РЕШЕНИЕ
№ 15124
гр. София, 17.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМ. АТ. К.
при участието на секретаря ХР.Н. К.
като разгледа докладваното от ЕМ. АТ. К. Гражданско дело №
20221110129479 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „(фирма)” АД срещу
„(фирма)”.
Ищецът „(фирма)” АД е предявил срещу „(фирма)” иск с правно основание чл. 411 КЗ
за сумата от 345,50 лева, включваща 330,50 лева - заплатено застрахователно обезщетение за
отстраняване на вреди по товарен автомобил „Р. М.” с рег. № ***, настъпили в следствие на
ПТП, реализирано на 30.06.2021г. в гр. *** и 15,00 лева – ликвидационни разходи.
Претендира законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
03.06.2022г. до окончателното изплащане на главницата.
Твърди, че виновен за настъпване на ПТП бил водачът на лек автомобил „Т. Ав.” с рег.
№ ***Х. М., който при извършване на преустрояване от лява в дясна лента за движение в
района на кръгово кръстовище, реализира ПТП с движещия се в дясната лента за движение
товарен автомобил „Р. М.”. За ПТП бил съставен двустранен протокол между участниците в
него. Към датата на ПТП увреденият товарен автомобил „Р. М.” бил застрахован по
имуществена застраховка „Каско на МПС” при ищеца, а гражданската отговорност на
виновния водач - при ответника. По образуваната във връзка с ПТП щета, на извършилия
ремонта на увредения автомобил сервиз била заплатена сумата от 330,50 лева за
възстановяване на щетите. Плащането било извършено на 28.10.2021г. Ответникът бил
поканен с регресна покана да заплати сума в размер на 345,50 лева, с включени 15,00 лева –
ликвидационни разходи, но последвал отказ. Ищецът претендира присъждането на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на ИМ, в който оспорва същата по
основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на ПТП. Твърди липса на
1
противоправно поведение на водача на лек автомобил „Т. Ав.”. Оспорва материалната
доказателствената сила на двустранния протокол за ПТП. Оспорва и размера на
претенцията, като счита същата за завишена. Претендира съпричиняване на водача на
товарен автомобил „Р.М.”. Претендира присъждането на разноски.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и взе предвид възраженията на
страните, прие за установено следното:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ тежест на ищеца е да докаже следните
релевантни факти и обстоятелства: наличие на валиден договор за имуществена застраховка
„Каско” между ищеца-застраховател и увреденото лице; плащане на застрахователното
обезщетение на застрахования, респективно на сервиза, извършил ремонта на увредения
автомобил, размера на обезщетението, респективно на вредите; наличие на предпоставките
на чл. 45 ЗЗД – противоправно поведение на трето лице спрямо увредения, вреда и причинна
връзка между противоправното поведение и претърпените от застрахования вреди; валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между
ответника и собственика на автомобила, причинил ПТП.
В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на водача
на застрахования при него автомобил, както и да докаже възраженията си.
На осн. чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които
основана своите искания или възражения.
От протокол за ПТП – л. 25, който съдът кредитира частично, а така също и от
показанията на свидетелите Х. М. /кредитирани частично/ и Р. А. /кредитирани изцяло/,
както и от заключението на АТЕ, се установява, че на дата 30.06.2021г. в района на гр. ***,
кръгово кръстовище, образувано от ул. „***” и ул. „***” настъпило ПТП между лек
автомобил „Т. Ав.” с рег. № ***, управляван от свидетеля М., и товарена автомобил „Р. М.”
с рег. № ***, управляван от свидетеля А..
Действително, протоколът за ПТП няма обвързваща доказателствена сила относно
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, в частност неговия махенизъм. Няма пречка,
обаче, протоколът да бъде кредитиран в частта относно датата и мястото на настъпване на
ПТП, както и относно участниците в него /водачи и МПС/. Относно тези обстоятелства не
се спори между страните. Същите не са били спорни между участниците в ПТП, доколкото
видно от протокола, двамата са положили подписите си. Единствено и двамата са отразили,
че не са виновни за настъпване на ПТП.
Относно механизма на ПТП съдът кредитира конкретно показанията на свидетеля Р.
А., като съобрази, че същите са житейски логични, намират подкрепа и в приобщените по
делото писмени доказателства, а така също и заключението на АТЕ. Така, твърдението на
свидетеля А. относно местонахождението на двата автомобила преди настъпване на ПТП, а
именно – товарен автомобил „Р. М.” в дясната лента за движение, а лек автомобил „Т. Ав.” в
лявата лента за движение, намира подкрепа и в отразената схема в протокола за ПТП, видно
2
от която двата автомобила преди навлизане в кръговото движение са били един до друг.
Видно от показанията на свидетеля, последният потвърждава подписа си под протокола за
ПТП, като същият добросъвестно сочи, че са имали разногласие с другия водач относно
вината за настъпване на ПТП, именно поради което и всеки от тях е написал в протокола, че
няма вина за ПТП. Относно на база показанията на свидетеля А., които съдът кредитира
изцяло, СРС прие за установено, че след навлизане в кръговото движение свидетелят е искал
да завие надясно, излизайки от кръговото кръстовище, но водачът до него, управлявал лек
автомобил „Т. Ав.”, избързал, свил към товарния автомобил, което принудило свидетеля А.
да спре на място. Въпреки това, поради обстоятелството, че водачът на лекия автомобил,
завивайки към товарния автомобил, се ударил в неговия преден ляв калник, при което на
лекия автомобил били причинени щети от предна дясна врата до заден десен калник.
Показанията на свидетеля А. намират подкрепа и в приобщения по делото схема на
процесното кръстовище /л. 47-48 от делото/, видно от което движещите се автомобили в
лявата лента за движение след включване в кръговото движение имат право да се движат в
самото кръгово наляво, докато движещите се в дясната лента за движение имат право да
продължат направо и да излязат от кръстовището или да завият надясно. Именно завой
надясно твърди да е предприел свидетелят А.. Най-сетне, твърдението на свидетеля А., че
автомобилът от лявата му страна „избързал”, намират подкрепа и в уточнението, направено
от вещото лице по АТЕ в съдебно заседание, че лявостоящият автомобил се е движел с по-
висока скорост. С оглед на това, съдът даде изцяло вяра на показанията на свидетеля А..
От друга страна, съдът не даде вяра на твърденията на свидетеля М. в частта, в която
същият сочи, че не той е виновен за причиняване на ПТП, а другия водач на товарния
автомобил, който го ударил в задната броня с неговата предна част на колата. На първо
място, това твърдение се оборва от показанията на свидетеля А., а така също и на
отразеното местоположение на двата автомобила преди навлизане в кръстовището, отразено
в схемата на ПТП, съдържаща се в протокола за ПТП.
Твърденията на свидетеля М., че в кръговото няма как да караш направо, а единствено
можеш да завиеш надясно, се опровергават както от показанията на свидетеля А., така и от
приобщената схема на процесното кръгово кръстовище /л. 47-48 от делото/, видно от която,
както беше посочено по-горе в мотивите на съда, движещите се автомобили в лявата лента
за движение след включване в кръговото движение имат право да се движат в самото
кръгово наляво, докато движещите се в дясната лента за движение имат право да продължат
направо и да излязат от кръстовището или да завият надясно /това е видно от
хоризонталната пътна маркировка на двете ленти за движение/. С оглед на това, свидетелят
М. неправилно, и в противоречие с правилата за движение по пътищата е предприел
маневра завой надясно от лявата лента за движение, при което сам се е ударил в товарния
автомобил в дясното платно, който е имал право на маневра десен завой, какъвто е
предприет от свидетеля А..
Съдът ще посочи и следното във връзка с уточнението на вещото лице в съдебно
заседание - в смисъл, че ПТП би могло да настъпи и в резултат на т.нар. „захождане”
3
/отклонение вляво/ на товарния автомобил при извършване на десния завой. Такова
отклонение вляво на товарния автомобил според този състав е било житейски неоправдано и
нелогично, предвид конкретиката на казуса, а именно, факта, че десният завой се прави от
дясната лента за движение при излизане от кръговото кръстовище, при което подобно
захождане изобщо не е необходимо. Подобно „захождане” отклонение вляво, би могло да се
получи евентуално при завой надясно, но в хипотезата за обикновено кръстовище, а не
кръгово.
Всичко изложено мотивира съда да приеме за безспорно установено, че вина за
настъпване на ПТП има именно водачът на лек автомобил „Т. Ав.” – свидетеля М., а не
водачът на товарния автомобил „Р.М.”.
Видно от приобщената по делото застрахователна полица /л. 9 от делото/, към датата
на ПТП – 30.06.2021г. товарен автомобил „Р.М.” с рег. № *** е бил застрахован по
застраховка „Каско на МПС” при „(фирма)” АД. Видно от полицата, същата е била с период
на покритие от 20.12.2020г. до 19.12.2021г.
Видно от справката на (фирма) /л. 44 от делото/, към датата на ПТП, гражданската
отговорност на виновния водач на лек автомобил „Т. Ав.” с рег. № *** е била застрахована
при ответника „(фирма)” АД по застраховка „Гражданска отговоност” с начална дата на
покритие 13.07.20202г. и крайна дата на покритие 12.07.2021г.
Видно от материалите по щета № ***, заведена при ищеца по заявление на
собственика на увреденото МПС, за възстановяване на щетите на увредения автомобил
„Р.М.” ищецът е заплатил сумата от 330,50 лева на дата 28.10.2021г. /виж вносна бележка и
фактура –л. 42-43 от делото/.
Видът и стойността на щетите на товарния автомобил „Р. М.” се установяват освен от
материалите по щетата, посочена по-горе /опис-заключение по щета, опис-заключение по
претенция, снимков материал/, така и от заключението на АТЕ.
Съдът кредитира заключението на АТЕ, което не е оспорено от страните. Вещото лице
е отговорило обективно на поставените въпроси, като вещото лице допълни заключението
си в съдебно заседание, отговаряйки на уточняващи въпроси на страните.
Съгласно заключението на АТЕ: всички увреждания по товарен автомобил „Р. М.” с
рег. № ***, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка и причинно-следствена
връзка с механизма на процесното събитие. Стойността, необходима за възстановяване на
товарен автомобил „Р. М.”, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е
520,58 ева. Обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск „Каско” при ПТП са в
размер между 15,00 лева и 25,00 лева.
С оглед така даденото заключение на АТЕ в частта относно наличието на причинно-
следствена връзка между причиненото ПТП и щетите на увреденото МПС, както и
стойността, необходима за тяхното отстраняване, които според вещото лице са в размер на
520,58 лев, т.е. над заплатените от ищеца и претендирани в настоящото производство суми,
искът следва да бъде уважен изцяло като основателен и доказан.
4
Съобразно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
"Гражданска отговорност". Обхватът на регресното право зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования.
Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди – необходимите
средства по пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му
отпреди деликта.
С оглед на това искът по чл. 411 КЗ следва да бъде уважен изцяло, а именно за сумата
от 345,50 лева, включваща 330,50 лева - заплатено застрахователно обезщетение за
отстраняване на вреди по товарен автомобил „Р. М.” с рег. № ***, настъпили в следствие на
ПТП, реализирано на 30.06.2021г. в гр. *** и 15,00 лева – ликвидационни разходи.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът.
Ищецът е сторил следните разноски: 50,00 лева – държавна такса; 300 лева – депозит
за вещо лице по допуснатата АТЕ; 50,00 лева – депозит за призоваване на свидетел.
Предвид обстоятелството, че ищецът е бил представляван в производството пред СРС
от юрисконсулт, на същия се следва и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00
лева, предвид фактическата и правна сложност на делото, която не е значителна.
С оглед на това, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски пред СРС в размер на 500,00 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „(фирма)” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***” № *** да плати на „(фирма)” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, бул. „***” № ***, на основание чл. 411 КЗ сумата 345,50 лева /триста четиридесет и
пет лева и 50 стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение за отстраняване на
вреди на товарен автомобил „Р. М.” с рег. № ***, настъпили в следствие на ПТП,
реализирано на 30.06.2021г. в гр. ***, ведно със законната лихва, считано от 03.06.2022г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „(фирма)” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***” № да плати на „(фирма)” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
бул. „***” № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 500,00 лева /петстотин лева/ -
5
разноски, сторени в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6