Решение по дело №1741/2017 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 103

23.02.2018 година, гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд                         Трети граждански състав

на двадесет и пети януари през две хиляди и осемнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

                                       Съдия : Нели Иванова

секретар Ваня Кирева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №1741 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Предявени са от Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Македония“ №3, представляван от адв.Ваня Павлова, против „Мултимес 69“ ЕООД, ЕИК *********, представляван от управителя С. И. Щ., обективно съединени искове с правно основание чл.79 и чл.86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.

В исковата молба се твърди, че ответното дружество има неизплатени задължения към ищеца за консумирана ел.енергия от преброителен пост на път 1-8, км.300+60, находящ се на изхода на гр.**** в посока гр.*****. Задълженията били за периода от 08.03.2016г. до момента на завеждане на исковата молба в размер на 1875,85лв. Ответникът се присъединил към ИТН на ОПУ-Хасково, РПС-Хасково, находящ се в преброителен пост. Върху посочената сума била начислена съответно мораторна лихва за периода от 08.03.2016г. до 07.07.2017г. в размер на 145,32лв. Въпреки неколкократните покани за изплащане на дължимите суми ответникът не се издължил и изпаднал в забава. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата общо от 2021,17лв., представляваща обща сума по фактури за консумирана ел.енергия за периода от 08.03.2016г. до момента на завеждане на исковата молба, от която 1875,85лв. – главница и 145,32лв. – мораторна лихва за периода от 08.03.2016г. до 07.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва представителните правомощия на лицето предявило иска. Твърди, че няма никакви облигационни отношения с ищеца, както и че претендираната сума е недължима по основание и размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

По делото се представят фактури, издадени от ищеца посочен като доставчик на ел.енергия, а като получател е визирано ответното дружество. Представят се също така издадени от ищеца приходни касови ордери, в които фигурират суми, за които е посочено, че представляват възстановена ел.енергия по различни фактури или за отделни периоди, както и че са приети от ответното дружество. Приложен е констативен протокол от 01.09.2015г., издаден от БИМ-Бургас, от който се установява, че при извършена проверка на електромер на ищеца, последният е демонтиран и предоставен за експертиза. Представен е констативния протокол, в който е описана извършената проверка от служителите на „ЕВН България Електроразпределение“ АД на електромера на ищеца. Изпратеното на 30.10.2015г. писмо до ищеца за частично неизмерената ел.енергия от проверения електромер, за който след извършената експертиза от БИМ е отчетена грешка минус 80,72%.

Във връзка с оспорването на автентичността на приложените по делото фактури и приходни касови ордери за заплащани суми от ответното дружество на ищеца съдът назначи съдебно графологична експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. В своето заключение вещото лице категорично сочи, че подписите на вносител в приходните касови ордери и на получател във фактурите и констативния протокол от 04.09.2015г. не са на управителя на ответното дружество С. И. Щ..

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявения иск:              

 От експертното заключение се установи, че подписите на протокола, фактурите и приходните касови ордери, оспорени от ответното дружество не са на неговия управител. Ето защо, съдът счита, че на основание чл.194 ал.3 вр.ал.2 от ГПК тези документи следва да бъдат изключени от доказателствения материал по делото. След съвкупната преценка на всички събрани по делото писмени доказателства, след изключване на оспорените такива и признати за неистински, съдът намира предявения иск за неоснователен и недоказан. Не съществуват данни по делото, че ищецът има качеството на доставчик на ел.енергия спрямо ответното дружество, за да претендира заплащане на определени стойности на доставена енергия от последния. Няма данни също така за незаконно присъединяване на ответника към ИТН на ищеца, за да се правят изводи за дължимост на определени суми. Въпреки дадените указания към ищеца в тази насока не бяха ангажирани доказателства. Действително представени са констативни протоколи, от които се установява наличие на неизмерена ел.енергия от електромера на ищеца за определен период от време, но това по никакъв начин не обвързва ответника и не могат да се правят изводи за наличие на причинна връзка между неизправността на електромера на ищеца с предполагаемо незаконно присъединяване на ответника към същия този електромер. В случай, че е налице договорка между страните да ползват един и същ измервателен уред, то същата следваше да бъде доказана в настоящото производство. Доказателства в тази насока също липсват, а наред с това ответната страна оспорва тези твърдения на ищеца.

Предвид гореизложените съображения съдът счита, че предявените в настоящото производство обективно съединени искове с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.    

На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер общо на 850лв., от които 700лв. за адвокатско възнаграждение и 150лв. – възнаграждение за вещо лице.

             Мотивиран така, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

         ОТХВЪРЛЯ предявените от Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Македония“ №3, представлявана от адв.Ваня Павлова, против „Мултимес 69“ ЕООД, ЕИК *********, представляван от управителя С. И. Щ., обективно съединени искове с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД в размер общо на 2021,17лв. – обща сума по фактури за консумирана ел.енергия за периода от 08.03.2016г. до момента на завеждане на исковата молба, от която 1875,85лв. – главница и 145,32лв. – мораторна лихва за периода от 08.03.2016г. до 07.07.2017г., като неоснователни.

         ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Македония“ №3, представлявана от адв.Ваня Павлова, да заплати на „Мултимес 69“ ЕООД, ЕИК *********, представляван от управителя С. И. Щ., направените в настоящото производство разноски в размер общо на 850лв.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

 

                                               СЪДИЯ: /п/ не се чете