Решение по дело №6697/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261640
Дата: 11 декември 2020 г. (в сила от 30 юни 2021 г.)
Съдия: Любомир Симеонов Нинов
Дело: 20203110106697
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№261640/11.12.2020г.

 

гр.Варна 11.12.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІ състав в открито съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав:

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов

при секретаря Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№6697/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

В исковата молба ищцата Р.И. твърди, че на 12.05.2020г. около 18ч. пътувайки след работа в тролей номер 88 е претърпяла инцидент, при който на кръстовището на бул.Цар Освободител и ул.Вяра в гр.Варна, шофьора на тролея е спрял рязко, качвайки десните гуми на бордюра, вследствие на което ищцата е паднала на пода и получила множество контузии. Тя сочи, че няма спомен от самото спиране, падане и кой се е обадил на 112, била е откарана с линейка до спешна помощ на УМБАЛ „Св.Анна", където са я  прегледали, залепили раната над лявото и око, почистили множеството охлузвания и рани и са и направили изследвания, но тръгвайки си от болницата след шест часа за домашно наблюдение и лечение е имала силно главоболие,световъртеж и болки в главата и по цялото тяло. Твърди, че след инцидента  е започнала консулти с други специалисти: очен лекар, невролог, травматолог, като възстановяването и е изключително бавно, като и предстоят още прегледи, но тъй като към момента има все още отоци и наранявания не могат да и се извършат необходимите прегледи. Сочи, че до настоящия момент не и е издаден официален документ за произшествието, както и не е потърсена от никой, за да даде обяснения.

Предявява искане, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника Г.Т. ЕАД да и заплати обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания, възникнали в резултат на посочения по-горе инцидент в размер на 5 000лв., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от деня на увреждането до окончателното им погасяване и претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор срещу подадената искова молба, в който сочи че счита предявения иск за неоснователен. Оспорва твърдението на ищцата, че ПТП-то е настъпило от неправомерните действия на водача на тролейбусът. Твърди, че при движението си по бул."Цар Освободител“ на кръстовището с ул.„Вяра", тролейбусът е засечен/отнето му е предимството/ от лек автомобил с ДКН ***, който след това удря лек автомобил с ДКН ***. Поради така възникналата критична ситуация водача на тролейбуса извършва аварийно спиране за избягване на по сериозни и тежки последици от ПТП-то. Виновния за ПТП-то лек автомобил с ДКН **** напуска местопроизшествието без да изчака органите на КАТ. За ПТП-то е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали. В констативния протокол е вписано едно пострадало при инцидента лице насочено за консултация в МБАЛ „Св.Анна" гр.Варна.

Не оспорва, че ищцата е пътувала на 12.05.2020г. в тролейбус на „Г.т." ЕАД, както и че тролейбусът е извършил аварийно спиране за избягване на ПТП с друго МПС отнело предимството му при което ищцата е паднала.

Възразява, че според съставения Констативен протокол за ПТП УРИ:819р-12359/13.05.2020 на ОД на МВР Сектор „Пътна полиция" гр.Варна, на водача на тролейбуса не е съставен АУАН, тъй като той няма установена вина за настъпилото ПТП.

Възразява, че твърдението на ищцата, че вина за настъпване на вредоносния резултат има водача на тролейбуса собственост на „Г.т." ЕАД *** е несъстоятелно. Водача на тролейбуса е задействал спирачната система за да избегне пътно транспортно произшествие с автомобил, с ДКН СА0864К, който е създал критична за водача ситуация. При това положение водача на тролейбуса няма вина, тъй като поведението му е било съобразено с възникналата ситуация и разпоредбите на ЗДвП т.е. поведението му е било правомерно.

Оспорва твърдението на ищцата, че въпросната травма е толкова тежка, че е пречила на ежедневните дейности извършвани от нея, и че е предизвикала много големи болки, страдания, психически и емоционален стрес. Оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди, като счита същия за прекомерно и неоснователно завишен и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД, като сочи че ищцата претендира обезщетение за претърпени болки и страдания, които по медико-биологичния си характер, представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Твърди, че предприетото от водача на тролейбуса спиране е било с цел да се избегне пътно транспортно произшествие с неправомерно отнелия предимството на тролейбуса лек автомобил. Твърди, че не са установени данни водача на тролейбуса да се е движел с неразрешена скорост, нито да е извършил друго нарушение на правилата на движение, което да бъде определено, като неправомерно негово деяние, респективно да обуслови неговата отговорност и тази на възложилия му работата ответник „Г.т." ЕАД. Моли да се отхвърли предявения иск и претендира разноски. 

Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в чл.49 от ЗЗД.

По делото като доказателства са събрани копие от лист за преглед на пациент от 12.05.2020г. издаден на името на ищцата с нечетливо съдържание, допълнителен лист към него за извършен преглед от ортопед при който не са установени данни за травми, искане за лабораторни изследвания, медицинско направление от 18.05.2020г. с диагноза за разкъсно-контузна рана на лява вежда, хематоми на главата, дясна и лява предмишници и ляво бедро, амбулаторен лист от 27.05.2020г. с отразен хематом под ляво око разкъсно-контузна рана на лява вежда, етапна епикриза от 27.05.2020г. със същата диагноза, искане за рентгеново изследване с отбелязани същите находки и без други оплаквания, абонаментна карта за пътуване с градския транспорт, констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 12.05.2020г. с участници ППС с д.к.№***, ППС с рег.№** собственост на ответника и управлявано от негов служител и ППС рег.№*** в който ищцата е записана като пострадал пътник. Протокола е в копие с лошо качество, но от отразената в него скица се установява, че ПТП-то е станало на регулирано със светофарна уредба кръстовище, като превозното средство на ответника се е движило по улица с предимство, лек автомобил идващ от дясно по посока на движение на тролея на „ГТ“ от улица без предимство е преминал пред него и е ударил в лявата по посока на движението и кола идваща от срещуположната на тролея посока по главния път. Отразената в скицата схема се взема от настоящия състав предвид, тъй като посочения протокол по своята същност представлява официален свидетелстващ документ имащ обвързваща доказателствена сила. От друга страна по представеното писмо от ОД на МВР сектор Пътна полиция се установява, че водача на ППС с д.к.№** преминава на червен сигнал на светофарната уредба при което принуждава тролейбуса на ответника да употреби рязко спирачка, като на водача на мотоциклета за станалото е съставен АУАН и е издадено наказателно постановление.

Предвид изложената фактическа обстановка от правна гледна точка настоящия състав приема следното по спора:

Ищцата е била пътник в тролейбус собственост на ответника и управляван от негов служител, като по време на движение на същия в следствие на внезапна употреба на спирачка тя губи равновесие и пада при което контузва едната си вежда и получава няколко натъртвания по тялото.Съгласно Правилника за прилагане на закона за движение по пътищата Гл.ХV, чл.95 (1) При спиране скоростта на движение на пътното превозно средство се намалява плавно. Рязкото спиране се забранява, освен ако това е необходимо за избягване на пътнотранспортно произшествие, като настоящия случай е именно такъв и водача на тролея е спрял рязко за да избегне ПТП с отнемащият предимството му мотоциклет при което вероятността да настъпят тежки травми за моториста е била значителна, а това щеше отново да доведе до рязко спиране на тролея и до евентуални наранявания на пътници. Следва да се има предвид, че за пътниците в тролея съществува общото задължение да се грижат за сигурността си по време на пътуване в рамките на общоприетото, а именно да са седнали правилно или ако пътуват в право състояние да се държат по начин осигуряващ им запазване на здравето и живота им по време на пътуването.

Съдът намира, че ответника е успял да обори презумпцията за виновност представляваща елемент от състава на фигурата на непозволеното увреждане, като от събраните доказателства се установява, че вината е на лицето отнело предимството на тролея и поради това отговорност следва да се търси от него.

Воден от горните съображения състава приема, че предявения иск следва да бъде отхвърлен, като недоказан по основание без да се изследва въпроса по размера на търсеното обезщетение, а ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сторените от него и претендирани разноски които в случая възлизат на 580лв. за осъщественото процесуално представителство.

Ето защо, съдът

 

                  Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Р.И. ЕГН********** *** срещу „Г.т.“ ЕАД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление *** иск за заплащане на сумата от 5 000лв. обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания, възникнали в резултат на ПТП настъпило на 12.05.2020г. при което на ищцата са причинени рана на лявото око и охлузвания по тялото, на осн. чл.49 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Р.Р.И. ЕГН********** *** да заплати на „Г.т.“ ЕАД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление *** сумата от 580лв. разноски за процесуално представителство на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от уведомяването.

                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: