№ 5284
гр. С., 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110133418 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Б. С. П., чрез адв. Й., срещу В. П. Й., с
която е предявен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на В. П. Й. да
заплати на Б. С. П. сумата в размер на 4499,18 британски лири или 5146,62 евро,
представляваща главница по договор за заем от 27.06.2017 г., ведно със законната лихва от
22.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, а в условията на евентуалност е
предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на В. П. Й. да
заплати на Б. С. П. сумата от 4499,18 британски лири или 5146,62 евро, получени без
основание от Л. Георгиева Жечева - наследодател на В. П. Й., ведно със законната лихва от
22.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че с Л.Г.Ж. –
наследодател на В. П. Й., имал неформални заемни правоотношения, по силата на които на
27.06.2017 г., в качеството си на заемател, предоставил на Л.Ж., в качеството на
заемополучател, сумата в размер на 4499,18 британски лири, представляващи паричен заем,
предназначен за покриване на битови и лични нужди на заемополучателя. Сумата била
преведена от сметка на ищеца в „Лойдс банкинг груп“, Великобритания към сметка на Л.Ж.
в „Уникредит Булбанк“ АД, България, която била в евро, поради което получила сумата в
евро. Между страните не била постигната уговорка за изплащане на лихва, нито относно
краен срок за връщане на заема. На 10.07.2018 г. Л.Ж. починала и оставила за свой
наследник В. П. Й.. Поддържа, че до момента на подаване на исковата молба не били
извършвани плащания за погасяване на заема. Предвид изложеното, счита, че исковата
молба следва да се приеме за покана по смисъла на чл. 240, ал. 4 ЗЗД за връщане на заема.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да осъди В. П. Й. да му заплати сумата в
размер на 4499,18 британски лири или 5146,62 евро (ако съдът приеме, че заемът е получен е
евро), представляващи подлежащи на връщане заемни суми, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 22.06.2022 г. до окончателното плащане. При
условията на евентуалност, в случай че съдът не приеме аргументите за наличие на заемно
правоотношение между ищеца и Л.Ж., ищецът твърди, че извършените от него преводи по
банков път към сметка на Л.Ж. са без правно основание, поради което получената сума
1
подлежала на връщане. Ето защо, при условията на евентуалност, ищецът моли съда да
осъди В. П. Й. да му заплати сумата от 4499,18 британски лири или 5146,62 евро (ако съдът
приеме, че заемът е получен е евро), като получени без основание от наследодателя Л.Ж..
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК В. П. Й., чрез адв. П., е депозирала отговор на исковата молба,
с който оспорва предявените искове. Поддържа, че Л.Ж. не била поела задължение за
връщане на процесната сума. Твърди, че майка Л.Ж. и ищецът се запознали през 2014 г. и
малко след това заживели заедно на съпружески начала. Ищецът работил в заведение,
притежавано от Л.Ж., където бил назначен като управител. Ищецът винаги разчитал на
Л.Ж., тя го подкрепяла във всичко, включително като го приела в дома си да живее с нея и
нейното семейство. Л. била добре обезпечена, разполагала с частен бизнес. Преведените по
нейна сметка пари били дадени с дарствено намерение от страна на Б. в знак на
благодарност за направеното от нея. Твърди, че ищецът и майка са живеели във
фактическо съжителство, поради което не можело да се говори за неоснователно
обогатяване в отношенията помежду им. Счита, че правата и задълженията, които имат
лицата, живеещи във фактическо съжителство, били насочени към осигуряване на
семейното благополучие, поради което не можело да се предявява иск за връщане на
средствата, които са дадени по време на това съжителство за битови нужди на семейството.
Ето защо моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа страна следното:
От представеното по делото от „УниКредит Булбанк“ АД банково извлечение (л.94 от
делото), се установява, че на 27.06.2017 г. по банковата сметка на Л.Г.Ж. е постъпила сумата
в размер на 4950 евро, като в основание за превода е посочено следното: „ИМЕ GPP
Ref.:**********, 4950 EUR, 1.9500, ********, 123 TИМЕ“.
От представеното по делото Удостоверение за наследници № 1524/16.07.2018 г. (л.9 от
делото) се установява, че Л.Г.Ж. е починала на 10.07.2018 г. и към този момент е оставил за
наследник по закон своята дъщеря В. П. Й., ЕГН **********.
Установява се, че с Решение № 11199 от 14.10.2022 г., постановено по гр.д. №
41165/2021 г. по описа на СРС, ГО, 80 състав, е допуснато на основание чл. 61, ал. 1 от ЗН
приемане по опис на наследството, останало от Л.Г.Ж., ЕГН **********, починала на
10.07.2018 г., от нейната дъщеря и законен наследник В. П. Й., ЕГН **********, действаща
лично и със съгласието на своя баща П. М. Й., ЕГН **********, което наследство се състои
от следното имущество:
1. 1/2 (една втора) идеална част от ДВОРНО МЯСТО, находящо се в АДРЕС,
съставляващо УПИ II[1]606 от кв. 187 а, по плана на гр. С., м. „О.“, цялото с площ 516 кв.м.,
при граници: от изток- ул. „М.”, от запад- УПИ I, от север - УПИ III - 605 и от юг УПИ I -
607, заснето в кадастралната карти и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-53 от
23.11.2011 г. на ИД на АГКК като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ******** /стар
идентификатор ***********, **********/, с адрес: гр. С., СО, район „С.“, ул. „М.” №7, с
предназначение на територията: урбанизирана, с площ 494 кв.м., при съседи: ПИ с
идентификатор *********, ПИ с идентификатор *********, ПИ с идентификатор
**********, ПИ с идентификатор **********, ПИ с идентификатор **********, ПИ с
идентификатор **********, с пазарна стойност в размер на 62 800.00 лева без ДДС;
2. ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, изградена в груб строеж, без Акт обр.16
за въвеждане в експлоатация, със застроена площ 115.10 кв.м., на един етаж, състояща се от
три спални, дневна с трапезария, склад, тераса, преддверие и коридор, съгласно одобрения
архитектурен проект, находяща се в гореописания поземлен имот, а именно: дворно място,
2
находящо се в АДРЕС, съставляващо УПИ II-606 от кв. 187 а, по плана на гр. С., м.„О.“,
цялото с площ 516 кв.м., при граници: от изток - ул.„М.”, от запад- УПИ I, от север - УПИ III
- 605 и от юг УПИ I - 607, заснето в кадастралната карти и регистри, одобрени със Заповед
№ 2 РД-18-53 от 23.11.2011 г. на ИД на АГКК като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
******** /стар идентификатор ***********, **********/, с адрес: гр. С., СО, район „С.“, ул.
„М.” №7, с предназначение на територията: урбанизирана, с площ 494 кв.м., при съседи: ПИ
с идентификатор *********, ПИ с идентификатор *********, ПИ с идентификатор
**********, ПИ с идентификатор **********, ПИ с идентификатор **********, ПИ с
идентификатор **********, с пазарна стойност в размер на 139 200.00 лева без ДДС;
3. Товарен автомобил марка „Volkswagen“, модел „Tiguan“, peг. № НОМЕР, година на
производство: 2011г., шаси № ************ рама *********** , двигател № ************,
обем на двигател: 1968, мощност: 103 kW, цвят: сив, тип на двигателя: дизел, с пазарна
стойност в размер на 15 070.00 лева без ДДС;
4. Налични парични средства в размер на 305.04 лева по банкова сметка в
лева с № НОМЕР, открита в „Централна кооперативна банка“ АД;
5. Налични парични средства в размер на 182.51 евро, с левова равностойност в размер
на 357.51 лева, по банкова сметка в евро с № НОМЕР, открита в „УниКредит Булбанк“ АД;
6. Задължение в размер на 34 449.49 лева по договор за ипотечен кредит от 01.08.2016
г., сключен с „Банка ДСК“ АД, по който наследодателят Л.Г.Ж. е била солидарно задължено
лице заедно с А.Б. С.а;
7. Капитал в размер на 2.00 лева в „Суити плейс“ ЕООД, ЕИК **********, на което
едноличен собственик на капитала е бил наследодателят Л.Г.Ж..
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И.Ц.Т. (на
страната на ищеца), В.С. Й. и В.Л.Д. (на страната на ответника).
Свидетелят И.Ц.Т. заявява, че е познавал Л.Ж., с която били комшии на бул. „О.“, а Б.
П. познава от около 2016 г. Изяснява, че Л. и Б. живеели на семейни начала и държали под
наем търговски обект-кафене, където всяка сутрин пиели кафе със свидетеля Т.. Твърди, че
пролетта на 2017 г. Л.Ж. споделила на свид. Т., че имала финансови затруднения, поради
което през месец май или юни 2017 г. Б. П. щял да й преведе около 10 000 лв. от Англия,
тъй като преди това работил там. Л. не конкретизирала за какво точно са й били необходими
тези пари, а казала единствено, че имала нужда от тях. На следващо място, свидетелят Т.
изяснява, че не е бил свидетел на уговорки между Б. П. и Л.Ж. относно процесната парична
сума, като заявява, че доколкото знае Б. е дал тези пари на заем. Свидетелят твърди, че не
знае и подробности по отношение на уговорката между тях, дали сумата е била предадена за
определен срок, с определена лихва и т.н.
Свидетелят В.С. Й. – съпруга на П. М. Й. – баща на В. П. Й., показанията на която
съдът преценява съобразно чл. 172 ГПК, заявява, че с Л.Ж. живеели заедно в една къща, като
имало период от време, в който и Б. П. живеел в същата къща. Изяснява, че запознанството
между Л. и Б. датирало от около 2014 г., като почти от самото начало ти живеели заедно,
като от време на време оставали да пренощуват в заведението, което Л. имала, а също така
Б. идвал и в къщата. Заявява, че през 2018 г. Б. постоянно живеел в къщата, като през целия
период бил заедно с Л.Ж.. На следващо място, свидетелят Й. твърди, че не знае да е имало
случай, в който Л. да е имала нужда от финансова помощ и да е търсила парични средства от
Б., тъй като била материално подсигурена. Тя самата помагала на Б., тъй като в началото на
връзка имало период от неговия живот, в който той нямал пари и тя му помагала. В общи
линии тя била човекът, който помагал на Б., неин бил и бизнесът. Отношенията между тях
двамата били добри. Тя му подала ръка още от самото начало и много му помагала, поради
което имало парична сума, която Б. С. П. превел по банковата сметка на Л.Ж. с цел
благодарност за това, че преди това тя се грижела за него, като свидетелят Й. изяснява, че не
3
знае за конкретен размер на сумата. Твърди още, че с Л. били в нормални взаимоотношения,
за хора които живеят в една къща – говорили си, поздравявали се. Б. живеел постоянно в
къщата през 2018 г., преди Л.Ж. да почине, а и след нейната смърт също.
Свидетелят В.Л.Д. – баба на В. П. Й., показанията на която съдът преценява съобразно
чл. 172 ГПК, заявява, че познава Б. П., който се запознал с дъщеря й Л.Ж. и работели в едно
кафе. Изяснява, че Л.Ж. и Б. П. се запознали през 2014 г. и се разбирали много добре.
Впоследствие двамата работили заедно - тя наела кафе сама и после той се присъедини към
нея, като договорът бил за една година и след като срокът му изтекъл, освободили кафето и
намерили друго през 2015 г. Л. и Б. живеели заедно в кафето и в къщата, в която живеели
свид. Д. и дъщеря й. Свидетелят Д. изяснява още, че Б. дошъл в къщата, когато Л.Ж. била на
легло през 2018 г., когато тя била оперирана. След смъртта на Л.Ж. Б. останал да живее в
къщата една година. Л. нямала никакви финансови затруднения, като свид. Д. не е чувала Л.
да е искала пари на заем от Б.. В периода, в който Б. и Л. били заедно той работел при нея в
търговския обект -кафене. След образуване на производството по делото свид. Д. научила,
че Б. е превеждал пари на Л., а преди това не знала същият да е превеждал пари на Жечева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
По предявения главен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем за
потребление (паричният заем) е неформален, реален, едностранен, възмезден или
безвъзмезден, и комутативен – правните последици настъпват при предаване в собственост
на вещите, предмет на тази сделка – уговорената парична сума, като за заемодателя
възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата
валута и размер в срок от 1 месец от поканата (арг. чл. 240, ал. 4 ЗЗД), ако друго не е
уговорено от страните.
Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл. 240, ал.
1 ЗЗД, се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството по
иска за връщане на предоставената на заем сума: 1/ съгласие на страните за предаване от
заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я
върне при настъпване на падежа; 2/ реално предаване на тази сума от заемодателя на
заемателя. Посочените елементи от фактическия състав на договора за заем, както и
настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на
пълно и главно доказване, като доказателствената тежест се носи от ищеца – заемодател,
защото той извлича изгода от сключения договор за заем със заемателя и търси изпълнение
на договорно задължение на заемателя.
Спорни по делото са обстоятелствата, че: 1/ процесната сумата е преведена от Б. С. П.
на Л.Г.Ж.; 2/ че сумата е предадена въз основа на договор за заем.
На първо място, от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
настоящият съдебен състав приема за несъмнено установено, че на 27.06.2017 г. Б. С. П. е
превел по банковата сметка на Л.Г.Ж. сумата в размер на 4950 евро. Съдът приема за
неоснователни доводите на процесуалния представител на ответника, че не било доказано
именно Б. П. да е превел процесната сума пари. Обстоятелството, че ищецът е превел на
Л.Ж. посочената парична сума се установява на първо място от представеното по делото от
„УниКредит Булбанк“ АД банково извлечение (л.94 от делото), в което е посочено, че на
27.06.2017 г. по банковата сметка на Л.Г.Ж. е постъпила сумата в размер на 4950 евро, като
в основание за превода са изписани и имената на ищеца, а именно: „…ИМЕ…“. Отделно от
това, фактът на извършения превод от Б. П. по сметката на Л.Ж. се установява и от
4
показанията на свидетеля И.Ц.Т.. Така свидетелят Т. заявява, че през месец май или юни
2017 г. Б. П. щял да преведе на Л.Ж. около 10 000 лв. от Англия.
На второ място, от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
настоящият съдебен състав приема, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно
доказване наличие на заемно правоотношение между него и наследодателя на ответника, а
именно Л.Г.Ж.. Както се изясни, по иск с правно основание чл. 240 ЗЗД, в доказателствена
тежест на ищеца е установяването както на факта, че сумата е предадена, така и на
обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем. Установяването на първото
обстоятелство не освобождава ищеца от задължението да установи второто, доколкото
сумата може да е предадена на друго основание - ищецът да е изпълнил едно свое
задължение, да е изпълнил морален дълг, да е извършил дарение на сумата и пр. (в този
смисъл са Решение № 180 от 26.11.2019 г., постановено по гр.д. № 4345/2018 г., по описа на
ВКС, ІV г.о., Решение № 192 от 07.11.2014 г., постановено по гр. д. № 2519/2014 г. по описа
на ВКС, III г.о., Решение № 524 от 28.12.2011 г., постановено по гр. д. № 167/2011 г. по
описа на ВКС, ІV г.о., Решение № 52 от 22.5.2009 г., постановено по гр. д. № 695/2008 г. по
описа на ВКС, I т.о., Решение № 390 от 20.5.2010 г., постановено по гр. д. № 134/2010 г. по
описа на ВКС, IV г.о., Решение № 837 от 13.12.2010 г., постановено по гр. д. № 1727/2009 г.
по описа на ВКС, IV г.о. и др.)
В настоящия случай от събраните по делото доказателства не се установява съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че процесната сума е била предадена от ищеца на
наследодателя на ответника на основание сключен договор за заем. Заявеното от свидетеля
Т., че доколкото знае Б. е дал тези пари на заем е крайно недостатъчно и неубедително за
установяване на заемно правоотношение, като следва да се акцентира на обстоятелството, че
свид. Т. не е присъствал на уговорки между Б. П. и Л.Ж. относно процесната парична сума и
не знае подробности по отношение на уговорката между тях – на какво основание е била
предадената сумата, дали е била предадена за определен срок, с определена лихва и т.н. В
този смисъл по делото не са представени доказателства, от които да се установява, че сумата
в посочения размер е била предадена от ищеца на наследодателя на ответника на основание
договор за заем. Когато предаването на парична сума е установено, но липсват данни на
какво основание е сторено то, не може да се презюмира, че задължението е възникнало от
заемен договор, тъй като задължението може да произтича от друг източник (Решение №
524 от 28.12.2011 г., постановено по гр. д. № 167/2011 г. по описа на ВКС, ІV г.о., Решение
№ 180 от 26.11.2019 г., постановено по гр.д. № 4345/2018 г., по описа на ВКС, ІV г.о. и др.).
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че в производството по делото не бе
установено сума в размер на 4499,18 британски лири или 5146,62 евро да е била предадена
от ищеца на наследодателя на ответника въз основа на сключен договор за заем, поради
което предявеният главен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Неоснователността на главния иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД е процесуалното условие, при
което е предявен евентуалният иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, поради което съдът
дължи произнасяне по него.
По евентуалния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД:
С уреждането на института на неоснователното обогатяване законодателят е
регламентирал забраната определено имуществено благо да преминава от патримониума на
един правен субект в имуществения комплекс на друг - без да е налице правно основание за
това разместване на материални блага (юридически факт, годен да породи правни
последици). Следователно, разместването на имуществени блага без да е налице правно
основание за подобно разместване налага необходимостта от възстановяване на неоправдано
нарушеното имуществено равновесие.
5
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, е да
докаже по делото пълно и главно, че е предал на наследодателя на ответника сумата в
размер на 4499,13 британски лири или 5146,62 евро, а в тежест на ответника по този иск е да
докаже наличието на основание за получаване на сумата.
Както се изясни, от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се
установява, че на 27.06.2017 г. Б. С. П. е превел по банковата сметка на Л.Г.Ж. сумата в
размер на 4950 евро.
Спорният между страните въпрос е свързан с основанието, на което е извършено
плащането на посочената сума, респективно липсата на такова. В отговора на исковата
молба ответникът, чрез процесуалния му представител, е релевирал възражение, че
преведените пари по сметка на Л.Ж. били дадени с дарствено намерение от страна на Б. П. в
знак на благодарност за направеното от нея.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства настоящият съдебен
състав приема, че ответникът не е доказал при условията на пълно и главно доказване
наличието на основание за получаване на сумата. В случая свидетелят В. Й. заявява
единствено, че е имало парична сума, която Б. С. П. превел по банковата сметка на Л.Ж. с
цел благодарност за това, че преди това тя се грижела за него. Същевременно, обаче,
свидетелят Й. не посочва приблизителен размер на тази парична сума, нито период от време,
в който същата е била преведена по сметката на Л.Ж.. Отделно от това, не се установява
свидетелят Й. да е присъствала на уговорка/разговор между Б. П. и Л.Ж. относно паричната
сума, която твърди, че е била преведена от ищеца по сметката на Жечева с цел
благодарност. В този смисъл не може да се приеме, че показанията на свидетеля Й. се
отнасят до процесната парична сума, преведена на 27.06.2017 г. Ето защо от показанията на
свидетеля В. Й. не се установява по несъмнен начин обстоятелството, че на 27.06.2017 г. Б.
С. П. е превел по банковата сметка на Л.Г.Ж. процесната сума с дарствено намерение, в знак
на благодарност за направеното от нея. Следва да се отбележи също така, че съдът
преценява показанията на свидетеля В. Й. по реда на чл. 172 ГПК с оглед на всички други
данни по делото, като се има предвид заинтересоваността на свидетеля, а отделно от това
показанията на свид. Й. са фрагментарни и не кореспондират с останалите доказателства по
делото, поради което въз основа на тях не може да се направи извод за наличието на
основание за получаване на сумата.
Предвид изложеното и при приложение на неблагоприятните последици от правилата
за разпределение на доказателствената тежест, настоящият съдебен състав приема, че
ищецът се легитимира като кредитор на вземане, което е в размер на 4950 евро – с оглед
представеното по делото от „УниКредит Булбанк“ АД банково извлечение, доказващо
именно този размер, и предвид обстоятелството, че получената от наследодателя на
ответника парична сума е в евро (в този смисъл е и искането на ищеца в исковата молба, че
ако сумата е получена в евро не възразява същата да бъде възстановена в евро).
На следващо място, от представеното Решение № 11199 от 14.10.2022 г., постановено
по гр.д. № 41165/2021 г. по описа на СРС, ГО, 80 състав, се установи, че имуществото, което
е включено в приетото от В. П. Й. по опис наследство, останало от Л.Г.Ж., е в размер, който
значително надвишава размера на сумата, предмет на предявения в настоящото
производство осъдителен иск, поради което няма пречка да бъде уважен до установения
размер.
Ето защо, искът с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД е основателен до
размера от 4950 евро, а за разликата до пълния предявен размер от 5146,62 евро следва да
бъде отхвърлен.
Относно разноските:
При този изход от спора право на разноски възниква за всяка от страните, съобразно
6
уважената, съответно отхвърлена част от исковата претенция. Ищецът претендира разноски
в общ размер на 1218,22 лв., от които: 413,22 лв. – държавна такса, 5 лв. – такса за издаване
на съдебно удостоверение и 800 лв. – адвокатско възнаграждение. Същевременно, обаче,
представя надлежни доказателства единствено за извършени разноски за държавна такса за
образуване на настоящото производство, която е в размер на 408,52 лв. (таксата в размер на
4,70 лв. за извършения банков превод на държавната такса не представлява разноски по
смисъла на чл. 78 ГПК, поради което не следва да бъде възлагана в тежест на ответника),
както и за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5 лв., т.е. общо 413,52 лв. По
отношение на претендираното от процесуалния представител на ищеца адвокатско
възнаграждение съдът приема следното:
Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се
присъдят по правилата на чл. 78 от ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да
бъде указан видът на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително
заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и
в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално
установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна
помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на
разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение (т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 по тълк. дело №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). В настоящия случай по делото въобще не е представен договор
за правна защита и съдействие, респ. не е доказано договарянето на претендираното
адвокатско възнаграждение, не е указан видът на плащане, респ. не са представени
доказателства за заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение. Предвид
гореизложеното, на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско
възнаграждение.
Ето защо на ищеца се следват разноски за заплатена държавна такса и такса за
издадено съдебно удостоверение в общ размер на 413,52 лв. От така определения общ
размер на разноските, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 397,72 лв.
Ответникът претендира и доказва извършени разноски в общ размер на 905 лв., от
които: 5,00 лв. – такса за издадено съдебно удостоверение и 900 лв. – адвокатско
възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие от
15.08.2022 г., в който изрично е посочено, че е заплатено в брой, поради което в тази част
договорът има характера на разписка. Релевираното от процесуалния представител на ищеца
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение е в минимален размер, изчислен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изложеното, съразмерно с отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, на ответника се следват разноски в общ размер на 34,57 лв.
При тези мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. С. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., АДРЕС, ет. 2,
ап. 143, срещу В. П. Й., ЕГН: **********, действаща лично и със съгласието на своя баща и
законен представител П. М. Й., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, иск с правно основание
чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на В. П. Й. да заплати на Б. С. П. сумата в размер на 4499,18
британски лири или 5146,62 евро, представляваща главница по договор за заем от 27.06.2017
7
г., сключен между Б. С. П. и Л.Г.Ж. – наследодател на В. П. Й., ведно със законната лихва от
22.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА В. П. Й., ЕГН: **********, действаща лично и със съгласието на своя баща
и законен представител П. М. Й., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, да заплати на Б. С. П.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. С., АДРЕС, ет. 2, ап. 143, на основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, сумата в размер на 4950 евро, получени без основание от наследодателя на В. П.
Й. - Л.Г.Ж., ведно със законната лихва от 22.06.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от 4950 евро
до пълния предявен размер от 5146,62 евро.
ОСЪЖДА В. П. Й., ЕГН: **********, действаща лично и със съгласието на своя баща
и законен представител П. М. Й., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, да заплати на Б. С. П.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. С., АДРЕС, ет. 2, ап. 143, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата в размер на 397,72 лв. - разноски в производството пред СРС, съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА Б. С. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., АДРЕС, ет. 2, ап. 143, да заплати
на В. П. Й., ЕГН: **********, действаща лично и със съгласието на своя баща и законен
представител П. М. Й., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата в размер на 34,57 лв. - в производството пред СРС, съразмерно с отхвърлената част
от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8