МОТИВИ
към Присъда № 182/15.11.2019г.
по НОХД 4091/2019г. по описа на РС-Бургас
Производството по делото е образувано въз основа на
обвинителен акт по ДП № 289/2019год. по описа на 02
РУ при ОДМВР Бургас, вх.№
4225/2019год. РП Бургас, внесен от БРП, срещу К.А.А., ЕГН **********,
роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, с основно
образование, осъждан, безработен, с който същият е обвинен в това, че: 1) на 29.04.2019г., в гр.
Бургас, кв. „*“, кръстовището на ул. „*“ и ул. „*“ управлявал моторно превозно
средство - мотопед „*“ с номер на рама № *, което не е регистрирано по
надлежния ред, предвиден в чл. 140, ал. 1 от Закон за движението по пътищата и
Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях,
и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства- престъпление
по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и 2) на 29.04.2019г., в гр. Бургас, кв. „*“, в
условията на съвкупност с престъплението по пункт 1, без надлежно разрешително,
съгласно чл. 73, ал.1 и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества
и прекурсорите (ЗКНВП) и чл. 1 и сл. от Наредба за
условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал.1, вр. чл. 30 от ЗКНВП, държал в себе си високорисково
наркотично вещество, по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗКНВП, вр. Приложение № 1 от Списък 1 на растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с
тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина към чл. 3, т. 1
от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични
(НРКРВН), а именно: КОНОП (канабис, марихуана), с тегло 0,889 грама, със
съдържание на активния наркотично действащ компонент - тетрахидроканабинол
- 15.25 % на стойност 5,33 лв. (пет лева и тридесет и три стотинки) определено
съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството- престъпление по чл.
354а, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК във вр. чл. 73, ал.1 и чл. 30 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл. 1
и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73,
ал.1, вр. чл. 30 от ЗКНВП, държал високорискови
наркотични вещества, по смисъла на чл. 3, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗКНВП, вр. Приложение № 1 от Списък 1 на растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна
медицина" към чл. 3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични (НРКРВН).
Производството пред настоящия първоинстанционен
съдебен състав протече по общия ред, като бяха разпитани всички свидетели и
бяха приобщени всички писмени и веществени доказателства, посочени от страните
и имащи значение за предмета на доказване.
В пледоарията си
прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на
събраните в хода на производството доказателства. Счита, че на подсъдимия за
престъплението по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК
следва да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година,
което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Предлага за престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК да
бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, което да
бъде изтърпяно при първоначален строг режим, като и „глоба“ в размер на 2000
лв., като на основание чл. 23 от НК бъде определено едно общо наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година и към него да бъде присъединено
наказанието „глоба“ в размер на 2000 лв.
Упълномощеният
защитник на подсъдимия - адв. К.К.
– БАК заявява, че обвинението за престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК не е
доказано по безспорен начин, като излага различна фактическа обстановка от
изложената в обвинителния акт. Алтернативно се моли, ако това обвинение се
приеме за доказано, на подзащитния му да бъде
наложено алтернативно предвиденото наказание „глоба“. По отношение на второто
обвинение посочва, че същото е доказано, но изтъква множество обстоятелства,
според които деянието следва да бъде квалифицирано като маловажен случай, при
което същото следва да бъде преквалифицирано по ал. 5 на чл. 354а от НК.
Подсъдимият
А. заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник, като признава, че
е държал наркотично вещество. В предоставената от
съда възможност за последна дума подсъдимият моли да му бъде наложено наказание
„глоба“.
Съдът,
след като обсъди събраните доказателства и доказателствени
средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на
чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият К.А.А., ЕГН **********,
е роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, с основно образование,
осъждан, безработен.
Подс. А.
притежавал моторно превозно средство - мотопед „*“ с номер на рама № *, който бил
регистрирал в сектор „ПП“ при ОДМВР Бургас и му били поставени табели с
регистрационен № А 0410 Н. Със ЗППАМ № 18-*/4.07.2018г. на основание чл. 171,
т. 2а, б. „б“ във вр. с чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП
била временно прекратена регистрацията на посоченото МПС за срок от 6 месеца,
считано от 4.07.2018г. Заповедта била връчена лично на подс.
А. на 4.07.2018г. и влязла в сила на 30.07.2019г. След изтичане на посочения
шестмесечен срок, А. не предприел действия за възстановяване на регистрацията
на мотопеда.
На 29.04.2019г., около 09.00 часа, подс.
А. управлявал мотопед „*“ с номер на рама № *, като все още не бил предприел
действия за възстановяване на регистрацията на мотопеда, и се движил в гр.
Бургас, кв. „*“, към кръстовището на ул. „*“ и ул. „*“. В това време св. Т.У., Й.И.
и св. В.Л. - служители на 02 РУ при ОДМВР Бургас, били на работа като автопатрул, като извършвали обход на района в гр. Бургас,
кв. „*“. Патрулният автомобил навлизал кръстовището на ул. „*“ и ул. „*“,
когато тримата свидетели забелязали горепосочения мотопед, управляван от подс. А. да се приближава към тях отляво. Полицаите
познавали отпреди подсъдимия, тъй като същият бил криминално проявен и осъждан.
Подс. А. също видял полицаите, поради което слязъл от
мотопеда и тръгнал пеша, като стигнал до ул. „*“№ 13 на горепосоченото населено
място. Служителите на МВР продължили изпълнението на служебните си задължения.
Подс. А.,***,
където неустановено по делото лице с малкото име „Димо“ си боядисвал оградата и
където разговарял със св. И.И., който проявявал
интерес да закупи мотопеда, но като видял, че същият е без регистрационни
табели се отказал. Докато двамата
разговаряли до тях бил паркиран мотопедът.
Междувременно, около 10 минути след като забелязали подс. А. да управлява и слиза от мотопеда, свидетелите У., И.
и Л., минавали с патрулния автомобил до мястото, където подс.
А. разговарял със св. И.И. и решили да извършат проверка на подс. А., като отишли при него.
Подсъдимият не представил СУМПС и СРМПС, относно
управлявания от него мотопед. Също така при проверката подс.
А., предал черен полиетилен, който съдържал суха,
тревна маса, която имала специфичен мирис на канабис, който се намирал в
джоб на горнището му. А. бил задържан и отведен в 02 РУ при ОДМВР Бургас,
където бил оформен протокол за доброволно предаване, в който А. собственоръчно
отразил, че това било марихуана, която била за лична употреба. Тъй като, подсъдимият
не представил, нито за СУМПС, нито документи за мотопеда, било поискано
съдействие от служители на сектор „ПП“ при ОДМВР Бургас. На място в 02 РУ при
ОДМВР Бургас пристигнали св. А.И. и св. К.В. - служители на посочения сектор,
които направили справка, при която установил, че моторното превозно средство -
мотопед „*“ с номер на рама № * било с прекратена регистрация на основание
ЗППАМ №18-*/4.07.2018г.
Съгласно заключението на вещото лице изготвило
назначената по делото съдебно физико-химическа експертиза № 532 от
11.07.2019г., съдържанието на представеният за изследване обект, иззет с
протокол за доброволно предаване, съдържащ - 1бр. полиетиленова
опаковка, който съдържала суха, зелена растителна маса, посочена като обект№ 1
в експертизата, е с нетно тегло 0,889 гр. и се определя като коноп със
съдържание на тетрахидроканабинол 15,25%. Стойността
на иззетото наркотично вещество била определена, съгласно ПМС № 23 от
29.01.1998г. обн. в ДВ № 15/06.02.1998г., изм. в ДВ ) бр.14/18.02.2000г- Приложение № 2,
по цени за пласиране на улицата, по 6лв. за грам и е на стойност, както следва:
обект № 2 - 5,33лв.
По
доказателствата:
Така изложената
фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, а именно: от показанията на разпитаните свидетели – К. Внагелов /л. 35 и л. 35-гръб, както и прочетените по реда
на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. второ от НПК на л. 50-51 от ДП /, А.И. / л.
35-гръб и л. 36, както и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. второ от
НПК на л. 52-53 от ДП /, Т.У. /л. 36 и л. 36-гръб /, Й.И. /л. 36-гръб/, В.Л.
/л. 37 и л. 37-гръб, както и прочетените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предл. второ от
НПК на л. 54 от ДП / и И.И. /л. 37-гръб/; частично от
обясненията на подс. К.А. /л. 37-гръб и л. 38/; от
заключението на вещото лице по извършената химическа експертиза /л. 59-60 от
ДП/; актуална справка за съдимост на подсъдимия /л. 20-22/, както и от другите
множество приложени по делото писмени доказателства- протокол за доброволно
предаване /л. 29 от ДП/, ЗППАМ /л. 18 от ДП/, АУАН № 454125 /л. 20 от ДП/ и др.
Показанията на
свидетелите А.И., И., У., В. и Л. са на първо място вътрешно непротиворечиви,
логични и последователни. Същевременно липсват съществени противоречия между
показанията на отделните свидетели. Касае за показания на полицейски служители,
за които липсват каквито и да е съмнения относно тяхната заинтересованост от
изхода на делото, поради което съдът изцяло кредитира техните показания.
Особено съществени са показанията на свидетелите И., У. и Л., които са
очевидци, като същите излагат безпротиворечиво
обстоятелствата около това как са възприели подсъдимият А. да управлява
мотопеда, като техните показания се потвърждават от показанията на двамата
служители на Сектор „Пътна полиция“- А.И. и В., които потвърждават, че другите
трима служители са им казали, че подсъдимият е управлявал мотопед. Съдът
кредитира прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 2, предл. второ от НПК показания на А.И. и В.,
доколкото тяхната липса на спомен е лесно обяснима с изминалия период от време,
както и с оглед факта, че като служители на сектор „Пътна полиция“ посещават
множество подобни случай, а в конкретния казус даже не са били очевидци на
самото управление. По отношение на прочетените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предл. второ от
НПК показания на св. Л. следва да се отбележи, че за обстоятелството, за което
се отнасят е обяснима липсата на спомен, поради което съдът ги кредитира.
Съдът кредитира и
показанията на св. И.И., като същият не допринася
съществено за изясняване на фактическата обстановка, свързана с деятелността на
подсъдимия, а изяснява други факти, които са се осъществили в момента, когато
полицейските служители не са имали визуален контакт с подсъдимия, като по
отношение на тези факти липсват противоречия.
Съдът цени и всички
приобщени и описани по-горе писмени доказателства. Против приемането им не са
депозирани никакви възражения, поради което и съдът ги оценя като достоверни и
ги взима предвид при формиране на вътрешното си убеждение. Специално по
отношение на протокола за доброволно предаване следва да се отбележи, че
отразеното в него обстоятелство, че подсъдимият доброволно е предал
наркотичното вещество се потвърждава и от показанията на свидетелите очевидци.
Съдът кредитира и
заключението на изготвената по делото химическа експертиза, като същата е
изготвена от компетентно лице, което е отговорило пълно, точно и ясно на всички
поставени задачи, като същото напълно корелира с
кредитираните по-горе писмени и гласни доказателства. Самите страни също нямат
възражение във връзка с приетото заключение.
На последно място,
съдът кредитира частично обясненията на подсъдимия А., в частта, в която излага
твърденията си във връзка с намереното в него наркотично вещество. В тази част
неговите обяснения се подкрепят изцяло от останалия доказазателствен
материал. По отношение на изложеното, че същият не е управлявал мотопеда следва
да се отбележи, че тези твърдения се оборват от показанията на свидетелите
очевидци- У., И. и Л.. Показанията на св. И.И. не
могат да се явят в подкрепа на тезата на подсъдимия, тъй като същият не е имал
наблюдения върху действията на А. преди последният да се появи на ул. „Кокиче“,
където двамата са разговаряли. Освен това, неговото твърдение, че не бил усетил
двигателят да е топъл и не бил усетил топлина около него на първо място е
строго субективно и изолирано, а освен това е лесно обяснимо с оглед краткото
изминато разстояние при управлението от страна на подсъдимия. По същите
съображения не би допринесъл с нищо и разпит на лицето, посочено с малкото име
„Димо“, тъй като последният също е видял А. след като последният вече очевидно
е бил слязъл от мотопеда си, след като е бил видян от полицейските служители.
Предвид изложеното, в тази част обясненията на подсъдимия се явяват изолирани и
неподкрепени от останалия доказателствен материал.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата
на чл.303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението.
По отношение на обвинението
по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК:
С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на това
престъпление.
Родов обект на
престъпленията против транспорта са обществените отношения, свързани с
безаварийното осъществяване на транспортната дейност, като при конкретното
деяние тези отношения се засягат чрез засягането на отношенията касателно установените правила за отчетност и контрол на
моторните превозни средства.
От обективна страна е
налице и изпълнителното деяние- управление на МПС (по смисъла на ЗДвП)- мотопед
„*“ с номер на рама № *, като посоченото МПС не е било регистрирано по надлежния
ред. Безспорно е установено, че А. се е придвижвал с мотопеда по улица в кв. „*“
в Бургас, т.е. същият го е управлявал, без въпросното МПС да е регистрирано по
надлежния ред - чл. 140, ал. 1 от Закон за движението по пътищата и Наредба 1-45/24.03.2000
г. Редът за регистрация на моторните превозни средства е предвиден в чл. 140,
ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, издадена от Министъра на вътрешните работи. Съгласно
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са
с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В
хода на разследването безспорно се установи, че със ЗППАМ № 18-*/4.07.2018г.,
влязла в сила на 30.07.2018 г., на
основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ във вр. с чл. 5, ал.
3, т. 1 от ЗДвП била прекратена регистрацията на посоченото МПС и регистрацията
на МПС-то не е била възстановена по реда на Наредбата, доколкото съгласно чл.
21, ал. 4, т. 2 от наредбата предвижда при служебно прекратена регистрация същата
да се
възстановява при поискване от
собственика след представяне на документите по чл. 15, ал. 1 след изтичане
срока на наложената принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а ЗДвП,
а такива действия не са били предприети
от подсъдимия.
Подсъдимият А. е
субект на престъплението по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1
от НК, тъй като то може да бъде извършено от всички наказателноотговорни
лица.
От субективна страна
подсъдимият А. е действал при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал,
че управлява МПС, което не е регистрирано
по надлежния ред, тъй като собственик, получил лично заповедта за
принудителната мярка, е бил наясно, че временно му е била прекратена
регистрацията на МПС, като е следвало след изтичането на посочения в заповедта
срок да поднови регистрацията. Също така, от волева страна, А. е целял именно
това.
По отношение на обвинението
по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК:
На първо място от
обективна страна инкриминираната форма на изпълнителното деяние на
престъплението, вменено във вина на А., се изразява в „държане” на наркотично
вещество. С действията си, подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние
„държане“. Същият е осъществявал фактическа власт върху веществото, като е безпротиворечиво възприето в съдебната практика, че не е необходимо да е налице винаги непосредствен
физически контакт между дееца и предмета на престъплението, а е достатъчно
извършителят във всеки един момент да може да осъществява контрол върху него,
включително и да се разпореди с този предмет ( Решение № 110 по н.д. № 5/2012
г. на ВКС, III н.о.). Веществото се е намирало в дрехите на самия подсъдим,
като лично той го е предал на полицейските служители.
На следващо място от
обективна страна, видно от заключението на приобщената СФХЕ процесното
вещество е „коноп” с нетно тегло 0,889 гр. и се определя като коноп със
съдържание на тетрахидроканабинол 15,25%. Конопът
няма легално производство и употреба и подлежи на контрол съгласно Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите,
като е включен в Списък № I към Приложение № 1 на Наредбата за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, поради което и се явява високорисково
наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗКНВП.
Подсъдимият А. не е
имал разрешително за държането на въпросното вещество, изискуемо съгласно чл.
73, ал. 1 и ал. 2, чл. 30 и чл. 31 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите и чл. 1 и сл. от Наредбата за
условията и реда за разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП
и именно поради това - поведението му се квалифицира като престъпление.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината "пряк умисъл"
по смисъла на чл. 11, ал.2 НК,
тъй като А. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им,
което е обективирано в неговото поведението.
Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че държейки
в себе си, същият упражнява фактическа власт върху високорисковото наркотично
вещество, без да има разрешително за това, като от волева страна А. е искал
именно това упражняване на фактическа власт.
Съдът счита, обаче, че деянието на А. разкрива
признаците на „маловажен случай”. В съдебната практика трайно и последователно
се приема, че въпросът кога случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на
чл. 93, т. 9 НК, в която е указано, че маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от
съответния вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая
е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на
други смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен,
се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от значение
остават и другите смекчаващи обстоятелства (в този смисъл - Тълкувателно Решение № 23/81 г. на ОСНК).
Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на
основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на
извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици,
данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение
за степента на обществена опасност и моралната укоримост
на извършеното (Решение № 19/2008 г. на
II НО, Решение № 69/2010 г. на II НО,
Решение № 306/2009 г. на III НО).
Следва да се отчете оказаното съдействие от страна на А., като същият
доброволно е предал намиращото се в него наркотично вещество и е съдействал за
последвалите процесуално-следствени действия. Също така, в съдебно заседание
подсъдимият направи признание във връзка с това обвинение. Освен това, по
мнение на настоящия състав може да се касае за по-малко на брой обстоятелства
от гореизложените, които да бъдат взети предвид при преценката за маловажност,
но тези малко на брой обстоятелства може да са с голямо значение в конкретния
случай. Такова обстоятелство е много малкото количество наркотично вещество,
което А. е предал, като неговата стойност е около сто пъти по-малка от размера
на минималната работна заплата. Именно това много малко количество сочи на
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпления
от съответния вид.
Поради изложените съображения, престъплението следва да се квалифицира като
маловажен случай по чл. 354а, ал. 5 от НК.
Същевременно съдът счита, че в случая не може да намери приложение
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Деянието извършено от А. не може да бъде
преценено като "малозначително". Малозначителността на деянието представлява конкретно
негово обществено качество, което изисква внимателен анализ на обстоятелствата
дали то обективно не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените
отношения или неговото въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално
тези отношения. В настоящия случай, макар да става въпрос за малък паричен
еквивалент на предмета на престъплението, се касае за лице, което е многократно
осъждано и изтърпяло ефективно наказание „лишаване от свобода“, което сочи на
извод за достатъчна степен на обществената опасност на деянието, за да бъде то
третирано като престъпление, макар тази степен на обществена опасност да
обосновава приложението на „маловажния случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.
С
оглед горното, а и доколкото с присъдата си съдът може да приложи закон за
по-леко наказуемо престъпление при същата фактическа обстановка, без да е нужно
изменение на обвинението, то и настоящият състав счита, че това деяние на
подсъдимия следва да бъде преквалифицирано от престъпление с правна
квалификация по чл. 354а, ал.3 НК в по-леко наказуемото престъпление по чл.
354а, ал.5, вр. с ал.3 НК, като на основание чл. 304 НПК същият бъде оправдан по първоначално предявеното му обвинение.
По вида и размера на наказанието:
По
отношение на престъплението по чл. 345, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК:
Разпоредбата
на чл. 345, ал. 2 НК препраща по отношение на санкционната си част към ал. 1,
която предвижда наказание „лишаване от свобода“ до една година или „глоба“ от
петстотин до хиляда лева. Иначе казано, законът предвижда алтернативно налагане
на наказанията „лишаване от свобода” и „глоба”. Съгласно разпоредбата на чл. 57 НК съдът едновременно прави преценка на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, както при определяне на вида, така и при
определяне на размера на наказанието, като се касае за единен мисловен и
оценъчен процес по определянето му. В този смисъл са и Решение № 107-1972- III
н. о., Решение № 278-1994- I н. о. и др.
Размерът
на наказанието бе определен при приложение на разпоредбата на чл. 54 от НК,
като съдът съобрази като отегчаващо обстоятелство обремененото съдебно минало
на подсъдимия, който е изтърпявал различни наказания, включително и ефективно
наказание „Лишаване от свобода“.
Като
смекчаващи обстоятелства следва да се отчетат обстоятелството, че управлението
е осъществявано за сравнително кратък период от време, както и обстоятелството,
че А. е демонстрирал своеобразна форма на превъзпитание като веднага, когато е
забелязал полицейските служители е слязъл от мотопеда. Също така следва да се
отчете, че се касае именно за мотопед, т.е. МПС с много малки габарити. Изложеното
мотивира съда да смята, че наказание „лишаване от свобода“ се явява несъответно
на тежестта на извършеното, а подходящ по вид се явява алтернативно
предвиденото наказание „глоба“.
Предвид
изложените по-горе отегчаващи обстоятелства обаче съдът намира, че наказанието
„глоба“ следва да бъде определено в максимално предвидения размер от 1000 лв.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма
степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на подсъдимимия към спазване на
законите и добрите нрави, като същевременно ще въздейства предупредително върху
него и възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото с
оглед конкретиката на казуса.
По
отношение на престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал.
3, т. 1 от НК:
За
това престъпление законът предвижда наказание „глоба“ в размер до 1000 лв.
неговият размер бе определен при приложение на разпоредбата на чл. 54 от НК,
като съдът съобрази като отегчаващо обстоятелство обремененото съдебно минало
на подсъдимия, който е изтърпявал различни наказания, включително и ефективно
наказание „Лишаване от свобода“.
Като
смекчаващи обстоятелства следва да се отчетат оказаното съдействие на
полицейските органи, както и много малкото количество наркотично вещество,
което е било предмет на престъплението.
При
това положение, съдът намира, че с оглед изброените обстоятелства, и най-вече
данните за съдимостта на подсъдимия, като същият е бил осъждан последно за
управление на МПС след употреба на наркотични вещества, справедлив размер на
наказанието би се явил максималния, а именно- 1000 лева. Настоящият състав
счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма степен би постигнало
целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и превъзпитание на
подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, като същевременно ще
въздейства предупредително върху него и възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото с оглед конкретиката на
казуса.
Двете
престъпления, извършени от А., са извършени при условията на реална съвкупност
по смисъла на чл. 23 от НК, тъй като са извършени преди да е имало влязла в
сила присъда, за което и да е от тях. Предвид това са налице предпоставките за
определяне на общо най-тежко наказание, като такова се явява наказание „глоба“
в размер на 1000 лв.
Съставът
не намира, че са налице предпоставките за приложението на чл. 24 НК, който
предвижда увеличаване на размера на така определеното общо наказание, доколкото
се касае за две престъпления, които не са тежки по смисъла на закона, като самата
фактология не сочи на предпоставки, които да сочат на
такава обществена опасност на дееца, която да води до необходимост от прилагане
на този институт.
По разноските:
Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери подсъдимия за виновен,
го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай в
досъдебната фаза са сторени разноски в размер на 52,78 лева за експертиза,
поради което и подсъдимият следва да бъде осъден да ги заплати по сметка на
ОДМВР-гр.Бургас. На основание чл. 190, ал.2 НПК – за наложената глоба се издава
изпълнителен лист от първоинстанционния съд, поради
което и подсъдимият следва да се осъди да заплати и сумата от 5,00 лева по
сметка на РС-Бургас за служебното му издаване.
По веществените доказателства:
По делото има
приобщени веществени доказателства - остатък от наркотични вещества, предадени
в ЦМУ-гр. София, които на основание чл. 354а, ал.6 НК, вр.
с чл. 112, ал.2 НПК следва да бъдат отнети в полза на държавата и унищожени
след влизане в сила на настоящето решение.
По делото има
приложени и веществени доказателства – опаковки, в които са били намерени
наркотичните вещества, които като вещи без стойност следва да се унищожат по
предвидения в ПАС ред.
По
тези съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно
с оригинала: Д.Б.