РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 167
гр.Пловдив, 23 . 01 . 2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на осми януари през две хиляди и
деветнадесета година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 2577/2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
В.В.Д.,*** с пълномощник адв.Хр.Д. обжалва Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 18-1030-001014/12.06.2018г.
на Началник група към ОД МВР-Пловдив, сектор Пътна полиция – М.М., изразяваща се
във временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до
решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Заповедта се счита за незаконосъобразна с оспорване
на фактите, на които се основава. Заявено е, че според съдържанието на
документацията от административната преписка – към посочения в заповедта час и
място, АУАН не е имало, тъй като в АУАН са вписани факти и обстоятелства, които
към 20.40ч. не са се случили. Твърди се, че актосъставителят и свидетелят по
акта не са виждали жалбоподателя да управлява автомобила в посочения час. В
подкрепа на твърдението адв.Д. се позовава на наложена неприсъствена глоба с
фиш за неправилно паркиране в 20.50ч. от Ст.Т., на същото място - ул.Охрид и на
същия автомобил. Поддържа се, че пробата с дрегер е извършена не на място, а
часове след задържането и оспорващото лице не е задържано за употреба на
алкохол при шофиране. Счита се за показателно за липса на вмененото нарушение и
обстоятелството на направена проба с дрегер в 21.58ч. на 12.06.2018г. при
връчен талон за кръвна проба в 23.31ч., като от лист за преглед № 018475 е
видно постъпване на лицето в болницата в 23.20ч. Предвид възпиращият характер
на мярката се поддържа липса на мотиви относно срокът на заповедта и е
изтъкнато връчването й едва на 01.08.2018г. Посочените обстоятелства се считат
за достатъчни за квалифициране на административния акт като незаконосъобразен.
Поискана е отмяна на заповедта с присъждане на направените съдебни разноски.
Ответникът в производството – Началник група към ОД
МВР-Пловдив, сектор Пътна полиция – М.М. не изразява самостоятелно становище по
жалбата и по същество на спора. С представяне на административната преписка се
поддържа неоснователност на жалбата с искане за отхвърлянето й /л.7/. Заявено е,
че оспорената заповед е издадена във вр. с АУАН № Д/631239 от 12.06.2018г. за
констатирано нарушение на чл.5 ал.3 т.1 ЗДв.П, което деяние съставлява
престъпление по чл.343Б ал.1 НК и е законосъобразна. Посочено е, че „действието
й е в пряка зависимост от решението относно извършеното от водача деяние, на
друг компетентен съдебен орган”.
Окръжна прокуратура-Пловдив не участва в съдебното
производство.
Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК.
Съобщаване на акта е извършено посредством разписка за получаване на 01.08.2018г.,
удостоверяване за което се съдържа в заповедта, л.8. Жалбата е регистрирана в
деловодството на АС – Пловдив на 13.08.2018г. Оспорващото лице е адресат на
ограничителен акт, поради което оспорването е с правен интерес.
1. Към страните са отправени указания по доказателствата и
доказателствената тежест при насрочване на делото /л.24/ и се съобразява
задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171 ал.3 АПК/.
1.1.Оспорващото лице поддържа чрез пълномощникът си, че на автомобила му
е залепена неприсъствена глоба за неправилно паркиране, след което е задържан,
но не е спрян при шофиране след употреба на алкохол. Заявени бяха
доказателствени искания за представяне на заверени копия от протоколи за
проведени разпити в хода на досъдебно производство, с твърдение, че актосъставителят
изрично е заявил, че АУАН е съставен на 13.06.2018г. В хода на делото се поддържа, че обжалваната ПАМ се основава на АУАН,
който е антидатиран, има вписано невярно съдържание, което е опровергано от
самия актосъставител. Заявено е твърдение за антидатирана заповедта за ПАМ. Не
бе оспорен фактът на употребен алкохол от жалбоподателя, но се поддържа, че
същият не е управлявал МПС в състояние на употребен алкохол. Поддържа се, че
жалбоподателят е бил задържан по чл.270 НК, а не на основание чл.343б НК и
според данните от преписката - нарушение, за което е издадена заповедта за
налагане на принудителна административна мярка не е осъществено.
В тази вр. са уважени доказателствените искания на жалбоподателя и по
делото са приети допълнителни писмени доказателства.
1.2. Според документацията, отразена в обстоятелствената част на
оспорения административен акт : Със Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директор
ОДМВР-Пловдив, на органа, издал заповедта, са предоставени правомощия за
издаване на заповед за принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.”б”
ЗДв.П /раздел I, т.7, л.17/. Преписката съдържа и Заповед №
8121з-1542/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на
служби за контрол по ЗДв.П, въз основа на която е издадена първопосочената. В
допълнение е приета и Заповед от 02.06.2017г. на министъра на МВР за
преназначаване на държавни служители на ръководни длъжности в МВР по отношение М.М.,
л.37. В АУАН серия Д № 631239/12.06.2018г., съставен от Ст.Т. на длъжност
мл.автоконтрольор при ОД МВР-Пловдив, сектор Пътна полиция в присъствие на
свидетеля Н.Ф. /л.11/, е констатирано, че на 12.06.2018г., в 20.40ч. в
гр.Пловдив, на кръстовището на ул.Охрид и ул.Скопие, идвайки от ул.Скопие на
кръстовището с ул.Охрид до ресторант „***”, посока север – Д. управлява лек
автомобил Мерцедес ЦЛК 20 с рег.№ **** след употреба на алкохол 1,93 промила в
издишания въздух, измерено с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр.
номер ARBA 0076 и пореден номер на пробата 00784. Издаден е талон за медицинско
изследване номер 0034462. Лицето е задържано за 24 часа в 01 РУП – Пловдив със
ЗМ номер 464. Деянието на Д. е квалифицирано за нарушение на чл.5 ал.3 т.1
ЗДв.П. В АУАН е вписано, че са иззети като доказателства : СУМПС № *********,
контролен талон № 5984431, СРМПС № ********* и два броя регистрационни табели. Д.
е отказал да получи препис от АУАН, което обстоятелство е удостоверено с подпис
на свидетел – Г.Д., ****. В талон за изследване от 12.06.2018г. е отразен
резултатът от извършена предварителна качествена проба – в 21.58ч. на
12.06.2018г. с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. номер ARBA 0076
: 1,93 промила на хиляда /л.12/. Вписано е несъгласие на Д. с резултата от
пробата /”не съм съгласен”/ и изборът на лицето за изследване за употреба на
алкохол чрез медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване, до 45
минути от връчване на талона, който е връчен в 23.31ч. на 12.06.2018г. В лист
за преглед на пациент /л.13/ е отразено постъпване на лицето на 12.06.2018г. в
23.20ч. и напускане на 13.06.2018г. в 00.10ч, с основна диагноза – употреба на
алкохол : МКБ Z 721. Д. е доведен от пътна полиция. Приложена е докладна
записка относно извършени два теста за употреба на упойващи или наркотични
вещества на 12.06.2018г. около 22.30ч. – след
тестване за алкохол с дрегер 7510 фабр. № 0076, л.14. По данни от Справка за
нарушител/водач, на Д. са съставяни АУАН, издавани НП и заповеди за прилагане
на ПАМ през 2015г., л.15, 16 /нарушение по чл.5 ал.3 т.1 ЗДв.П/.
1.3. В хода на съдебното производство са приети : Заверено копие от фиш
№ **********/12.06.2018г., изготвен от Н.Ф. срещу водач на лек автомобил
Мерцедес ЦЛК с рег.№ **** /л.31/ - глоба с фиш е наложена на 12.06.2018г., в
20.50ч., за нарушение на знак В-28, ул.Охрид, гр.Пловдив, по чл.183 ал.2 т.1
ЗДв.П /”неправилно престоява или е паркирал неправилно”/. Приет е и оригинал на
фиша /л.66/, издаден от Н.Ф.. Адв.Д. представи глоба с фиш № ********** /л.458,
съставен от Ст.Т. също на 12.06.2018г. и в 20.50ч., също за нарушение на пътен
знак В28, както и извлечение от писмено снети показания от Ст.Т. в хода на БП
ЗМ – 464/2018г. /л.46, 47; 133, 134/, според които : Т. заявил, че на
12.06.2018г. бил на смяна от 19.00. до 07.00ч., и около 20.00ч. бил изпратен
заедно с колегата си Н.Ф. на кръстовището на ул.Скопие с ул.Охрид, в близост до
р-т ***. „На място заварихме няколко автомобила, които започнахме да
санкционираме с фишове по ЗДВП, след написването на последния фиш - пред нас на
около 10 метра отби вдясно и паркира неправилно – лек автомобил с рег.№ **** –
марка Мерцедес модел ЦЛК 200 и от него слязоха двама мъже, след като видяхме
това, аз направих разбираем знак със ръка, с който указах на водачът на
автомобила да премести автомобила, защото е спрял на забранено място. Водача
забеляза жеста, но въпреки това не ми обърна внимание, заключи автомобила си
тръгна към ресторант „***”, при което аз отидох до автомобила му и съставих фиш
за неправилно паркиране. Вървейки към ресторанта, водача ни видя, че се
застояхме до автомобила и дойде до нас, като ни зададе въпроса „Какво правите”.”.
Последвало обяснение от страна на Т. и поведение от страна на Д. /дърпал фиша и
го скъсал от едната страна/, при което полицейските служители му поискали
документ за самоличност, но Д. отказал да го представи и започнал да отправя
обиди към органите на реда. Полицаите го предупредели, че ако не се успокои, ще
го задържат по ЗМВР, но Д. продължил да отправя обиди, след което и при оказана
съпротива, жалбоподателят бил задържан. Задържано било и другото лице, което
било заедно с Д. – Р.А., след което контролните органи поискали съдействие и
двете лица били отведени в 01 РУ, където били тествани с дрегер алкотест 7510 с
фабр.номер ARBA 0076. Дрегерът отчел на Д. 1,93 промила и същият пожелал да
даде кръвна проба. Т. и Ф. завели Д. ***, където го тествали : „С колегата Ф.
го закарахме в УМБАЛ гр.Пловдив, където го тестваха, след което върнахме в 01
РУ, където му съставихме АУАН с номер 0631239”. Идентични са и показанията на Н.Ф., дадени в качеството на свидетел
по БП № 464/2018г. /л.135, 136/. Фактите относно ситуацията на 12.06.2018г. са
потвърдени и от Ц.Г. /Протокол за разпит на свидетел по БП № 463/2018г., л.137,
138/, който е заявил, че е станал случайно свидетел на случая, вкл. събитието е
наблюдавано от служители на ресторант ***.
В тази насока са и показанията на Я.М. /готвач в ресторанта – Протокол
за разпит на свидетел, л.139, 140/ - лицето потвърждава дата 12.06.2018г. и час
– около 21ч., вкл., че двете лица – Д. и А. не са посещавали ресторанта същия ден вечерта, което изключва
теза за паркирано МПС на жалбоподателя часове преди полицаите да проверят
паркираните МПС на конкретното място и употреба на алкохол – след като вече
лекия автомобил е бил паркиран или липса на управление на МПС при употребен
алкохол. Времевия порядък на
осъществените от контролните органи действия е потвърден в служебна бележка,
изд. на 14.06.2018г. от Началник Сектор ПП при ОД МВР-Пловдив /л.147, ведно с
месечен график, л.148/ - от 19.00ч. на 12.06.2018г. до 07.00ч. на 13.06.2018г.
- Документираните в хода на БП изявления на длъжностното лице Т.
изясняват последователността на събитията и опровергават твърденията относно
липса на управление след употреба на алкохол. Според показанията на Лицето М.,
заемащ длъжност – готвач в ресторант ***, двете лица не са посещавали
ресторанта същия ден вечерта, като
същевременно не е оспорен факта на управление на МПС от страна на Д. и
паркирането му именно в близост до ресторанта, тъй като се поддържа, че
жалбоподателят е оказал съпротива на органите на реда именно във вр. със
съставяне на фиша за неправилно паркиране. За да паркира неправилно, преди това
оспорващото лице е управлявало МПС и отразените данни за часови порядък на
извършените действия съответстват свидетелските показания, дадени в хода на БП.
Съставянето на две глоби с фиш от двете длъжностни лица, които носят един и
същи номер няма отношение към преценката за законосъобразност на заповедта, тъй
като нарушени права в това производство са защитими по самостоятелен ред,
гарантиращ правата на Д.. В допълнение на посоченото следва да се има предвид,
че издаването на фиш за налагане на глоба за неправилно паркиране не изключва
съставяне на АУАН за нарушение, изразяващо се в управление на МПС под
въздействие на алкохол – тестването за употреба на алкохол се извършва след
спиране управлението на автомобила, за който в случая е констатирано, че е
неправилно паркиран и не е преместен след указателен знак за това. Глобата с
фиш в случая удостоверява събитие от значение за спора – Д. и още едно лице са
пристигнали на посоченото в АУАН място и са слезли от МПС, в който момент
контролните органи са предупредили за неправилно паркиране и няма данни, нито
твърдения в насока, че жалбоподателят е влязъл в ресторанта, където е употребил
алкохол, след като вече е паркирал МПС. Тоест, потвърждава се отразеното в
показанията на Ст.Т. : „ …заявявам, че от момента на задържането до момента на
изпробването за употреба на алкохол, лицето В.Д. не е приемал никакви течности
или храни.”, л.47, л.134. Ведно с това, в Протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози от 12.06.2018г., 23.25ч. /л.106 и сл. – в документацията от
БП/ е отразено, че Д. отрекъл употреба на алкохол, но е отбелязано наличие на
мирис на алкохол. В тази вр. – контролните органи са имали право да направят
проверка за употреба на алкохол, след като Д. е паркирал, като преди това е
управлявал автомобила, независимо, че не е спрян при движение за проверка за
употреба на алкохол : Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,
чл. 5 ал.1 : „При наличие на
външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на
наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се
изпращат за медицинско изследване.“.
- При тези данни следва извод за осъществено от Д. управление на МПС при
употребен алкохол. Съобрази се, че от значение за законосъобразност на
оспорената заповед са действителните факти, които произтичат от събраните по
делото доказателства. Точният час на осъществяване на деянието не е от
съществено значение, тъй като събитията в хронология разкриват последователност
на действията в конкретната ситуация и фактическото основание за издаване на
заповедта. В тази насока се отчете и изявлението на адв.Д. в съдебно заседание
от 06.11.2018г. във вр. с поставено доказателствено искане за допускане на
свидетел при режим на довеждане с цел – изясняване на действията, извършвани
след паркирането на автомобила /л.49/ - „По
твърдение на очевидци, автомобилът е бил паркиран няколко часа по-рано. Имало
е колективно глобяване на клиенти от заведението, които са излезли да си махат
автомобилите, а доверителят ми, поради своята младост или употреба на алкохол,
е отишъл да се разправя с полицаите”. Допуснатият свидетел на жалбоподателя при
режим на довеждане не бе осигурен за разпит в съдебното производство.
Твърденията относно дата на съставяне на АУАН също не се единни – пред
ОС-Пловдив /ВЧНД № 1184/2018г., л.159 и сл./, адв.Д. е поддържал, че актът е
съставен в „11:30, 12 без нещо”, което е обвързано с тестването с дрегер за
алкохол и кръвната проба за алкохол, извършени на 12.06.2018г.
Приети са и следните доказателства, потвърждаващи извода от описаните
по-горе: Справка с рег.№ 3286р-23127/23.05.2018г. за технически средства,
преминали ПП в мястото за постоянно обзавеждане – анализатори за алкохол, сред
които и Дрегер Алкотест 7510 с фабр. номер ARBA 0076 /л.34/, ведно със справка
за резултати от техническо средство Дрегер Алкотест 7410 сериен № ARBA 0076 за
дата 12.06.2018г. /л.35/ - номер на
проба 00784 – 21:58ч., който час е идентичен с часа, отразен в талон за
изследване, предвид което с извод за достоверно отразена в талона информация
относно посочените обстоятелства. Посоченото е относимо и за номера на пробата
00784, отразен в АУАН и в заповедта.; Заповед за задържане № 147/13.06.2018г.,
издадена на основание чл. 72 ал.1 т.1 ЗМВР във вр. с чл.270 НК – ЗМ /
12.06.2018г. /л.58 и сл./, ведно с преписка по издаването й, като заявителският
материал е датиран от 12.06.2018г.; Документация от БП № 463/2018г. и БП №
464/2018г. /л.74 и сл./, в която се съдържат две уведомления до Районна
прокуратура – Пловдив, в едно от които е посочено, че на 12.06.2018г. е
образувано БП № 463/2018г. /л.73/ по повод – залавяне на извършителя при
извършване на престъплението – управление на МПС след употреба на алкохол :
„Затова, че на 12.06.2018г. в гр.Пловдив, противозаконно пречи на орган на
властта да изпълни задълженията си – престъпление по чл.270 ал.1 от НК”/, а в
другото /л.74/ - БП № 464/2018г. е образувано на 13.06.2018г. по повод -
залавяне на извършителя при извършване на престъплението – управление на МПС
след употреба на алкохол : „Затова, че на 13.06.2018г. в гр.Пловдив, е
управлявал лек автомобил …, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на
хиляда, а именно 1.93 промила на хиляда, установено по надлежния ред, с
техническо средство – Дрегер „Алкотест” 7510 - престъпление по чл.343б ал.1 от НК”. В докладна записка на разследващ полицай /л.77/ е отразено, че по БП №
463/2018г., образувано на 12.06.2018г. – първото извършено действие по разследването
е разпит на свидетел, а бързото производство е образувано против В.Д. затова, че на 13.06.2018г. е
управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, а именно 1,93 промила на хиляда.
- Тук следва да бъде отбелязано, че в хронологичен аспект обективно не е
възможно бързо производство да бъде образувано на дата, предхождаща датата на
извършеното деяние, по повод на което е образувано и отразената в едното от
уведомленията и докладната дата е технически неточна. Последователността на
събитията се разкрива от всички останали приети по делото доказателства, като
датата на управление на МПС под въздействие на алкохол не е точно отразена в
уведомлението до РП-Пловдив и в цитираната докладна записка. Изводът произтича
пряко от информацията, съдържаща се в преписката по издаване на оспорената
заповед – Д. е управлявал лек автомобил, който паркира в близост и под
непосредствено наблюдение на контролните органи, като паркирането според тях е
неправилно, след което по повод издаване на фиш за налагане на глоба за
неправилно паркиране се осъществяват действия от страна на Д. спрямо
полицейските служители, квалифицирани като престъпление по см. на чл.270 ал.1 НК, като след това лицето е отведено в Първо РУ на МВР – Пловдив, където е
тествано за употреба на алкохол с положителен резултат от пробата и предвид
оспорване на резултата е издаден талон за кръвна проба. Издаването на талона е
вписано в АУАН от 12.06.2018г., датата на издаване на който съответства изцяло
на събитията в хронология. Контролните органи са съпроводили Д. до медицинско
заведение за изследване на кръв за наличие на алкохол, съответно на чл. 7 ал.1
от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози : „Когато с техническо средство е установена
концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда, полицейски орган отвежда лицето до
мястото за извършване на установяване с доказателствен анализатор или на
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване.“. В лист за преглед на пациент е отразено постъпване на
12.06.2018г., в 23.20ч. и напускане на 13.06.2018г., в 00.10ч. Удостовереното
напускане на 13.06.2018г. не отрича осъществяване на управление на МПС при
употреба на алкохол на 12.06.2018г. Същевременно в материалите от БП /двете
производства обединени с постановление от 13.06.2018г., л.78/ и по-конкретно Справка
на л.80 – е отразено от ПИ Г.Д., че на 12.06.2018г. около 21ч. в 01 РУ-Пловдив
е получен сигнал от полицейски служители за това, че две лица им пречели да
вършат служебните си задължения, както на място е изпратен АП 411 за съдействие
и са установени полицаите Ф. и Т. и две лица с неустановена самоличност, които
им пречели да съставят фиш за неправилно паркиране. Тоест, отразения в АУАН от
12.06.2018г. час на движение на МПС / 20.40ч./ и в заповедта – около 20.40ч.,
съответства на отразеното в справката – сигналът е подаден около 21 ч. на
същата дата, а фиш е издаден на 12.06.2018г. в 20.50ч. Управлението на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта – 1.91 на хиляда на 12.06.2018г. е отразено и
в Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от
13.06.2018г., л.83 и сл. Резултатът от назначената по БП № 463/2018г. химическа
експертиза, обективиран в Протокол от 14.06.2018г. е 1.69 промила алкохол в
кръвта /пробата е съхранена и изпратена от УМБАЛ Пловдив, л.104/. В Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози от 12.06.2018г., 23.25ч. /л.106 и сл. – в
документацията от БП/ е отразено, че Д. отрекъл употреба на алкохол, но е
отбелязано наличие на мирис на алкохол и взета алкохолна проба. В Амбулаторен
дневник, Спешно отделение, УМБАЛ Пловдив /л.201 и сл./ за периода
01.06.-01.07.2018г. е отразено изследване на Д. под номер 992, 18475. По
отношение несъответствието между час на талона за изследване – връчен на
12.06.2018г., в 23.31ч. и час на постъпване в листа за преглед – 23.20ч.,
12.06.2018г., което несъответствие не води само по себе си до
незаконосъобразност на заповедта, тъй като е израз на последващи действия –
след тестването с техническо средство, са дадени писмени обяснения от Ст.Т.,
издал талона за изследване /л.208, 209/. Т. потвърдил издаване на талона лично
и преди Д. да бъде приет в болнично заведение за вземане на кръвна проба.
- От значение е, че резултатът от химическата експертиза е 1.69 промила
алкохол в кръвта, което означава, че не е опровергана предпоставката за
издаване на оспорения административен акт с арг. от текста на чл.171 ал.1 б.”б”
ЗДв.П – „при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи”. Наличието на документ,
удостоверяващ извършено изследване за употреба на алкохол с резултат – под 0,5
на хиляда концентрация на алкохол в кръвта, би преодоляло презумпцията за
осъществен фактически състав – основание за налагане на ПАМ на основание чл.171
ал.1 б.”б” ЗДв.П.
- Описаните факти и обстоятелства обосновават извод за осъществено
нарушение по чл.5 ал.3 т.1 ЗДв.П на 12.06.2018г., когато е съставен АУАН, като
изявлението на актосъставителя Т. в качеството на свидетел по БП № 464/2018г.
/Протокол за разпит на свидетел, л.133, 134/ в частта за съставяне на АУАН - в
контекста на събитията следва да се възприеме като място на съставянето му –
именно в Първо РУ на МВР, Пловдив. Това разбиране следва от всички последователно
осъществени действия от Д. и контролните органи, коректно отразени в АУАН и
потвърдени от останалите писмени доказателства. В протокола за разпит не е
отразено еднозначно изявление за съставяне на АУАН след връщане от медицинското
заведение – не е посочено „когато”, а „където”. Според събраните доказателства следва да бъде възприето, че
изявлението за съставяне на АУАН касае място на съставянето му. В тази насока
са документираните в АУАН от 12.06.2018г. всички действия, за които е налице
основание да се приеме, че са се осъществили в хронологичния порядък, установим
от приетите доказателства в съдебното производство. Допуснатата грешка в едната докладна
относно дата на управление на МПС не отрича доказателствената стойност на
останалите писмени доказателства. Датата 12.06.2018г. е потвърдена във всички
останали документи /вкл. официални, както и протоколи от съдебни заседания и
съдебни актове във вр. с мярката за неотклонение, взета от РП – Пловдив;
Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от
20.07.2018г., л.187 и сл./. Моментът на предявяване на АУАН в конкретиката на
фактите може да е различен от този на съставянето му, но предявяване на акта
след съставянето му няма за последица антидатиране на документа.
2. Обжалваната заповед е издадена от Началник група към ОД МВР-Пловдив,
сектор Пътна полиция. Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква "а", т.6
и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях
длъжностни лица. Представената Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директора на
ОД МВР, т.7 – Пловдив относно определяне на длъжностни лица от ОД МВР – Пловдив
да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171
т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6 ЗДв.П изключва съмнение за компетенции на издалия
заповедта административен орган, компетентен в пределите на неговата материална
/предметна/ и териториална компетентност.
По отношение мотивите - те може да се съдържат в
относими към издаването на административния акт доказателства, след като същите
са част от административната преписка и органът се е позовал на тях / ТР № 16
от 1975 г. на ОС на ГК на ВС/. Хипотезата е приложима в конкретния случай,
предвид позоваване на АУАН № 0631239 / 12.06.2018г., като при оспорена
документираната в същия фактическа установеност, по делото са събрани допълнителни
доказателства. Макар ЗДв.П да не е отразен
повторно в разпоредителната част на заповедта, след като е посочен веднъж в
обстоятелствената й част, се съобразява, че административния орган се е позовал и на АУАН, в който приложимият закон е
отразен /Решение № 292 от 2016г., ВАС, Седмо О./.
Правни основания, посочени в административния акт са чл.22 ЗАНН и чл.171
т.1 б.”Б” ЗДв.П - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца.
Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се
налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното
приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон
или указ и в частност според чл. 171 ЗДв.П -принудителните административни
мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което са
от вида на преустановяващите ПАМ.
Актът за установяване на административно нарушение № 0631239/12.06.2018г.
е съставен от длъжностно лице – мл.автоконтрольор към ОД МВР-Пловдив, сектор ПП
/С.Г.Т./, който акт съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДв.П има доказателствена сила до
доказване на противното. Актосъставителят е длъжностно лице от службите за
контрол, предвидени в ЗДв.П и авторство не е оспорено. Фактическите
установявания могат да бъдат квалифицирани като годно основание за издаване на
заповед за налагане на ПАМ. В жалбата е заявено оспорване на фактите, въз
основа на които е издадена заповедта, но според събраните по делото
доказателства и предвид изложената доказателствена преценка – фактите са
потвърдени и липсва основание за възприемане на тезата за антидатиране на АУАН
и на заповедта. В тази вр. бяха коментирани доказателствата спрямо твърденията
на адв.Д. /„Целим да докажем, че липсва управление от страна моя доверител, а
същият е изпробван с дрегер за алкохол, но не след като е управлявал МПС.“/. Без
да се преповтаря описаното по – горе по отношение фактическата обстановка, се
съобрази, че от значение за спора е установената посредством приетите
доказателства хронологична последователност на събитията, според които е
осъществено от Д. управление на МПС при употребен алкохол. В тази вр.,
преценката за законосъобразност на оспорената заповед се основава на
действителните факти, а не на твърдения. Недоказано остана твърдението на адв.Д.
в съдебно заседание от 06.11.2018г. - „По твърдение на очевидци, автомобилът е
бил паркиран няколко часа по-рано. Имало е колективно глобяване на клиенти от
заведението, които са излезли да си махат автомобилите, а доверителят ми,
поради своята младост или употреба на алкохол, е отишъл да се разправя с
полицаите”.
АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за
прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства по смисъла на чл. 59 т. 4
пр. 1 АПК – цитиран е в обстоятелствената част на заповедта. Последното не
означава, че установените факти не подлежат на опровергаване. За целта е
предвидена възможността за съдебно оспорване на ПАМ, тъй като заповедта за
налагането й е самостоятелен административен акт. В случая следва да бъде
прието, че фактическата установеност, отразена в акта и в обстоятелствената
част от заповедта, не е опровергана. Д. е управлявал лек автомобил, който
паркира в близост и под непосредствено наблюдение на контролните органи, като
паркирането според тях е неправилно, след което по повод издаване на фиш за
налагане на глоба за неправилно паркиране се осъществяват действия от страна на
Д. спрямо полицейските служители, квалифицирани като престъпление по см. на
чл.270 ал.1 НК и след това лицето е отведено в Първо РУ на МВР – Пловдив,
където е тествано за употреба на алкохол с положителен резултат от пробата.
Във вр. с твърдението за антидатирани АУАН и оспорената заповед се
съобрази, че не бе заявено оспорване по предвидения процесуален ред, а заповедта,
както и актът са издадени от длъжностни лица в обхвата на правомощията им, по
установените форма и ред и имат качество на официален документ. Официалният документ има формална доказателствена сила – удостоверява спрямо всички с обвързваща
доказателствена сила извършването на обективираното в него изявление,
посочените дата и място на издаване, авторството на посоченото като издател
лице, както и, че последното е действало в посоченото в документа длъжностно
качество. По същество нормите /чл. 179, чл. 180 и чл. 181, ал. 1 ГПК/, от които
следва доказателствената сила на документите, създават законно оборими презумпции.
При оспорване на част от официален документ - конкретно дата на
издаване, съгласно чл.193 ал.3 от ГПК вр. чл.144 АПК тежестта на доказване е
върху оспорващия. Извън това, от преценката на описаните данни в хронология не
следва, че заповедта е издадена на друга дата, поради което възможният
обективен извод е, че заповедта е издадена на 12.06.2018г., когато е съставен и
АУАН. Следва да бъде отбелязано, че
при липса на оспорено авторство не е налице основание за служебно събиране на
доказателства за проверка дали в
деня на издаване на заповедта – издателят й е присъствал на работното си място
в периода на издаване на АУАН. В конкретния случай заповедта не съдържа
позоваване на акт или документ, издадени след 12.06.2018г., за да бъде прието
наличие на антидатиране. Извод за антидатиране не произтича и от дата на
връчване на заповедта, която е валиден административен акт, действието на който
се осъществява от момента на връчването му. Осъществилите се на 12.08.2018г.
събития в описаната хронологична последователност и документирането на
относимите факти за издаване на оспорената заповед в АУАН от същата дата, не
водят до извод за антидатиране. Както бе посочено, от значение за издаване на
заповед на посоченото правно основание са действително осъществилите са факти и
събраните по делото доказателства не опровергават фактическите основания, вкл.
липсват други доказателства, които да бъдат преценени в хипотезата на чл.142
ал.2 АПК.
3. Проверката за законосъобразност на акта обхваща правни и фактически
основания с приоритет на второпосочените. Според теорията, съществено е
нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът
е счел за установени и които са от значение за издаване на разпореждането.
Данните по делото отричат извод в тази насока. От посочените в оспорената
заповед факти произтича правото на органа да постанови административния акт.
Правното основание съответства със съдържанието на обжалваната заповед. Както бе посочено, констатациите подлежат на
опровергаване в съдебното производство, макар да се ползват с презумптивна
доказателствена сила /чл.189 ал.2 ЗДв.П/, тъй като издаване на ПАМ се
осъществява в административно производство в режима на АПК. Доказателствени
искания за опровергаване оспорените констатации в АУАН са заявени, но събраните
писмени доказателства не преодоляват фактическата установеност.
ПАМ се прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна
санкция, вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. Заповедта за
прилагане на предвидената от закона ПАМ е вид административна принуда без санкционни
последици, за разлика от НП - актове по прилагане санкцията на
съответната административно-правна норма. Принудителната административна мярка
се налага с оглед обективно извършване на нарушение. С
изменението на ЗДв.П / в сила от 21.01.2017г., изм., бр. 54 от 2017г., бр. 77
от 2017г., в сила от 26.09.2017г., бр. 2 от 2018г., в сила от 3.01.2018г./, е въведена защита на регулираните обществени отношения със засилен
интензитет. Срокът на действие на посочената временна ПАМ е дефиниран в
закона и се прилага пряко по силата на правна норма - не е установена възможност
за намаляване на срока под предвидения
/органът не би могъл да посочи друг срок, освен указания в закона - Решения №№
6762/2013г., 5051/2012г. ва ВАС, др./. Именно поради непосредствената цел за
ограничаване на евентуално противоправно поведение, мярката се прилага под
прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача
на МПС, но за не повече от 18 месеца". При произнасяне на компетентния
орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност
на водача или след изтичане на нормативноопределения срок, ПАМ следва да се счита
за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано
действието й /Решение № 2936 от
17.03.2015г. по адм. д. № 9311/2014 на ВАС : „ПАМ е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да
извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно
наказание.”. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на
евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на
субекта на правоотношението, мярката се прилага под посоченото прекратително
условие.” /. Съответствието с целта
на закона изключва нарушение на принципа на съразмерност по см. на чл.6 АПК.
Наложената мярка е средство, с което законните права и интереси на
адресата не се засягат в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която акта се издава. Принудителната административна мярка не се отклонява от
предназначението си - инструмент за обезпечаване на законосъобразното
осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавна принуда. Оспорената
заповед е съобразена с целта на закона / чл.1
ал.2 вр. с чл.171 ЗДв.П/ . При тези обстоятелства следва да се приеме, че
жалбата не е основателна.
Мотивиран с изложеното и на основание чл.172 ал.2 АПК,
съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля жалбата на В.В.Д.,*** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 18-1030-001014/12.06.2018г. на Началник група към ОД
МВР-Пловдив, сектор Пътна полиция – М.М..
Решението може да се обжалва пред Върховния
Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен съдия
: