Решение по дело №4265/2016 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№……..../20.03.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

              

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева

 

при секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4265 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод предявен от Н.М.И., ЕГН: **********, адрес: ***; С.Г.И., ЕГН **********, адрес: *** и Г.М.Д., ЕГН: **********, адрес: ***, всички със съдебен адрес:***, чрез адв. Д.И. от ВАК срещу Г.М.И., ЕГН **********; В.И.Г., ЕГН **********, двамата с адрес: ***; П.В.И., ЕГН ********** и М.В.С., ЕГН *********, двете с адрес: ***, м-ст Б.- с. * № *, положителeн установителeн иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на недвижим имот - 1/3 ид.част от ПИ с идентификатор *.*.* (********) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., одобрени със заповед РД-18-73/23.06.2008г, последно изменена със Заповед 18-12956-15.10.2014 г., с площ *** (****) кв. м. с номер по предходен план **** (*********), при граници: ПИ с идентификатори *.*.*; *.*.*; *.*.* и *.*.*.

Като последица от положителния изход на спора, молят за отмяна на КНА вх.рег.№ *, № 52, том XVI д.* на Служба по вписванията, съставен от нотариус В.П., рег.№*, с район на действие районът на ВРС, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.

Ищците основават активната си материалноправна легитимация по иска за собственост, основана на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: понастоящем се легитимират като собственици на спорната част от описания недвижим имот, като правото на собственост върху същия са придобили на основание наследяване на общия им с ответниците наследодател Г.И.М., поч. на 05.03.1983г. и постановена в полза на наследниците му реституция с Решение № 563/12.10.1998г. на ПК В.. С посоченото Решение било признато на наследниците на Г.И.М., поч. на 05.03.1983г., правото на собственост в съществуващи /възстановими/стари реални граници върху нива с площ от 15 148 дка, шеста категория, находяща се в терен по §4 на „Г.", местност „К.т." от кадастрален план на м."П."/"К.т.”/, изработен 1960г., като имотът обхващал имоти със следните №: 1305,1344 и 13441. Съгласно ПНИ на с.о."П.", в границите на възстановения с решението имот, попадала и реална част от имот № 1270 по ПНИ на СО "П.", с площ от 983 кв.м., при граници на частта: имот №1271, път, имот №1269 и останалата част от имот 1270. Със Заповед № 18-12956-15.10.2014г. на АГКК бил одобрен проект за изменение на ПНИ на с.о."П.", в частта на имот №1270 по заявление, подадено от ответниците, като бил новообразуван ПИ 2366 с площ 983 кв.м., собствеността на който се записала с посочената заповед на наследниците на Г.И.М.. Ответниците се снабдили с КНА вх.рег.№ 6339, № 52, том XVI д.3207 на Служба по вписванията, съставен от нотариус В.П., рег.№205, с район на действие районът на ВРС, в който са вписани като единствени собственици на имота, въз основа на  решение №1106 от 05.06.2012г. по гр.д.№2331/2011г. по описа на ВОС. Ищците не са взели участие в производството пред съда. Ответниците се легитимират формално като собственици на имота, поради което за ищците е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Молят в този смисъл за положително произнасяне по предявените искове.

В рамките на предоставената им възможност в срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответниците са депозирали писмен отговор, обективиращ изявлението им, съобразно което оспорват изцяло насочените срещу тях искове като недопустими, а по същество като неоснователни. Навеждат твърдения, съобразно които на 18.09.2006г. депозирали искова молба за реИ.дикация на възстановения с решение 563/12.10.1998г. на ПК В. имот, тъй като в ПНИ за собственици били записани други лица притежаващи нотариални актове за същият имот. По предявен от ищците срещу трето за спора лице иск с правно основание чл. 108 ЗС, с идентичен предмет, като настоящия било постановено отхвърлително решение. Правят възражение за изтекла в тяхна полза давност по отношение на ид.ч. от имота на ищците от момента на възстановяване на имота 1998г. до предявяване на настоящата искова молба. Твърдят, че имотът на наследодателя им бил 15.148 дка, като съобразно притежаваните от тях права им се следвали 10.097 дка, а реално владеели имот с площ от 998 кв.м. Оспорват представената скица № 15-473650-23.12.2014г. относно вписванията в нея. Молят за отхвърляне на иска.

В хода на проведените по делото съдебни заседания страните чрез процесуални представители поддържат заявените с исковата молба и отговора по нея становища.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Съдът в з.с.з. от 19.09.2016г. е приел на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че са наследници по закон на Г. И. ***, поч. 05.03.1983г., че на наследниците е признато правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху Нива от 15.148 дка, шеста категория, находяща се в терен по параграф 4 на Г. в местността К.т. от кадастрален план изработен 1960г., обхващаща следните номера 1305, 1344, 13441, установен с НА 195/1948г., който имот е идентичен с имота описан в НА 195/1948г., както и че ПИ № 1270 по ПНИ на СО П., който е с обща площ 1261 кв.м. попада с площ 983 кв.м. във възстановените с решението на ПК два от трите имота пл.№ 1305 1344 по КП от 1960г. 

От приетото за послужване гр.д.№ 2366/2008г. на ВРС се установява, че с влязло в сила Решение № 1106/05.06.2012г. по в.гр.д. № 2331/2011г. на ВОС е отменено решение № 131/12.01.2010г. по гр.д. 2366/2008г. на ВРС и е уважен предявеният от настоящите ответници иск с правно основание чл.108 ЗС срещу трето лице – Т.Д.Г. по отношение на реална част от имот № 1270, находящ се в землището на гр.В., кв.” Г.” , местност „П.”, /„К.т.”/ по ПНИ на С.О. П. - с площ на реалната част от 983 кв. м. и при граници на частта: имот  № 1271, имот № 9537 – път, останалата част от имот № 1270 и имот № 1269, при наведени твърдения за  възникване на правото на собственост в тяхна полза въз основа на наследствено правоприемство и реституция по реда на ЗСПЗЗ, постановена в полза на наследниците на Г.И.М., починал на 05.03.1983 г., извършена с Решение № 563/12.10.1998 г. на ПК В..

Горното съответства на представените Решение №563/12.10.1998 г. на Поземлена комисия В. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на Г. на наследниците на Г.И.М. /л.6-7/; Удостоверение за наследници, изх.№АУ010900 АС/04.02.2016г. на Г. И. ***-9/.

В полза на ответниците е издаден Констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот №16, том І, рег.№1063, нот.дело №77/24.03.2015 г. по описа на нотариус В.П., рег.№205 в Нотариалната камара, с район на действие районът на ВРС, вписан в Служба по вписванията В. вх.рег.№6339, №52, том XVI, д.3207/л.10/.

Видно от исковата молба, по която е образувано гр.д.№ 2366/2008г. на ВРС, настоящите ответници са навели твърдения, че реалната част от имота се владеела от трето лице - Т.Д.Г., което владение не е предадено на същите съответно към датата на приключване на съдебното дирене на 23.04.2012г. по в.гр.д. № 2331/2011г. на ВОС .

               Видно от искова молба, по която е образувано по гр.д. №5454/2009 г. по описа на ВРС, ХХХV състав/л.82-83/, същата е подадена на 29.05.2009г. от настоящите ищци срещу Т.Д.Г., като са наведени твърдения, че имотът се владее от Г..

               От Решение №4038/24.10.2011 г. по гр.д.№5454/2009 г. по описа на ВРС, ХХХV състав /л.84-86/ се установява, че е уважен искът по чл. 108 ЗС на настоящите ищци срещу Г.. Посоченото решение е отменено с Решение №606/27.03.2012г. по в.гр.д.№24/2012 г. по описа на ВОС /л.87-91/, като в мотивите е прието, че Тодорка Г. е собственик на имота по силата на придобивна давност, текла в периода 12.10.1998г.-25.09.2009г.

               С оглед дадената възможност на ответниците Г.М.И. и В.И.Г. за събиране на гласни доказателства посредством разпит на един свидетел в режим на водене, за доказване на факта, че в периода от 1998 г. до предявяване на настоящата искова молба необезпокоявано са упражнявали фактическата власт върху имота е разпитан св. В.И. /син на ответницата П.В.И./. Св. заявява, че имат два имота, които се намират в местност П.. Наследственият имот на майка му бил възстановен през 1998 г. от Поземлената комисия. Намира се на около 150 метра от имота, в който живее. Всеки ден минава покрай наследствения имот. Наследственият имот пустеел и баба му, заедно с вуйчо му И. искали да го поддържат. Закарал баба си да говори с вуйчо му М. за мястото, но той казал да не го занимават. Вуйчо му И. и баба му заградили имота с телена ограда, сложили вратичка и почнали да го обработват. След като вуйчо му И. починал през 2001 г., баба му продължила да обработва мястото с В.Г., като отглеждали и животни там. Когато вуйчо му М. починал, майка му, В. и леля му М. отишли при Н., за да го питат дали ще се присъедини към тях за делото, но той отказал. Св. заявява, че не е виждал другите наследници в мястото.

В полза на ищците са събрани гласни доказателства посредством разпит на един свидетел в режим на водене, за опровергаване на твърденията на ответниците, че в сочения период същите са упражнявали фактическата власт върху имота необезпокоявано. В показанията си св. К.Н. установява, че познава Н.М.И. от 2001 г.-2002 г. Запознали се по повод с осъществяваната от св. дейност във връзка с  недвижими имоти и дървени сглобяеми къщи. Поводът бил, че на баща му и двете му лели предстояло да се възстановят някакви имоти в м-ст П.. Искал да си поръча едноетажна къща без прагове, защото бил в инвалидна количка. В останалата си част показанията не установяват релевантни за делото факти.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Спецификата на предявения установителен иск в качеството му на положителен такъв обуславя разпределението на доказателствената тежест между страните досежно установяване на елементите от фактическия състав на спорното право. В качеството им на страни, заявяващи право на собственост върху имота, ищците следва да установят по пътя на главното и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на въведеното от тях придобивно основание. Именно установеността на активната материалноправна легитимация на ищците към момента на приключване на устните състезания по делото определя изхода от спорното правоотношение, респективно – преодоляването на евентуалната колизия на права между страните.

В разглеждания случай, ответниците се позовават в условията на евентуалност на оригинерно придобивно основание, а именно изтекла в тяхна полза придобивна давност, вследствие на упражнявана непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт върху имота с намерение за своене, начиная от момента на възстановяване на имота 1998г. до предявяване на настоящата искова молба.

Основание за придобИ.е на правото на собственост по чл. 79, ал. 1 ЗС е самото владение на имота от дадено лице, което владее имота като свой собствен такъв. Въпросът относно принадлежността на правото на собственост върху имота към момента на установяване на владение от ответниците е релевантен за разглеждания спор. Последното произтича от нормата на чл. 68 ЗС, съобразно която, установилият владение, за да е то явно, трайно, несъмнено следва да отблъсне владението на действителния собственик на имота, спрямо който го свои.

Събраните в полза на ответниците гласни доказателства, не доказват осъществявано от тях владение с намерение за своене.

Доколкото реституционната процедура е приключила преди изменението на ЗСПЗЗ от 1999 г. и Решение № 563/12.10.1998г. на ПК В. има конститутивен характер, то от момента на неговото постановяване срещу ответниците тече придобивна давност в полза на трети лица. Датата на решението е след 22.11.1997г. до който момент съгласно чл.5, ал.2 ЗВСОНИ придобивна давност не е текла.

Установи се от събраните писмени доказателства, в т.ч. и исковата молба, по която е образувано гр.д.№ 2366/2008г. на ВРС, че настоящите ответници са навели твърдения, че реалната част от имота се владеела от трето лице - Т.Д.Г., начиная от 1968 г., което владение не е предадено на същите съответно към датата на приключване на съдебното дирене на 23.04.2012г. по в.гр.д. № 2331/2011г. на ВОС .

Установи се, че лед реституцията на имота ответниците са загубили фактическата власт върху имота. Намерение за своене освен това не може да има, ако не бъде упражнявана фактическа власт върху имота, каквато съдът намира, че ответниците не са упражнявали през периода от възстановяване на имота 1998г. до предявяване на настоящата искова молба.

Предвид установеното в мотивите на цитираните по-горе решения, спорният имот се е владял от трето лице - Т.Д.Г., поради което възражението на ответниците е неоснователно..

Ищците доказват валидното придобИ.е от тях на собствеността върху процесния недвижим имот по реда на ЗСПЗЗ с приключила реституционна процедура през 1998г. /т.е преди изменението на ЗСПЗЗ през 1999г., с което производството по възстановяване на собствеността става двуфазно/. От тази дата ищците се легитимират като собственици на част от имота.

Намерение за своене не е необходимо да се доказва от ищците, доколкото същите не се позовават на давност и доколкото същите считат себе си за собственици на друго правно основание – реституция.

Не е спорно между страните по делото, че са наследници по закон на Г. И. ***, поч. 05.03.1983г., че на наследниците е признато правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху Нива от 15.148 дка, шеста категория, находяща се в терен по параграф 4 на Г. в местността К.т. от кадастрален план изработен 1960г., обхващаща следните номера 1305, 1344, 13441, установен с НА 195/1948г., който имот е идентичен с имота описан в НА 195/1948г., както и че ПИ № 1270 по ПНИ на СО П., който е с обща площ 1261 кв.м. попада с площ 983 кв.м. във възстановените с решението на ПК два от трите имота пл.№ 1305 1344 по КП от 1960г. 

Ищците са наследници на М. Г.И., поч. на 27.02.2006г., който като пряк наследник е притежавал 1/3 ид.ч. от имота.

Изложените съображения по същество на спора, обуславят извод за принадлежността на правото на собственост върху процесния имот на ищците на твърдяното основание - ответниците не са придобили собствеността върху спорния имот на основание придобивна давност при заявените й параметри.

С оглед изложеното, съдът намира предявения иск за основателен и доказан.

По делото е безспорно, че въз основа на нотариален акт, издаден по реда на чл.587, ал.2 ГПК ответниците се легитимират като собственици на целия процесен имот. С разпоредбата на чл.537, ал.2 ГПК законодателят е дал възможност на всяко трето лице, чийто права са засегнати от такъв нотариален акт, по исков ред да докаже, че е собственик на имота, при което нотариалният акт подлежи на отмяна или изменение. Нотариалният акт, който признава на титуляра права, които той действително не притежава, в съответствие с уважения иск за отреченото материално право, следва да бъде отменен. В случая искът е уважен, при което са налице предпоставките издадения по реда на чл.587, ал.2 ГПК нотариален акт, прогласяващ ответниците за собственици на целия процесен имот да бъде отменен, но само в частта, в която са засегнати правата на ищците–съсобственици. Отмяната на нотариалния акт на ответниците представлява законна последица от уважаването на предявения иск с правно основание чл 124 ГПК, което съдът може да направи и служебно с оглед отстраняване на привидното положение относно правото на собственост, създадено с издадения акт. В този смисъл е и разрешението на въпроса дадено с Тълкувателно решение № 178 от 30.VI.1986 г. по гр. д. № 150/85 г., ОСГК. Следователно нормата на чл. 537, ал. 2 ГПК се прилага служебно от съда при уважаването на иска, с който спорното право за собственост е разрешен, дори и страната да е пропуснала да се позове на приложението му.

            Изходът на делото при настоящото разглеждане на спора и релевираното от ищците искане за присъждане на реализираните в хода на делото съдебно деловодни разноски до приключване на устните състезания по него, подкрепено с ангажираните за целта доказателства,обуславят основателност на искането в доказаните параметри, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

                                              Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищците Н.М.И., ЕГН: **********, адрес: ***; С.Г.И., ЕГН **********, адрес: *** и Г.М.Д., ЕГН: **********, адрес: *** и ответниците Г.М.И., ЕГН **********; В.И.Г., ЕГН **********, двамата с адрес: ***; П.В.И., ЕГН ********** и М.В.С., ЕГН *********, двете с адрес: ***, м-ст Б.- с. * № *, че ищците СА СОБСТВЕНИЦИ на недвижим имот - 1/3 ид.част от ПИ с идентификатор 10135.5549.2366 (десет хиляди сто тридесет и пет, пет хиляди петстотин четиридесет и девет, две хиляди триста шестдесет и шест) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., одобрени със заповед РД-18-73/23.06.2008г, последно изменена със Заповед 18-12956-15.10.2014 г., с площ 983 (деветстотин осемдесет и три) кв. м. с номер по предходен план 1270 (хиляда двеста и седемдесет), при граници: ПИ с идентификатори 10135.5549.1270; 10135.1269; 10135.5549.1271 и 10135.5549.9537, на основание наследяване на общия наследодател Г.И.М., поч. на 05.03.1983г. и постановена в полза на наследниците му реституция с Решение № 563/12.10.1998г. на ПК В..

 

ОТМЕНЯ КНА вх.рег.№ 6339, № 52, том XVI д.3207 на Служба по вписванията, съставен от нотариус В.П., рег.№205, с район на действие районът на ВРС, в частта, в която ответниците Г.М.И., ЕГН **********; В.И.Г., ЕГН **********, двамата с адрес: ***; П.В.И., ЕГН ********** и М.В.С., ЕГН *********, двете с адрес: ***, м-ст Б.- с. * № * са признати за собственици за разликата над 2/3 ид.част от ПИ с идентификатор 10135.5549.2366 (десет хиляди сто тридесет и пет, пет хиляди петстотин четиридесет и девет, две хиляди триста шестдесет и шест) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., одобрени със заповед РД-18-73/23.06.2008г, последно изменена със Заповед 18-12956-15.10.2014 г., с площ 983 (деветстотин осемдесет и три) кв. м. с номер по предходен план 1270 (хиляда двеста и седемдесет), при граници: ПИ с идентификатори 10135.5549.1270; 10135.1269; 10135.5549.1271 и 10135.5549.9537., на основание чл. 537, ал.2 ГПК.

 

ОСЪЖДА Г.М.И., ЕГН **********; В.И.Г., ЕГН **********, двамата с адрес: ***; П.В.И., ЕГН ********** и М.В.С., ЕГН *********, двете с адрес: ***, м-ст Б.- с. * № * ДА ЗАПЛАТЯТ на Н.М.И., ЕГН: **********, адрес: ***; С.Г.И., ЕГН **********, адрес: *** и Г.М.Д., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 164.06 лева /сто шестдесет и четири лева и 0.06 ст./, представляваща реализирани пред настоящата инстанция разноски за държавни такси и удостоверения, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

 

ОСЪЖДА Г.М.И., ЕГН **********; В.И.Г., ЕГН **********, двамата с адрес: ***; П.В.И., ЕГН ********** и М.В.С., ЕГН *********, двете с адрес: ***, м-ст Б.- с. * № * ДА ЗАПЛАТЯТ на Н.М.И., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 500 лева /петстотин лева/, представляваща реализирани пред настоящата инстанция разноски за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

 

ОСЪЖДА Г.М.И., ЕГН **********; В.И.Г., ЕГН **********, двамата с адрес: ***; П.В.И., ЕГН ********** и М.В.С., ЕГН *********, двете с адрес: ***, м-ст Б.- с. * № * ДА ЗАПЛАТЯТ на С.Г.И., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 500 лева /петстотин лева/, представляваща реализирани пред настоящата инстанция разноски за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

              

ОСЪЖДА Г.М.И., ЕГН **********; В.И.Г., ЕГН **********, двамата с адрес: ***; П.В.И., ЕГН ********** и М.В.С., ЕГН *********, двете с адрес: ***, м-ст Б.- с. * № * ДА ЗАПЛАТЯТ на Г.М.Д., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 500 лева /петстотин лева/, представляваща реализирани пред настоящата инстанция разноски за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

              

               РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: