Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 17.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на
единадесети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. МАРИНА ГЮРОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 10906 по описа за 2019г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение от
01.04.2019г. по гр.д. № 22935 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 42-ри
състав са отхвърлени исковете на И.Й.Г., ЕГН ********** срещу Министерство на правосъдието с адрес:
гр. София, ул. „*******с правно основание чл.
49 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5000лв.
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконни
действия и бездействия на държавен съдебен изпълнител по изпълнително дело № 25/2015г. по описа на СИС при РС-Ловеч, И.Й.Г., ЕГН ********** е осъден да
заплати на Министерство на правосъдието
на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК съдебни разноски от 150лв., като е
оставен без разглеждане евентуален
обратен иск на Министерство на
правосъдието срещу С.Д.А. за заплащане на сумата от 5000лв.,
С Определение №
72669/14.04.2020г. по гр.д. № 22935 по
описа за 2017г. на Софийски районен съд, 42-ри състав е отхвърлена молба на
И.Й.Г., ЕГН ********** по чл. 248 от ГПК за изменение на
решението в частта за разноските.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
52295/17.04.2019г. по регистъра на СРС, изпратена по пошщата на 12.04.2019г.,
уточнена с молба от 07.06.2019г. от ищеца И.Й.Г.,
ЕГН ********** в частта, с която исковете му са отхвърлени. Посочил е, че неправилно
районният съд приел, че няма проведено деликтно поведение на държавния съдебен
изпълнител и на ответника. Установено било липсата на развитие по
изпълнителното дело , самоотвод на държавния съдебен изпълнител без да бъде
уведомен ищец водело до забава на изпълнителния процес
Срещу така постановеното Определение е депозирана частна жалба вх. №
43444/22.05.2020г. по регистъра на СРС от ищеца И.Й.Г.,
ЕГН **********. Посочил е, че бил освободен от задължение за заплаща такси и
разноски по делото и неправилно районният съд го осъдил да заплати такива на
ответника. Не можело да се тълкува разширително чл. 78, ал. 7, изр.2 от ГПК и
чл. 25, ал.1 от ЗПП.
Въззиваемият
- ответник по главните исковете и ищец
по евентуалния обратен иск – Министерство на правосъдието е оспорило жалбите. Посочило е, че изпълнително
дело било образувано на 20.03.2015г., на 21.08.2015г. било спряно, възобновено
било на 30.05.2016г., ищецът бил взискател, не бил внесъл дължима такса за
вписване на възбрана, осигурителен доход на длъжника бил несеквестируем, като
на 29.08.2016г. ДСИ Цанкова се отвела. В
последствие на 29.09.2016г. се отвела и ДСИ М., която междувременно установила,
че по банковите сметки на длъжника се превеждали пенсията му и вдигнала
наложения запор върху банковите му сметки, но по искане на длъжника конкретна
сума била платена на взискателя, като 06.04.2017г. изпълнително дело било прекратено
поради получаване на сумите от взискателя. Не било установено ищецът да е
претърпял вреди от такава проведеното изпълнително производство, че е проведено
неправомерно поведение по изпълнителното дело. Претендирало е разноски.
Третото лице
помагач на страната на ответника по исковете и ответник по евентуалният обратен
иск – С.Д.А., ЕГН са оспорили жалбите.
Посочила , че решението е правилно. Не било установено да е провела противоправно
поведение в пряка причинно-следствена връзка от което да са произтекли вреди за
ищеца. Не дължала уведомяване на взискателя за това, че се била отвела от
изпълнителното дело. Основанията за отвода били посочени в акта за същото. Този
отвод не довел до забавяне на делото
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
6900/19.01.2017г. по регистъра на СГС изпратена по компетентност на СРС на И.Й.Г.,
ЕГН ********** срещу Министерство на
правосъдието с адрес: гр. София, ул. „*******с кото е опискал от съда да
осъди ответника на основание на чл. 441 от ГПК вр. с чл. 49 и ч. 86 от ЗЗД да му
заплати сумата от 5000лв. , ведно с
лихва от подаване на исковата молба до
изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконни действия и бездействия на държавен съдебен изпълнител по изпълнително
дело № 25/2015г. по описа на СИС при
РС-Ловеч. Навел е твърдения, че в следствие на противоправно поведение на
съдебния изпълнител по изпълнителното дело
претърпял неимуществени вреди, представляващи психически тормоз,
безсъние, уронване на човешкото достойнство,
влошаване на здравословното му състояние – нива на кръвна захар, лечение
с инсулин. Имало забавяне на изпълнителното дело , въпреки наложени запори
върху банкови сметки, движимо имущество и земеделска земя не бил получил
сумата по изпълнителния лист до края на
2016г., длъжникът бил адвокат и получавал хонорари, имало издадени изпълнителни
листове в полза на длъжника . Заявил е, че внесъл 15лв. за запор на недвижим
имот на длъжника, но отново не получил сума. Период на търпени болки и
страдания бил от образуване на изпълнително дело до момента.
Ответникът Министерство на правосъдието в предоставения му срок е оспорил исковете.
Навел е твърдения, че проведено поведение от
държавния съдия изпълнител е законосъобразно и не отговаря за вреди, за
които е предявен иска. Изпълнително дело било образувано на 20.03.2015г., на
21.08.2015г. било спряно, възобновено било на 14.04.2016г., ищецът бил
взискател, не бил внесъл дължима такса за вписване на възбрана, осигурителен
доход на длъжника бил несеквестируем, като на 29.08.2016г. ДСИ Цанкова се отвела. Не било установено ищецът
да е претърпял вреди от такава проведеното изпълнително производство, че е
проведено неправомерно поведение по изпълнителното дело. Предявил е евентуален обратен иск срещу С.Д.А., с
адрес: ***, ст. 311 с правно основание чл. 54 от ЗЗД вр. с чл. 203 от КТ за
заплащане на сумата от 5000лв. Претендирал е разноски.
Трето лице помагач на страната на ответника: и ответник по евентуалния обратен иск С.Д.А.
е оспорило исковете. Навела е твърдения, че проведено поведение от
него като държавен съдия изпълнител било
законосъобразно, ищецът не бил претърпял веди от него. Посочила, че била
докладчик по изпълнителното дело от 11.08.2015г. до 29.08.2016г., взискателят
бил освободен от задължение за плащане предварително на такси и разноски една
от причините за същото било здравословното му състояние – диабет неинсулинозависим,
отчет в отделение за социална и
консултативна психиатрия в гр. Плевен. За всички действия на ДСИ взискателят
бил своевременно уведомяван. Произнесъл по искането за спиране на делото и
същото било потвърдено, в последствие възобновил делото, проучил имущественото
състояние на длъжника, указал на взискател да плати такса за вписване на
възбрана, защото от такава не бил освободен, наложил запори, установил че
деклариран от длъжника доход пред НОИ е несеквестируем. Поведението й било
законосъборазно, дори получавала допълнително възнаграждение за доказана
професионална квалификация.
По делото са приети неоспорени от
страните трудов договор № ЛС-И-652/21.04.2008г., допълнително
споразумение, съгласно които С. Д. А.-Ц.работи
при Министерство на правосъдието като държавен съдебен изпълнител. С място на работа РС-Ловеч считано от 01.03.2015г., като на 14.09.2015г.
е сключено допълнително споразумение, съгласно което на Ц.е определено
допълнително възнаграждение по чл. 276, ал.2 от ЗСВ.
Приети са жалби от И.Г. и от М.Й.срещу
действия на ДСИ Ц.от 13.04.2016г. и от 05.08.2016г. до Министъра на
Правосъдието с искане изпълнително дел да се развие по-бързо и да си получи
парите по изпълнителния лист.
Приети са медицинска справка,
издадена от Директор на МЦ- Затвора, гр.
Ловеч, преписи от книжа за здравословно
състояние на И.Г., съгласно които ищецът се води на учет като диабетик от
2015г. , на лечение с инсулин е от 25.03.2015г., на 02.11.2015г. е поставена
диагноза „окапване на коса“, при прегледи през ноември 2015г. не е имал
оплаквания, на 01.12.2015г. обявил гладна стачка и отказал да апликира инсулин
за един ден, през декември 2015г. се оплакал от безсъние, предписани са му
медикаменти, прегледан е на 10.09.2017г. поставена диагноза е диабет; на
22.08.2017г. му е назначено изследване, на 08.08.2017г. се оплаквал от болки в
гърба; изследвана е захарта му на 04.08.2017г. , на 16.06.2017г. е установен
обрив на ръцете му, консултиран е на 269.03.2017г.; , на 30.03.2018г. му е
предписан алергозан, , на 16.03.2018г. се оплаквал от изтръпване на пръсти на ръка, оплаквания имал и януари и февруари
2018г. за обриви, такива оплаквания е имал и през 2016г. , когато се оплаквал и
от главоболие, казвал и че има кръв в храчката.
Съгласно ЕР на ТЕЛК от 06.10.2014г. И.Й.Г.
е с 63% ТНР с водещо заболяване „смесени и други разстройства на
личността“, придружаващи такива „
неинсулинозависим диабет захарен; социалноадекватен слух на дясно ухо; девиация
на носна преграда вдясно“.
Приети са заверени преписи от книжа
по изпълнително дело № 20025/2015г. по описа на
СИС при РС-Плевен, съгласно които изпълнително дело е образувано по
молба от 20.03.2015г. на И.Й.Г.
срещу Д.И.М.за събиране на суми по изпълнителен лист от 15.10.2014г. по дело № 471/2013г. на РС-Троян
о в размер на 2500лв., ведно със законна лихва от 29.11.2012г. до изплащането й,
на 27.03.2015г. е поискал опис на движимо и недвижимо имущество , на
31.03.2015г. е освободен от задължение за внасяне на разноски и такси по
изпълнителното дело. С разпореждане от
23.03.2015г. ДСИ Д. се е отвела от делото,
същото е поела ДСИ М.А., като е е
изпратена ПДИ до длъжника, ДСИ А.се е отвела на 28.04.2015г., тогава се е отвела и ДСИ Поля Стоянова , на
12.06.2015г. взискателят е подал жалба срещу забавянето на делото, на
14.07.2015г. е подадена молба от длъжника за спиране на изпълнителното дело поради
отмяна на решени5ето, по което е издаден изпълнителен лист по извънредния
способ и връщането му за ново разглеждане, на 11.08.2015г. Министър на правосъдие е командировал С. ***, за да
води изпълнителното дело , на 21.08.2015г.
ДСИ е спряла производството по делото по молбата на длъжника и това постановление за спиране е
оставено в сила с Решение от 01.12.2015г. на ОС-Габрово. С разпореждане от 14.04.2016г. ДСИ е възобновил
изпълнителното дело и е изискал справка за имущество на длъжника, включително и
за банкови сметки и касетки в банки, за МПС, за земи, като са получени справки
за банкови сметки за земи на длъжника.,
за МПС с разпореждане от 10.05.2016г. ДСИ е наложила запор върху банкови сметки
на длъжника в Юробанк България“АД, върху МПС по справката на МВР, както и
възбрана върху земите по справката от ОСЗ, разпоредено е да се уведоми
взискател за действията по делото, на 06.07.2016г. е указано на взискателя да
внесе дължима държавна такса за вписването на възбраната , на 28.07.2016г. му е
указано, че не може да бъде освободен от задължение за същата , на 29.08.2016г. ДСИ Ц.се е отвела от
изпълнителното дело поради подадени срещу нея от взискателя сигнали и жалби срещу действията й до Министерство на
правосъдието и до съда.
Със Заповед от 12.08.2016г. ДСИ С.М.е определена от министъра на правосъдието да
води изпълнителното дело , на 29.09.2016г. ДСИ М. е наложила запор върху
банкова сметка ***“АД, като отново е указано на взискател да внесе такса за
вписването на възбраната, такса е внесена на 12.10.2016г. и на 17.10.2016г.
постановление за налагане на възбрана е
съставено. Сумата от 424,45лв. е преведена по
изпълнителното дело на 08.12..2016г. и същата е разпределена от ДСИ с
постановление от 12.12.2016г., на
04.04.2017г. 242,83в. те са преведени за взискателя , на 16.02.2017г. като
взискател е присъединен НАП за вземанията му по удостоверение от 27.01.2017г. Взискател
е подал жалба на 28.10.2016г. до Министерство
на Правосъдие срещу ДСИ М. , на 06.04.2017г.
ДСИ М. се е отвела от разглеждане на делото.
Със Заповед от 24.04.2017г. министърът на правосъдието е командировал ДСИ Златка
Николова да разгледа делото, на 15.05.2017г. е указано на взискател да посочи
имущество на длъжника, на 15.06.2017г. е получено запорно съобщение от ДСИ при
РС-Плевен с което налага запор върху вземанията на взискателя по изпълнителното
дело от 2015г. за удовлетворяване на взискателя по изп.д. № 20174310400153 по
което И.Г. бил длъжник за сумата от 842,24лв., за който запор взискателят е
уведомен на 29.06.2017г., с разпореждане от 25.07.2017г. този запор е вдигнат.
С разпореждане от 04.08.2017г. е насрочен опис на нивите на длъжника в с.
Гривица, такъв нее проведен поради жалба срещу това действие, нов опис е
насрочен с разпореждане от 21.11.2017г., описът на движимо имущество за
14.12.2017г. е отложен поради жалба срещу действия на ДСИ, на 02.02.2018г. е
назначена оценка на нивите, на 06.02.2017г. като взискател е конституирана по
нейно искане Мила Георгиева Милчева за събиране на суми по изпълнителен лист от
14.07.2014г. , на 12.02.2018г. длъжникът е превел на взискателя Г. 3599,45лв.
за погасяване задълженията по изпълнителното дело, отделно е превел 388,34лв.
по сметка на ДСИ и на 02.03.2018г. ДСИ е приключил изпълнителното дело поради
погасяване на дълга.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По
правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 441 от ГПК вр. с чл. 49
и чл. 52 от ЗЗД..
При този иск в тежест на ищеца е да установи
консумирането на деликт по чл. 45 от ЗЗД от третото лице - помагач на страната
на ответника, в качеството му държавен съдебен изпълнител, тоест
незаконосъобразни действия, в причинна връзка, от което да са настъпили вреди, обстоятелства,
които да обосновават извод, че справедлив размер на обезщетението за така претърпени
вреди е в размер на процесната сума,
като следва да докаже и че третото лице помагач неправомерно ги е причинил при
изпълнение на възложената му от ответника дейност.
При така
депозирания отговор от ответника и становище на третото лице помагач в тяхна
тежест е да докажат,
че проведеното поведение от държавния съдебен изпълнител е било съобразно
задълженията по закон, че здравословно състояние на ищецапреди изпълнително
дело е било това, което е в момента.
Съгласно разпоредбата на чл. 441 от ГПК вр. с чл. 49 от ЗЗД отговорността за
вреди от незаконосъобразни действия на държавен съдебен изпълнител (ДСИ) се
реализира по реда на чл. 49 от ЗЗД.
Отговорност за същите носи Министерство на правосъдието - за всички
преки и непосредствени вреди, които държавен съдебен изпълнител (ДСИ) е
причинил неправомерно при изпълнение на своята дейност. Фактическия състав на
отговорността обхваща: неправомерни действия на ДСИ; вреда, настъпила при
упражняване дейността на ДСИ; причинна връзка между вреда и действия, както и
валидно правоотношение между Министерство на правосъдието и ДСИ. Тази
отговорност обхваща вреди, които причинени както от същински действия по
изпълнението, така и от допълнителни действия, възложени от взискателя за
проучване имуществено състояние на длъжника, изискване на документи, справки и
т.н. Това е така, защото тези допълнителни действия съпътстват и осигуряват основните процесуални
действия. Неправомерните действия на ДСИ могат да са злоупотреба с права,
незаконни действия по отношение на несеквестируемо имущество, вкл. запор, и др.
(В този смисъл решение № 120/08.07.2011г. по т.д.№ 1123/2010г. на ВКС, ІІ-ро
Т.О.; Решение № 445/27.07.2010г. по гр.д.№ 1219/2009г. на ВКС, І-во Г.О.;
Решение № 264/08.04.2010г. по гр.д.№ 474/2009г. по гр.д.№ 474/2009г. на ІV-то
Г.О. на ВКС).)
Съдебните изпълнители, при осъществяване на дейността си по реда на ГПК, действат като орган на
държавна власт, овластен от закона да извършва предписаните изпълнителни действия.
В тази си дейност съдебният изпълнител не осъществява правораздавателни
функции, но той е обвързан административно и правно с дейността на съдилищата.
При така възложената му компетентност актовете на съдебния изпълнител,
независимо от това дали е частен или държавен, са властнически волеизявления,
чиято цел е да предизвика задължителни за правните субекти последици,
различаващи се по своята правна природа от установените със съдебното
решение. Срещу незаконосъобразни
действия на съдебен изпълнител страната може да се брани с жалба по реда на
специално уреденото производство в ГПК. Защитата в това производство е срещу
процесуално незаконосъобразни действия на съдия –изпълнителя. Производството по
обжалване на действията на съдия-изпълнителя е специално производство, което се
отличава от исковото производство. Решението, постановено в хода на това
специално не се ползва със сила на
пресъдено нещо досежно законосъобразността на действията на
съдия-изпълнителя. Това решение има сила
на пресъдено нещо само по отношение на съществуване на потестативно право на
жалбоподателя да се постанови отмяна на действията на съдия-изпълнителя, но не
й по отношение на процесуалната законосъобразност на тези действия. Това е така
защото процесуалната законосъобразност на тези действия е преюдициален въпрос в
това специално производство, предмет на което е потестативното право да се иска
отмяна на същите. По същите съображения, съдът приема че това решение,
постановено по жалба срещу действия на
съдебен изпълнител, не формира сила на пресъдено нещо по отношение на предпоставките на иска по чл.
74 от ЗЧСИ/чл.49 от ЗЗД. То няма правоустановително действие досежно
противоправността на действията на съдия-изпълнителя. Сила на пресъдено нещо
досежно процесуалната законосъобразност
на действията/бездействията на съдебен изпълнител би могла да възникне,
само ако същото е било предмет на изследване в хода на исково производство,
тоест ако съществува иск за установяване на нарушението. Противоправността,
като елемент от фактическия състав на отговорността на съдебния изпълнител за
вреди, не е резултатна от решението по жалбата. Последиците от решението по
жалбата по раздел І, глава ХХХІХ на ГПК
са конститутивни и проявата на същите е спрямо развитието на изпълнителния
процес. При деликтния иск противоправността, елемент от фактическия състав на
вземането за обезщетение, се състои в процесуална незаконосъобразност на
действие//бездействие на съдебен изпълнител. При жалбата срещу действия на
съдебен изпълнителя тази незаконосъобразност е само с преюдициално значение за
делото. (В този смисъл Тълкувателно решение №3/12.07.2005г. по тълк.дело №
3/2005г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 184/21.09.2011г. по гр.д.№ 1124/2010г. на
ВКС, ГК, ІІІ-то Г.О.; Решение №
640/04.10.2010г. по гр.д. № 920/2009г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение №
139/31.05.2011г. по гр.д.№ 1445/2009г. на ІV-то Г.О., ВКС;).
По делото е установено от приети по
делото трудов договор , допълнителни споразумения, че С. Д. А.-Ц.работи
като държавен съдебен изпълнител по трудов договор с Министрество на правосъдието.
Съдът приема, че от събраните по делото писмени
доказателства, неоспорени от страните, по делото е установено, че ищецът е имал
вземане срещу Д.М.по изпълнителен лист ,
издаден на 15.10.2014г. по дело № 417/2013г. на РС-Троян, за събирането на
същите е образувано изпълнително дело
20025/2015г. на 20.03.2015г. на СИС при РС-Плевен.
Съдът приема,
че събраните по делото доказателства не установяват незаконосъобразно поведение
на държавните съдебни изпълнители при водене на изпълнителното дело и в
частност на ДСИ С. Ц.и извода на районният съд за същото е правилен. Установява
се, че ДСИ от СИС при РС-Плевен своевременно са се отвели от водене на делото,
а същото не е било нужно уведомяване на взискателя, поради отвод на всички ДСИ
с работно място РС-Плевен на 11.08.2015г. Министър на правосъдие е
командировал С. Ц.да разгледа и води изпълнителното дело, като още на
21.08.2015г. по молба на длъжника ДСИ е спряла производството и постановлението
за същото е оставено в сила, производството е възобновено на 14.04.2016г.
своевременно, като са предприети исканите от взискателя изпълнителни действия –
за налагане на запори върху движими вещи, банкови сметки на длъжника, за
възбрана върху недвижимите му имоти. Правилно ДСИ е указал на взискателя, че
освобождаването от държавна такса и разноски по реда на чл. 83 от ГПК е
неприложимо за таксата дължима на Агенция по вписване за възбрана върху земите
на длъжника и такава не е наложена до внасяне на таксата за същото от
взискателя. Предприетите от ДСИ по
изпълнителното дело действия съответстват на исканите изпълнителни способи,
предприемани са своевременно при
отчитане изискванията на закона за предприемане на тези действия, както и на
подаваните жали срещу предприетите изпълнителни действия и необходимостта от
отсрочване на описи до разрешаване спора за секвестируемостта на имуществото на
длъжника. Няма забавяне на изпълнителното дело поради бездействие на ДСИ без
обосновава причина. Период на непредпиремане на изпълнителни действия, поискани
от взискателя, е имало само по време на
спряното изпълнително дело, но тогава изпълнителни действия не са били дължими
от ДСИ. Не е било дължимо и извършването и на опис на имущество при подадена
жалба срещу този изпълнителен способ. ДСИ е изпращал надлежни уведомления за
всички предприемани от него изпълнителни действия по делото, дължимите указания
до взискателя. Уведомление за отвод на конкретен съдебен изпълнител не е било нужно да се изпраща на
взискателя, защото това действие на ДСИ не е изпълнително действие, то не се
отразява на събирането на сумите, взискателят не може да постигне отмяна на
постановлението за отвод. Отделно уведомяване за отводите имплицитно се е съдържало в постановленията на
новоопределените ДСИ по делото, защото същите сочат имената на новоопределените
ДСИ. Отводите не са довели до забавяне на изпълнителното дело. Своевременно
след отводите са определяни други докладчици по изпълнителното дело и те са
предприемали в разумни срок дължимите действия по делото.С оглед гореизложеното
съдът приема, че по делото не е установено противоправно поведение на ДСИ по
изпълнителното дело и правилно районният съд е обосновал такъв извод.
Правилно
районният съд е приел, че по делото не е установено ищецът да е претърпял
вредите, за които е навел твърдения в исковата молба и че те са причинени от
поведението на ДСИ по изпълнителното дело № 20025/2015г. Приетите по делото
епикриза, справка, извлечение от книга за посещения на лекар установяват, че
още преди образуване на изпълнителното дело 20025/2015г. ищецът е страдал от „смесени
и други разстройства на личността“,
придружаващи такива „ неинсулинозависим диабет захарен;
социалноадекватен слух на дясно ухо; девиация на носна преграда вдясно“. Отбелязванията по справката и
книгата за прегледи не установяват нови заболявания и оплаквания на ищеца,
които да не са свързани с установените преди март 2015г. негови заболявания.
Така събраните писмени доказателства при съобразяване на обстоятелство, че други доказателства за здравословно състояние
на ищеца по делото не са ангажирани обосновават извод, че по делото не е
установено по несъмнен начин, че здравословните оплаквания на ищеца са в
причинно-следствена връзка с действията на ДСИ по изпълнителното дело.
При така възприето съдът приема, че правилно районният
съд е приел, че предявеният иск е неоснователен , оставил е без разглеждане
евентуалния обратен иск, поради което и решението следва да се потвърди.
По частната жалба:
Съдът приема
жалбата за неоснователна. Действително ищецът е бил освободен от задължението да заплаща такси
и разноски по делото предварително. Това, обаче, касае само таксите и
разноските , които ищецът дължи да внесе по делото по сметка на съда.
Разпоредбата на чл. 83, ал.2 от ГК не
позволява освобождаване на ищеца от отговорност пред ответника за
направените от ответника разноски по делото и ищецът не е бил освободен от тази
отговорност с определението на съда по чл. 83 от ГПК. Правилно районният съд е
разпределил отговорността за разноски по реда на чл. 78 от ГПК съобразно
разрешаването на спора по делото при съобразяване на обстоятелството, че
ответникът е бил представляван от юрисконсулт и му се дължи съобразно чл. 78,
ал. 8 от ГПК възнаграждение за юрисконсулт. Правилно е определил и размера на
това възнаграждение. Същото съдът приема, че съответства на сложността на делото, предявените главен и
евентуален обратен иск, размер на същите, брой на проведени съдебни заседания.
По
отговорността за разноски:
С оглед
изхода на делото разноски следва да се поставят в тежест на въззивника и той
следва да бъде осъден да заплати на въззинкиа Министерство на правосъдието
разноски за възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100лв. Размер на това
възнаграждение съдът определи при съобразяване на разпоредбите на чл. 78, ал. 8
от ГПК, Закона за правната помощ и Наредбата за заплащането й, сложността на
делото, предмета му, брой на проведени
съдебни заседания пред въззивния съд.
Третото лице помагач и ответник по евентуалния обратен
иск не е претендира разноски и такива не
й се следват.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
от 01.04.2019г. и Определение от 14.04.2020г. по гр.д. № 22935 по описа за
2017г. на Софийски
районен съд, 42-ри състав.
ОСЪЖДА И.Й.Г., ЕГН ********** понастоящем
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора в гр. Плевен, с адрес: гр.
Плевен , Парк Кайлъка“ да заплати на Министерство
на правосъдието с адрес: гр. София, ул. „*******на основание на чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 от ГПК сумата
от 100лв. ( сто лева), представляващи съдебни
разноски за въззивното производство.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.