№ 91
гр. П., 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225200500100 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, по реда на чл.258 от ГПК.
С Решение №36/14.01.2022г., постановено по гр.д.№100/2021г. по описа
на РС- П. е осъдена Прокуратурата на Република България, представлявана от
Главния Прокурор, И.Г., с адрес: гр.С., бул.”В.” №2- Съдебна палата, да
заплати на В. АНГ. Д., с ЕГН **********, от с.К., общ. С. ул.„7-ма“ №15, със
съдебен адрес: гр.П., ул. „И.В.“ №9, сумата от 4000лв., представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от повдигнато и поддържано обвинение в
извършване на деяние по чл.313, ал.1 от НК, по което В.Д. е оправдан с
влязла в сила на 19.06.2019г. Присъда №32/21.02.2019г. по НОХД
№2008/2018г. по описа на РС- П., потвърдена с Решение №87/19.06.2019 г. по
ВНОХД №331/2019г., по описа на ОС- П., ведно със законната лихва, считано
от датата на влизане в сила на оправдателната присъда- 19.06.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 1400лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в направени разходи за адвокатско възнаграждение за оказано процесуално
представителство в хода на съдебно производство, като е отхвърлен иска за
1
неимуществени вреди за разликата над присъдените 4000лв. до
претендираните 6000лв., като неоснователен и недоказан.
Осъдена е Прокуратурата на Република България, представлявана от
Главния Прокурор, И.Г., с адрес: гр.С., бул.”В.” №2- Съдебна палата, да
заплати на В. АНГ. Д., с ЕГН **********, от с.К., общ.С. ул.„7-ма“ №15, със
съдебен адрес: гр.П., ул.„И.В.“ №9, сумата от 593,35лв., представляваща
сторените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно на
уважената част на исковата претенция.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от З.И.- прокурор в
Районна прокуратура- П., представител на ответника Прокуратура на
Република България в неговата уважителна част.
Твърди се в същата, че неправилно съдът е приел, че показанията на
разпитаните по делото свидетели Г. Д.а- съпруга на ищеца и А. Д.а Г.- дъщеря
на ищеца установяват, че воденото наказателно производство е оказало
неблагоприятно влияние върху него, довело до претърпени неимуществени
вреди във връзка с невъзможността му да шофира. Приема се, че посоченото
от тези свидетели е в противоречие с материалите по наказателното дело,
както и с част от мотивите към оправдателната присъда №32/21.02.2019г.,
където е посочено, че видно от справка нарушител- водач в един доста
продължителен период от време В.Д. е санкциониран от контролните органи
за нарушения на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП- не носене на СУМПС по време на
управление на МПС- с НП от 21.03.2015г. за деяние на 02.03.2015г., на
10.05.2016г. и на 18.11.2016г. Следователно, В.Д. е продължил да управлява
МПС.
Твърди се, че не е доказано, че В.Д. е получил диабет, именно от
действията на Прокуратурата, като в разпитите и на двете свидетелки се
твърди, че имал диабет /вероятно от преди това/ и вдигал кръвна захар, а
също че бил притеснен през цялото време, изтормозен и изключително
нервен. В тази връзка се визира, че не са представени никакви медицински
документи, освен твърденията на съпругата и дъщерята на ищеца.
Сочи се, че в мотивите си, съдът неправилно е намерил за недоказано
възражението на ответната страна, че в случая следва да намери приложение
разпоредбата на чл.5 от ЗОДОВ.
Визира се, че посоченото от В.Д. във връзка с подаваните от него
2
декларации по чл.160, ал.1 от ЗДвП, във връзка със свидетелството му за
управление на МПС е в пълно противоречие със събраните доказателства по
воденото наказателно производство, включително и в обясненията, които е
дал по него, както и възприетото в мотивите по оправдателната присъда,
обосноваващи липса на умисъл за повдигнатото му обвинение по чл.313, ал.1
от НК.
Твърди се, че в мотивите на съда е прието, че декларацията от
27.07.2017г. е ирелевантна на настоящото производство, тъй като в ОА,
предмет на наказателното производство е била само и единствено
декларацията, подадена от ответника на 24.09.2014г. Никъде в решението на
съда не е коментирано, че именно поради противоречието в двете декларации,
с предмет едно и също СУМПС е започнало досъдебно производство, по
което е било повдигнато обвинение на В.Д.. Не е коментирано и заявеното от
В.Д., че бил изгубил отново същото СУМПС и за това е подал декларацията
на 15.05.2017г., което е в противоречие със заявеното от него по
наказателното дело, че за първи път твърдяното за изгубено СУМПС
№********* в две декларации, съответно от 24.09.2014г. и 15.05.2017г. било
установено от Д. при извършената му проверка на 29.09.2019г.
Сочи се, че никъде в решението на съда не са коментирани тези
неоспорими факти, които при всички случаи е следвало да бъдат взети
предвид и да намери приложение чл.5, ал.1 или най- малкото, ал.2 от ЗОДОВ.
Твърди се, че не е ясно защо в мотивите си съдът е приел, че към
момента на повдигане на обвинение на В.Д. на 26.06.2018г. е бил
реабилитиран, а не е обсъдил, че към момента на процесната дата в
обвинителния акт, последния е осъждан, като впоследствие е съдебно
реалибилитиран.
Твърди се, че размерът на присъденото обезщетение за претърпени
неимуществени вреди не съответстват на принципа на справедливостта.
Визира се, че от една страна, съдът правилно е посочил критериите, въз
основа на които се обуславя размера на обезщетението. От друга, съдът не е
отчел, че ищецът напълно съзнателно и умишлено е заявил в две декларации
подадени лично от него на 24.09.2014г. и 15.05.2017г., че е изгубил едно и
също СУМПС на две различни дати, което за първи път било установено при
извършената му проверка на 29.09.2017г. и сам е станал причина да бъде
3
образувана първоначално проверката, а след това и досъдебното
производство.
Приема се, че при всички случаи, това обстоятелство е достатъчно
основание за значително намаляване на присъденото обезщетение, което в
случая се явява несправедливо и води до неоснователно обогатяване на
ищеца.
Относно размерът на присъденото обезщетение за имуществени вреди в
размер на 1400лв., представляващо заплатен адвокатски хонорар по воденото
наказателно производство се счита, че той е прекомерен. В този аспект се
сочи, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, както и че
престъплението за което е бил обвинен ищеца не е тежко по смисъла на чл.93,
т.7 от НК.
Искането е да се отмени решението в неговата обжалвана част и да се
реши делото по същество, като се отхвърли изцяло иска на ищеца В.Д., като
неоснователен и недоказан.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса- В. АНГ. Д., чрез пълномощника му адв.К. от АК- П..
Счита се, подадената въззивна жалба е неоснователна, тъй като е
необоснована, а фактическата обстановка отразена в нея не отговаря на
обективната истина и не се подкрепя от събраните в хода на съдебното
дирене доказателства, като изложените доводи се превратни и необективни.
В тази насока са изложени подробни съображения
Моли се за присъждане на сторените в настоящото производство
разноски.
В съдебно заседание, за жалбоподателят Прокуратура на Република
България се явява прокурор П.С. от ОП- П.. От страна на последния се
поддържа подадената въззивна жалба, като се моли същата да се уважи по
съображенията изложени в нея. Моли за отмяна на първоинстанционното
решение, като се реши делото по същество с отхвърляне на иск.
Ответникът по жалбата- В. АНГ. Д., редовно призован, не се явява. За
него се явява процесуалния му представител адв. К.. От страна на последния
се излага становище в насока неоснователност на подадената въззивна жалба.
Приема се, че решението на първоинстанционният съд е правилно и
4
законосъобразно. В този смисъл излага съображенията си.
Моли се, за присъждане на разноски по делото.
Пазарджишкият окръжен съд, съобразявайки правомощията си
визирани в чл.269 от ГПК, провери изцяло валидността на обжалваното
решение, неговата допустимост, а по останалите въпроси с оглед
изложеното във въззивната жалба, прие за установено следното:
Производството е образувано по повод искова молба от В. АНГ. Д.,
против Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
Прокурор, И.Г..
Твърди се в същата от страна на ищецът, че въз основа на преписката
срещу него било образувано ДП №15/2018г. по описа на РУ- С. На
26.06.2018г. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.313, ал.1 от
НК, за това, че на 24.09.2014г. в РУ- МВР в гр.С.потвърдил неистина в
писмена декларация, която дал по силата на чл.160, ал.1 от ЗДвП, във вр. с
чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи, която
се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на твърдяното
обстоятелство, че СУМПС №********* е изгубено.
Визира, че по време да дадените от него обяснения, като обвиняем е
заявил, че не се признава за виновен, тъй като не е извършил вмененото му
престъпление. Приемал е, че делото ще бъде приключено с мнение за
прекратяване от разследващия полицай, но това не се случило. Не се случило
и прокурора да го прекрати. Поради тази причина сочи, че в началото на
месец С.2018г. получил от РС- П. призовка, ведно с обвинителен акт, че е
конституиран като подсъдим по НОХД №1179/2018г.
Твърди се от ищецът, че за първото заседание което било насрочено за
27.09.2018г. упълномощил адвокат К.П. К. да го защитава, като въз основа на
сключения между тях Договор за правна помощ с №006731/26.09.2018г. му
заплатил дължимото възнаграждение от 500лв.
Сочи се, че се провели две съдебни заседания- 27.09.2018г. и
25.10.2018г., по време на които били разпитани няколко свидетели. От
разпита им в съда, като обвиняем, както и от срещите в съда със свидетелите
изпитвал изключително неудобство. Изпадал в ужас, че може да бъде осъден
за нещо, което не е извършил, въпреки, че очаквал да бъде оправдан.
Започнал да изживявал още по- тежко обвиненията, както и искането за
5
осъждането му. На 25.10.2018г., РС- П., постановил присъдата си по НОХД
№1179/2018г., с която бил признат за невиновен и бил оправдан за вмененото
му от прокуратурата престъпление.
Визира се, че РП- П., недоволна от присъдата депозирала протест, с
който искала ОС- П. да отмени оправдателната присъда и да го признае за
виновен, и да го осъди по повдигнатото му. Било образувано ВНОХД
№763/2018г. по описа на ОС- П., като ищецът за да бъде защитаван отново
упълномощил адвокат К.П. К. сключил с него нов договор за правна помощ
№003000/26.11.2018г., като му заплатил възнаграждение от 300лв., въз основа
на Наредбата на ВАС.
Сочи се, че било проведено едно съдебно заседание и въз основа на
изготвеното в законоустановения срок окръжният съд отменил
оправдателната присъда, поради допуснато от съда процесуално нарушение,
като върнал делото на РС- П., за ново разглеждане от друг състав на съда.
Твърди се, че било преобразувано ново дело №2008/2018г. и за да бъде
защитаван по същото отново упълномощил адвокат К.П. К.. За целта сключил
Договор за правна помощ №001125/21.01.2019г., като отново му заплатил
възнаграждение от 300лв., въз основа на Наредбата на ВАС. Сочи, че по това
дело отново били разпитвани няколко свидетели в две съдебни заседания. По
време на същите отново, и то в по- голяма степен изпитвал неудобства от
срещите му със свидетелите и изслушване на показанията им. Отново дал
обяснения по време, на които отново изпитвал неудобства, разочарование и
притеснения дали ще му бъде повярвано, че не е извършил нищо нередно. С
присъда постановена на 21.02.2019г., РС- П., отново го признал за невиновен
и го оправдал.
Визира се, че РП- П. отново, недоволна от присъдата депозирала
протест, с който искала ОС- П. да отмени оправдателната присъда и да го
признае за виновен и да го осъди по повдигнатото му. Въз основа на
посочения протест било образувано ново ВНОХД №331/2019г. по описа на
ОС- П.. За да бъде защитаван по същото отново упълномощил адвокат К.П.
К.. За целта бил сключен Договор за правна помощ №001146/7.06.2019г., като
отново ищецът заплатил на адвоката възнаграждение от 300лв., въз основа на
Наредбата на ВАС.
Сочи се, че по посоченото дело пред Окръжния съд било проведено
6
само едно съдебно заседание. Въз основа на изготвеното в законоустановения
срок решение от 19.06.2019г., окръжният съд потвърдил оправдателната
присъда, която влязла в сила на 19.06.2019г.
Твърди се, че след привличането му, като обвиняем по време на
досъдебното производство, ищецът е присъствал по време на всички
процесуални действия, за които е бил призоваван. Присъствал по време на
всички съдебни заседания, както в районния, така и в окръжния съд, по време
на четирите съдебни дела. През време на целия процес търпял дълбоки
емоционални сътресения. Гореизложеното му се отразило и на психиката за
продължителен период от време, от привличането му, като обвиняем за
период и след окончателното му оправдаване. Бил станал сприхав и нервен.
Лесно се дразнел в работата и в семейството. Опитвал се да се контролирам,
но не винаги успявал.
Счита се, че между причинените му неимуществени и имуществени
вреди и противоправните действия на Районна и Окръжна прокуратура-П.,
съществува пряка причинна връзка.
Искането е да се постанови решение, с което се осъди Прокуратурата на
Република България, представлявана от Главния Прокурор И.Г., да заплати на
ищеца, сумата от 1400лв. представляващи имуществени вреди от
заплащането на адвокатски хонорари по НОХД №1179/2018г. и НОХД
№2008/2018г. по описа на РС- П., по ВНОХД №763/2018г. и ВНОХД
№331/2019г. по описа на ОС- П., както и сумата от 6000лв., представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, като последица
от незаконното му обвинение, ведно със законната лихва, върху двете
обезщетения, считано от влизането на присъдата в сила - 19.06.2019 год., до
окончателното плащане на същата.
В срока по чл.131 ГПК, от страна на ответникът е депозиран отговор на
исковата молба, чрез прокурор З.И.- прокурор в РП- П., в който се оспорва
исковата претенция по основание и размер.
Счита се, че представените към исковата молба доказателства не
установяват наличието на претърпени неимуществени и имуществени вреди.
Сочи се, че нямало как ищецът да изпитва „изключително неудобство“
от разпита на тримата свидетели, които били поискани от него, в хода на
наказателните дела, поради което не е претърпял каквито и да било вреди.
7
Твърди се, че прокуратурата не може да носи отговорност, че делото е
било върнато за ново разглеждане от РС- П.. Сочи се част от мотивите към
Присъда №32/21.02.2019г. по НОХД №2008/2018г. на PC-П., потвърдена с
Решение № 87/19.06.2019г. по ВНОХД № 331/2019г. и влязла в законна сила
на 19.06.2021г. с оглед на което прави възражение по чл.5, ал.1 от ЗОДОВ,
тъй като доколкото би било налице някакво увреждане, то е причинено по
изключителна вина на пострадалия, поради което, обезщетение в случая не се
дължи.
Твърди се, че размерът на претендираните неимуществени вреди е
завишен и не съответства, както на принципа заложен в чл.52 от ЗЗД, така и с
установената практика на българските съдилища. Сочи, че нямо ангажирани
никакви доказателства за претърпените неимуществени вреди. В подкрепа на
изложеното сочи, че ищецът не е бил длъжен да присъства в проведените
съдебни заседания, както и че делото е приключило в разумен срок, като не
били налагани никакви ограничения на ищеца, като му била взета най- леката
мярка за неотклонение „Подписка“.
Оспорва се акцесорната претенция на ищеца за заплащане на
дължимата законна лихва, считано от датата 19.06.2019г. до окончателно
изплащане на обезщетението като неоснователна, тъй като ищецът не е
търпял посочените вреди върху които се иска законна лихва.
Оспорва се исковата претенция за имуществени вреди в размер на
1400лв. В тази връзка се сочи, че делото не се отличавало с фактическа и
правна сложност. Престъплението, за което е била обвинен ищецът не е тежко
по смисъла на чл.93 т.7 от НК. Оспорват се разноските по настоящото
производство, тъй като се счита, че те не се дължат.
От фактическа страна се установява следното:
От представените заверени копия на актове на съда, касаещи водените
против ищеца досъдебно и съдебно производство и приобщеното към
настоящото дело НОХД №2008/2018г., по описа на РС- П., съдържащо в себе
си ВНОХД №331/2019г., по описа на ОС- П., НОХД №1179/2018г. по описа
на РС- П., ВНОХД №763/2018г. по описа на ОС- П. и досъдебно производство
№15/2018г. по описа на ОД на МВР- П. се установява, че последното е
образувано с постановление от 01.03.2018г. на прокурор при РП- П. срещу
„неизвестен извършител“, за това, че на 27.07.2017г. в Сектор „Пътна
8
полиция“ при ОД на МВР П. е потвърдена неистина в писмена декларация,
която по силата на чл.160, ал.1 от ЗДвП и чл.17, ал.1 от Правилника за
издаване на българските лични документи се дава пред орган на властта за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно че СУМПС №
********* е изгубено- престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
Видно от Постановление от 26.06.2018г., ищеца В.Д. е привлечен като
обвиняем за извършено престъпление от общ характер за това, че на
24.09.2014г. е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на
чл.160, ал.1 от ЗДвП и чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските
лични документи се дава пред орган на властта за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, като е заявил, че на 01.09.2014г. е
изгубил своето свидетелство за управление на моторно превозно средство
№*********- престъпление по чл.313, ал.1 от НК, за което се предвижда
наказания лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста
лева. На тази дата, Д. е разпитан в качеството на обвиняем. С
постановлението за привличане в качеството на обвиняем на Д. е определена
мярка за неотклонение „Подписка“. На 28.06.2018г., ищецът отново е
разпитан в качеството на обвиняем, като на същата дата са му и предявени
материалите от разследването.
От Обвинителен акт по ДП №15/2018г. по описа на ОД на МВР гр.П.,
пр.пр.№3312/2017г. на РП- П. се установява, че ищецът е предаден на съд, по
който е образувано НОХД №1179/2018г., по описа на РС- П., по което ищецът
се е представлявал от адвокат К.К..
Видно от приложения на л.15 от цитираното дело, Договор за правна
защита и съдействие, страните по същото са уговорили възнаграждение в
размер на 500лв. за оказване защита по НОХД №1179/2018г. по описа на РС-
П., което е отразено да е заплатено.
В рамките на съдебното производство пред РС- П. са проведени две
съдебни заседание, като по всяко едно от тях ищецът се е явявал лично и с
процесуалния си представител адвокат К.К.. От материалите по наказателно
дело се установява, че в хода на същото са разпитвани трима свидетели по
искане на В.Д..
Видно от Присъда №152/25.10.2018г., ищецът е признат за невиновен и
е оправдан за престъпление по повдигнатото обвинение, за извършено
9
престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
Във връзка с постъпил протест от РП- П. срещу постановената присъда
е образувано ВНОХД №763/2018г. по описа на ОС- П., по което ищецът
отново се е представлявал от адвокат К.К..
Видно от приложения на л.16 от цитираното дело Договор за правна
защита и съдействие, страните по същото са уговорили възнаграждение в
размер на 300лв. за оказване защита по ВНОХД №763/2018г., по описа на ОС-
П., което е отразено да е заплатено.
В рамките на съдебното производство пред ОС- П. е проведено едно
съдебно заседание, в което ищецът се е явил лично и с процесуалния си
представител адвокат К.К.. На 29.11.2018г., ОС- П. е постановил решение, с
което е отменил Присъда №152 от 25.10.2018г. постановено по НОХД
№1179/2018г. по описа на РС- П. и е върнал делото за ново разглеждане от
друг състав на съда.
Във връзка с горното било образувано НОХД №2008/2018г. по описа на
РС- П., по което ищецът се е представлявал от адвокат К.К..
В рамките на съдебното производство пред РС- П. са проведени две
съдебни заседание, като по всяко едно от тях ищецът се е явявал лично и с
процесуалния си представител адвокат К.К..
Видно от приложения на л.9 от цитираното дело Договор за правна
защита и съдействие, страните по същото са уговорили възнаграждение в
размер на 300лв. за оказване защита по НОХД №2008/2018г. по описа на РС-
П., което е отразено да е заплатено.
Видно от материалите по наказателно дело се установява, че в хода на
същото са разпитвани трима свидетели по искане на В.Д.. Установява се, че
РП- П. е отстранила констатирана очевидна фактическа грешка в
първоначално внесения ОА, като вече е посочила че се касае за СУМПС
№*********.
От Присъда №32/21.02.2019г. се установява, че ищецът е признат за
невиновен и е оправдан за престъпление по повдигнатото обвинение, за
извършено престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
Във връзка с постъпил протест от РП П. срещу постановената присъда е
образувано ВНОХД №331/2019г. по описа на ОС- П., по което ищецът отново
10
се е представлявала от адвокат К.К..
Видно от приложения на л.19 от цитираното дело договор за правна
защита и съдействие, страните по същото са уговорили възнаграждение в
размер на 300лв. за оказване защита по ВНОХД №331/2018г., по описа на ОС-
П., което е отразено да е заплатено.
В рамките на съдебното производство пред ОС П. е проведено едно
съдебно заседание, в което ищецът не се е явил, а за него се е явил
процесуалният му представител адвокат К.К.. На 19.06.2019г. ОС П. е
постановил решение, с което е потвърдил Присъда №32/21.02.2019г.
постановена по НОХД №2008/2018г. по описа на РС- П..
Видно от представеното в досъдебното производство свидетелство за
съдимост, ищецът е реабилитиран.
От показанията на свидетелката Г. Д.а се установява, че воденото срещу
ищеца наказателно производство е оказало неблагоприятно влияние върху
него, като бил притеснен през цялото време. Сочи, че „две години беше
изтормозен“. Споделя, че се притеснявал и казвал, че книжката му била
отнета неправомерно. Тъй като страдал от диабет по време на процеса вдигал
нивото на кръвната захар. Твърди, че ищецът не е управлявал МПС през
периода на наказателното производство.
От показанията на свидетелката А. Д.а-Г. се установява, че воденото
срещу ищеца наказателно производство е оказало неблагоприятно влияние
върху емоционалното му състояние. Трябвало е всеки път някой да го вози,
вдигал кръвната захар, тъй като бил диабетик. Сочи, че се притеснявал повече
от година и бил изключително нервен. Сочи, че през периода на
наказателното производство ищецът не е управлявал МПС.
В проведеното съдебно заседание на 15.12.2021г. от страна на ищецът
са дадени обяснения, на основание чл.176 от ГПК, на поставени от ответника
въпроси, касаещи изгубването на СУМПС, подадените от него два броя
декларации приложени по ДП, както и кога и къде е намерил СУМПС и дали
го е предавал пред органите на МВР.
При тези данни, настоящата инстанция намира от правна страна
следното:
Въззивната жалба е постъпила в срок, подадена е от надлежна страна в
процеса, процесуално допустима е, като същата е неоснователна.
11
След извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество, решението в неговата обжалвана отхвърлителна част е
правилно и законосъобразно, като настоящия съд изцяло споделя правните
изводи формирани от страна на първата инстанция.
В разглежданият казус спрямо ищецът е било предявено, повдигнато и
поддържано обвинение за умишлено престъпление по чл.313, ал.1 от НК,
крайния резултат от което е влязла в сила решение, с което е оправдан същия.
Предвид на това и претендираната отговорност на държавата е по
отношение на причинените от прокуратурата неимуществени вреди от
незаконно обвинение в извършване на престъплението, след като е налице
постановена оправдателен диспозитив на постановено от съда решение,
влязло в законна сила, респективно имуществени вреди изразени в заплатен
адвокатски хонорар по досъдебното и съдебно производство.
Обезщетението по чл.2 от ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени
права, блага или правозащитими интереси, като вредите се изразяват в
нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на
личността, накърнена чест, достойнство, добро име в обществото.
В задължителната за настоящия състав съдебна практика е възприето
становището, че е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което
впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също
така е притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствени
ценности у личността, както и социалното му общуване. По тази причина,
доказването на този вид неимуществени вреди, не се подчинява на общите
правила за доказване. За този вид неимуществени вреди се дължи
обезщетение и такова следва да се присъди в рамките на обичайното, при
положение, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
Прокуратурата на РБ- незаконно обвинение и оправдателна присъда- в случая
влязла в сила Присъда №32/21.02.2019г. на РС- П., потвърдена с Решение от
19.06.2019г. на ОС- П..
В този аспект, не следва да се приемат за основателни възраженията на
прокуратурата, че неправилно съдът е приел показанията на разпитаните по
делото свидетели Г. Д.а- съпруга и А. Д.а Г.- дъщеря, тъй като излаганите от
12
тях данни са в противоречие с материалите по наказателното дело, както и с
част от мотивите към оправдателната присъда.
Неоснователно се явява възражението в насока, че съдът е следвало да
приложи разпоредбата на чл.5 от ЗОДОВ. Основанието за този извод е, че
правилно е прието от първата инстанция като мотив, че подписаната
декларация на Д. от 27.07.2017г. е правноирелевантна по делото, тъй като тя
не се е обхващала от вменененото престъпление на последния и на практика е
неотносима.
Не са налице основания да се приеме, че съдът неправилно не е
съпоставил изявленията на Д. по гражданското дело с тези по наказателното
дело. Следва да се отбележи в тази връзка, че на практика това е недопустимо
при настоящия конкретен спор по същество.
Налице са доводи, че не е коментирано първоинстанционният съд
съдебното минало на ищеца, но реално това отново е неотносим факт по
отношение на конкретния факт на доказване по настоящото гражданско дело.
По делото не се установяват данни за виновност в поведението на Д., за
да бъде подведено същото, като основание за приложение на чл.5, ал.1 или
ал.2 от ЗОДОВ.
Настоящата инстанция не намира с оглед на събраните по писмени и
гласни делото доказателства, че е налице основание за приемане за
основателно и възражението на прокуратурата, че присъдения размер
обезщетение за неимуществени вреди е завишен. Данните в таза насока са
категорични, че воденото срещу ищеца наказателно производство в периода
от 26.06.2018г. до влизане в сила на оправдателната присъда- 19.06.2019г.,
което е близо година се е отразило на психиката му. Налице е поддържано
обвинение в извършване на престъпление, като след връщане на делото
първия път от окръжния съд отново е поддържано такова за да се стигне да
втора оправдателна присъда и последващото и потвърждаване от по- горната
инстанция. Всичко това води неминуемо до изживяване на негативни емоции.
В относимост на тези факти са и показанията на свидетелите Г. Д.а и А. Д.а-
Г., които не са опровергани от останалия събран доказателствен материал и
които са в насока, че воденото срещу ищеца наказателно производство е
оказало неблагоприятно влияние върху него. Неотречени са показанията им в
насока, че Д. е бил притеснен през цялото време, изтормозен, както и
13
изключително изнервен. Въпреки близките им родствени връзки с ищеца,
правилно първоинстанционния съд им е дал вяра, тъй като именно те са му
близки хора имат най- преки и ежедневни наблюдения за неговите
преживявания. Следва да се отбележи, че първоинстанционният съд правилно
е визирал всички етапи от воденото наказателно производство до
постановяването на оправдателна присъда по отношение на които няма
основание за ревизиране, респ. да е налице основание за намаляване на
присъдения размер на обезщетение за неимуществени вреди.
Не са налице основания за приемане възражението на прокуратурата в
насока конкретно определения размер на присъдено обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1400лв.
В случая не са налице данни по делото, които да определят извод, че от
страна на Д. са заплащани адвокатски хонорари в хода на наказателното
преследване срещу него, които да се приемат, че са прекомерни. Няма
основание да не се приеме извод, че без значение се явява твърдението, че
престъплението в което е бил обвинен ищеца не е тежко по смисъла на чл.93,
т.7 от НК, както и че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
Доказателствата по делото са категорични в насока, че тези реализирани
разходи на ищеца по заплащане на адвокатски хонорар с доказани и няма
основание за тяхното редуциране, съответно и не присъждане.
С оглед на гореизложеното, настоящата инстанция няма основание да
приеме основателността на подадената възззивна жалба от страна на
прокуратурата и в последица от това тя да бъде уважена.
Предвид на това решението в неговата обжалвана уважителна част, като
правилно и законосъобразно следва да се потвърди. В останалата му
отхвърлителна част, решението не е обжалвано от страните по делото, с оглед
на което е и влязло в законна сила.
При този изход на делото основателно се явява искането на защитата на
въззиваемата страна за присъждане на разноски пред въззивната инстанция.
В тази връзка, в тежест на ответника следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 500лв.
С оглед на гореизложеното, Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
14
ПОТВЪРЖДАВА Решение №36 от 14.01.2022г., постановено по
гр.дело №202152201012574/2021г. по описа на РС- П., в обжалваната му
част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от
Главния прокурор, И.Г., с адрес: гр.С., бул.“В. №2- Съдебна палата, да
ЗАПЛАТИ на В. АНГ. Д., с ЕГН **********, от с.К., общ.С. ул.„7-ма“ №15,
със съдебен адрес: гр.П., ул.„И.В.“ №9, адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция в размер на 500лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението до страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15