Р Е Ш Е Н И Е
№ 197 10.12.2019 г.
град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На двадесет и шести ноември
година 2019
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар: Янка Ганчева
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 253 по описа за 2019
година
За да се произнесе съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от
АПК, във връзка с чл. 118 от КСО.
Делото е върнато за ново разглеждане за поправка на
допуснати от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
изразяващи се в неизясняване на съдържанието на приложимата норма и необсъждане
на справките на контролните органи на НОИ, по повод на осъществена от тях
проверка, (част от административната преписка) и извършения служебен запис в
системата на НАП на 31.08.2018г., касаещ осигурително правния статус на О.Ш.,
като ВАС е дал указания относно съдържанието на приложимата норма (чл. 1, а. 4
от НООСЛБГРЧМЛ), т.е и по приложението на материалния закон.
Делото е образувано по жалбата на О.Х.Ш.
ЕГН ********** *** против Решение № 1040-25-16/ 15.08.2018 г. на директора на
ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено разпореждане № О-25-000-00-01232337/06.07.2018
г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ –
Търговище, с което му е отказано отпускането на парично обезщетение за временна
неработоспособност по БЛ №Е20181467121 с начало на временната
неработоспособност 13.06.2018 г.
Жалбоподателят твърди, че обжалваният акт е неправилен
и незаконосъобразен, като неправилно му е отказано отпускането на обезщетение
за временна нетрудоспособност по
представен болничен лист. С жалбата, в която са изложени подробни доводи се
иска отмяна на акта. Претендира се присъждане на разноски. В с.з по делото, редовно призован се явява лично и с а..Р. ***,
който поддържа жалбата и изразява мотивирано становища за отмяна на оспорения
адм. акт.
Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ –
Търговище, редовно призован, не изпраща представител.
Въз основа на приетите по делото доказателства от
фактическа страна съдът приема следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и в предвидения
от закона срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Административното производство е започнало по повод на
представен от жалбоподателя болничен лист № Е20181467121 от 13.06.2018 г. с
искане да му бъде изплатено парично обезщетение за временна нетрудоспособност
поради общо заболяване за периода 13.06.2018 г. до 20.07.2018 г. В началото на
2016 г. О.Ш. се е регистрирал като земеделски стопанин съгласно Наредба № 3 за
регистрацията на земеделските стопани на 28.01.2016г. По този повод в края на
януари 2016г. Ш. е подал декларация в ТД на НАП – Варна – офис Търговище с вх.
№ ********** от 28.01.2016г., в която е посочил, че ще се осигурява за фонд
„Пенсии“ за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, считано от
същата дата. Считано от 01.12.2016г. Ш. е съдружник в „ЕЛИ – 03“ ООД. С
декларация с вх. № **********, подадена на 01.12.2016г. до ТД на НАП – Варна,
офис Търговище, Ш. заявява желанието си от 01.12.2016г. да се осигурява за фонд
„Пенсии“ и фонд „Общо заболяване и майчинство“, т.е и за осигурителните рисковете:
временна неработоспособност, временно намалена работоспособност и майчинство.
Декларацията е приета и от справка за история на осигуряването като
самоосигуряващо се лице, направена на същия ден – 01.12.2016г. От
информационната система на НАП се установява, че за лицето е отразено, че
считано от 01.12.2016 г. лицето е осигурено за всички осигурителни рискове.
За периода 28.01.2016 г. до 30.11.2016 г. за лицето са
подавани данни по чл. 5, ал.4, т.1 от КСО в НОИ с Декларация образец № 1 като
самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин, с обхват на осигуряване за фонд
„Пенсии“. За периода от 01.12.2016 г. до 31.07.2018 г. за лицето са подавани
данни по чл. 5, ал.4, т.1 от КСО в НОИ с Декларация образец № 1, като
самоосигуряващо се лице с обхват на осигуряване за фонд „Пенсии“ и фонд „Общо
заболяване и майчинство“.
След настъпване на общото заболяване през м.юни 2018г.
и предявяване на болничния лист за плащане на обезщетение на 22.06.2018г., от
ТП на НОИ – Търговище на 23.07.2018 г. е изпратено запитване до ТД на НАП –
Варна, офис Търговище за „уточняване обхвата на осигуряването“ на лицето. В
писмото са резюмирани изнесените по-горе факти и е направено позоваване на чл.
1, ал.3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица,
българските граждани на работа в чужбина и морските лица (Наредбата), съгласно
който при прекъсване или възобновяване на съответната дейност, както и при
започване на друга трудова дейност през календарната година самоосигуряващото
лице не може да променя вида на осигуряването.
Получен е отговор от 12.08.2018г., подписан от
директора на офис Търговище, в който се сочи, че на основание чл. 1, ал. 3,
изр. второ от Наредбата жалбоподателят следва да се осигурява за инвалидност
поради ОЗСС, считано от 01.12.2016 г. в качеството си на съдружник в „ЕЛИ-03“
ООД. На лицето е изпратена покана от 19.07.2018 г. за подаване на коригираща
декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, като към 15.08.2018 г.
такава декларация не е постъпвала в НАП.
С Решение №1040-25-16 от 15.08.2018 г. на Директор на
ТП на НОИ – Търговище, е потвърдено Разпореждане № О-25-000-00-01232373/ 06.07.2018
г., издадено от ръководител по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Търговище, с което е отказано
отпускането на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо
заболяване.
По делото не са налице доказателства в насоката жалбоподателят
да е бил уведомен, че декларацията от края на ноември 2016г. според ТД на НАП
офис – Търговище няма правни последици по отношение разширяването на обхвата на
осигуряването, и че за лицето са плащани недължими осигурителни вноски. Дори видно
от издадената справка след подаването на декларацията от декември 2016г. от
информационната система на НАП и справката на НОИ, която не е датирана, лицето
е било отчитано като осигурено за фонд „Пенсии“ и фонд „Общо заболяване и
майчинство“, считано от 01.12.2016г.
При тази фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Обжалваният акт е издаден от компетентен орган,
предвид нормата на чл. 40, ал.3 от КСО и чл. 117, ал. 3 от КСО, в предвидената
от закона форма, в хода на административното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
При преценка на материалната законосъобразност на
акта, съдът съобрази следното:
Правото на обезщетение при временна неработоспособност
е уредено в чл. 40, ал.1 от КСО, според текстът на който осигурените лица за
общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо
възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, ако
имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Съгласно действащата към декември 2016 г. редакция на
чл. 4, ал.1 и ал. 3 от КСО, съдружниците в търговските дружества не са сред
лицата, които задължително са осигурени за общо заболяване и майчинство.
Лицата, упражняващи трудова дейност като съдружници в търговски дружества са
били задължително осигурени само за инвалидност, поради общо заболяване, за
старост и за смърт. Редът на
осигуряването на тези лица, съобразно чл. 4, ал.11 от КСО се урежда от
Министерския съвет по предложение на НОИ. В изпълнение на тази законова
делегация е издадена Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите
се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (Наредбата).
В чл. 1, ал. 1 от Наредбата е предвидено, че задължението за осигуряване
възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и
продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Нормата допълва, че при
започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност,
за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по
утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите
(НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от
самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството –
чл. 1, ал.2 от Наредбата. В същото време в ал. 3 на чл.1 от Наредбата е уредена
възможността видът на осигуряването да се определя с декларация по утвърден
образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото
се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от
започването или от възобновяването на трудовата дейност. Добавено е, че при
прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при
започване на друга трудова дейност през календарната година самоосигуряващото
се лице не може да променя вида на осигуряването. Съгласно разпоредбата на ал.
4 в редакция в сила от 1.01.2016 г., видът на осигуряването може да се променя
за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от
изпълнителния директор на НАП от 1 до 31 януари на съответната календарна
година. Този срок съдът приема, че е преклузивен и погасява правото за повторно
подаване на такава декларация в смисъл на промяна на осигуряването до края на
календарната година.
Съдът приема за безспорно, че наредбата не допуска при
започване на друга трудова дейност през календарната година самоосигуряващото
се лице да променя вида на осигуряването – от една страна, а от друга, че за да
породи ефект декларацията за промяна на осигуряването следва да е подадена от 1
до 31 януари на съответната календарна година. Следователно подадената на
01.12.2016 г. декларация нито е могла да промени вида на осигуряването през
2016 г. за жалбоподателя, нито е могла да породи целения ефект от жалбоподателя
през 2017 г.
Липсата на адекватна реакция от страна на данъчни и
осигурителни органи, които са допуснали лицето да внася осигурителни вноски и
за фонд „Общо заболяване и майчинство“ не само без да го уведомят, че видът на
осигуряването не е променен считано от 01.12.2016 г., въз основа на подадената
от него декларация, а и поддържайки в него впечатление, че е надлежно осигурен
и за тези рискове, чрез отразеното в информационните системи на двете
институции до момента на предявяване на искане за плащане на обезщетение и
възложените по този повод проверки, несъмнено е злепоставило интереса на
осигуреното лице, тъй като то е могло да упражни валидно правото си за промяна
на вида на осигуряването още в началото на януари 2017г. чрез подаване на нова
декларация до 31 януари 2017 г. Тази констатация не може да промени извода за
липсата на осигуряване на Ш. за временна неработоспособност поради общо
заболяване към м. юни 2018 г, тъй като жалбоподателят не е подал декларация за
промяна на осигуряването си след 2016 г. Платените осигурителни вноски са
недължимо платени и подлежат на връщане. Нормативната уредба не позволява само
въз основа на направените вноски да се приеме, че лицето е било осигурено и за
временна неработоспособност.
По тези съображения съдът приема, че отказът да се
изплати обезщетение за временна неработоспособност на органите на ТП на НОИ е
законосъобразен и жалбата срещу решението на директора на ТП на НОИ следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Воден от горното и на основание чл.
172, ал.2 от АПК съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на О.Х.Ш. ЕГН ********** *** против Решение № 1040-25-16/
15.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено
разпореждане № О-25-000-00-01232337/06.07.2018 г. на ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Търговище, с което му е
отказано отпускането на парично обезщетение за временна неработоспособност по
БЛ №Е20181467121 с начало на временната неработоспособност 13.06.2018 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението пред Върховен административен съд на
Република България.
Препис от решението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: