Производството е по реда на чл.332 и следващите от ГПК. Постъпила е жалба от адвокат Николай Маргаритов, в качеството си на пълномощник на Николай Димитров Николов с ЕГН: ********** и Димитър Георгиев Димитров с ЕГН: **********, взискатели по изпълнително дело №39/2005г. по описа на СИС при Районен съд – гр.Крумовград срещу отказа на съдия изпълнителя при същия съд да извърши изпълнително действие по горното изпълнително дело. В жалбата се сочи, че с резолюция от 22.02.2006г. по повод депозирана от взискателите молба с вх.№ 7/08.02.2006г., съдия – изпълнителят е оставил без уважение искането им за налагане на запор върху банкова сметка на длъжника, тъй като сумата по изпълнителното дело била изплатена, а сроковете за молби, жалби и възражения били изтекли. В същата се сочи, че въпреки, че длъжникът по изпълнителното дело не е изплатил в пълен размер задължението си към взискателите, съдия – изпълнителят отказал да наложи запор върху бановата му сметка в “ЦКБ” АД, клон Кърджали. По този начин адвокатските възнаграждения платени от кредиторите останали неизплатени. Посочва също, че последните не били прекомерно завишени и били съобразени с Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. Освен това, съдия – изпълнителят не бил издал акт, по силата на който да намали изплатеното от доверителите възнаграждение. Съгласно чл.64 ал.4 от ГПК единствено съдът имал тази компетентност. С оглед на това, като е отказал да извърши запора, съдия – изпълнителят неправилно е приложил закона. Моли да се отмени отказът и да се задължи съдия – изпълнителят да извърши исканото действие за удовлетворяване на вземането. Ответната страна – РВК “ Наркооп” гр.Крумовград, длъжник по изпълнителното дело, представлявана от председателя Иляз Хасан Халил, намира жалбата за неоснователна и необоснована. Посочва, че в срока за доброволно изпълнение са депозирали дължимата сума, в едно с адвокатско възнаграждение. Заявеното от взискателите адвокатско възнаграждение било прекомерно високо, поради което била преведена сума съгласно минималните адвокатски възнаграждения. Несъстоятелно било твърдението на жалбоподателите, че съдия – изпълнителя нямал право да намаля размера на адвокатското възнаграждение. Сочи, че жалбата е просрочена. Постъпило е и обяснение от Мохамад Гулаб - съдия - изпълнител при Районен съд – гр.Крумовград- на основание чл.333 ал.3 от ГПК. Посочва, че задължението е изплатено от длъжника и е получено от взискателите на 3 и 4 януари 2006г. На 08.02.2006г. е постъпила нова молба от процесуалния представител на кредиторите за налагане на запор на банкова сметка на длъжника, която е оставена без уважение, поради факта, че присъдените суми са изплатени, както и адвокатски хонорар съгласно Наредба № 1 чл.10 т.1 в двоен размер. Постановление или резолюция не била издадена поради факта, че е издадена посочената по – горе наредба на Висшия адвокатски съвет. Наличието на адвокатско пълномощно не давало основание за налагане на запор върху банкова сметка на длъжника, тъй като не фигурирала в изпълнителния лист. С оглед на това намира жалбата за неоснователна, а действията си за правилни и законосъобразни. Настоящият състав при Окръжен съд – гр.Кърджали, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с доводите изложени от страните и съдия – изпълнителя констатира: Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима, а по същество разгледана е основателна. На 26.10.2005г. в СИС при Районен съд – гр.Крумовград е образувано изпълнително дело № 39 с взискатели Николай Димитров Николов и Димитър Георгиев Димитров, и длъжник РВК “ Наркооп” гр.Крумовград за сумата от 175 лева / дължима по двата изпълнителни листа – съответно 105 лева и 75 лева/, 140 лева адвокатско възнаграждение и 10 лева за образуване на изпълнителното дело. На 01.11.2005г. на длъжника е връчена призовка за доброволно изпълнение, а на 02.11.2005г. длъжникът е подал молба – възражение относно адвокатския хонорар. На същата дата копие от възражението е изпратено на взискателите, като няма данни същото да е получено от тях или от процесуалния им представител. На 21.11.2005г. е постъпила молба от адвоката на взискателите за налагане на запор на банкова сметка на длъжника в “ЦКБ” АД – гр.Кърджали, върху която е нанесена резолюция, че след внасяне на държавна такса банковата сметка ще бъде запорирана. Вносна бележка за дължимата държавна такса била представена на 15.12.2005г. С платежно нареждане от 23.12.2005г. РВК “ Наркооп” - гр.Крумовград е превел по сметка на СИС при Районен съд – гр.Крумовград сумата от 230 лева. На 03.01.2006г. и на 04.01.2006г. на всеки от взискателите е преведена сумата от по 115 лева. На 08.02.2006г. жалбопоõателите са подали молба за налагане на запор на посочената банкова сметка на длъжника, тъй като същият не е изпълнил “до момента”/датата на подаване на молбата/ задължението си. Молбата е оставена без уважение, като е посочено, че присъдените по изпълнителните листове суми в размер на 175, разноски в размер на 15 лева са събрани и изплатени на взискателите, а адвокатския хонорар, съгласно Наредба № 1 чл.10 т.1, е събран и изплатен в двоен размер. При тази фактическа обстановка, настоящият състав на Окръжен съд – гр.Кърджали достигна до следните правни изводи: Действията на съдия – изпълнителя са незаконосъобразни. Правомощията на съда по чл. 64 ал.4 от ГПК са „при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат с действителната правна и фактическа сложност на делото'' да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл.64 ал.4 от ГПК се намира в част първа – '' Общи разпоредби'', глава осма ''Разноски'' и намира приложение по отношение на всички производства уредени в ГПК, като може да бъде приложена и в изпълнителното производство. От друга страна в разпоредбата на чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата е посочено, че размерът на възнаграждението не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, в която, в § 2 от Допълнителните разпоредби,е пояснено, че ''В случаите по чл. 64, ал. 4 ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба”. С оглед на така изложената уредба, уреждаща адвокатските възнаграждения, не може да се приеме за обоснован изводът, че представените от процесуалния представител на взискателите договорни възнаграждения са завишени или прекомерни. Разпоредбата на чл. 10от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения посочва, че '' За защита по изпълнително дело възнаграждението е: 1. за образуване на изпълнително дело - 20 лв.; 2. за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2, която разпоредба гласи – „при интерес до 1000 лв. - 10 %, но не по-малко от 40 лв.”, т.е. тройния размер на възнаграждението ще възлиза на 20 плюс 20 по 3 = 120 лева за всеки от взискателите, или общо за двамата – 240 лева. Договореното възнаграждение възлиза на 140 лева и като такова не се явява прекомерно или завишено. С оглед на това не може да се приеме твърдението на съдия – изпълнителя, че е спазил Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Настоящият състав на Окръжен съд – гр.Кърджали не споделя довода на ответника / длъжник по изпълнителното дело/, че жалбата е просрочена. Съобщението, с което молбата от 08.02.2006г. е оставена без уважение и е отказано извършването на запор от съдия – изпълнителя, е връчена на процесуалния представител на взискателите на 22.02.2006г., а жалбата срещу отказът е с вх.№ 14 от същата дата – 22.02.2006г., т.е. в изискуемия седем – дневен срок от съобщението. От друга страна правилен е доводът на жалбоподателят, че при наличие на основание за намаляне на адвокатското възнаграждение, съдия – изпълнителят е следвало да се произнесе с мотивиран акт, аргументирано, за да може взискателите да разберат причините, поради които им се отказва заплащането на цялата сума посочена в молбата. Такова задължение за съдия – изпълнителя произтича от разпоредбата на чл.331 от ГПК - „Държавният или частният съдебен изпълнител за всяко предприето и извършено от него действие е длъжен да съставя протокол'', а текстът на чл.121 ал.4 от Коституцията посочва, че „Актовете на правораздаването се мотивират”. Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие, както се посочва в чл.5 ал.2 от нея и с следва да се съблюдават от правораздавателните органи. Като не е извършил това, съдия – изпълнителят не е спазил общото правило за обоснованост и мотивираност на актовете на правораздавателните органи и не е дал възможност на взискателите да разберат причините, поради които не им се превежда цялата изискуема от тях сума. Така аргументиран, настоящият състав намира, че с оглед на гореизложеното следва да се отмени отказът на съдия – изпълнителя за налагане на запор върху банкова сметка на на длъжника в “ЦКБ” АД – гр.Кърджали. Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказа на съдия - изпълнителя при Районен съд – гр.Крумовград по изп.дело № 39/2006г за налагане на запор на банкова сметка на длъжника РВК “ Наркооп” гр.Крумовград в “ЦКБ” АД, клон Кърджали. Решението не подлежи на обжалване.
Председател: членове: 1. 2. |