№ 315
гр. София, 19.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камен И.
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600358 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 НПК, вр. глава Двадесет и втора от
НПК.
Образувано е по жалба на адвокат Д.К. - служебен защитник на осъдения И. П. И.,
срещу определение от 30.03.2022 г. по н.ч.д. № 141/2022 г. на ОС-Враца, с което е
оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, определено му като общо такова с
присъда по н.о.х.д. № 1111/2021 г. на РС - Монтана.
В жалбата се изразява недоволство от съдебното произнасяне. Твърди се, че
липсват доказателства, че по време на изтърпяване на наказанието в местата за
лишаване от свобода осъденият е нарушавал режимните изисквания. Отправеното към
въззивния съд искане е за отмяна на определението и за издаване на ново от
апелативната инстанция, чрез което осъденият да бъде условно предсрочно освободен.
Софийски апелативен съд, като разгледа жалбата и материалите по делото,
прие следното:
Жалбата е процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна - служебен
защитник на осъдения, и срещу акт, който подлежи на въззивна проверка в
производство по реда на Глава двадесет и втора от НПК. Атакуваното определение е
произнесено в съдебно заседание с участие на осъдения и служебния защитник на
30.03.2022 г. Жалбата срещу този акт е подадена на 4.04.2022 г., т.е. в рамките на
установения в НПК 7-дневен срок.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд вярно е преценил
фактите с отношение към предмета на доказване. Отнесени към конкретния казус тези
1
факти са следните:
От 28.07.2020 г. И. П. И. изтърпява в Затвора в гр. *** наказание от 2 години
лишаване от свобода, определено като общо такова с присъда по н.о.х.д. № 1111/2021
г. на РС-Враца измежду наказанията по тази присъда и по присъди по н.о.х.д. №
1515/2020 на РС-Пазарджик, н.о.х.д. № 1288/2020 на РС-Ямбол, н.о.х.д. №2167/2021 на
РС - Пловдив, н.о.х.д. № 480/2020 на РС-Разлог, н.о.х.д. № 596/2021 на РС-Велико
Търново, н.о.х.д. № 738/2020 на РС-Перник и н.о.х.д. № 292/2021 на РС-Смолян. По
всяка от присъдите, включени в съвкупността, осъденият е наказан за престъпления по
член 209 НК или по член 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Към 30.03.2022 г. (датата на постановяване на определението на окръжния съд)
осъденият е изтърпял, както следва: фактически, ведно със зачитане на задържането
под стража - 1 година, 5 месеца и 29 дни, от работа 7 дни или всичко 1 година, 6 месеца
и 6 дни. Остатъкът за изтърпяване от наказанието при него към същата дата е 5 месеца
и 24 дни.
По време на целия си престой в затвора осъденият не е награждаван.
Наказван е със заповед № Л - 627/9.03.2022 г. с "писмено предупреждение" за
държане и опит за внасяне на територията на затвора на забранени вещи - два мобилни
телефона.
От приложения по делото доклад на ИСДВР е видно, че при постъпване в затвора
оценката за риска от рецидив при осъдения е била в средните стойности от 58 точки,
които към момента на произнасянето на първия съд не са претърпели корекция.
От същия доклад е видно, че основните дефицитни зони при осъдения са
отношение към правонарушението и умение за мислене. В доклада е посочено, че у
осъдения липсва критично отношение към действията му, които нарушават реда и
дисциплината в пенитенциарното заведение, отсъства мотивация за промяна и
преосмисляне на криминалното му поведение, а също така не е отчетена трайна
положителна тенденция в нагласите за водене на законосъобразен начин на живот след
освобождаването му от затвора.
Становището на ИСДВР за условно предсрочно освобождаване на осъдения е
отрицателно. Посочено е, че осъденият не е дал убедителни доказателства за
поправянето си и не е показал с мисленето и поведението си, че целите на наказанието
са постигнати и той има личностова готовност за живот на свобода.
По сходни мотиви отрицателно е становището и на началника на Затвора-гр. ***
за условното предсрочно освобождаване на осъдения.
При тези отразени и от първия съд факти, от правна страна САС прие следното:
Условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание има
възпитателно и превантивно значение. То признава доброто поведение и правилно
отношение на осъдения към труда през време на изтърпяването на наказанието и чрез
своята условност, надзора и възпитателните грижи в изпитателния срок осигурява по-
нататъшното задълбочаване на процеса на превъзпитание.
Законните предпоставки за условното предсрочно освобождаване са две: първо -
фактически да е изтърпяно не по-малко от 1/2 от наложеното наказание (или 2/3, ако
наложеното наказание е за рецидивна престъпна дейност) и второ - осъденият да е дал
доказателства за своето поправяне.
Първоинстанционният съд е заключил, че по отношение на осъдения И. е налице
първата от кумулативно предвидените в чл. 70 НК предпоставки за предсрочно
освобождаване, тъй като той е изтърпял фактически повече от половината от
наложеното му наказание. С тези изводи въззивният съд изразява съгласие и отбелязва,
2
че по отношение изпълнението на тази формална предпоставка, както това е посочено
и в жалбата на адв. К., между страните в производството никога не е имало спор.
Спорният момент е дали осъденият е дал доказателства за поправянето си и за
изпълнение на целите по чл. 36 от НК. Първият съд е отговорил отрицателно на този
въпрос. Към неговата констатация настоящият състав на САС се солидаризира по
следните съображения:
Както е посочено в Постановление № 7/1975г. на Пленума на ВС, преценката за
това дали осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за
негово съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания,
вътрешния ред, дисциплината и законността, а за отношението му към труда се съди по
това полагал ли е редовно труд и чувствал ли е труда като свое морално задължение,
когато, разбира се, за него трудът е бил обективно достъпен в затвора.
В преценката си за поправяне на осъдения, чрез изготвени доклади, оценки и
справки за индивидуалния план на присъдата, съдът се подпомага от информация,
предоставена от служители на затворническата администрация, които пряко са
ангажирани с корекционния процес на осъдения.
По отношение на осъдения И.И. заключенията са, че процесът на поправяне и
превъзпитаване не е финализиран. Тези заключения не могат да бъдат пренебрегнати,
тъй като намират подкрепа в доказателствата, приложени към личното досие на
осъдения.
В тази връзка обективно невярно е твърдението на защитата, застъпено и пред
първата инстанция, и в частната жалба, че такива доказателства отсъстват. Цялата
информация за поведението на осъдения по време на престоя му в затвора, ведно с
докладите на пенитенциарните власти за него, се съдържат в личното досие на
лишения от свобода, което е част от наказателното дело. Като служебен защитник на
осъдения, разполагащ с достъп до това дело, адвокат К. е имал възможност и би
следвало да се е запознал с посочените материали.
Именно от личното досие на И.И. е видно, че по време на престоя си в затвора със
заповед № Л - 627/9.03.2022 г. той е бил наказван дисциплинарно за държане на
забранени вещи. Дисциплинарното наказание е съвсем скорошно, наложено е в хода на
висящо производство за условно предсрочно освобождаване на осъдения и на
самостоятелно основание, извън констатациите в докладите на пенитенциарните
власти, подкрепя извода, че по време на престоя в затвора И.И. не е демонстрирал
последователно отношение към режимните изисквания.
Дадените от затворническа администрация становища са в посока на това, че не е
постигната устойчивост в значителна част от зоните, по които се работи с осъдения.
Отново от информацията в докладите е видно, че отношението на осъдения към
престъпленията, за които е осъден, е само формално критично. Последното също е от
значение за преценката по чл. 70 от НК, доколкото процесът на поправяне на осъдения
преминава през осъзнаване и критичност и на противоправното поведение, довело до
неговото наказание. Това в случая е още по - необходимо, като се има предвид, че
осъденият търпи общо наказание по осем самостоятелни присъди - всичките за
престъпления по член 209 от НК, осъществени в различни краища на страната.
Извършването на множество идентични противоправни прояви в рамките на кратък
период от време налага особено внимателна обосновка на извода дали осъденият е
дефинитивно поправен и дали има риск от завръщане към обществено опасни модели
на поведение при излизане от средата на затвора. В тази връзка следва да се посочи, че
извън присъдите, включени в съвкупността, осъденият е бил санкциониран за
престъпления против собствеността още два пъти с наказания, несвързани с лишаване
3
от свобода.
За да прецени, че втората предпоставка по чл. 70 от НК не е изпълнена, съставът
на САС съобрази още оценката от риска от рецидив при осъдения. Действително тя е в
средните стойности от 58 точки, но за времето на престоя в затвора, не е показала
никакво снижение.
По време на престоя в затвора осъденият е полагал труд за пренебрежимо кратък
период от време. Вярно е, че той не е бил устроен на работа, заради честите му
отсъствия при явяването като подсъдим по неприключили наказателни производства,
поради което това не би могло по аргумент от член 439а, ал. 3 от НПК да бъде
единствено основание за отказ за постановяване на условно предсрочно
освобождаване. Едновременно с това обаче положителни констатации за поведението
на осъдения не биха могли да бъдат изведени и от факта на полагане на трудова
дейност от негова страна.
При обсъдените данни, заключенията в докладите на пенитенциарните власти, че
в поведението на осъдения не се наблюдава прогрес, не могат да бъдат приети за
несъстоятелни. Положителният поправителен процес не е напреднал достатъчно и
корекционната работа не е постигнала в пълнота всички свои цели. Ето защо правилно
първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания за условно предсрочно
освобождаване на осъдения И. П. И.. Като законосъобразно атакуваното определение
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Софийски апелативен съд,
Наказателно отделение, 6 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 30.03.2022 г. по н.ч.д. № 141/2022 г. на ОС-
Враца, с което е оставена без уважение молбата на И. П. И., с ЕГН ********** за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“, определено му като общо такова с присъда по н.о.х.д. № 1111/2021 г. на РС -
Монтана.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
За издаване на определението да бъдат уведомени осъденият И., адв. К. и САП.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4