Р Е Ш Е Н И Е
№ /14.03.2018., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският районен съд
II състав
На двадесет и първи февруари две хиляди и осемнадесета година
В открито съдебно заседание в състав:
Районен
съдия: Елена Стоилова
при секретар Н. С.
Като разгледа докладваното от съдията Е.Стоилова
гражданско дело № 1047 по описа за 2017г.
И за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образуването по искова
молба от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, със седалище и адрес гр.София срещу Ю.А.Ю. с ЕГН **********,
с адрес ***.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се
основават претендираните права: Твърди се, че на 20.10.2011г. е сключен Договор за потребителски кредит „Юробанк България" АД, с ЕИК ********* и Ю.А.Ю., ЕГН **********, по силата на който Кредиторът е отпуснал на длъжника
кредит в размер общо на 2610.00 лв.
Сумата била разсрочена на 120 месечни
анюитентни вноски, първите девет от които в размер на 10.87 лева всяка,
представляващи само договорната възнаградителна лихва за съответния период;
останалите 110 вноски са в размер на 42.06 лева всяка и една последна
изравнителна вноска в размер на 41-02 лева. Общото задължение - главница и
договорна лихва било в размер на 4765.45 лева. Последната падежна дата по
договора била 20.10.2021г.
На 14.06.2013г. между страните бил подписан анекс, по силата на
който са предоговорени параметрите на отпуснатия кредит, а именно - главница -
2595.59 лева, фиксирана лихва в размер на 5% годиш но за първите шест месеца,
считано от 20.11.2013г., а за останалия период на договора - лихва по реда на
чл. 3, ал. 2 от същия. Уговорен бил и гратисен период от шест месеца, през
който длъжникът ще заплаща само натупаната лихва, съгласно погасителен план.
Изготвен бил и нов погасителен план, приложение към анекса.
Излага се, че на 18.01.2016г. е сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания, по силата на който „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с ЕИК ********* е придобило вземането
спрямо длъжника, произтичащо от описания по-горе договор. В изпълнение на
императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите
длъжникът бил уведомен на 27.03.2017г. за
цедирането на дълга му с писмо-уведомление, съгласно предоставените от първоначалния
кредитор правомощия. Със съобщаването на цесията кредиторът бил упражнил
правото си да обяви целия размер на кредита за предсрочно изискуем, като на
длъжника бил предоставен 7-дневен срок за доброволно изпълнение на цялото
задължение. Задъкжението не било погасено.
Ищецът подал заявление по чл.410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. 723/2017г. по описа на РС Провадия, по което била издадена Заповед за парично изпълнение № 490/
26.06.2017г. Срещу издадената заповед ответникът подал възражение.
Иска се съда да приеме за установено в отношенията между страните,
дължимостта на вземането на ответника по Договор за потребителски кредит от
20.10.2011г. за сумата от 3408.012 лева, от които 2610.16 лв. - главница и
797,96 лв. - договорна (възнаградителна) лихва за периода 20.10.2011г. –
18.01.2016г., както
и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран
отговор от ответника. Във възражението си по чл.414, ал.1 ГПК ответникът е
заявил, че не бил теглил кредит от посочената банка, не бил длъжник и нямал
подписан договор за потребителски кредит.
В
проведеното открито съдебно заседание по делото ищецът не се явява, в писмена
молба моли делото да се разгледа в тяхно отсъствие като поддържат исковата
молба, ответникът не се явява, процесуалния му представител заявява, че иска е
погасен по давност, тъй като била изтекла кратката придобивна давност и че
ответникът не отговарял за изпълнение на задължението си, тъй като това
изпълнение се дължало на причина, която не можело да му се вмени във вина.
Съдът, след като прецени
събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено
от фактическа страна, следното:
От приетите по делото писмени доказателства Договор за потребителски кредит № FL607305/20.10.2011 г.; Погасителен план по
кредит от 20.10.2011 г.; Копие на лична карта на Ю.А.Ю.; Анекс № 2 към договор
за потребителски кредит № 607305/20.09.2011 г.; Погасителен план по кредит от
14.06.2013 г.; Молба за потребителски кредит от 20.09.2011 г.-2 стр.; Искане от
Ю.А.Ю. от 14.06.2013 г. се установява, че ответникът и „Юробанк и Еф Джи България“ АД на 20.11.2011г. в гр. Варна са сключили
договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът е получил кредит в
размер на 2610 лева за пълно предсрочно погасяване на задълженията си по
договор за потребителски кредит от 26.08.2010г., сключен между същите страни.
Договорът е сключен след предложение от страна на ответника. В договора са
уговорени дължимите договорни лихви, в чл.8 е уговорена лихва за забава. В
чл.15, ал.5 от договора е посочено, че при непогасяване, на която и да е вноска
по кредита – главница или лихва вземането на банката по целия кредит става
предсрочно изискуемо без да се дължи уведомяване. Срокът на кредита е 120
месеца. Според погасителния план приложен към договора падежа на първата вноска
по кредита е 20.11.2011г., а на последната 120-та вноска е 20.10.2021г., падежа
на всяка месечна вноска е 20-то число на месеца, размера на вноската е 42.06
лева с изключение на последната, която е в размер на 41.02 лева. Според Анекс
от 14.06.2013г., сключен между банката и ответника към датата на сключването му
просрочената главница е в размер на 38.22 лева, просрочената лихва е в размер
на 69.76 лв.. Общата сума по кредита дължима към датата на подписване на анекса
е 4642.40 лева. Според новия погасителен план общите вноски по главницата са в
размер на 2732.55 лева, по лихвата 2183.31 лева, дължимата сума по кредита е в
размер на 4915.86 лева
От Вносна бележка от
20.09.2011 г. за внесена сума в „Юробанк И Еф Джи България“ АД се установява,
че ответникът е заплатил на 20.09.2011г. 70 лева – вноска по кредит.
От Регистрационна карта ,
изд. от Агенция по заетостта, Дирекция “Бюро по труда“ Ветрино; Служебна
бележка с изх. № 189/20.10.2011 г., изд. от Агенция по заетостта; Разпореждане
№ 034-00357-1/03.08.2011 г. от РУ“Социално осигуряване“ гр. Варна – НОИ се
установява, че през периода м.10 – м.12.2011г. ответникът е бил регистриран в
„Бюро по труда“ и от 04.07.2011г. е безработен видно от служебна бележка от
20.10.2011г.. Отпуснато му е парично обезщетение за безработица считано от 27.06.2011г. до
26.03.2012г. в размер на 14.76 лева.
От Известие за доставяне
от 30.03.2017 г.-уведомление за цесия; Договор за възлагане на вземания между
„Юробанк България“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД; Потвърждение подписано на
18.01.2016 г.; Приложение към потвърждение за извършената цесия, Уведомително
писмо до Ю.А.Ю. се установява, че процесното вземане е цедирано на ищеца с
договор за цесия от 18.01.2016г.. Според приложението към договора за цесия
общия размер на вземането към ответника е 3408.12 лева, от които 2610.16 лева е
главницата, 797,96 лева е договорната лихва. Според чл.5.1 от договора за цесия
уведомлението за цесия до длъжниците се изпраща от приобретателя. Управителят
на ищецът е упълномощил адвокатско дружество „Иванов и Денев“ да уведоми
длъжниците относно цесията. Това дружество е упълномощило процесулания
представител на ищеца в производството с това право. Ответникът е уведомен за
цесията и за обявяване на кредита му за предсрочно изискуем с уведомление лично
получено от него на 30.03.2017г..
От ЧГД № 723/2017 г. по
описа на РС Провадия се установява, че ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК и
по него е издадена заповед за изпълнение № 490/26.06.2017г. за следните суми: в размер на
2610.16 лева, представляваща неиздължената главница по сключения между Юробанк
България“ АД и ответника Договор за
потребителски кредит от 08.02.2016 г.; в размер на 797.96 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 20.03.2016 г. до 20.08.2017 г.; в размер на
91.75 лева (деветдесет и един лева и седемдесет и пет стотинки) мораторна лихва
за периода от 20.10.2011 г. до 18.01.2016 г., законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.06.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението; както и сумата от 68.16 лева,
представляваща сторени в заповедното производство разноски. В срока по чл. 414 ал.2 от ГПК срещу тази заповед е подадено писмено възражение
от длъжника по нея, като във
връзка с дадените от съда указания и в едномесечния срок по чл.
415 ал.1 от ГПК е предявен настоящия иск.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с
правно основание чл. 422 вр. 415 от ГПК вр. с чл.9, ал.1 от Закона за
потребителски кредит.
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда
на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок
от уведомяването му за подаденото възражение.
Разпределението на
доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен
установителен иск ищецът да докаже възникването и съществуването на спорното
право, изпълнението на задълженията си по него, а ответникът следва да докаже
фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.
Доказано е, че между „Юробанк
България“ и ответникът на 20.10.2011. в гр. Варна е сключен договор за потребителски
кредит в размер на 2610
лева. След сключения
анекс между „Юробанк България“ и ответникът задълженията на последния по кредита са
били: по главницата в размер на
2732.55 лева, по договорната лихва в размер на 2183.31 лева. Ответникът не
доказа изпълнението на това свое задължение. Вземането по процесния кредит е
прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 18.01.2016г., за което представител на ищеца е уведомил
лично ответника на 30.03.2017г., с което е изпълнено задължението по чл.99 ЗЗД.
Процесният кредит е обявен за предсрочно изискуем според чл.15, ал.5 от
договора, за която предсрочна изискуемост ответникът е уведомен на 30.03,2017г.
преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Съдът приема, че размера на
задълженията на ответника по кредита са тези посочени в приложението към
договора за цесия, а именно 3408.12
лева, от които 2610.16 лева е главницата, 797,96 лева договорната лихва за
периода - 20.10.2011 г. до 18.01.2016 г..
Възраженията на ответника
изложени във възражението му по чл.414, ал.1 от ГПК срещу заповедта по чл.410 ГПК останаха недоказани. От представените по делото доказателства се установи,
че ответникът е сключил процесния договор за кредит и е неизправна страна по
него. Относно възражението на процесуалния представител на ответника направено
в хода на устните състезания за погасяване по давност в резултат на изтичане на
кратката погасителна давност на претендираните задължения съдът го намира за
преклудирано, тъй като не е направено в срока за отговор на исковата молба.
Съдът намира за нужно да укаже на процесулания представител на ответника, че
задълженията по договорите за кредит не се погасяват с изтичане на кратката
погасителна давност, тъй като задължението по договора е едно цяло, макар и
изпълнението му да е разсрочено на отделни погасителни вноски, тъй като те
нямат характер на периодични плащания по смисъла на чл.111, б.в от ЗЗД.
Възражението по чл.81,
ал.1 от ЗЗД също е преклудирано, тъй като не е направено с отговора, а едва в
хода на устните състезания.
Поради гореизложеното
иска се явява основателен и следа да бъде уважен.
С оглед изхода на
спора и направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от последния разноски в настоящото производство
в размер на 68.16 лева – държавна такса. Ответникът следва да заплати и
разноски в заповедното производство в размер на 68.16 лева - държавна такса.
Воден от гореизложеното
Провадийският районен съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. 415 от ГПК
вр. с чл.9, ал.1 от Закона за потребителски кредит съществуването на вземането „ЕОС Матрикс"
ЕООД, със седалище и адрес гр.София,
район „Витоша“, жк.“Малинова долина“, ул.“Рачо Петков-Казанджията“ No 4-6 към Ю.А.Ю. с ЕГН **********, с адрес ***, за което е издадена Заповед № 490/26.06.2017г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 723/2017г.
за дължимост на следните парични вземания в размер на 2610.16 лева,
представляваща неиздължената главница по сключения между „Юробанк България“
АД и Ю.А.Ю. Договор за
потребителски кредит от 08.02.2016 г.; в размер на 797.96 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 20.03.2016 г. до 20.08.2017 г.; в размер на
91.75 лева (деветдесет и един лева и седемдесет и пет стотинки) мораторна лихва
за периода от 20.10.2011 г. до 18.01.2016 г., законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.06.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Ю.А.Ю. с ЕГН **********, с адрес ***,7,
на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК да заплати на „ЕОС Матрикс" ЕООД, със седалище
и адрес гр.София, район „Витоша“, жк.“Малинова долина“, ул.“Рачо
Петков-Казанджията“ No 4-6, сумата от 136.32 лв., представляваща
направени разноски в настоящото производство и по заповедното производство по
ч.гр.д. № 723/2017г. на ПРС.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………..