Решение по дело №402/2022 на Районен съд - Кубрат

Номер на акта: 165
Дата: 31 октомври 2022 г.
Съдия: Диана Пенчева Петрова Енева
Дело: 20223320100402
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 165
гр. Кубрат, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Диана П. Петрова Енева
при участието на секретаря Павлина П. Иванова
като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Гражданско дело №
20223320100402 по описа за 2022 година
Обективно съединени искове с правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал.1,
предл.второ ГПК, във вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени по реда на чл.415
ГПК, във вр. с чл. 203 ЗВ. На основание чл.78, ал.1 ГПК се претендират разноски по делото.
Ищецът - „Водоснабдяване - Дунав” – ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: град Разград, област Разград, ул. Сливница № 3А, представлявано от
инж.С.Р.И. – Управител, като твърди, че в изпълнение на Договор за доставка на питейна
вода в обект с абонатен № 432151 за имот находящ се в **, регистриран от потребителя, е
доставил на ответника питейна вода в количества и цена, съгласно издадени 5 бр. фактури за
периода от 30.04.2019 г. до 31.10.2019 г., за сумата 215.30 лева, като ответникът в
качеството на потребител не е изпълнил задълженията си да плати цената на доставената
питейна вода, моли съда да приеме за установено по отношение на Р. М. М., ЕГН
**********, рег. пост./ наст. адрес в село **, на който издадената по ч.гр. дело № 249/ 2022
г. по описа на РС – Кубрат срещу него Заповед № 146/ 29.03.2022 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, че той
дължи на ищеца претендираните суми: главница в размер на 215.30 лева, ведно с законната
лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.03.2022
г., до окончателното изпълнение; лихва за забава в размер на 56.57 лева за периода от
30.05.2019 г. до 21.03.2022 г., всички съставляващи неплатени задължения за доставена
питейна вода по 5 бр. фактури за периода от 30.04.2019 г. до 31.10.2019 г.. Исковите
претенции намират правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК,
предявени по реда на чл.415 ГПК, във вр. с чл. 203 ЗВ . На основание чл.78, ал.1 ГПК
претендира присъждане на разноски по заповедното и настоящото дело.
1
Ответникът - Р. М. М., ЕГН **********, с надлежно удостоверен със справка от
28.03.2022 г. рег. пост./ наст. адрес в село **, редовно уведомен, чрез назначения му на
основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Исм. С., АК – Разград, на 30.08.2022
г., в дадения 1-месечен срок, представя писмен отговор, постъпил в съда с вх. № 2391/
31.08.2022 г., с който заявява становище за допустимост, а относно основателността на
исковите претенции към ответника ще ангажира становище след събиране на посочените от
ищеца доказателства. По същество в съдебно заседание изразява становище за
основателност и доказаност на исковата претенция, с оглед липсата на доказателства за
извършено плащане на доставена в имота, собственост на ответника, на претендираните
услуги.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235
ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа
страна следното: От приложените към исковата молба и приети като доказателство по
делото в заверени фото-копия 5 бр. фактури за периода от 30.04.2019 г. до 31.10.2019 г. - л.
15 до л. 16, вкл., цитирани изчерпателно в обстоятелствената част на исковата молба, се
установи по несъмнен начин, че ответника, в качеството на собственик на жилище,
находящо се **, видно от представена справка, е регистриран потребител на доставяни от
ищцовото дружество питейна вода, водоснабдителни и канализационни услуги, и за
посочения период от време му е начислена за плащане цена на същите в размер на
претендираната за установяване като главница цена на същите - 215.30 лева, с ДДС, общо за
доставките.
Представените по делото документи, в заверен препис, не са оспорени от ответника.
Фактурите са оформени с всички необходими реквизити, съгл. чл. 7, ал. 1 ЗСч.
По делото са приложени Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор, видно от които потребители на ВиК услуги са юридически
или физически лица, собственици или ползватели на имоти в етажна собственост /чл. 2
ОУ/.
Видно от приетия по делото карнет за партида за абонатен № 432151 за процесния
водоснабден имот, находящ се в с. Беловец, общ. Кубрат, обл. Разград, ул. „Н.Й. Вапцаров“
№ 1А , с титуляр на партидата Р. М. М., ЕГН ********** са начислени за плащане
потребени количества вода за суми от 13.91 лева до 68.56 лева помесечно на обща стойност
за периода в размер на 215.30 лева.
Въпреки опитите за връчване на ответника на 24.09.2021 г. уведомление – покана за
доброволно изпълнение, по предявените за плащане 5 бр. фактури, е удостоверено, че той не
е намерен на адреса, не се твърди и не се установява доброволно изпълнение.
Мораторната лихва върху главниците по процесните фактури възлиза на сумата от
56.57 лева, начислена в размер на законната за периода от датата след падежа й до
21.03.2022 г., видно от приложената, служебно проверена, справка от ел.калкулатор.
В заповедното и исковото производство ответникът, лично и чрез назначения ме
2
особен представител, не сочи конкретни факти и обстоятелства, съставляващи
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи възражения, които да подлежат
на установяване с годни доказателствени средства.
Не се твърди и не се установява по инициатива на ответника, той като потребител на
доставените му питейна вода за абонатен № 432151 за процесния водоснабден имот,
находящ се в **, да е извършил плащания на начислената му цена, в договорения срок.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за
установено следното: Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422
от ГПК във вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Уважаването на предявения положителен установителен иск относно претендираната
главница в размер на 268.34 лева, с ДДС, налага установяване наличието на следните
предпоставки: за процесния период страните да са сключили договор с предмет доставка на
питейна вода и отвеждане на канални води; ищецът да е изправна страна по договора, а
ответникът да не е заплатил цената на доставените му и ползвани от него услуги.
Ответникът, посочен като длъжник, е страната, която следва да посочи и установи, чрез
надлежно доказване, фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане.
Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 14 от тази
наредба, отношенията между страните се уреждат с писмен договор, който се предлага от
водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба касае потребителите, които се
присъединяват към водоснабдителната мрежа при действието на посочената наредба. С
влизането в сила на Наредба № 4 в §3 е предвидено, че условията и редът, при които
съществуващите водопроводни и канализационни отклонения, собственост на
потребителите, се предоставят за експлоатация на оператора, се определят с общите условия
за получаване на услугите В и К и се конкретизират с договорите за предоставяне на
услугите В и К. За заварените потребители, които не са сключили предвидените в чл. 3 на
Наредба № 9 и в чл. 14 на Наредба № 4 договори, намират приложение общите условия на
доставчика, като, ако потребителят желае различни условия от общите, последните следва
да бъдат конкретизирани с писмен договор. От изложеното следва, че в случаите, когато се
касае за обект, който е свързан към водопреносната мрежа преди влизането в сила на
Наредбата и ползва услугите на водоснабдителното предприятие, самият факт на ползването
е достатъчен да се приеме наличие на договорни отношения между страните, които се
уреждат от общите условия на доставчика. Съгласно цитираната, новият собственик на
имота има всички права и задължения, произтичащи от договора, сключен за тези услуги с
праводателя му. Същевременно в чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата е определено качеството на
потребител, като съгласно тази разпоредба потребители на услугите В и К са собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Съдът счита, че от представените
доказателства по делото може да се направи извод, че ответника Р. М. М. е потребител на
3
ВиК услугите по смисъла на цитираните разпоредби. При това положение, след като в
същия имот, за наличния един водомер в него партидата се води на името на ответника, то
следва да се направи извод, че именно той е и потребител на ВиК услугите, доставени за
същия този имот. Освен това по признание на ищеца, именно ответника е заплатил всички
начислени му суми за доставени услуги за предходните периоди по същата партида за
процесния имот. Следователно безспорно се установи наличието на облигационни
отношения между страните по делото. Задължение на Р. М. М. като страна по това
облигационно отношение е да заплаща консумираната вода, съгласно чл. 5, т. 6 ОУ, вкл. и в
договора, по реда на чл. 33, ал. 2 от същите – в 30-дневен срок, след датата на издаване на
фактурата.
В чл. 8, ал.1 от Наредбата е прието, че получаването на услугите В и К се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
/собствениците на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от
него(тях) лица и от съответния регулаторен орган. Разпоредбите на чл. 8, ал. 2 и 3 от
Наредба № 4 предвиждат, че операторите задължително публикуват одобрените общи
условия най-малко в един централен и един местен ежедневник и осигуряват достъп до тях
(ал. 2), като общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централния ежедневник (ал. 3). Страните не спорят, че Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги са влезли в сила и важат за всички потребители на вода, включително спрямо
ответника.
С оглед изложеното съдът приема за доказан факта, че дружеството ищец е
предоставило ВиК услуги по фактури, издадени за периода 30.04.2019 г. до 31.10.2019 г.,
като за същото е налице договорно и законово основание – чл. 79, ал.1 от ЗЗД, да търси
изпълнение на задължението на потребителя да заплати тяхната стойност .
Мораторните обезщетения върху непогасените главници за периода 30.05.2019 г..,
когато ответникът е изпаднал в забава в плащането на сумата по фактурата от 30.04.2019 г.,
според чл. 84, ал. 1 ЗЗД, до края на периода - 21.03.2022 г., предхождащ завеждане на
заповедното производство срещу ответника, възлизат на 56.57 лева, и подлежат на
присъждане в изпълнение разпоредбата на чл. 86 ЗЗД.
Предвид изложеното исковата претенция за установяване на вземането по издадената
в полза на ищеца Заповед № 146/ 29.03.2022 260090/ 25.02.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 249/ 2022 г. по описа на РС – Кубрат, с която е
разпоредено на длъжника - Р. М. М., ЕГН **********, с надлежно удостоверен със справка
от 28.03.2022 г. рег. пост./ наст. адрес в село **, да плати на ищеца – заявител, неплатените
свои задължения по цитираните по – горе данъчни фактури, както следва: главница в размер
на 215.30 лева, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 28.03.2022 г., до окончателното изпълнение; лихва за забава в размер
на 56.57 лева за периода от 30.05.2019 г. до 21.03.2022 г., всички съставляващи неплатени
задължения за доставена питейна вода по 5 бр. фактури за периода от 30.04.2019 г. до
31.10.2019г., представляваща стойност на неплатена консумирана питейна вода за абонатен
4
№ 432151 за водоснабден имот, находящ се в **, по Договор за доставка на питейна вода, е
основателна и доказана, както е предявена.
Установи се по несъмнен начин, че с поведението си ответникът е дал повод, както за
предявяване на заявление по реда на чл.410 ГПК, така и за воденето на настоящото дело,
поради което и към настоящият момент остава, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноските по заповедното и настоящото
дело, изцяло: 25.00(двадесет и пет) лева – платена държавна такса, и в настоящото
производство – 75.00 (седемдесет и пет) лева – платена държавна такса, 300.00 (триста) лева
– разноски за възнаграждение на назначен на ответника особен представител, и 320.00
(триста и двадесет) лева – платено възнаграждение на един адвокат в исковото
производство.
Воден от изложеното, съдът постанови своя акт.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. М. М., ЕГН **********, рег.
пост./ наст. адрес в село **А, вземането на „Водоснабдяване - Дунав” – ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: град Разград, област Разград, ул.
Сливница № 3А, представлявано от инж.С.Р.И. – Управител, по издадена в полза на
дружеството срещу него Заповед №146/ 29.03.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр. дело № 249/ 2022 г. по описа на РС – Кубрат, с
която е разпоредено на длъжника – Р. М. М., ЕГН **********, рег. пост./ наст. адрес в
село **А, да плати на ищеца – заявител, неплатените свои задължения по данъчни
фактури, както следва: главница в размер на 215.30 лева, ведно с законната лихва
върху тази сума, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.03.2022 г.,
до окончателното изпълнение; лихва за забава в размер на 56.57 лева за периода от
30.05.2019 г. до 21.03.2022 г., всички съставляващи неплатени задължения за доставена
питейна вода по 5 бр. фактури за периода от 30.04.2019 г. до 31.10.2019 г.
ОСЪЖДА Р. М. М., ЕГН **********, рег. пост./ наст. адрес в село **А, да
заплати на „Водоснабдяване - Дунав” – ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: град Разград, област Разград, ул. Сливница № 3А, представлявано от
инж.С.Р.И. – Управител, на основание чл.78, ал.1 ГПК, за разноски по делото сумите :
25.00 (двадесет и пет) лева – платена държавна такса за образуване на ЧГД № 42/
2022г.; 75.00 (седемдесет и пет) лева платена държавна такса по настоящото, и
320.00 (триста) лева - пратено адвокатско възнаграждение, както и 300.00 (триста)
лева – платени разноски за назначаване на особен представител на ответника.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
5

Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
6