответника.
Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия Д.
К. Б. вх. № 25042930/31.05.2022 г., с който заявява, че оспорва въззивната
жалба и поддържа, че обжалваното решение е правилно.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по гр.д. № 34405/2020 г. по описа на СРС, 24 състав е
образувано по искова молба, подадена от Софийска вода АД против Д. К. Б., с
която са предявени искове с правно основание чл. чл. 422 от ГПК във връзка с
чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите за установяване съществуването на парично
задължение на ответниците, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по гр.д. № 10672/2020 г. по описа на СРС, 24 състав.
В исковата молба се твърди, че между ответника и „Софийска вода“ АД
са налице договорни правоотношения, свързани с предоставянето на ВиК
услуги за имот в гр. София, ул. *******. Към договора действали публично
известни общи условия, одобрени от КЕВР. Твърди, че ответникът е
потребител, тъй като е собственик на имота – закупен през 2005 г. Твърди, че
за периода от 16.08.2017-15.11.2019 г. на ответниците са предоставени ВиК
услуги на стойност 996,07 лева. Тъй като ответникът не изпълнил
задължението си да плати сумите била издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу която той възразил. Молят да бъде признато за установено,
че ответникът дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение.
Претендира направените в исковото и в заповедното производство разноски,
както и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Д. К. Б., с
2
който заявява, че оспорва предявения иск. Посочва, чу не оспорва, че имотът
е водоснабден, както и че не може да оспорва обема и цената на доставената
услуга, тъй като нямало фактури. Заявява, че оспорва представената справка
от Агенция по вписванията, като тя не представлявала документ, установяващ
правото му на собственост. Оспорва твърдението, че между ищеца и него
съществува облигационно правоотношение, както и че то се регулира от
общи условия. Оспорва, че са издавани фактури, както и че уредът е бил
годен да измерва потребеното количество вода. Моли предявеният иск да
бъде отхвърлен.
Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. №
10672/2020 г. по описа на СРС, 24 състав. По заявление от 26.02.2020 г.,
подадено от „Софийска вода“ АД е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, с която е разпоредено на Д. К. Б. да заплати на заявителя
сумата от 996,07 лева, представляваща потребена вода за периода от
16.08.2017-15.11.2019 г. за имот гр. София, ул. *******, клиентски №
*******, ведно със законната лихва от 26.02.2020 г. до изплащане на
вземането и 75 лева – разноски по делото.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.
422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо
правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на
вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК, против която е подадено възражение от длъжника. Искът има за
предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която
гр.д. № 10672/2020 г. по описа на СРС, 24 състав е била издадена заповед за
3
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между
страните за извършване на ВиК услуги, обема на реално доставените на
ответниците услуги за процесния период, както и че тяхната стойност възлиза
именно на спорната сума.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения,
свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при
спазване изискванията на този закон. В чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги е предвидено, че
водоснабдителните и канализационните услуги са тези по пречистване и
доставка на вода за питейно- битови, промишлени и други нужди, отвеждане
и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на
потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните
образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и
експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. С § 1, т. 2,
б. „а“ от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги е дадено легално определение
на понятието „потребители на ВиК- услуги“ и това са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които
се предоставят ВиК услуги и б. „б“ - юридически или физически лица -
собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.
От събраните по делото доказателства се установява, че Д. К. Б. е
собственик на недвижим имот в гр. София, ул. ******* по силата на договор
за покупко-продажба, вписан в Агенция по вписванията. (Справка от Агенция
по вписванията – гр. София). Не е спорно, че този имот е бил водоснабден
през исковия период.
Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че по делото не се
установявало, че ответникът е собственик на водоснабдения имот.
Представената по делото справка от базата данни на Агенция по вписванията,
Служба по вписванията – гр. София е достатъчна с оглед целите на доказване
4
на релевантните за спора обстоятелства, тъй като тя установява, че в исковия
период ответникът е бил собственик на водоснабдения имот. Съгласно чл. 2,
ал. 1 от Закона за електронното управление административните органи,
лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи
обществени услуги, не могат да изискват от гражданите и организациите
представянето или доказването на вече събрани или създадени данни, а са
длъжни да ги съберат служебно от първичния администратор на данните. В
конкретния случай, Служба по вписванията се явява първичен администратор
на данни по смисъла на чл. 2, ал. 2 от закона, относно данните, които се
съдържат в имотния регистър. При представена справка и служебна проверка,
извършена от съда се установява, че вписаните данни съответстват на тези,
установени в справката, представена с исковата молба. Следователно и въз
основа на събраните по делото доказателства, разгледани в тяхната
съвкупност се установява, че Д. К. Б. е бил собственик на водоснабден имот в
сграда етажна собственост и съответно са потребители на ВиК услуги по
смисъла на §1, т. 2, б. „б“ от ДР на ЗВИКУ.
Предвид на изложеното, обжалваното решение е неправилно и следва
да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което
предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1
от Закона за задълженията и договорите да бъде уважен.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да
заплати на въззивника сумата от 25 лева, представляващи направени разноски
във връззивното производство, както и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева, както и сумата от 50 лева, направени разноски в
първоинстанционното и заповедното производство, както и 150 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно
предявените искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид изложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 20028575/11.04.2022 г. по гр. д. №
5
34405/2020 г. по описа на СРС, 24 състав и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422,
ал.1 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, предявен от „СОФИЙСКА ВОДА” АД, с ЕИК-
*******, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. ******* ул.
„******* против Д. К. Б., ЕГН-**********, от гр. София, ул. „*******, че Д.
К. Б. дължи да заплати на „Софийска вода“ АД сумата от 996,07 лева,
представляваща неизплатена сума за потребена вода през периода от
16.08.2017 г. – 15.11.2019 г. в имот гр. София, ул. *******, ведно със законна
лихва за периода от 26.02.2020 г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение по гр.д. № 10672/2020 г. по описа на СРС, 24
състав
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Д. К. Б., ЕГН-
**********, от гр. София, ул. „******* да заплати на „СОФИЙСКА ВОДА”
АД, с ЕИК-*******, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
******* ул. „******* сумата от 25 лева, представляващи направени разноски
във връззивното производство, както и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева, както и сумата от 50 лева, направени разноски в
първоинстанционното и заповедното производство, както и 150 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6