№ 80469
гр. София, 31.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М Н
като разгледа докладваното от М Н Частно гражданско дело №
20221110135074 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Със заявление с вх. № 134714/29.06.2022 г., подадено от [ФИРМА], е поискано
издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ИВ. ЦВ. Н. за следните
суми: 1/ сумата от 2831,79 лева, представляваща изискуема главница по Договор за
потребителски кредит № 400002482037 от 18.12.2020 г., сключен между страните,
ведно със законната лихва за периода от 29.06.2022 г. до изплащане на вземането; 2/
сумата от 1052,75 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
25.04.2021 г. до 05.05.2022 г.; 3/ сумата от 687,50 лева, представляваща възнаграждение
за допълнителна услуга „Фаст“ по договора за кредит; 4/ сумата от 1650,00 лева,
представляваща възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ по договора за
кредит; 5/ сумата от 30,00 лева, представляваща такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането; 6/ сумата от 487,34 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 26.01.2021 г. до 05.05.2022 г.; 7/ сумата от 93,36 лева, представляваща
законна лихва за забава за периода от 05.05.2022 г. до 28.06.2022 г.
При проверка на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че подаденото заявление следва да бъда
частично отхвърлено за претендираните от заявителя възнаграждения за закупени
допълнителни услуги по договора за кредит. В тази си част подаденото заявление е
редовно от външна страна, доколкото заявителят е индивидуализирал вземанията в
достатъчна степен – посочен е размерът на същите, както и правопораждащото
основание за тяхното възникване. Въпреки това, не са налице предпоставките за
издаване на заповед за изпълнение за така претендираните суми от 1078,82 лева и
2518,06 лева.
На основание чл. 411, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 ГПК заповедният съд не следва да
издава заповед за изпълнение, когато отправеното от заявителя искане противоречи на
1
закона или добрите нрави, т. е. съдът е задължен служебно да следи налице ли са
визираните в посочената разпоредба обстоятелства. Безспорно е, че нищожните
договорни клаузи, като противоречащи на повелителни правни норми, попадат в
приложното поле на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, поради което заповедният съд следва
служебно да констатира наличието им и да откаже да издаде заповед за изпълнение за
претендираното въз основа на тях вземане. Така извършваната на основание чл. 411,
ал. 2, т. 2 ГПК проверка не цели да установи дали претендираното вземане съществува,
а съотношението между заявеното искане и повелителните законови норми.
Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
каквито са изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на
телефонни обаждания, лични посещения и др. Съобразно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава
на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. В този смисъл са и разясненията, дадени в Решение на ВКС № 345/9.01.2019
г. по т. д. № 1768/18 г. В нарушение на така установеното законово правило се явяват
претендираните от заявителя възнаграждения за допълнителни услуги по договора за
кредит, тъй като чрез тях се нарушават принципите на справедливост и еквивалентност
на престациите, съответно – стига се до неравноправност на клаузите, с която е
уговорено заплащането им.
По изложените аргументи, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 134714/29.06.2022 за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от [ФИРМА], в частта, с която е поискано
издаването на заповед за изпълнение срещу ИВ. ЦВ. Н. за сумата от 687,50 лева,
представляваща възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“, и за сумата от
1650,00 лева, представляваща възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“,
начислени по Договор за потребителски кредит № 400002482037 от 18.12.2020 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3