№ 3871
гр. София, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно
наказателно дело № 20211110211738 по описа за 2021 година
Производството е по реда на член 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. П. Б. срещу електронен фиш серия К № 4970799 от 22.03.2021
година на СДВР, с който на К. П. Б. е наложена глоба в размер на 600,00 лева за нарушение
на член 21, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят посочва, че не е управлявал процесното МПС.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Софийски районен съд, след като обсъди доводите в жалбата, с оглед на събраните по
делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че не са
налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа
обстановка:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа
обстановка:
На 22.03.2021 година около 16.13 часа в град София, Околовръстен път-моста за село
Кривина от бул.“Ботевградско шосе“ към бул. „Цариградско шосе“ К. П. Б. е управлявал
автомобил „М. ГЛ 500 4 М.“, собственост на „А.Г.“ ЕООД, рег. № НОМЕР при ограничение
на скоростта 90 километра в час извън населено място с 141 километра в час. Нарушението е
заснето с техническо средство TFR1-M 560. С декларация от 26.05.2021 година законният
представител на дружеството К.Ц.А. е посочил, че на процесната дата автомобилът е
управляван от К. Б. и е представител копие от СУМПС.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда
1
на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към
предмета на доказване по делото. От приложената справка от Български институт по
метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установява, че процесното
автоматизирано техническо средство, с което е констатирано и заснето процесното
нарушение е одобрено съобразно нормативните изисквания, като към датата на
констатиране на нарушението е минало периодична техническа проверка. Съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес". С оглед на изложеното
съдът кредитира изцяло приложения снимков материал към процесния електронен фиш като
годно веществено доказателствено средство. От същите се установява видът, марката и
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост – 141 км/ч
(след приспадане на 3 км/ч толеранс в полза на нарушителя като възможна техническа
грешка).
Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни и
необорени от други доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло. Въз основа на
тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира от правна
страна следното:
Съдът счита, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя в качеството собственик на процесното МПС за вмененото административно
нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В процесния случай, нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство,
съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
Видно от справката на Български институт по метрология и техническата спецификация на
стационарната система за видеоконтрол, в електронния фиш е приспаднат в полза на
нарушителя толеранс от 3 км/ч (допустимата грешка при измерване на скоростта с
процесната стационарна система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/- 3
% при скорост над 100 км/ч), като е посочена скорост на движение от 141 км/ч, което е
повече от максимално позволената извън населено място скорост от 90 км/ч.
Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че жалбоподателят е осъществил от обективна
страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е
управлявал процесния лек автомобил със скорост от 141 км/ч при ограничение на това място
от 90 км/ч извън населено място, установено съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Съдът намира за неоснователни направените от жалбоподателя възражения относно
незаконосъобразността на обжалвания електронен фиш. В тази връзка електронният фиш
съдържа всички реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, включително
време и място на извършване на нарушението, поради което отговаря на изискванията на
2
закона. Съгласно член 188, ал.2 от ЗДвП, когато МПС, с което е извършено нарушението е
собственост на юридическо лице наказанието се налага на законния му представител или на
посочено от него лице, управлявало автомобила. По реда на член 189, ал.5 от ЗДвП
законният представител на дружеството е посочил в нарочна декларация от 26.05.2021
година, че на конкретната дата и час именно Б. е управлявал автомобила и като
доказателство за това е представено и копие от СУМПС К. П. Б..
Извършеното деяние е съставомерно и от субективна страна, като същото е извършено при
форма на вина пряк умисъл, доколкото същата е съзнавала, че управлява МПС със скорост
141 км/ч при ограничение 90 км/ч извън населено място, регламентирано в разпоредбата на
чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е целяла това негативно изменение на обективната действителност.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП при превишаване на максимално
допустимата скорост в населено място над 50 километра в час предвиденото
административно наказание е "глоба" в размер на 600 лева като размерът на наказанието
прогресира за всеки следващи 5 километра превишение на скоростта. В случая наказанието
"глоба" за извършеното административно нарушение е определено в законоустановения му
размер от 600 лева, поради което обжалваният електронен фиш е законосъобразен и в тази
си част.
Съдът счита, макар и да не е направено изрично възражение в тази насока, че в настоящата
хипотеза не е налице "маловажен случай" на нарушение по смисъла на чл. 11 ЗАНН, вр. чл.
93, т. 9 НК. Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е предвидил
настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С оглед на това се явява
ирелевантно изследването на въпроса дали са настъпили или не някакви вредни последици
от извършеното нарушение. Освен това следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с
управлението на МПС с превишена скорост застрашават в значителна степен обществените
отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни
последици – причиняване на ПТП, увреждане живота, здравето и имуществото на
останалите участници в движението по пътищата. При това положение съдът счита, че
извършеното нарушение не представлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 НК,
доколкото не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. С оглед на това правилно
административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4970799 от 22.03.2021 година на СДВР, с
който на К. П. Б. е наложена глоба в размер на 600,00 лева за нарушение на член 21, ал.1 от
ЗДвП.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София
на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4