Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 30.01.2017 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд втори граждански състав
На тридесети януари две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: К.Б.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1156 по описа за 2016 година
и за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл.4 ал.1, от ЗЗДН, образувано по молба от С.М.Б., ЕГН: ********** ***, чрез адв. С.Ш. за издаване на заповед за защита по Закона за защита от домашно насилие против С.Г.Б., ЕГН: ********** ***.
Молителката твърди, че ответникът бил неин съпруг. Сключили брак на … г. и от този брак имали две деца – М.С.Б., ЕГН: ********** и В.С.Б., ЕГН: **********, които живеели съвместно с родителите си на посочения адрес. Твърди, че с ответника от около 5 години брачните им отношения се разстроили и всичко това рефлектирало и върху личните им отношения. Ответникът станал силно агресивен, която агресия през годините прогресирала спрямо молителката и децата. Ответникът системно нанасял побои на нея и на децата и често правел скандали, придружени със заплахи за саморазправа. Последният фрапиращ случай бил на 19.10.2016 г.. Още от 10.00 часа ответникът С. започнал да прави скандали, личало му, че бил употребил алкохол. Търсел някакви пари и набеждавал съпругата си и децата, че те ги били взели. Опитал се да удари молителката, но тя успяла да избегне удара му с ръка. Сипел закани за саморазправа, казвал на съпругата си и на децата, че ще ги избие, чупел стъклата на вратите, хвърлял мебели. И двете деца били силно стресирани от тези негови действия. Молителката твърди, че се опитала да разговаря с него, но агресията му ескалирала още повече. Тези негови действия продължили няколко часа, след което ответникът се успокоил. Вечерта около 18.30 часа молителката отишла при съседка да ѝ помогне. След известно време, около 20.00 ч., по телефона ѝ се обадил големият ѝ син, който ѝ казал, че баща му е пиян и започнал отново да прави скандали и да ги заплашва. Детето се оплакало, че ответникът бил изгонил него, сестра му и баба му навън и сега те се намирали на детската площадка в близост до ресторант „Л.П.”. Молителката силно се разтревожила, тъй като времето вече било студено и децата и майка ѝ можело да измръзнат. Отишла при тях и заедно се прибрали вкъщи. Ответникът ги посрещнал отново със силна агресия – казвал, че ще ги избие, заканвал се, че ще ги ликвидира, отново започнал да чупи, видимо бил пиян. Молителката твърди, че изпаднала в стрес, тъй като той всеки момент можел да осъществи заканите си. Децата били силно стресирани, изплашени и афектирани от неговите действия. Молителката твърди, че се обадила се на тел. „112“ и оттам я свързали с полицията в К…. Казали ѝ, че ще изпратят патрул и наистина след известно време пристигнал полицейски патрул. Обяснила им какво се е случило и полицейските служители съставили протокол на ответника, като го предупредили да не се саморазправя с нея и децата. След като той обещал, че ще спазва разпорежданията, полицаите си тръгнали. Веднага след това сцените с чупенето и скандалите продължили. Децата ходели по стъкла, с които бил покрит пода. След около час ответникът се прибрал в стаята си и едва тогава децата успели да се успокоят и да заспят. През цялата нощ до сутринта били неспокойни, тъй като очаквали ответникът отново да възобнови насилието над тях.
Моли съда да издаде Заповед за защита от домашно насилие, като бъдат взети подходящи мерки по чл. 5, ал.1 от ЗЗДН, както за нея, така и за децата, а именно: да се задължи ответникът да се въздържа от домашно насилие спрямо нея и децата; да бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище в гр. К.. ул. М.Д. №.; да му се забрани да се приближава до тях, до жилището им, да доближава местата им за социални контакти и отдих и местоработата на молителката в „А..“ ООД. Моли съда да определи по своя преценка срокът на мерките, както и необходимостта от определяне на режим на лични отношения на бащата с децата.В съдебно заседание по същество, молителката, чрез процесуалния си представител адв. Р.., поддържа молбата си и моли съда бъде уважена.
Ответникът С.Г.Б., чрез процесуалния си представител адв. С., оспорва частично твърденията, изложени в предявената молба, като я счита за неоснователна. Твърди, че на .. г. около 10.00 ч. установил, че от събрани от него парични средства в размер на 300 лева, предназначени за закупуване на дърва за огрев, липсвали 60 лева. Споделил това със съпругата си С.Б., като изразил подозрение, че парите са взети от сина им М.Б.. Тъй като С.Б. заела позиция в защита на сина си, между нея и С.Б. възникнал спор, прераснал в караница. Твърди, че по време на този спор не отправил заплашителни или заканителни изрази по адрес на съпругата си, не правил и опити да я удари. Твърди, че не чупил стъкла на врати, не хвърлял мебели. На тази кавга не присъствал друг, освен съпрузите. Двете деца по това време били на училище, а майката на С. не била в дома. Не след дълго кавгата била преустановена. До късните часове на деня други конфликти нямало. Привечер, около 18.00 часа, С.Б. отново повдигнал въпроса за липсващите 60 лева от парите за дърва и изразил подозрение, че са взети от М.Б.. Между С. и С. отново възникнал спор, прераснал в кавга, тъй като С. отново защитила сина си. Ядосан, С.Б. затръшнал силно входната врата, от което две от трите стъкла се счупили. Това действие не било насочено към никой от присъстващите. Веднага след това С.Б. почистил пода от падналите стъкла, а на следващият ден поставил нови стъкла на вратата. Съпругата му С. излязла от дома към 18.30 часа и се върнала след 20.00 часа. През този период от време С.Б. не гонил децата или майката на съпругата си от дома. След като се е върнала в дома си след 20.00 часа, кавгата по повод липсващите пари отново била подновена, което мотивирало С.Б., чрез позвъняване на спешен номер 112, да повика патрул на РУ на МВР Карлово. Същите посетили адреса, отправили предупреждение за спазване на обществени ред, след което споровете между страните били преустановени. Ответникът заявява, че между съпрузите възникнал спор, прераснал в кавга по конкретен повод – липсата на парични средства, с определено предназначение, но тази караница не била насочена към това да упражни физическо или психическо насилие срещу съпругата или децата. Счупените стъкла не били проява на насилие, а неволна последица от непремереното въздействие от ответника върху вратата, на която същите били поставени. Описанието на събитията в молбата били силно преувеличени, с цел да обосноват наличие на основание за осъществяване на защита по ЗЗДН.
МОЛИ съда да остави молбата без уважение и да отмени Заповед № .. от 24.10.2016 г. за незабавна защита.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното:
От приложения препис на удостоверение №.. от 19.03.2008 г. е видно, че С.М.Б. и С.Г.Б. са съпрузи на основание валидно сключен граждански брак с акт за граждански брак №.. г. на Община Карлово.
От приложените преписи на удостоверения за раждане на В.С.Б. и М.С.Б. се установява, че децата са малолетни и техни родители са С.М.Б. и С.Г.Б..
От представените от РУ на МВР – гр. Карлово докладна записка, извадка от дневник за получени и предадени сигнали и протокол за предупреждение по ЗМВР от 20.10.2016 г. се установява, че на 20.10.2016 г. в 00:13 ч. С.М.Б. е подала сигнал за извършен тормоз от страна на С.Г.Б. по отношение на нея и двете деца в дома им на ул. „М.д. в гр. К.. Пристигналите на място полицейски служители предупредили ответника да не влиза в пререкания с тях и да се въздържа от упражняване на физическо и психическо насилие.
По делото е представена като доказателство Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН от молителката, в която е заявено, че ответникът по молбата С.Г.Б. на 19.10.2016г. около 10:00 часа и около 20:00 ч. в съвместно обитаваното жилище в гр. К.. ул. М.Д. №., чупил покъщнина и отправял закани за саморазправа спрямо нея, майка ѝ и двете им деца В.С.Б. и М.С.Б..
С протоколно определение от 12.12.2016 г. е прието за безспорно, че на 19.10.2016 г. преди обяд двете деца В.С.Б. и М.С.Б. са били на училище до около 12:00 часа.
От показанията на свидетелката С.И.К. се установява, че е майка на молителката. Около 10:00 ч. ответникът се върнал от работа и започнал да се кара с нея, със съпругата си и с детето си М.Б. за някакви пари. Обвинявал малолетния, че той ги бил откраднал, отправял заплахи на висок глас и дори посегнал със стол да удари С., но свидетелката му попречила. Другото дете В. също присъствало на скандала. След това децата отишли на училище, а като се върнали ответникът отново започнал да се кара с тях и да блъска вратите. Вечерта С. излязла, а с поведението си ответникът принудил свидетелката и двете деца да напуснат жилището и да отидат в парка до ресторант „Л.П.“. Оттам св. К. се обадила на дъщеря си, която заедно със своя приятелка дошла да ги вземе. След прибирането им С.Б. продължил да се кара с тях заради липсващите пари, да ги заплашва и да чупи покъщнина. Това продължило до 3:00 часа след полунощ, независимо, че междувременно дошли полицаи, които го предупредили с протокол. В момента С. живеел при брат си, а на Нова година празнували всички заедно.
От показанията на свидетеля Д. Г.Б. се установява, че е брат на ответника. От края на м. октомври брат му живеел при него, тъй като имало заведено дело от съпругата му срещу С.Б.. Неговата къща и тази на ответника били в един двор. Свидетелят не бил чувал скандали в семейството на брат му. С. често идвала да търси ответника за помощ, питала за него. На 24.12.2016, на 31.12.2016 и на рождения ден на свидетеля всички празнували заедно по покана на С..
От показанията на свидетелката И.Й.И. се установява, че е сестра на ответника. С.Б. бил много спокоен, възпитан и кротък човек. Никога не го била чувала да псува или да вика. В момента той живеел при брат си, заради конфликт със съпругата си. Между тях станал скандал заради 60 лева, които според С. били откраднати от сина му М.. Въпреки, че свидетелката живеела под тях, не била чула скандала. Оттогава С. се пренесъл при брат си. Въпреки това С. често търсела С. за помощ – например да ѝ нареже дърва, на което той не отказвал. Молителката се държала много странно – първо го изгонила, а после го търсела и го канела да празнуват заедно коледните и новогодишните празници.
От показанията на свидетелите Л.Г.Г. и В.И.Г. се установява, че са полицейски служители в РУ на МВР – гр. Карлово. През м. октомври 2016 г. двамата били изпратени около полунощ да посетят сигнал за скандал на ул. „М.д. в гр. К.. Там били молителката, ответникът, двете деца и майката на молителката. С.Б. се оплакала, че С.Б. ги тормозел, а той отрекъл. Полицаите му съставили протокол за полицейско предупреждение по ЗМВР, след което си тръгнали. Всички се държали спокойно, нямало пререкания пред полицейските служители.
От показанията на свидетелката Н.Х.Г. се установява, че е приятелка с молителката С.Б., а ответникът знаела, че е неин съпруг. На 19.10.2016 г. около 21:00 ч. била помолена от С. да отидат до ресторант „Л.П.“, за да вземат оттам двете ѝ деца и майка ѝ, които били изгонени от съпруга ѝ. Молителката ѝ разказала, че имала проблем със С.Б., който и друг път правел скандали, а в случая обвинил детето М.Б., че откраднал пари. Когато отишли до „Л.П.“ видели, че децата плачели и били премръзнали от студ. Те казали, че били изгонени от баща си и не искали да се прибират, защото се страхували от него.
С оглед на така установеното от фактическа страна и съобразно приложимите нормативни актове, съдът прави следните правни изводи:
Молбата е подадена от легитимирано по закон лице – по чл.8, т.1 и т.2 ЗЗДН, срещу друго такова – по чл.3, т.1 и т.4 ЗЗДН, в предвидения по чл.10, ал.1 от Закона преклузивен срок. Поради горното, същата е допустима за разглеждане.
Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в ЗЗДН, последното представлява акт на физическо, психическо, сексуално, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителката, децата и ответникът. Съгласно чл.2, ал.2 ЗЗДН за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
За да проведе успешно доказване на изрично оспорените твърдения за осъществен акт на домашно насилие, молителката следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че спрямо нея и двете деца ответникът е извършил действия, които от обективна страна попадат в приложното поле на чл. 2 от ЗЗДН.
Анализирайки събраните в хода на делото доказателства – удостоверения за раждане на В.С.Б. и М.С.Б., докладна записка, извадка от дневник за получени и предадени сигнали в РУМВР Карлово, протокол за предупреждение по ЗМВР, декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, както и установеното в хода на събраните гласни доказателства посредством разпита на свидетелите, съдебният състав намира, че по делото е установено по категоричен начин осъществяването на изложения в депозираната искова молба на С.Б. акт на домашно насилие под формата на емоционално и психическо насилие спрямо нея и децата В.Б. и М.Б..
Съдът, въз основа на съвкупния доказателствен материал намира за установено, че ответникът е проявил агресивно поведение спрямо молителката и детето им М.Б., като на 19.10.2016 г. около 10:00 ч. в съвместно обитаваното жилище в гр. К.. ул. М.Д. №., чупил покъщнина, заплашвал ги със саморазправа на висок глас, замахнал със стол към съпругата си. Всичко това се случило в присъствието и на другото им дете В.Б.. След скандала двете деца отишли на училище, а след завръщането им, около 20:00 ч., ответникът отново проявил агресия към М.Б. в присъствието на В.Б.. Това ги принудило заедно с баба им Сейде К. да напуснат къщата и да отидат в парка до ресторант „Л.П.“. По-късно на същата вечер ответникът отново влязъл в пререкание със съпругата си и сина си М., отправяйки заплахи на висок глас и отново това станало в присъствието на другото дете В.Б..
С оглед изложеното, съдът намира,че поведението на ответника, е подведимо под предвидените в чл.2 от ЗЗДН форми на домашно насилие и представлява психическо и емоционално такова, извършено по отношение на неговата съпруга и низходящи, т. е. лица по чл. 3, т.1 и т.5 ЗЗДН.
Съдът кредитира показанията на всички свидетели, които потвърждават, че на процесната дата – 19.10.2016 г., е имало конфликт между страните, по повод на който те неколкократно са влезли в пререкание. Действително, поводът е бил битов спор, но това не изключва факта на извършеното от ответника домашно насилие.
Съвкупно от изложеното, съдът намира, че е налице необходимост от постановяване на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между страните, адекватни на осъщественото от ответника противоправно поведение и насочени към предотвратяване на бъдещо такова.
При постановяване на мерките за защита срещу домашно насилие, съдът не е длъжен да се съобразява с посочените от молителите такива в молбата и декларацията, а следва с оглед изложените обстоятелства да прецени кои от тях в най – добра степен биха защитили пострадалите от домашно насилие. Съдът намира, че предвидената в чл.5, ал.1, т.1, от ЗЗДН мярка се явява адекватна защита по отношение на молителката С.Б. и двете деца. Тук е нужно да се отбележи, че не може да бъде пренебрегнат фактът, че възникналият скандал не се дължи на безпричинна агресия от страна на ответника, а е бил предизвикано от съмненията (независимо основателни или не) за извършена кражба от малолетния му син. Следва да се отчете и това, че въпреки отстраняването му от съвместно обитаваното жилище, съпругата му продължава да поддържа отношения с него и то по собствена инициатива, както и да търси помощ от ответника в домакинството, която той несъмнено ѝ оказва.
Ето защо молбата по отношение на другите две претендирани мерки – по т.2 и т.3 от ал.5 на ЗЗДН следва да бъде отхвърлена.
Разпоредбата на чл.5 ал.4 от ЗЗДН, която е императивна, предвижда кумулативно налагане на глоба в размер на 200 – 1000 лева. Съдът намира, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на 200.00 лева, като на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН в негова тежест следва да бъде възложена и дължимата държавна такса за производството, която съдът определя в размер на 50.00 лв.. Основателно е искането на молителката за присъждане в нейна полза на сторените в настоящото производство разноски, в размер на 400.00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
На осн. чл.5 ал.2 ЗЗДН следва да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие, която на осн. чл. 20 от Закона подлежи на незабавно изпълнение. В заповедта следва да се впише предупреждението по чл.21 ал.2 ЗЗДН.
Водим от горното и на основание чл.15, във вр. с чл.5, във вр. с чл.16, ал.1 от ЗЗДН, съдът
Р Е Ш И:
ВЗЕМА на основание чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН по отношение С.М.Б., ЕГН: **********, М.С.Б., ЕГН: ********** и В.С.Б., ЕГН: **********,*** от следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА С.Г.Б., ЕГН: ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН – всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие спрямо С.М.Б., ЕГН: **********, М.С.Б., ЕГН: ********** и В.С.Б., ЕГН: **********.
ОТХВЪРЛЯ молбата на С.М.Б., ЕГН: ********** С.Г.Б., ЕГН: ********** да бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище в гр. К.. ул. М.Д. №..
ОТХВЪРЛЯ молбата на С.М.Б., ЕГН: ********** на С.Г.Б., ЕГН: ********** да се забрани да се приближава до нея и децата М.С.Б., ЕГН: ********** и В.С.Б., ЕГН: **********,***, до местата им за социални контакти и отдих и местоработата на молителката в „А. ООД.
ОСЪЖДА С.Г.Б., ЕГН: **********, да заплати глоба в размер на 200.00 лв. (двеста лева) по сметка на КРС, в полза на бюджета на съдебната власт.
ОСЪЖДА С.Г.Б., ЕГН: **********, да заплати по сметка на КРС в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 50.00 лв. (петдесет лева).
ОСЪЖДА С.Г.Б., ЕГН: **********, да заплати на С.М.Б., ЕГН: **********, сумата от 400.00 лв. (четиристотин лева), представляваща разноски за възнаграждение на един адвокат.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита, в която да се впише предупреждението по чл. 21 ал.2 от ЗЗДН.
ДА СЕ ВРЪЧИ решението и заповедта на страните и на РУ на МВР – гр. Карлово.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в едноседмичен срок от връчване на съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
З А П
О В Е Д
В ИМЕТО НА НАРОДА
Град Карлово, 30.01.2017 г.
Карловски районен съд, втори граждански състав с председател Владимир Иванов, в открито заседание тридесети януари,
две хиляди и седемнадесета година, като констатира, че решение по гр. дело № 1156/2016 г. подлежи на
изпълнение, разпореди да се издаде следната
З А П О В Е Д :
ВЗЕМА на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН по отношение С.М.Б., ЕГН: **********, М.С.Б., ЕГН: ********** и В.С.Б., ЕГН: **********,***, следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА С.Г.Б., ЕГН: ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН – всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие спрямо С.М.Б., ЕГН: **********, М.С.Б., ЕГН: ********** и В.С.Б., ЕГН: **********.
УКАЗВА на извършителя на домашно насилие С.Г.Б., ЕГН: **********, че съгласно чл.21 ал.3 от ЗЗДН, при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на Прокуратурата.
Заповедта подлежи на незабавно
изпълнение от органите на РУ на МВР – гр. Карлово.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на заповедта на съда полицейският орган,
констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на
Прокуратурата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.