Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260148/21.10.2020 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд,
Девети граждански състав
на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година
в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2716 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от „Водоснабдяване
и Канализация" ЕООД гр. Хасково /„ВиК“ ЕООД – Хасково/ с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/ срещу М.А.М. и М.И.П..
Ищецът твърди, че по смисъла
на Закона за водите и Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребители за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, бил оператор, предоставящ
на крайните потребители услугите водоснабдяване и канализация /ВиК/, а ответниците били собственици на водоснабдяван имот, находящ се в гр. Х., ***, с открита партида 307042, и имали качеството на
потребител на ВиК услуги. Между
страните съществувало облигационно отношение, базирано
на публично известни Общи условия
/ОУ/ на „ВиК" ЕООД - Хасково, надлежно приети и
оповестени съгласно чл. 8 от Наредбата и одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 ЗРВКУ, имащи
значение на сключен договор за предоставяне на ВиК услуги. По силата на това
отношение за периода от 30.09.2013 г. до 12.01.2018 г. ищецът изпълнил задължението си като предоставил на ответниците ВиК услуги,
изразяващи се във водоснабдяване, канализация, почистване на водите и други
дейности до имота им. За използваните ВиК услуги били издаване ежемесечни фактури. Съгласно чл. 31, ал. 2
от Общите условия ответниците трябвало да заплатят цената на ползваните ВиК услуги изцяло и в срок от 30 дни след
датите на фактуриране на всяка от фактурите, но те не изпълнили това си договорно задължение. Поради липсата на плащане на падежа
дължали и
обезщетение в размер на законната лихва за забава, начислена върху формираните
за всеки отчетен период главници. Сочи се още, че ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение пред РС-Хасково, по което било образувано ч.
гр. д. № 1202/2019 г. по описа на съда.
Искането било уважено изцяло, като било разпоредено М.А.М. и М.И.П. да заплатят на „Водоснабдяване и
Канализация" ЕООД сумата от 1 692 лв.
за главница, с 564,14 лв. лихва за забава върху нея от 31.10.2013 г. до 15.05.2019 г. и законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и сумата от 25,00
лв., платена държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение -
разноски по делото. Издадената заповед за изпълнение, обаче била връчена на ответниците по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да
се приеме за установено по отношение на ответниците, че дължи на ищеца гореописаните вземания.
Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.
Ответниците, чрез назначения им особен представител, оспорват предявените искове. Счита се, че липсвали доказателства, от които да
се направи извод за валидно облигационно отношение между страните, тъй като
нямало данни
да са
собственици
на посочения имот или да го ползват на друго правно основание, а в приложените фактури като получател
било посочено лицето Иван Георгиев Димитров. Прави се и възражение за погасяване по давност на
претенциите за 3 години назад от предявяване на иска, т.е. считано от
02.09.2016 г., тъй като вземанията за доставена вода представлявали по своя
характер периодични платежи съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г.
по т. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, поради което всички фактури, чиито падеж
за плащане настъпил в периода от 30.09.2013 г. до 31.03.2016 г. били погасени по давност. Вземанията за мораторна лихва пък имали акцесорен характер, поради което погасяването по давност на вземанията за главница, те също се погасявали.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени описаните в исковата молба фактури
и от тях е видно, че имат посоченото в нея съдържание, поради което същото не
следва да се излага отново текстуално, като при
необходимост ще бъде обсъдено при преценката на наведените от страните правни
доводи, основани на тях.
По делото са представени Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „ВиК“ ЕООД - Хасково /ОУ/, като в като в чл. 5, т. 6 е предвидено, че
потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК услуги съгласно чл. 33, ал. 2, а именно в
30-дневен срок след датата на фактуриране. Според чл. 44 от ОУ при неизпълнение
на това задължение в срока, потребителят дължи на ВиК оператор обезщетение за
забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от първия
ден след настъпването на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по
сметка на оператора.
От представената Справка по лице от Служба по вписванията
– Хасково за периода от 01.01.1999 г. до 07.08.2020 г. се установява, че ответниците
имат учредено право на ползване върху описания в
исковата молба имот, като през 2013 г. малолетната им дъщеря го е
закупила от И. Г. Д. и С. Н. Д..
От материалите, съдържащи
се в ч. гр. д. № 1202/2019 г. по описа на РС -Хасково, приложено като
доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление
с вх. № 9469/22.05.2019 г. в полза на ищеца срещу ответницитве
е издадена Заповед за изпълнение № 507/23.05.2019 г. за процесните суми, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 21.05.2019 г. до окончателното й изплащане,
както и направените в производството разноски, от които 45,12 лева за заплащане
на държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и с Разпореждане
от 13.08.2019 г., връчено на ищеца на 21.08.2019 г., е указано, че може да
предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок от съобщението
и последният е сторил това.
От заключениeто по съдебно-счетоводната експертиза, което следва да
се кредитира изцяло като компетентно, обективно и неоспорено от страните, се
установява, че има открита партида № 307042 в ищовото дружество за описания в исковата молба имот, като за процесния период
записаните показания по карнети за доставена и консумирана вода показват общо 564 куб. м. вода. Потребеното
количество вода в имота на ответниците се отчита съгласно Общите условия за предоставяне на В и К услуги
на потребителите от В и К оператор „Водоснабдяване и Канализация" ЕООД,
гр. Хасково, като начина на начисляване и изчисляване на доставеното количество вода
съответства на специалната методика, посочена в нормативните актове, уреждащи
тази материя. През процесния период отчетените данни, отразени в карнетите, съответстват с тези в
издадените фактури. Общият размер на задълженията на ответника към ищцовото дружество за периода 30.09.2013 г. – 12.01.2018 г. възлизали на 1 692,00
лева за главница, 564,14
лева за лихва, а за периода 22.05.2016
г. – 12.01.2018 г. – 648,00 лева за главница, 123,98 лева за лихва.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно и пасивно субективно
съединение искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявителя по образувано заповедно
производство срещу длъжници в едномесечния срок от уведомяването му за връчването на издадената
заповед за изпълнение относно
процесните вземания при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК.
Разгледани по същество, исковете се явяват частично основателни, поради следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства по несъмнен начин се установява, че между страните
съществува валидно облигационно правоотношение. Неговата правна регламентация
се намира в Закона за водите
/ЗВ/, Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на ВиК системи /Наредбата/ и Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор ''ВиК'' ЕООД –
Хасково /ОУ/. Съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредбата ОУ влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник или в случая от 11.08.2006 г. В чл. 8, ал. 4 от Наредбата и в чл.
69, ал. 2 от ОУ е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането им в сила
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат във ВиК
оператора заявление, в което да предложат различни условия, но в настоящия
случай няма такива данни. В тази
връзка следва да се има предвид и че според чл. 293, ал. 1 ТЗ за
действителността на търговска сделка, каквато е налице между страните по
настоящия спор, е необходима писмена или друга форма само в случаите,
предвидени в закон, а в цитираните по – горе нормативни актове не се съдържа
такова изискване. Съществуването на това
правоотношение между страните по делото съдът приема за установено в случая чрез издадените фактури, както и от неоспорените констатации на вещото
лице за открита партида в ищовото дружество за описания
в исковата молба имот. По силата на така възникналото договорно правоотношение ищецът в
качеството си на оператор, предоставящ услугите водоснабдяване и/или
канализация (ВиК), е бил задължен да доставя вода за питейно-битови нужди, а
ответниците
като потребители е следвало именно да заплащат отчетеното количество вода в 30 дневен срок след датата на фактуриране на
дължимата сума. Няма спор между страните по отношение
на цените, по които е следвало да бъдат заплатени предоставените услуги. Спорен
въпрос по делото е дали ответниците
са потребили посочените количества
вода за процесния период, чиято стойност съответства на представените от ищеца
фактури. Според настоящият съдебен състав на него следва да се даде положителен
отговор. Редът и начинът на измерване и отчитане на количествата питейна вода и
на количествата отведени и пречистени отпадни води са уредени от разпоредбите
на глава ІІІ на ОУ и на глава VІ от Наредбата. Изразходваните
количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното
отклонение от ВиК, и/или в имотите на потребителите, в присъствието им или на техен представител – чл. 22 и
чл. 23, ал. 4 от ОУ. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ доставянето на
питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води се заплащат
въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната
мрежа, отчетено чрез монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения.
От друга страна по делото нито се твърди, нито са ангажирани
доказателства за неправилно отчитане на водомера, респективно същият да е бил
повреден, което да е довело да невярно фактуриране на количествата потребена
вода. Претендираните вземания на ищеца се установяват и от заключениeто на
вещото лице К.Р., което кореспондира на посочените и обсъдени по-горе писмени
доказателства. Ето защо съдът
приема, че в полза на ищеца се е породило правото му да получи дължимата сума
за ползваните от ответниците ВиК услуги, респ. задължението на последните да я платят. Според настоящия съдебен състав, обаче своевременно направеното от процесуалния им представител възражение за изтекла погасителна давност се явява основателно. В тази връзка най-напред трябва да се отбележи,
че в случая е приложима кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД,
тъй като задълженията за заплащане на доствени ВиК услуги са периодични плащания. В
този смисъл са дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като в
конкретния случай изискуемостта на
вземанията по процесните фактури е настъпила с изтичане
на посочения в ОУ срок. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за тях е депозирано в съда на
22.5.2019 г., от когато се смята за предявен установителният иск за съществуването им съгласно
чл. 422, ал. 1 ГПК, и от този момент е прекъснато теченето на погасителната давност на основание чл. 116, б „б“ ЗЗД. Следователно, ищецът е установил при условията на главно и пълно доказване обстоятелствата, на които се основава претенцията му по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за плащане
на сумата от 648,00 лева. В тежест на
ответниците бе да установят, че са я заплатили, но те не
ангажираха никакви доказателства в
тази насока. Нещо повече, от
заключението по назначената съдебно-счетоводна
експертиза става ясно, че по описаните в исковата молба фактури не са извършвани плащания по главниците.
Предвид частичната основателност на главния иск, следва да се уважи частично и претенцията за
заплащане на обезщетение за забава върху сумата от 648,00 лева за периода от 30.06.2016 г. до 15.05.2019 г. Тя има акцесорен характер по отношение на главното задължение и
присъждането й зависи от неговата съдба, а по делото се установява, че такова
се дължи. Действително в чл. 40, ал. 1 изр. 2 от Наредбата, и в чл. 44, вр. чл. 33, ал. 2 от ОУ изрично
е предвидено, че при неизпълнение на задължението за плащане на изразходваното
количество вода в определените срокове, в случая 30 дни след датата на
фактуриране, се дължи законна лихва по чл. 86 ЗЗД, считано от първия ден след
настъпване на падежа до изплащането й. Съгласно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза размерът й за процесния период
възлиза на 123,98 лева.
Предвид изложеното съдът намира,
че исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1
ЗЗД следва да бъдат уважени частично - за сумата от 648,00
лева, съотв. 123,98 лева, а в
останалата им част - за разликата над
тях до пълните предявени размери от 1 692,00 лева, съотв. 564,14 лева и периода от 31.10.2013 г. до 29.06.2016 г. –
да бъдат отхвърлени.
Съгласно т. 12 на на
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС съдът, който разглежда
специалните установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
В случая към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответниците са дали повод за
образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към
настоящия, не са погасили процесните суми. Ето защо следва да бъде ангажирана
отговорността им за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 1202/2019 г. по
описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се
установява, че те са действително направени и възлизат
на 95,12 лева за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, но съобразно установените по делото размери на спорните вземания, следва да бъдат намалени на 32,55 лева.
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно
искане за разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на същия
следва да се присъдят такива в размер
общо 294,46 лева, съразмерно на уважената част от исковете и предвид представения списък по чл. 80 ГПК. На ответниците не се дължат разноски, тъй като по
делото липсват твърдения и доказателства за извършването
на такива от тяхна страна.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на М.А.М., ЕГН ********** и М.И.П., ЕГН **********,***, съществуването на вземания на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. ”Сакар” № 2, спрямо тях за по 1/2 от следните суми: 648,00 лева за главница, представляваща неизплатена стойност на предоставени ВиК услуги, изразяващи се във водоснабдяване, канализация, почистване на водите и други дейности до имот, находящ се на адрес: гр. Х., ***, с партида № 307042, за периода от 31.05.2016 г. до 12.01.2018 г., и 123,98 лева, представляваща обезщетение за забава върху нея за периода от 30.06.2016 г. до 15.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1202/2019 г. по описа на Районен съд Хасково - 21.05.2019 г. до окончателното й изплащане, като исковете в останалата им част - за разликата над тях до пълния предявен размер от 1 692,00 лева за главница и 564,14 лева и за периода от 31.10.2013 г. до 29.06.2016 г. за обезщетение за забава, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА М.А.М., ЕГН ********** и М.И.П., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. ”Сакар” № 2, сумата от 327,01 лева, от която 294,46 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 32,55 лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 1202/2019 г. по описа на РС – Хасково, за която е издадена Заповед № 507/23.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар:К.С.