Определение по дело №249/2021 на Апелативен специализиран наказателен съд

Номер на акта: 110
Дата: 16 юни 2021 г. (в сила от 16 юни 2021 г.)
Съдия: Николай Димитров Димитров
Дело: 20211010600249
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 14 юни 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 110
гр. гр. София , 16.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, I-ВИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на шестнадесети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги В. Ушев
Членове:Стоян Людм. Тонев

Николай Д. Димитров
като разгледа докладваното от Николай Д. Димитров Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600249 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 345 НПК.
Предмет на въззивна проверка е определение на Специализирания
наказателен съд, 5-ти състав, постановено на 03.06.2021г. по н.о.х.д.
№995/2021г., по описа на същия съд, с което са оставени без уважение
направените от подсъдимите М. В., А.П., И.П. и техните защитници искания
за прекратяване на съдебното производство, поради допуснати съществени
процесуални нарушения в досъдебната фаза, ограничили техните права.
В хода на проведеното разпоредително заседание са релевирани
оплаквания, в които са изложени доводи за несъответствие на ОА с
изискванията на чл. 246 от НПК, както и за противоречие между
фактическата част на ОА и диспозитивната му част- относно обвинението по
чл. 143, ал.2, вр. ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК, повдигнато на
подсъдимите А.П. и И.П.. Твърди се е, че в конкретиката на разглеждания
казус тези нарушения са довели до накърняване на правото на защита на
подсъдимите лица.
Първоинстанционният съд е приел, че не са налице съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на подсъдимите
лица и че внесеният обвинителен акт отговаря на предвидените от закона
1
изисквания за мотивираност. Специализираният наказателен съд е счел, че не
е налице твърдяното разминаване между обстоятелствената и заключителната
части на обвинителния титул. Посочил е, че съдът не може да връща делото
на прокурора с указания в насока, какви обвинения да повдига. Относно
възраженията, свързани с непосочване в ОА на фактически твърдения /за това
дали участниците в твърдяното ОПГ са изпълнявали поставените им задачи
от ръководителя/, СНС е приел, че доколкото тези обстоятелства не са
елемент от състава на престъплението по чл.321, ал.3 от НК, то и липсата им
не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.
Срещу определението, в частта му, свързана с произнасянето по чл.248,
ал.1, т.3 от НПК, е депозирана частна жалба от адв. К. М.- в качеството му на
защитник на подсъдимите А.П. и И.П.. В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. В същата се излагат
аналогични възражения на тези направени пред СНС. Прави се искане за
отмяна на определението от 03.06.2021г. и връщане на делото на СП за
изготвяне на нов ОА.
Настоящата инстанция, след като се запозна с атакуваното определение, с
материалите по делото и обсъди доводите, очертани в подадената частна
жалба, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 342 от НПК срещу подлежащ
на атакуване съдебен акт е процесуално допустима, а разгледана по същество
е неоснователна.
СП е внесла ОА срещу:
-В.Е. Б. за престъпления по чл.321, ал.3, пр.1, 2, 3, алт.7, вр. ал.1 от НК,
чл. 143, ал.2, вр.ал.1, пр.1, вр.чл.20, ал.2, ал.1 от НК, чл. 143, ал.2, вр.ал.1,
пр.1, вр.чл.20, ал.2, ал.1 от НК и по чл. 143, ал.2, вр.ал.1, пр.1, алт.1, вр.чл.20,
ал.2, ал.1 от НК;
-Е.В.И. за престъпления по чл.321, ал.3, пр.1, 2, 3, алт.7, вр. ал.2 от НК и
по чл. 143, ал.2, вр.ал.1, пр.1, вр.чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК;
-И. С. П. за престъпления по чл.321, ал.3, пр.1, 2, 3, алт.7, вр. ал.2 от НК и
по чл. 143, ал.2, вр.ал.1, пр.1, вр.чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК;
2
-А. С. П. за престъпления по чл.321, ал.3, пр.1, 2, 3, алт.7, вр. ал.2 от НК и
по чл. 143, ал.2, вр.ал.1, пр.1, вр.чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК;
-Г. М.М. за престъпление по чл.321, ал.3, пр.1, 2, 3, алт.7, вр. ал.2 от НК;
-Н. Г. П. за престъпления по чл.321, ал.3, пр.1, 2, 3, алт.7, вр. ал.2 от НК и
по чл. 354а, ал.2, изр.2, т.4, алт.1, вр. чл.29, ал.1, б.“Б“ от НК;
-М. Л.В. за престъпление по чл.321, ал.3, пр.1, 2, 3, алт.7, вр. ал.2 от НК.
По така внесените материали е било образуван НОХД 995/21 г.по описа
на СНС.
На 03.06.2021г. по НОХД 995/21г., е било проведено разпоредително
заседание, в което защитниците са изложили доводи за допуснати нарушения
на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
подсъдимите лица. С определение от същата дата, съдебният състав на СНС е
отговорил на възраженията на защитниците, като е приел, че не са били
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до
ограничаване на правата на обвиняемите лица в досъдебната фаза на процеса.
Въззивната инстанция приема, че първоинстанционното определение, е
правилно и законосъобразно, тъй като не се констатира наличие на
отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване
правата на подсъдимите лица.
Според АСНС, обвинителният акт е изготвен съобразно процесуалния
стандарт, установен с разпоредбата на чл.246 от НПК. В същия са изложени
изискуемите фактически твърдения относно съставомерността на
претендираните деяния и участието на привлечените към наказателна
отговорност лица, съобразно изискванията на Тълкувателно решение №
2/07.10.2002г. на ОСНК на ВКС по т.н.д.№ 2/2002г. Обвинителният акт е
достатъчно ясен откъм съдържание и правна квалификация, като не се
установяват неясноти по отношение на обвинението, които да пречат на
подсъдимите да разберат рамките на същото и да могат да организират
адекватно защитата си срещу него. Наведените доводи от адв. К. М. за
противоречие между диспозитива на обвинението и фактическите твърдения,
свързано с това, дали е налице действие или бездействие при осъществяване
3
на помагачеството към деянието по чл.143 от НК, правилно са приети от СНС
за неоснователни. Според изложеното в обстоятелствената част на ОА,
подсъдимите са осъществили твърдяното деяние, като са обградили С. В. и го
гледали заплашително, а в диспозитива на акта, това поведение е било
инкриминирано от прокурора като „физическо респектиране с присъствие“.
Несъгласието на защитата с правната оценка, която прокурорът е дал на
фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, не дава
основание за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото
на прокурора, тъй като от една страна, това е въпрос по същество на делото, а
от друга, не е налице и възможност за съда да указва на прокурора какви
обвинения следва да повдигне.
Приема се за верен и изводът на СНС, че не съставлява процесуално
нарушение неотразяването в обстоятелствената част на ОА на фактически
твърдения, свързани с изпълнени разпореждания на ръководителя на
инкриминираната група. Известно е в принципен план, че ръководенето на
ОПГ, като форма на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 321 ал
1, пр.2 от НК, се изразява в поставяне на общи или конкретни задачи, в
изработване на план или даване на други указания за постигане на
набелязаната престъпна цел- извършване на други вторични престъпления. За
съставомерността на деянието по чл.321, ал.1, пр.2 от НК, не е необходимо,
да е постигната горепосочената цел, понеже престъплението е формално. В
това отношение, фактическото обвинение, формулирано в обстоятелствената
част на ОА, съдържа нужния обем фактически твърдения за ръководене на
ОПГ, съобразно в изложеното по-горе. В тази насока е и възприетото
разбиране в Тълкувателно решение № 2/07.10.2002г. на ОСНК на ВКС по
т.н.д.№ 2/2002г., където изрично се сочи, че: „В обстоятелствената част на
обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите,
които обуславят съставомерността на деянието и участието на
обвиняемия в осъществяването му …“.Ето защо и това възражение на
защитата, не се споделя от АСНС.
Предвид горните съображения, определението на СНС, се явява правилно
и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл.341 ал.2, чл.345, чл.249, ал.3, от НПК,
4
АСНС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 03.06.2021г., по НОХД № 995/2021г. по
описа на СНС, с което е оставено без уважение искането на подсъдимите и
техните защитници за прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото на СП.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5