№ 3088
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110151202 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са установителен иск с правно основание
чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета за
признаване за установено, че ответникът „Б.Е.“ ЕООД, ЕИК ..., дължи на ищеца В.П.,
гражданин на Руската федерация, родена на 05.04.1977 г., сумата от 400 евро,
представляваща обезщетение за закъснение с повече от три часа на полет LB128 по
направление Москва, Внуково – летище Бургас, на 02.06.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда - 21.05.2021 г. до окончателното й изплащане, както
и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 209,84 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 09.09.2018 г. до 30.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 25.06.2021 г. по ч. гр. дело №
28700/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила с ответника договор за въздушен
превоз за полет LB128 по направление Москва, Внуково – летище Бургас, на 02.06.2018 г. с
час на пристигане 13,50 часа местно време. В деня на полета ищцата се явила навреме на
летището в Москва и преминала всички контроли. Поради неизпълнение от страна на
ответника, полетът пристигнал с повече от 3 часа закъснение – на 03.06.2018 г. в 04,45 часа.
Ищцата поканила ответника на 08.04.2021 г. да й заплати обезщетение по реда на Регламент
261/2004 г., но въпреки изразеното съгласие за плащане на 21.04.2021 г. все още не е платил.
С оглед изложеното прави искане съдът да присъди исковите суми. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
1
ответника, като предявените искове се оспорват по основание и размер. Възразява за липса
на представителна власт на адвоката, тъй като съшият е упълномощен от лице, което не е
имало право да стори това. По същество твърди, че титуляр на вземането за обезщетение е
чуждестранно юридическо лице „Компенсер“ ЛТД, а претенцията е предявена от физическо
лице, поради което следва да бъде отхвърлена. Възразява за изтекла двугодишна давност за
вземането по чл. 135 от ЗГВ. Сочи, че в тежест на ищцата е да докаже, че се е явила навреме
за регистрация за полета. Оспорва и получаване на поканата за плащане и твърди, че не е
налице извънсъдебно признание на задължението. Прави искане производството по делото
да бъде прекратено, евентуално исковете да бъдат отхвърлени. Не претендира разноски.
Възразява за прекомерност на разноските на ищеца. Не представя списък по чл. 80 от
ГПК.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 21.05.2021 г. срещу „Б.Е.“ ЕООД, по което е
образувано ч. гр. дело № 28700/2021 г. на СРС, II ГО, 178 състав и на 25.06.2021 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с предмет
описаните вземания за посочените от съда периоди и възникнали на описаните основания,
ведно със законна лихва от 21.05.2021 г. до изплащане на вземането.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК,
същият е подал възражение, поради което на ищеца са дадени указания да предяви
установителни искове с предмет вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение на
парично задължение по посоченото дело, които са процесуално допустими.
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове с правно основание чл.
7, § 1, б. „б“ от Регламент 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета и по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, по които в тежест на ищеца е да докаже, че е налице валидно сключен договор за
въздушен превоз на пътници полет LB128 по направление Москва, Внуково – летище
Бургас, на 02.06.2018 г. с час на пристигане 13,50 часа местно време между него и
ответника, че полетът е закъснял над три часа, че е бил пътник за полета, както и че се е
явил поне 45 минути преди полета на гише за регистрация, както и изпадането на длъжника
в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е, при установяване на горните обстоятелства, да докаже
положителния факт на плащане. С оглед наведеното възражение за изтекла погасителна
давност за главното вземане, в тежест на ищеца е да докаже осъществяване на факти,
водещи до спиране и прекъсване на давността.
Между страните не е спорно поради което и на основание чл. 146, ал. 1, т.4 ГПК, за
безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че полет LB128 по
направление Москва, Внуково – летище Бургас, на 02.06.2018 г. с час на пристигане 13,50
2
часа местно време, е бил изпълнен от ответника като превозвач със закъснение,
надвишаващо три астрономически часа от планираното, както и че разстоянието между
двете летища е над 1500 км. Тези обстоятелства се установяват и от приетите по делото
писмени доказателства – електронен билет, от който се установява, че В.П. е закупила билет
за полет с номер № LB128, с дата на изпълнение 02.06.2018 г. по направлението Москва
/Внуково/ - Бургас, както и справка от картограф по метода на дъгата на големия кръг.
Относно явяването на ищцата навреме за процесния полет, което ответникът
оспорва, с исковата молба, ищцата е направила искане за задължаване на ответника по реда
на чл. 190 ГПК да представи списък на всички пасажери, допуснати до борда на полет №
LB128 от 02.06.2018г., а съдът е задължил ответника да представи списъка с определението
си по чл. 140 ГПК от 01.04.2022 г., като съдът е указал на ответника неблагоприятните за
него последици от възпрепятстване на доказването съгласно чл. 161 ГПК. Въпреки това, в
рамките на предоставения от съда срок, както и към датата на приключване на съдебното
дирене пред настоящата инстанция, ответникът не е представил списъка. Доколкото
списъкът на имената на пътниците и означение на местата – от къде и за къде пътуват, е
документ, който трябва да се намира на борда на всяко въздухоплавателното средство,
изпълняващо международни полети /в този смисъл чл. 29, б. „f“ от Конвенцията за
международно гражданско въздухоплаване, подписана в Чикаго на 07.12.1944 г.,
ратифицирана с Указ № 596 от 04.08.1966 г. на Президиума на НС за присъединяване – ДВ,
бр. 62 от 09.08.1966 г., както и чл. 30, ал. 1, т. 8 ЗГВ/, то поведението на ответника следва да
бъде определено като възпрепятстващо доказването. Поради тази причина и на основание
чл. 161 ГПК съдът приема за доказано обстоятелството, че ищцата В.П. се е явила
своевременно на гишето на летище Москва, Внуково, в съответствие с указанията на
превозвача.
Между страните не е спорно и се установява от приетите по делото писмени
доказателства, че процесният полет е достигнал своето местоназначение на 03.06.2018 г. в
04:45 ч.– с повече от три часа закъснение спрямо обявеното по разписание време на
пристигане /22:00 ч. на 05.08.2018г./. Ответникът не е ангажирал доказателства за
изпълнение на полета по разписание, нито твърди и доказва осъществяването на извънредни
обстоятелства от обективен характер, при наличието на които превозвачът се освобождава
от задължението за заплащане на обезщетение съгласно чл. 5, пар. 3 от Регламента.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за
уважаване на предявения иск – валиден договор за превоз на пътници, своевременно явяване
на пътника и закъснение на полета, а размерът на претендираното обезщетение от 400 евро е
определен законосъобразно съгласно чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламента с оглед установеното
разстояние между началната и крайната точка на полета от 1611 км.
Предвид гореизложеното, съдът дължи произнасяне по своевременно заявеното
възражение за изтекла погасителна давност за вземането за обезщетение.
Регламент /ЕС/ 261/2004 г. не съдържа специални разпоредби, касаещи сроковете на
погасителна давност на вземането за парично обезщетение при закъснял или отменен полет,
3
ето защо и съгласно Решение от 22.11.2012 г. по дело № С-139/11, приложимо е
националното право на държавата-членка, чийто съд разглежда конкретния спор.
Правото на парично обезщетение по Регламент /ЕС/ 261/2004 г. се основава на договорната
отговорност на въздушния превозвач, който не е изпълнил задължението си по сключения с
ищеца договор за въздушен превоз да осъществи полета при предварително очертаните
параметри, касаещи време на излитане и на пристигане в крайния пункт, поради което към
правоотношението е следва да се приложи чл. 135 от ЗГВ, доколкото той съдържа
специални по отношение на тези на ЗЗД, разпоредби, регламентиращи договорната
отговорност на въздушния превозвач.
Съгласно чл. 135 от ЗГВ (в относимата за спора редакция преди изменението с ДВ бр.
16/23.02.2021 г.) правото на иск срещу превозвача по международните превозни договори се
погасява в двугодишен срок, а по вътрешните - в шестмесечен срок, считано от деня на
пристигането на въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня, в който
въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от деня на прекратяване на
превоза. Нормата е приложима и по отношение на правото да се търси обезщетение от
закъснял полет, което обезщетение има договорен характер и цели да репарира
неимуществените вреди на пътника от неточното във времево отношение изпълнение на
договора за въздушен превоз. Действително, в практиката си част от съдебните състави
приемат, че нормата е приложима само по отношение на вземания за обезщетения след
проведено рекламационно производство за вреди или липси на багаж или товари.
Разбирането произтича от това, че разпоредбата е поместена в Глава единадесета
„Констативни протоколи, рекламации, давност“, като се поддържа тезата, че с оглед чл. 137
от същия закон, според който сроковете по чл. 135 от ЗГВ се спират със започване на
рекламационното производство, също означава, че специалният давностен срок по ЗГВ е
относим само при търсени обезщетения за липси или вреди на товари – така в Решение №
266070 от 11.10.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 7764/2020 г., както и Решение № 263463 от
28.05.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 10832/2019 г., но това разбиране се опровергава от
смисъла, вложен в чл. 135 от ЗГВ и от този, инкорпориран в следващата норма – чл. 136, ал.
1 ЗГВ, според която в случай на телесна повреда или смърт на пътника правоимащият може
да предяви иск пред компетентния съд също в двугодишен срок от деня на увреждането. Чл.
137 от ЗГВ не ограничава приложното поле на чл. 135 от ЗГВ, обратно – нормата на чл. 137
от ЗГВ е специална и се прилага само за част от хипотезите, при които има задължително
рекламационно производство. От това не следва, че приложното поле на чл. 136 от ЗГВ е
само за тези хипотези, тъй като в същата глава са предвидени всички искове за отговорност
на превозвача по този закон. Това следва директно от чл. 123 ЗГВ, който е първата
разпоредба в същата главна и който изброява всички искове, от които се поражда
отговорност за превозвача. По тази причина разпоредбата на чл. 135 от ЗГВ обхваща
исковете срещу превозвача, което следва ясна от законодателната логика и от езиковото
тълкуване. Този извод се подкрепя и историческото тълкуване на разпоредбите
уреждащи всички видове давност при отговорността на превозвача при транспорт по суша,
вода, въздух и железопътен, при всички тях специални закон предвижда по-кратка от
4
общата давност за договорната отговорност от 3 години. Евентуално неудачното поместване
на нормата в раздел на закона, относим за рекламационното производство, не отменя
универсалното й приложение за исковете за обезщетение за неимуществени вреди от
неизпълнение на договорното задължение на превозвача да превози пътника по планираното
разписание. Само при проведено рекламационно производство, което е задължително при
претенция за вреди от липси или повреда на багаж, респ. товар, има смисъл направената
рекламация да спира течението на давността, за да не изгуби правоимащият правото си на
иск при отхвърляне на рекламацията му след изтичане на двете години. Такова
рекламационно производство при твърдени вреди от закъснял полет не е предвидено, поради
което чл. 137 от ЗГВ е неотносим при търсене на обезщетение по този ред, съответно не
стеснява приложението на чл. 135 от ЗГВ само до претенции за вреди от липси или повреди
на товари.
Освен това, уреждането със специален закон на кратка давност за вземания за
обезщетения за неимуществени вреди от настъпила смърт на пътника или при нанесена му
телесна повреда при превоза, която да е неотносима за вземания за обезщетение също на
неимуществени вреди от закъснял полет, се явява нелогично. Напротив, давностният срок за
предявяване на претенции за неимуществени вреди пред съд следва да е уреден еднакво и
този смисъл е вложен в нормата на чл. 135 от ЗГВ. Действително чл. 136 от ЗГВ урежда
изрично давността за обезщетението за телесна повреда, доколкото срокът започва да тече
от друг момент – от увреждането /а по чл. 135 от деня на пристигането на
въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня, в който въздухоплавателното
средство е трябвало да пристигне, или от деня на прекратяване на превоза/, но няма никаква
правна и житейска логика в извод, според който обезщетението за телесна повреда или
смърт, причинени от неизпълнението на договор за въздушен превоз, да се погасява с по-
кратка давност, от тази, предвидена за обезщетението за неточно във времево отношение
изпълнение на такъв договор /предвид характера на търпените вреди и защита правата на
увредения пътник/ (в този смисъл Решение № 7549 от 5.07.2022 г. на СРС по гр. д. №
6119/2022 г. и Решение от 02.10.2022 г. на СРС по гр. дело № 1498/2022 г.).
С оглед гореизложеното давността за вземането е две години. Срокът е започнал да
тече от 02.6.2018 г., като е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК на 21.05.2021 г., от която дата установителният иск се счита
предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД. В периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020
г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и
за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн.
ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). По отношение на твърдението в исковата молба,
че ответникът е признал вземането на ищеца, то първо такива изявления не се установяват
от доказателствата по делото и второ цялата комуникация е осъществена през месец април
2021 г., тоест след изтичане на давността. Признанието, което да прекъсне давността е
възможно само в срока преди изтичане на давността. Доколкото ищецът не доказва да са
5
налице други основания за спиране или прекъсване на давността, то срокът е изтекъл на
9.08.2020 г. – преди предявяване на иска, което е станало на 21.05.2021 г. Ето защо
вземането е погасено по давност, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 119 от ЗЗД неоснователна се явява и предявената акцесорна
претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 209,84 лева за периода 09.09.2018 г. до
30.04.2021 г., независимо, че за част от периода давността не е изтекла.
Ето защо исковете на ищеца срещу ответника на сочените основания следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответника, но доколкото същият не е
представил доказателства, че такива са сторени, разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.П., гражданин на Руската федерация, родена на
05.04.1977 г., срещу „Б.Е.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ..., по реда
на чл. 422 от ГПК искове с правно основание чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент 261/2004 г. на
Европейския парламент и Съвета, за признаване установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснение с повече от три часа
на полет LB128 по направление Москва, Внуково – летище Бургас, на 02.06.2018 г., ведно
със законната лихва върху сумата за главница от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда - 21.05.2021 г. до окончателното й
изплащане, както и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 209,72 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 09.09.2018 г. до 30.04.2021 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
25.06.2021 г. по ч. гр. дело № 28700/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6