Присъда по дело №3600/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 75
Дата: 27 май 2022 г. (в сила от 21 юли 2022 г.)
Съдия: Анатоли Йорданов Бобоков
Дело: 20202120203600
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 септември 2020 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 75
гр. Бургас, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
и прокурора М. Г. К.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Наказателно дело от общ
характер № 20202120203600 по описа за 2020 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. Я. А.., ЕГН **********, роден на *******. в гр.
Бургас, с адрес гр. Бургас, ул. „*** ***, българин, български гражданин, неосъждан,
неженен, със средно образование:
1. За ВИНОВЕН в това, че на 26.09.2019 година, в гр. Бургас, по ул. „Генерал
Владимир Вазов“ до бензиностанция „Инс“ посока Завод „Илия Бояджиев“, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ 335“ с рама
******, си служил с табела с регистрационен номер ****, издадена за друго МПС, а
именно за лек автомобил „Опел“, модел „Астра“ с рама ****** - престъпление по чл.
345, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 345, ал. 1 от НК, вр. с чл. 55, ал. 1,
т. 1 от НК му НАЛАГА наказание „Глоба” в размер на 250 /ДВЕСТА И ПЕТДЕСЕТ/
лева.

2. За ВИНОВЕН в това, че на 26.09.2019 година, в гр. Бургас, по ул. „Генерал
Владимир Вазов“ до бензиностанция „Инс“ посока Завод „Илия Бояджиев“, в
условията на съвкупност с деянието по т.1, управлявал моторно превозно средство, а
именно лек автомобил „БМВ 335“ с рама ******, което не е регистрирано по
надлежния ред, съгласно чл.140, ал.1 и ал.2 от Закона за движение по пътищата и
1
Наредба I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства - престъпление по чл. 345, ал. 2, вр.
ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1, вр.
чл. 23, ал. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1от НК му НАЛАГА наказание „Глоба” в
размер на 250 /ДВЕСТА И ПЕТДЕСЕТ/ лева.

ОПРЕДЕЛЯ и НАЛАГА на основание чл. 23, ал.1 от НК на подсъдимия И. Я.
А.., ЕГН **********, едно общо наказание измежду наложените му с настоящата
присъда, в размер на най-тежкото, а именно „Глоба” в размер на 250 /ДВЕСТА И
ПЕТДЕСЕТ/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 от НПК И. Я. А.., ЕГН **********, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- Бургас
сумата от 5,00 /пет/ лева за служебно издаване на 1 бр. изпълнителен лист.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес
пред Бургаския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 75/27.05.2022г. по НОХД 3600/2020г. по описа на РС-*

Производството по делото е образувано по повод внесен обвинителен акт на Районна
прокуратура гр. * против И. Я. А. , ЕГН **********, роден на *******. в гр. *, с адрес гр. *,
ул. „*** I " № 4-6, вх. Б, ет. 3, ап. 13, българин, български гражданин, неосъждан, неженен,
със средно образование, за това, че:
1. На 26.09.2019 година, в гр. *, по ул. ’’*“ до бензиностанция „ Инс“ посока
Завод „ *“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ 335“
с рама ******, си служил с табела с регистрационен номер ****, издадена за друго МПС, а
именно за лек автомобил „Опел“, модел „Астра“ с рама ****** - престъпление по чл. 345,
ал. 1 от НК и за това, че
2. На 26.09.2019 година, в гр. *, по ул. ’’*“ до бензиностанция „ Инс“ посока
Завод „ *“, в условията на съвкупност с деянието по т.1, управлявал моторно превозно
средство, а именно лек автомобил „БМВ 335“ с рама ******, което не е регистрирано
по надлежния ред, съгласно чл. 140, ал.1 и ал.2 от Закона за движение по пътищата и
Наредба 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства - престъпление по чл. 345, ал. 2, вр.
ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК.
Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по
реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи
да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372,
ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените
самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт.
В пледоарията си прокурорът застъпва, че обвинението е доказано по несъмнен
начин, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
Счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание
„глоба“ в размер на 400 лева за всяко от деянията, като бъде определено едно общо
наказание в размер на 400 лева.
Защитникът на подсъдимия- адв. А.Х. от АК-*, поддържа, че по отношение на двете
деяния са налице предпоставките по чл. 9, ал. 2 от НК, поради което подзащитният му
следва да бъде оправдан. Алтернативно се моли той да бъде оправдан по обвинението по чл.
345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като за другото деяние бъде приложена разпоредбата на чл. 78а от
НК.
В съдебно заседание подсъдимият признава, че е извършил деянията и изразява
съжаление за стореното. Моли за наказание при смекчаващи обстоятелства.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:
Подсъдимият И. Я. А. , ЕГН **********, е роден на *******. в гр. *, с адрес гр. *,
ул. „*** I " № 4-6, вх. Б, ет. 3, ап. 13, българин, български гражданин, неосъждан, неженен,
със средно образование.
1
Подсъдимият А. е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС №
ATANA802042I98YV52, категория В, М, държава на издаване- Великобритания, което се
води на отчет в ОДМВР-*.
През месец юли 2019 г. подс. А. закупил от САЩ лек автомобил марка „БМВ“ модел
„335“, рама ******, като автомобилът бил превозен от пристанище Варна чрез морски
транспорт. Автомобилът не разполагал с регистрационни номера и поради тази причина бил
транспортиран чрез камион до гр. *. След закупуване на автомобила и транспортирането му
до гр. *, подс. А. не се явил в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- гр. * и не регистрирал
превозното средство съобразно изискванията на чл. 140, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение
по пътищата и Наредба № I-45 / 24.03.2000 година за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от
тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. На
неустановена по делото дата подс. А. закарал лично автомобила в автосервиз в кв. „*“, ул.
„*“ № 5, стопанисван от св. П.Д.Д., тъй като автомобилът имал технически проблеми. След
като автомобилът бил отремонтиран, подс. А. не го взел, а го оставил паркиран в двора на
база „*“, в кв. „*“ ул. „*“ № 5, където останал в продължение на няколко месеца.
Едновременно с това, подс. А. притежавал лек автомобил марка „ Опел“, модел
„Астра“ с рама № ******, като към 26.09.2019г. автомобилът бил със служебно
прекратена регистрация на основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП.
На 26.09.2019г., подс. А. сам свалил регистрационните номера на лек автомобил
марка „Опел“, модел „Астра“ с per. № *, рама № ****** /със служебно прекратена
регистрация/ и ги поставил на лек автомобил марка „БМВ“ модел „335“, рама ******.
Същият ден, свидетелите С.Х.Х. и И.Д.К., двамата на длъжност „ООР“ при Първо РУ
на МВР - * били на работа за времето от 06.30ч. до 18.30ч. Около 15.00ч. на
26.09.2019г. полицейските служители К. и К. изпълнявали служебните си задължения в
гр.*, на ул. „*“ до бензиностанция „Инс“. Там спрели за проверка водача на лек
автомобил марка „БМВ“ модел „335“, рег.№ *, който се движел по ул.“*“ в посока
завод „*“ /кв. */. Полицейският служител С.Х.Х. се легитимирал и поискал от водача
документ за самоличност, СУМПС и документи за автомобила. При извършената
проверка била установена самоличността на водача, а именно - подс.И. Я. А. . След
извършена справка чрез ОДЧ при ОДМВР-*, свидетелите К. и К. установили, че
моторното превозно средство - лек автомобил „БМВ“ модел „335“ с рег.№ *, не се
издирва, но регистрационните номера * не били издадени за лек автомобил
марка„БМВ“ модел „335“ , а за лек автомобил марка „ Опел“, модел „Астра“ с рама №
******, като управляваният от подс. А. автомобил марка „ БМВ“ модел „335“ не бил
регистриран по надлежния ред , съгласно чл. 140, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение
по пътищата и Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Автомобилът, от
който подс. А. свалил регистрационните номера - лек марка „ Опел“, модел
„Астра“рег. №* с рама № ****** също бил със служебно прекратена регистрация към
датата на извършване на деянието 26.09.2019г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, при
уведомление от Гаранционния фонд за превозно средство без Гражданска отговорност.
За констатираните нарушения, на пос. А. бил съставен АУАН бл.№ *, сер.АА от
26.09.2019г.

2
По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същият признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:
доказателствата, събрани в съдебното и досъдебното производство, инкорпорирани в
гласните доказателствени средства- показанията на свидетелите С. К. /л. 42 от ДП/, И.
К. /л. 43 от ДП/, Н.А. /л. 44 и л. 54 от ДП/, П.Д. /л. 45 от ДП/, обяснения на обвиняемия
/л. 69 от ДП/,както и: копие на протокол за доброволно предаване /л. 16 от ДП/,
справка за нарушител водач / л. 37-38 от ДП/, справка за съдимост /л. 50/, както и от
останалите приобщени по досъдебното производство писмени доказателства.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от гореизброените
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът
прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и
авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид
разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен
анализ на доказателствата.

От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да признае
обвиняемия/подсъдимия за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия
състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъпленията по чл. 345, ал. 1 от НК и чл. 345, ал.
2, вр. ал. 1 НК, за които му е повдигнато обвинение.
Родов обект на престъпленията против транспорта са обществените отношения,
свързани с безаварийното осъществяване на транспортната дейност, като при конкретните
деяния тези отношения се засягат чрез засягането на отношенията касателно установените
правила за отчетност и контрол на моторните превозни средства.
Подсъдимият А. е субект на престъпленията по чл. 345, ал. 1 от НК и чл. 345, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК, тъй като те могат да бъдат извършени от всички наказателноотговорни лица.
На първо място от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението чл.
345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК се изразява в „управление” на МПС. Съдът счита, че действията на
обвиняемия по привеждане на лек автомобил марка „БМВ 335“ с рама ****** в движение и
придвижването му в пространството в в гр. *, по ул. ’’*“ до бензиностанция „ Инс“ посока
Завод „ *“, представлява „управление” на МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът
отчита и задължителните указания на ВС, дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г., според които
понятието "управление", включва всички действия или бездействия с механизмите и
приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой
или в движение.
На следващо място от обективна страна, няма спор, че лек автомобил марка „БМВ
335“ с рама ******, който подсъдимият е управлявал е „моторно превозно средство” по
смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, доколкото е снабдено с двигател
за придвижване и не е релсово превозно средство.
3
На последно място, за да бъде престъпно поведението на обвиняемия по чл. 345, ал.
2, вр. ал. 1 от НК, законът изисква управлението на МПС да се осъществява, въпреки че
същото не е регистрирано по надлежния ред. В тази си част наказателната норма е
бланкетна, като съдържанието й следва да се запълни чрез анализиране на относимите
правни норми към регистрирането на МПС на територията на страната. Правната
регламентация на въпросните правоотношения е намерила израз в разпоредбата на чл. 140,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата, съгласно която - по отворените за обществено
ползване пътища се допускат единствено регистрирани моторни превозни средства с
поставени на определените места табели с регистрационен номер. За приложение на
разпоредбата е приета и Наредба № I-45 / 24.03.2000 година за регистриране, отчет, пускане
в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от
тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, като
съгласно чл.2 от Наредбата - МПС задължително се представят за регистрация от секторите
"Пътна-полиция" при СДВР или областните дирекции на МВР по постоянния адрес на
собственика, като последният е длъжен, с оглед разпоредбата на чл.4, ал.1, лично да
представи превозното средство и необходимите документи за извършване на регистрацията.
За всяко регистрирано превозно средство се издава свидетелство за регистрация /чл.9 от
Наредбата/ и се предоставят табели с регистрационен номер/ чл.10 от Наредбата/, които
следва да бъдат монтирани на местата, определени от производителя (съгласно чл. 10, ал.7
от Наредбата - на мотоциклетите табела с регистрационен номер се поставя само отзад). В
конкретния случай и този признак от обективна страна е налице, доколкото видно от
писмото от ОДМВР-*, а и от признанието на самия подсъдим – лекият автомобил не е бил
регистриран на територията на страната, респективно за него не са издавани регистрационни
табели.
От субективна страна подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл, тъй
като е съзнавал, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и е целял
именно това.
От обективна страна е налице и изпълнителното деяние на престъплението по чл.
345, ал. 1 от НК- служене с регистрационни табели, издадени за друго МПС, което се
осъществява само чрез действие. Служенето представлява използване на съответната вещ по
предназначение. Регистрационните табели служат за идентифициране на съответното МПС.
В конкретния случай подсъдимият е управлявал МПС - лек автомобил марка „БМВ 335“ с
рама ******, с табели с регистрационен номер ****. Иначе казано, А. си е служил с тези
табели, тъй като чрез тях е можело да бъде идентифицирано съответното МПС при неговото
управление. Табелите са били издадени за друго МПС- лек автомобил „Опел“, модел
„Астра“ с рама ******, т.е. същите са били истински, но не са били предназначени за
управлявания на 26.09.2019 г. от А. автомобил. Поради това деецът е осъществил първата
форма на изпълнителното деяние по чл. 345, ал. 1 НК.
От субективна страна подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл, тъй
като е съзнавал, че управлява МПС с регистрационни табели, които са били предназначени
за друго МПС и е целял именно това.
Съдът намира, че не са налице обстоятелства, от които да се направи извод, че по
отношение на деянията е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, която предвижда, че
не е престъпно деянието, което макар формално да осъществява признаците на предвидено в
закона престъпление, поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата
обществена опасност е явно незначителна.
На първо място, касае се за две извършени деяния в условията на съвкупност
съгласно чл. 23 от НК, тъй като те са били извършени преди да е имало влязла в сила
присъда, за което и да е от тях. Тук може да се отбележи, че деянието по чл. 345, ал. 1 от НК
се осъществява още в момента на поставяне на табелите на лекия автомобил, тъй като
4
тяхната функция е индивидуализация на МПС дори когато последното е в покой. Поради
това за осъществяването на този състав дори не е необходимо автомобилът да бъде
привеждан в движение.
Не може да се приеме за смекчаващо обстоятелство това че използваните табели били
за друг автомобил, който бил собствен на жалбоподателя, доколкото не става ясно по какъв
начин това омаловажава извършеното. Също така, ако табелите бяха неистински би се
касаело за друга форма на изпълнително деяние на това престъпление.
Следва да се отбележи, че от страна на А. са допускани нарушения на ЗДвП,
видно от справката му за нарушител водач.
Не може да се приеме, че има някаква особена тежест обяснението на
подсъдимия, че трябвало бързо да регистрира автомобила, поради належаща нужда на
семейството му. Поначало основната функция на всяко МПС е по-лесно и бързо
придвижване от една до друга точка на хора и товари. В този смисъл, гражданите по
презумпция имат нужда да ползват МПС по различни причини, което не дерогира
техните законови задължения.
Отделно, по отношение на деянието по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК следва да се
посочи, че същото не може да се квалифицира като административно нарушение.
При анализ на нормите на ЗДвП и НК се установява, че административна
отговорност за управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред, е предвидена в разпоредбата на чл. 140,ал.1 вр. с чл.175 ЗДвП още в
редакцията към 1999 г. и е възпроизведена в измененията от 2002, 2016 и 2017 г.
Същевременно с изменение на наказателния закон от 29.11.2016 г. е предвидена втора
алинея на чл. 345 НК, съгласно която е криминализирано и управлението на моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред
Безспорно е, че от м.март 2018 г. едно и също деяние /управлението на моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред/ е както административно
нарушение, така и престъпление, като в практиката за разграничителен критерий между
двете се приема степента на обществена опасност на деянието.
В случая съдът намира, че тази степен обуславя приложението на НК към процесното
деяние. От една страна тук отново са приложими изложените по-горе мотиви за липса на
малозначителност. От друга страна, при цялостното поведение на подсъдимия се забелязва
едно системно неспазване на ЗДвП, извън вече споменатите нарушения, видни от справката
за водач. Така може да се отбележи, че на практика е било извършено още едно нарушение
на ЗДвП. Съгласно чл. 177, ал. 6 от закона на лице, което не изпълни задължение по чл. 144,
ал. 3 или по чл. 145, ал. 2, се налага глоба или имуществена санкция в размер 200 лв.
Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 пък предвижда, че приобретателят на регистрирано пътно
превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно
средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или
адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито
от търговец с цел продажба, като съгласно чл. 145, ал. 4 тази разпоредба се прилага и при
придобИ.е на собствеността на пътно превозно средство извън Република България.
Очевидно е, че А. не е спазил този едномесечен срок.
Също така, прави впечатление, че в обясненията си на досъдебното
производство подсъдимият заявява, че нямал представа, че слагайки табелите на друго
МПС, извършвал нарушение, или пък изобщо че извършвал престъпление. Това
изявление противоречи на всякаква нормална логика, а ако е вярно, сочи на опасно
незнание на правилата за безаварийно осъществяване на транспортната дейност.
Накрая, следва да се отбележи, че деянието по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е
5
винаги умишлено, както е и в настоящия случай. Когато се касае за аналогичното
нарушение по ЗДвП обаче, следва да се има предвид, че то може да бъде извършено и
по непредпазливост. Нормата на чл.140 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина,
за да се счете нарушението за съставомерно, т.е. то може да бъде извършено както при
умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в настоящия случай
разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при тази форма на
вината. В този смисъл е и съдебната практика- Решение № 464 от 25.03.2021 г. по к.
адм. н. д. № 495 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд – *, Решение № 290 от
24.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 121 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд – *
и други.
Като отчете наличието на по-укоримата форма на вина, съчетана с всички
останали обстоятелства по делото, съдът намери, че управлението на неригистрирано
МПС от страна на А. в случая покрива признаците на престъплението по чл. 345, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК, а не на административно нарушение по ЗДвП.
Също така, предвид всичко изложено по-горе, не може да се приеме, че което и
да е от двете деяния може да се квалифицира като малозначително и да обоснове
приложението на чл. 9, ал. 2 от НК.

По вида и размера на наказанието:
По отношение на деянията е неприложима разпоредбата на чл. 78а НК.
Съгласно чл. 78а, ал. 7 НК, разпоредбите, регламентиращи освобождаването на едно
лице от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, не се
прилагат в случаите на множество престъпления. Съгласно Тълкувателно решение №
2/21.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 2/2010 г., ОСНК, "множество престъпления" е такава
особена форма на престъпна дейност, при която деецът извършва едновременно или
последователно не едно, а две или повече престъпления, при които, с оглед
реализираните или не осъждания за отделните посегателства, са възможни две
хипотези: или между отделните престъпления да няма влязла в сила присъда за нито
едно от тях (т. нар. "съвкупност"), или новото престъпление да е извършено след като
деецът е вече осъден с влязла в сила присъда за друго предходно престъпление (т.нар.
"рецидив"). В настоящия случай подсъдимият е извършил деянията, предмет на
обвинителния акт, по който е образувано делото едновременно.
И за двете престъпления се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до една
година или „глоба“ от петстотин до хиляда лева. Иначе казано, законът предвижда
алтернативно налагане на наказанията „лишаване от свобода” и „глоба”. Съгласно
разпоредбата на чл. 57 НК съдът едновременно прави преценка на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, както при определяне на вида, така и при
определяне на размера на наказанието, като се касае за единен мисловен и оценъчен
процес по определянето му. В този смисъл са и Решение № 107-1972- III н. о., Решение
№ 278-1994- I н. о. и др.
Съдът констатира наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства. На
първо място това е изразеното съжаление от подсъдимия, както и пълното съдействие
от негова страна в хода на цялото производство за изясняване на обективната истина.
Също така подсъдимият е трудово ангажиран и е семеен. За оценката на обществената
му опасност и тази на деянията, следва да се посочи, че А. не е осъждан, т.е. спрямо
него не е била прилагана наказателна репресия по никакъв начин. Изложеното
6
мотивира съда да смята, че наказание „лишаване от свобода“ се явява несъответно на
тежестта на извършеното, а подходящ по вид се явява алтернативно предвиденото
наказание „глоба“. Нещо повече, гореизложените многобройни смекчаващи
обстоятелства мотивират съда да приеме, че и най-лекото предвидено наказание (в
случая „глоба“ в размер на 500 лева) се явява несъразмерно тежко на основание чл. 55
от НК. Доколкото за всяко от деянията е предвиден специален минимум на наказанието
глоба в размер на 500 лева, съставът счита, че следва да бъде приложена разпоредбата
на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и да бъде определено наказание под този минимум, като се
съобрази и разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от НК, която предвижда, че когато наказанието
е глоба, същото може да бъде намалено най-много с една втора. Предвид законовите
разпоредби и предвид обстоятелствата по делото, съдът намери, че за всяко от
деянията по чл. 345, ал. 1 от НК и чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, следва да бъде
наложено наказание глоба в размер на 250 лева.
Както бе посочено, налице е съвкупност от престъпления, поради което са
налице предпоставките за определяне на общо наказание измежду двете наказания
глоба в размер на 250 лева съгласно чл. 23, ал. 1 от НК. В този смисъл следва да бъде
определено едно общо наказание в размер на 250 лева, като съставът счита, че не са
налице предпоставките на чл. 24 от НК за увеличаване на същото, тъй като се касае за
леки престъпления, а деецът не е осъждан преди това. Това наказание ще допринесе за
поправяне и превъзпитание на дееца, които в съдебното заседание демонстрира, че
осъзнава противоправността на извършеното от него.

По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери
подсъдимия/подсъдимия за виновен, го осъжда да заплати сторените по делото
разноски. В настоящия случай, подсъдимият бе осъден да заплати в полза на РС-* 5,00
лева за служебно издаване на един брой изпълнителен лист.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7
Съобщи за изтекли лични данни