Определение по дело №23/2021 на Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260154

гр.Пловдив 21.01.2021г.

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ХІV граждански състав, в закрито заседание на 21.01.2021г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                                       ИВАН АНАСТАСОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов възз.ч.гр. дело № 23 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производство е по реда на чл.274, ал.1, т.1, вр. чл.130 от ГПК.

Подадена е частна жалба от „А 1 България“ЕАД против определение, постановено в публично съдебно заседание на 08.09.2020г. по гр.д.№ 3048/2019г. на ПдРС, ІV гр.с., с което производството по делото е прекратено в частта за признаване за установено, че К. В. К. дължи на жалбоподателя сумата от 984,30 лева, представляваща вземане за продажна цена по договор за покупко- продажба  на изплащане на мобилен апарат iPhone 5s silver 16 GB, сключен на 03.04.2015г., както и в частта за установяване дължимостта на сумата от 285,43 лева, представляващи обезщетение в размер на законната лихва върху сумата 984,30 лева за периода от 12.11.2015 г до 17.10.2018г., като е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 9057 от 18.10.2018г. по ч.гр. дело № 16432/2018г. на ПдРС, VІІІ гр. с., в частта за сумата от 984,30 лева, представляваща главница за неплатени далекосъобщителни услуги, дължими по договор от 03.04.2015 и в частта за сумата от 285,43 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава върху сумата от 984,30 лева, за периода от 12.11.2015 г до 17.10.2018г.

В частната жалба се сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че сумата от 984,30 лева не е включена в издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, тъй като вземането за тази сума произтичало от един и същ договор- договор № М4516727/03.04.2015г. за предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти. Този договор уреждал условията, валидни за всички услуги, ползвани от абоната- както за електронните съобщителни услуги, така и за предоставянето на продукти- мобилни апарати.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Производството по гр.д.№ 3048/2019г. на ПдРС, ІV гр.с. е образувано по искова молба от „А 1 България“ЕАД против К.В.К., с която са предявени обективно съединени искове по чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, чл.86 и чл.92 от ЗЗД за установяване на вземания на ищеца- жалбоподател в настоящето производство, по горепосочената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 9057 от 18.10.2018г. по ч.гр. дело № 16432/2018г. на ПдРС, VІІІ гр. с.. Със заповедта за изпълнение е разпоредено К.К. да заплати на „А 1 България“ЕАД сумата от 984,30 лева- главница, представляваща неизплатени далекосъобщителни услуги, дължими по договор № М4516727/03.04.2015г. за периода 27.10.2015г.- 25.11.2015г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 12.11.2015г. до 17.10.2018г. в размер от 285,43 лева, сумата от 400,68 лева- неустойки за неизпълнение на договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 17.10.2018г., до окончателното й изплащане, както и разноските по делото в размер от 34,41 лева.

В исковата молба по гр.д.№ 3048/2019г. на ПдРС, ІV гр.с. е посочено, че главницата от 984,30 лева включва 57,90 лева по фактура № *********/27.10.2015г. и 926,40 лева по фактура № *********/25.11.2015г.. Видно от приложените към исковата молба заверени копия от двете фактури, двете суми по тях са отразени като „вноски за изплащане на стоки“. С разпореждане от 05.03.2019г. исковата молба е оставена без движение  с указание за уточняване вида на вземанията, формиращи главницата от 984,30 лева, и начина на формиране на неустойката. В молба за уточнение от 03.04.2019г. се сочи, че сумата от 984,30 лева включва месечни вноски за предоставен апарат „Айфон 5Ес силвър“ по договор за продажба на изплащане от 03.04.2015г., който бил приложен към исковата молба.

Независимо от това доколко е налице основание да се приеме, че вземанията за 984,30 лева- главница по заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, представляваща неизплатени далекосъобщителни услуги, дължими по договор № М4516727/03.04.2015г. за периода 27.10.2015г.- 25.11.2015г., и за сумата от  984,30 лева, включваща месечни вноски в размер от 57,90 лева и 926,40 лева с падеж съответно на 11.11.2015. и падеж на предсрочна изискуемост на 10.12.2015г., за предоставен апарат „Айфон 5Ес силвър“ по договор за продажба на изплащане от 03.04.2015г. произтичат от един и същ договор, то очевидно не е налице идентичност между двете вземания по вид- като цена на определени по вид  и с определен предмет престации. Едното вземане е за електронни съобщителни услуги, а другото за цена на продаден на изплащане мобилен апарат. За да приемем, че е налице пълен идентитет между вземанията, не само по отношение на техния размер, би следвало да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, която поправка да дава основание да се счита, че заповедта е издадена за главница, включваща цена на мобилен апарат, а не неплатени абонаментни вноски за електронни съобщителни услуги. Такава поправка не е допусната, поради което и частната жалба се явява неоснователна предвид и акцесорния характер на вземането на за мораторни лихва спрямо това за главницата.

            Предвид гореизложеното, съдът

 

                                                              ОПРЕДЕЛИ :

           

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „А 1 България“ЕАД частна жалба против определение, постановено в публично съдебно заседание на 08.09.2020г. по гр.д.№ 3048/2019г. на ПдРС, ІV гр.с., с което производството по делото е прекратено в частта за признаване за установено, че К. В. К. дължи на жалбоподателя сумата от 984,30 лева, представляваща вземане за продажна цена по договор за покупко- продажба  на изплащане на мобилен апарат iPhone 5s silver 16 GB, сключен на 03.04.2015г., както и в частта за установяване дължимостта на сумата от 285,43 лева, представляващи обезщетение в размер на законната лихва върху сумата 984,30 лева за периода от 12.11.2015 г до 17.10.2018г., като е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 9057 от 18.10.2018г. по ч.гр. дело № 16432/2018г. на ПдРС, VІІІ гр. с., в частта за сумата от 984,30 лева, представляваща главница за неплатени далекосъобщителни услуги, дължими по договор от 03.04.2015 и в частта за сумата от 285,43 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава върху сумата от 984,30 лева, за периода от 12.11.2015 г до 17.10.2018г..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ: