ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2521
гр. София, 01.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И. Д. Й. Н.
като разгледа докладваното от И. Д. Й. Н. Частно наказателно дело №
20241110207712 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.213, ал.5, вр. ал.4 от НПК.
Образувано е по жалба на К. З. П. (подадена чрез адв. Г.) против Постановление на
СРП от 13.03.2024г. (изведено в деловодството на СРП на 14.03.2024г.) за отказ да се
образува досъдебно производство по материалите, съдържащи се в пр. пр. № 57456/2023г.
на СРП, потвърдено с Постановление на СГП от 14.05.2024г. (изведено в деловодството на
СГП на 17.05.2024г.).
В жалбата се твърди, че Постановлението на СРП е необосновано и
незаконосъобразно. Посочва се, че държавният обвинител е направил неправилни изводи,
довели до превратен анализ и неправилна преценка на събраните гласни и писмени
доказателства. Определят се като противоречащи на правната и житейска логика изводите,
че няма достатъчно данни, от които да следва, че В. В. изначално не е имал намерение и
възможност да върне взетите на заем пари. Жалбоподателят не се съгласява и с извода, че е
налице частично неизпълнение на задължение, произтичащо от сключени договори за заем.
Определя се като неправилен и незаконосъобразен изводът на СРП и СГП, че в случая става
въпрос за гражданско-правни взаимоотношения, тъй като липсвал писмен договор, а и у П.
били въведени неправилни представи относно условията за разпореждане с парични
средства в полза на В. Иска се СРС да отмени Постановлението за отказ и да върне
преписката на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.
Според жалбоподателя има достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер
по чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. В жалбата се описва как В. се присъединил в
приятелската среда на свидетелите П., М., П. и Д., изградил емоционална връзка с К. П.,
получавал от последната парични средства под формата на заем срещу обещанието за
краткосрочно връщане, без изначално намерение за това. В жалбата се твърди, че В.
формирал неверни представи у П., че е почтен мъж. Изтъква се и това, че В. демонстрирал
висок стандарт на живот и добро материално състояние. През месец септември 2017г. той
1
получил от П. сумата от 4000 лева в заем с обещание за връщане до 2-3 седмици. В началото
на 2018г. върнал 2000 лева от взетата сума. През октомври – ноември 2018г. П. му дала 9000
лева. Получила лични благодарности и поредните обещания за връщане на сумата в общ
размер на 11 000 лева до края на годината. През месец февруари 2019г. Вутов отново
помолил П. за помощ, като обяснил, че не разполага с достатъчно парични средства да купи
изгоден недвижим имот, който може да препродаде за кратък период. П. била уговорена да
изтегли потребителски кредит в размер на 50 000 лева и на 06.02.2019г. П. изтеглила на каса
на банката и предала на ръка на В. 46 159 лева. Остатъкът от изтегления заем по уговорка на
В. В. била оставена по сметката, за да обслужва кредита 5-6 месеца, след който срок той щял
да върне цялата заета сума. Пояснява се, че за предаването на тези суми не е съставен
писмен документ. В жалбата се посочва, че свидетелите П. и Д. са виждали как В. е давал на
ръка на П. вноски по кредита. Били представени и платежни нареждания за суми, наредени
от В. за погасяване на вноските по кредита. Причините, заради които В. искал пари от П. се
твърди, че не са съществували обективно. С поведението и действията си той бил създал
неправилна представа за действителността у К. П. поради въвеждането и поддържането на
заблуждение у нея, в резултат на което се твърди тя да е извършила фактическо
разпореждане със сумата от 11 000 лева и със сумата от 50 000 лева. Според жалбоподателя
В. да е действал при пряк умисъл и с користна цел. Поради това се иска от съда да отмени
Постановлението на СРП и да върне делото с указания за образуване на досъдебно
производство, тъй като имало достатъчно данни за извършено престъпление.
Софийски районен съд, след като се запозна с материалите по делото и с доводите
от жалбата, прие за установено следното от фактическа и правна страна :
К. З. П. подала молба за образуване на досъдебно производство, която била
получена в СРП на 12.12.2023г. С Постановление на СРП от 14.12.2023г. (изведено в
деловодството на СРП на 15.12.2023г.) е възложено на 04 РУ – СДВР да извърши проверка
по пр. пр. № 57456/2023г. по описа на СРП.
В хода на проверката са приобщени следните писмени документи : Договор за
банков кредит № 000LD-R-050476 от 06.02.2019г. между „Първа инвестиционна банка“ АД
и К. З. П. с приложен погасителен план; парични преводи от В. В. от 26.11.2019г.,
27.01.2020г., 26.02.2020г., 27.07.2020г. и 03.06.2021г., както и отчет по сметка на К. П..
Снети са писмени сведения от В. В. К. П., Н.М., Д.Д., Л. П., Ц. М. и Л. Х. Приобщена е
кореспонденция между В. и П., както и вайбър-чат между К. П. и Ц. М.
От писмените сведения на П., М., Д. и П. се установява, че към 2017-2019г.
отношенията между К. П. и В. В. били приятелски. През месец септември 2017г. В. поискал
от П. 3000 лева, които му трябвали за разходи. Втори път В. помолил П. за финансова
помощ в размер на 1000 лева, тъй като майка му трябвало да пътува до сестра му поради
заболяване. В чат-кореспонденция В. обяснявал на П. колко много я уважава и я чувства
като негов най-близък приятел. П. била дала на В. общо сумата от 4000 лева без да се
изготви писмен документ. Вутов й обещал, че ще й върне парите до 2-3 месеца. В началото
на 2018г. В. върнал на П. 2000 лева от взетата сума общо в размер на 4000 лева. Чрез П. той
2
върнал и заем, който бил взел от Л. П. в размер на 4000 лева. След известно време В. отново
поискал от П. пари в заем – с уговорката, че след като продаде апартаменти ще й ги върне.
П. му дала 9000 лева около октомври – ноември 2018г. Пред П. и останалите от компанията,
с която се събирал в кафе „Куба Либре“, В. показвал какви апартаменти иска да купи и да
препродаде, за да изкара пари. Показвал снимки на направени стаи, бани и пр. През 2019г.
В. споделил на П., че има много изгоден апартамент в район „Витоша“ и я помолил тя да
поиска от негово име в заем от Л. П. 60 000 лева, за да ги даде като депозит по сделката. Л.
П. отказала и тогава В. попитал П. дали тя може да изтегли заем в размер на 50 000 лева, за
да се включи в обекта. По това време В. изпращал на П. разпределение на апартаментите и
й обяснил, че има пари на депозит и за да не развали лихвата - искал помощ от П. с
обещанието, че юли 2019г. ще изплати кредита, както и другите суми, които по-рано във
времето П. му била дала. На 06.02.2019г. К. З. П. сключила с „Първа инвестиционна банка“
АД Договор за банков кредит № 000LD-R-050476 от 06.02.2019г. за сумата от 50 000 лева.
Още в същия ден сумата от 46 159 лева била усвоена от П. и предадена на ръка на В. На
06.02.2019г. В. изпратил по Вайбър на П. снимка на квитанция, доказваща, че е внесъл
сумата от 46 000 лева като депозит за апартамент. По идея на Вутов в сметката на П.
останали 3844,50 лева за покриване на първите вноски по кредита. След разговори между П.
и В. последният превел по сметката на К. П. различни парични суми - 1540 лв. на
26.11.2019г., 750 лв. на 27.01.2020г., 750 лв. на 26.02.2020г., 200 лв. на 27.07.2020г. с
основание „вноска потребителски кредит“. Освен това В. дал и пари на ръка на П.,
покриващи четири вноски по кредита. При едно от тези плащания на ръка Д. и П. видели
парите и попитали П. какви са тези пари. Тогава тя им разказала за финансовите си
взаимоотношения с банката и с В. В. В края на месец март 2020г. В. споделил на П., че не
му плащат от „Царско село“, където бил треньор по футбол на деца. С времето отношенията
между двамата започнали да се влошават. П. неколкократно търсели Вутов, за да й върне
парите. По повод абитуриенския бал на сина й В. превел по сметка на П. сумата от 500 лева
на 03.06.2021г., но като цяло все по – рядко В. отговарял на телефонните обаждания на П..
През февруари 2023г. К. П. разказала за случващото се на Н. М. и я помолила да влезе във
връзка с В., за да го помоли да се свърже с П., тъй като на нея не й отговарял, за да се
разберат относно връщането на дадените в заем суми. Когато М. се свързала с В. той
отрекъл да е вземал пари и казал, че е помагал на П.. Пред М. по телефона В.нарекъл П.
„малоумна“ и „свиня“. На свой ред М. преразказала разговора си с В. на П.. През февруари
2023г. К. П. се свързала по Вайбър и с жената, с която тогава В. живеел и която чакала дете
от него – Ц. М.. Пред нея К. П. разказала историята за изтегления кредит и дадените в заем
пари на В., за трудностите при погасяване на кредита, обвинила го, че й е съсипал 6 години
от живота и изпратила сметка, по която да се преведат пари. Всичко това рефлектирало
върху здравословното състояние на бременната тогава М., която била приета в болница.
Наред с това П. се опитала да се свърже с Вутов и чрез тяхна обща позната – Л.Х., но тя
отказала да й съдейства, тъй като считала, че П. е имала обсебващо и провокативно
отношение в годините назад към В. Освен това Х. знаела, че именно В. е съдействал на П. за
изтеглянето на кредита и дори й бил дал 2500 лева. По думите на Х., когато В. създал
3
семейство и му се родило дете, К. П. търсела контакт с него под различен предлог - веднъж
му пишела, че го обича, а в други случаи го обиждала.
При така събраните данни и след анализ на приобщените по пр. пр. № 57456/2023г.
по описа на СРП писмени и гласни сведения, с Постановление на СРП от 13.03.2024г.
(изведено в деловодството на СРП на 14.03.2024г.) прокурорът отказал да образува
досъдебно производство и прекратил пр. пр. № 57456/2023г. по описа на СРП. На
29.03.2024г. адв. Г. (пълномощник на К. П.) получила срещу подпис препис от този
прокурорски акт. По жалба от П. спорът бил пренесен пред СГП. С Постановление на СГП
от 14.05.2024г. (изведено в деловодството на СГП на 17.05.2024г.) е потвърдено
Постановлението на СРП от 13.03.2024г. за отказ да се образува наказателно производство
по пр. пр. № 57456/2023г. по описа на СРП.
Постановлението на СГП е изпратено по пощата на К. З. П. с писмо изх. № 8783/24
от 17.05.2024г. и е получено на 21.05.2024г., след което на 22.05.2024г. в СРС е входирана
жалба на К. З. П. чрез адв. Г. срещу Постановлението на СРП от 13.03.2024г. за отказ да се
образува досъдебно производство, потвърдено с Постановление на СГП от 14.05.2024г.
С Разпореждане на Председателя на СРС – НО от 23.05.2024г. жалбата е препратена
на СРП за свързване с преписката.
С писмо вх. № 180975 от 03.06.2024г. от СРП изпратили в СРС жалбата на К. З. П.,
както и материалите по пр. пр. № 57456/2023г. по описа на СРП. На 04.06.2024г. е
образувано настоящото НЧД № 7712/2024г. по описа на СРС, НО, 10 състав, докладвано на
съдията – докладчик на 06.06.2024г.
В Постановлението на СРП се обсъжда дали има достатъчно данни за престъпление
по чл.209, ал.1 от НК и по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК. И двете се явяват тежки престъпления
по чл.93, т.7 от НК. Освен това Постановлението на СГП е изпратено по пощата на К. П. с
писмо изх. № 8783/24 от 17.05.2024г. и е получено на 21.05.2024г., а жалбата на П. срещу
Постановлението на СРП е подадена в СРС на 22.05.2024г. Гореизложеното означава, че
съдът е сезиран с жалба, която отговаря на изискванията на чл.213, ал.4 от НПК и като
процесуално допустима – следва да се разгледа по същество.
Според настоящия съдебен състав обжалваното Постановление на СРП отговаря на
изискванията за съдържание, мотивирано е, изложени са и фактически, и правни изводи,
които са споделени и доразвити в Постановлението на СГП, с което е потвърдено
Постановление на СРП за отказ да се образува досъдебно производство. Поради това няма
основания за отмяна на прокурорския акт на формално основание.
Прокурорът от СРП е приел, че не е безспорно установен фактът на предаване на
паричните суми от страна на П. към В., тъй като не били съставени документи, доказващи
предаването на парите, както и правното основание за това, от където не можело да се
прецени дали между двамата има правоотношение, какъв е неговият характер, какви са
дължимите престации от всяка една от страните по правоотношението. Тук съдебният
състав счита, че следва да направи две уточнения. Първото е, че правилно прокурорът е
4
приел, че доколкото не са ангажирани писмени доказателства, не може със сигурност да се
установи не само размерът на сумите и факта на тяхното предаване, но и останалите
условия, съпътстващи даването на паричен заем, вкл. и уговорените срокове и насрещни
престации. От друга страна, обаче, доколкото в случая става въпрос за проверка, която
предхожда образуване на досъдебно производство, а не произнасяне с краен съдебен акт, не
е необходимо да е налице несъмнена доказаност, както изисква чл.303, ал.2 от НПК. За да се
образува досъдебно производство чл.207, ал.1 от НПК изисква да са налице „законен повод“
и „достатъчно данни“ за извършено престъпление, като за да има „достатъчно данни“
(съгласно чл.211, ал.1 от НПК) не е необходимо да се прави преценка за безспорна
установеност и доказаност на дадено престъпление, а е достатъчно само да има данни
/писмени или гласни/, от които да може да се направи основателно предположение, че е
извършено престъпление. Поради това и с оглед етапа, в който се намира проверката (преди
да е образувано досъдебно производство) в случая липсата на писмен документ, доказващ
параметрите на финансовите отношения между П. и Вутов, не е от съществено значение.
Това е така, тъй като от събраните сведения от П., М. Д. и П. може да се направи на пръв
поглед основателно предположение, че П. е дала на В. посочените от нея суми в съответните
периоди. Това, че предаването на сумите не се потвърждава със сведенията на В. В., Л. Х. и
Ц. М. не е от съществено значение за преценката по чл.211, ал.1 от НПК, тъй като В. е пряко
заинтересован от изхода на проверката, Х. е негова приятелка и видно от сведенията, които
е дала, видимо не харесва П., т.е. може да се приеме, че е предубедена и дадените от нея
данни е спорно колко са достоверни. М. по същество преразказва Вайбър комуникацията си
с П. и не дава сведения нито в полза на версията на В., нито на П.. Тя твърди, че до
февруари 2023г. не е чувала за К. П. и нейните финансови претенции към В. Поради това, а
и по аргумент от чл.211, ал.2 от НПК, СРС счита, че на етап проверка и преценка дали да се
образува досъдебно производство, на база сведенията на П., М., Д. и П., както и
подкрепящите ги писмени документи (Договор за банков кредит № 000LD-R-050476 от
06.02.2019г. с погасителен план; парични преводи от В. В. от 26.11.2019г., 27.01.2020г.,
26.02.2020г., 27.07.2020г., 03.06.2021г.; отчет по сметка на К. П.; кореспонденция между В.
и П., както и вайбър-чат между К. П. и Ц. М.) може да се направи, макар и некатегоричен,
извод, че К. П. е дала на В. В.без писмен документ, на ръка, в заем следните суми : 3000
лева плюс още 1000 лева през месец септември 2017г.; 9000 лева към октомври – ноември
2018г., както и 46 159 лева – на 06.02.2019г. Пак от тези еднопосочни писмени и гласни
данни може да се направи извод, че в началото на 2018г. В. е върнал на П. 2000 лева от
взетите в заем 4000 лева през септември 2017г., давал й е пари на ръка за четири от вноските
по кредита и е платил по банков път по сметката на П. 1540 лв. на 26.11.2019г., 750 лв. на
27.01.2020г., 750 лв. на 26.02.2020г. и 200 лв. на 27.07.2020г. за погасяване на взетия от К.
П. банков кредит. Освен това след като получил на 06.02.2019г. от П. сумата от 46 159 лева
Вутов й изпратил (още на същата дата) снимка на квитанция, доказваща, че е внесъл сумата
от 46 000 лева като депозит за апартамент.
От гореизложеното следва, че на този етап може да се направи обосновано
предположение, че П. е дала в заем на Вутов на няколко пъти различни суми пари. Ясни са
5
теоретичните постулати, че непосредствен обект на престъплението измама са обществените
отношения, които осигуряват нормално упражняване на правото на собственост, като наред
с това се засяга и гарантираното от закона право на разпореждане с имущество (с парите)
въз основа на свободно и съзнателно взето решение. Съгласно трайната съдебна практика, за
да е налице престъплението измама трябва деецът да няма изобщо намерение да изпълни
задължението си, което поема спрямо измаменото лице или да се е намирал в обективна
невъзможност да стори това още към момента на осъществяване на престъпния състав.
Доколкото в случая самата К. П. твърди, че В. е върнал част от взетите на заем пари и й е
плащал част от вноските по кредита, а в последствие е изпаднал във финансова
невъзможност да стори това, тъй като не са му плащали възнаграждение, СРС приема, че в
случая няма данни да е реализиран състав на престъпление по смисъла на чл.209 от НК и
явно става дума за неуредени гражданско – правни взаимоотношения между П. и Вутов. В
тази връзка СРС напълно се солидаризира с аргументите на СГП, че няма достатъчно данни,
от които да може да се направи извод, че Вутов изначално не е имал възможност на върне
взетите в заем пари. Извършените частични плащания по банковия кредит на П. може да
обосноват извод единствено за частично неизпълнение на задължения, произтичащи от
сключени договори за заем. В тази връзка са верни и изводите на прокурора от СРП, че по
реда на ГПК следва да бъде решено дали е налице действителен договор за заем, има ли
неизпълнение, ако да – дали е частично или изцяло. Правилно прокурорът от СРП посочва,
че е недопустимо да се използва наказателният процес за решаване на гражданско-правни
спорове между П. и В. Неоснователна е тезата, застъпена в жалбата, че щом липсва писмен
договор значи отношенията не са гражданско – правни. Напротив – дали е налице
неизпълнение на задължение по договор за заем от страна на заемателя за връщане на
получената парична сума или е налице престъпление измама следва да се преценява не
според това дали договорните взаимоотношения могат да се докажат по реда на ГПК и ЗЗД,
а дали към момента на получаване на сумата лицето е имало обективна възможност и
субективно намерение да върне взетата сума пари. В случая П., М., Д. и П. са единодушни,
че към 2017 – 2019 година Вутов е разполагал с не малко пари в брой, карал е скъпи коли,
занимавал се е с покупко-продажба на имоти, показвал им е снимки на ремонтирани стаи и
бани. За наличието на обективна възможност В. да плаща, респ. да връща на вноски
получените в заем пари от П. свидетелстват и приложените на лист 22-25 и лист 35-38 от
материалите по пр. пр. № 557456/2023г. по описа на СРП документи за извършени банкови
плащания от В. В. на 26.11.2019г., 27.01.2020г., 26.02.2020г. и 27.07.2020г. Самата К. П.
твърди, че е услужила на В. В. с пари като на приятел, т.е. предаването на първите суми не е
станало в следствие на погрешно формирана и невярна представа у П. касателно
основанието, на което се разпорежда с парите си, а като приятелски жест. За по-късно
предадените от П. на В. пари жалбоподателката твърди, че на В. му трябвали пари, за да се
включи в даден строителен обект и след като той взел от П. сумата от 46 159 лева на
06.02.2019г. дал 46 000 лева за депозит за апартамент, за която сума му била издадена
разписка, която Вутов снимал и показал на П.. Поради всичко това съдът не може да
направи извод, че сумата е била разходвана за нещо, различно от това, за което В. е поискал
6
от П., т.е. не може да се направи извод, че е налице неправилна представа у К. П.. Не на
последно място е и фактът, че едва към месец март 2020г. при Вутов са настъпили
финансови затруднения поради неплащане на възнаграждението му от „Царско село“, т.е.
към момента, в който П. е давала пари на В. (2017 – 2019 година) няма данни той да е бил в
обективна невъзможност да си върне заемите. Последващото изпадане на лицето в такава
невъзможност е ирелевантно за престъплението измама. Всичко това в съвкупност дава
основание на съда да приеме, че в случая няма достатъчно данни да е налице наказателно-
правна измама. Доколкото такъв е и крайният извод на СРП и СГП, атакуваният пред съда
прокурорски акт следва да бъде потвърден.
В Постановлението на СРП прокурорът е взел отношение и относно това дали е
налице престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК. И в тази част СГП е потвърдила
Постановлението на СРП. Настоящият съдебен състав също счита, че на база дадените
сведения от К. П., Н.М., Д. Д., Л. П., Ц. М. и Л. Х. не може да се направи обосновано
предположение, че Вутов е отправял закани към П.. Няма данни за конкретно изречени от В.
думи, които да съдържат закана с убийство или друго престъпление против личността или
имуществото на П.. Поради това заявеният от П. страх не може да се приеме, че е в пряка
връзка с конкретни думи на В. а по-скоро е плод на интерпретация от страна на П. и
колегите й на разговорите, проведени между М. и В., респ. между П. и В. От разговора
между П. и В. при предаването на гоблените в МОЛ „Парадайс“ не може да се приеме, че е
налице реална заплаха, тъй като изразът „ще ти излезе през носа това, че си се свързала с
Лина“ не съдържа конкретна заплаха било за живота, било за здравето или имуществото на
жалбоподателката. По същия начин и думите на В., изречени пред Н.М. „Иска ли повече,
тая свиня К. да не може да се обажда“ са прекалено общи и неясни, могат да се тълкуват по
различен начин и не може да се заключи, че с тях Вутов е целял да заплаши П. с конкретно
посегателство. Общата заплаха е несъставомерна - в този смисъл е и Решение № 28 от
24.01.2007г. на ВКС, III НО. Освен това въпросните думи са казани от В. пред М., а не пред
П.. Заключението за престъпния характер на деянието не може да се основава на един друг
последващ факт (препредаване на думите на В. от М. към П.), към чието настъпване деецът
не е имал личен принос, защото в този случай няма да е налице причинно-следствена връзка
(виж Решение № 339 от 20.05.1997г. на ВКС, II НО). Не на последно място - за да е налице
престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК от субективна страна деецът следва да съзнава
съдържанието на заканата и че тя е възприета от изплашения като действителна заплаха
(Решение № 37/31.01.1991г. по нак. дело № 876/1990г., I Н.О. на ВС и др.). В случая има
един неясно и реторично звучащ въпрос, изречен на глас от човек, който видимо не му е
приятно, че К. П. разказва на негови познати за невърнатите й от В. пари. Поради това
правилно прокурорът от СРП е приел, че за неиндивидуализирани волеизявления на В. не
следва да се образува досъдебно производство за престъпление по чл.144, ал.3 от НК. Вярно
е и това, че наказателното преследване за престъпление по чл.144, ал.1 от НК (съгласно
чл.161, ал.1 от НК) се възбужда по тъжба на пострадалия, каквато в случая няма данни да е
била заведена от страна на К. П..
7
От възпроизведения в писменото сведение на Н. М. телефонен разговор, който тя е
провела с В. В., може да се направи единствено извод, че той е нарекъл П. „малоумна“ и
„свиня“. Доколкото тези обиди са били изречени в отсъствие на адресата им /не лично пред
К. П./ – не може да се приеме, че е налице фактическият състав и на чл.146, ал.1 от НК.
Поради всичко това настоящият съдебен състав счита, че събраните до момента
данни не сочат за наличие на основателно предположение за извършено престъпление от
общ характер. Поради това правилно е било отказано да се образува досъдебно
производство. Ето защо съдебният състав прие, че следва да потвърди Постановлението на
СРП от 13.03.2024г., с което е отказано да се образува досъдебно производство, потвърдено
с Постановление на СГП от 14.05.2024г., тъй като крайният извод на прокурора е правилен.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на СРП от 13.03.2024г. (изведено в
деловодството на СРП на 14.03.2024г.), с което е отказано да се образува наказателно
производство и е прекратена пр. пр. № 57456/2022г. по описа на СРП, потвърдено с
Постановление на СГП от 14.05.2024г. (изведено в деловодството на СГП на 17.05.2024г.).
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8