Решение по дело №1006/2021 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 74
Дата: 21 юни 2021 г. (в сила от 5 януари 2022 г.)
Съдия: Блага Бозова
Дело: 20215530201006
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Стара Загора , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Блага Бозова
при участието на секретаря Мариян Ил. Кръстев
като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно
дело № 20215530201006 по описа за 2021 година
приема за установено следното:

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 24-002920 от 22.03.2021 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора.
Жалбоподателят „КУБИН БГ” ЕООД гр.Стара Загора твърди, че НП е
незаконосъобразно и моли съда да го отмени. Претендира направени разноски.
Въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора счита, че
жалбата е неоснователна и моли съда да го потвърди като законосъобразно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери
законосъобразността на НП, приема следното:
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което
е допустима.
Жалбата е основателна.
В Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ чрез Информационната
система на вътрешния пазар е постъпило заявление с вх. номер от 18.01.2021 г. от
1
белгийската Федерална служба за заетост във връзка с дейността на жалбоподателя и е
изпратен списък с единадесет командировани лица, сред които ..... Твърди се, че след
справка в регистър на уведомленията за трудови договори към НАП е установено, че са
налице сключени трудови договори с чуждестранни лица.
Започната е проверка от „Инспекцията по труда“ - Стара Загора, като инспекторите са
се свързали с надлежно упълномощен пълномощник на жалбоподателя, който им представил
исканите и нужни за проверката документи.
Свидетелите Г. и Й. възприели нарушение на чл.75а ал.2 от ЗТМТМ. Г. в
присъствието на колегата си Й. и на пълномощника на жалбоподателя съставила акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/.


АУАН е съставен за това, че жалбоподателят като работодател е приел чужденеца ....
гражданин на Република Турция, роден на .... г., да предоставя за него работна сила на
20.07.2020 г. /дата на постъпване на работа/, без съответното разрешение или регистрация в
Агенцията по заетостта.
С обжалваното НП, издадено въз основа на горния АУАН (акт за установяване на
административно нарушение) № 24-002920 от 22.02.2021 г., жалбоподателят е санкциониран
за нарушение по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ (Закон за трудовата миграция и трудовата
мобилност) за това, че в качеството си на работодател е приел чужденец – гражданин на
трета държава (Република Турция), а именно – ...., да предоставя за него работна сила в
гр.Стара Загора на 20.07.2020 г. (дата на постъпването на работа), без съответното
разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта.
Съгласно чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ наказанието по ал.1 се налага и на работодател –
физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно
пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или
регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател – юридическо лице, се налага
имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко
наказание.
Съгласно чл.75а ал.1 от ЗТМТМ чужденец – гражданин на трета държава, който
предоставя работна сила или е приет като командирован или изпратен в Република България
в рамките на предоставяне на услуги без съответното разрешение или регистрация в
Агенцията по заетостта, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв.
Съгласно пар.1, т.33 от ДР на ЗТМТМ „чужденец“ е лице по смисъла на чл.2, ал.1 от
ЗЧРБ (Закон за чужденците в Република България), т.е. всяко лице, което не е български
гражданин.
2
Съгласно пар.1 от ДР на ЗТМТМ:
т.4 – „гражданин на трета държава“ е лице, което не е гражданин на Република
България и не е гражданин на държава – членка на Европейския съюз, или на държава –
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на
Конфедерация Швейцария;
т.14 – „незаконно пребиваващ“ е лице по смисъла на пар.1, т.3б от ДР на ЧРБ
(„незаконно пребиваващ чужденец“ е всеки чужденец – гражданин на трета държава, който
се намира на територията на Република България и не отговаря или е престанал да отговаря
на условията за престой или пребиваване), т.е. по аргумент за противното законно
пребиваващ чужденец – гражданин на трета държава, е всеки чужденец – гражданин на
трета държава, който се намира на територията на Република България и отговаря на
условията за престой или пребиваване;
т.8 – „командирован или изпратен работник или служител в рамките на предоставяне
на услуги“ е работник, гражданин на държава – членка на Европейския съюз, или работник
– гражданин на трета държава, който в рамките на определен период извършва работа на
територията на Република България, определена в трудовия договор с работодател, чието
седалище е на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, или на трета
държава при условията на чл.121а, ал.1, т.2, б.„а“ и ал.2, т.2 от КТ (Кодекс на труда).
Съгласно чл.121а, ал.1, т.2, б.„а“ от КТ командироване на работници или служители
в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато работодател, регистриран по
законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, на Конфедерация Швейцария
или на трета държава командирова работник или служител на територията на Република
България за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между
работодателя и ползвателя на услугите.
Съгласно чл.121а, ал.2, т.2 от КТ изпращане на работници или служители в рамките
на предоставяне на услуги е налице, когато предприятие, което осигурява временна работа,
регистрирано по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз,
държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, на
Конфедерация Швейцария или на трета държава, изпраща работник или служител на работа
в предприятие ползвател на територията на Република България.
Сравнителният анализ на чл.75а, ал.1 и ал.2 от ЗТМТМ обуславя извод, че по ал.2
може да бъде ангажирана отговорността на работодател по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на
КТ – „работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както
и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и
други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за
3
изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател, който обаче с оглед на
обществените отношения, регулирани от ЗТМТМ, следва да е „местен работодател“ по
смисъла на пар.1, т.11 от ДР на ЗТМТМ, т.е. да осъществява дейност на територията на
Република България и да е регистриран по българското законодателство или по
законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация
Швейцария:
за когото чужденец, независимо дали е законно или незаконно пребиваващ в
Република България, предоставя работна сила, т.е. който наеме чужденец на работа по
трудово правоотношение, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по
заетостта;
или който приеме законно пребиваващ чужденец – гражданин на трета държава, т.е.
командирован или изпратен в Република България в рамките на предоставяне на услуги, без
съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта.
В случая, видно от описанието на нарушението в НП и обстоятелствата, при които то
е било извършено, не става ясно по коя от хипотезите на чл.75а ал.2 от ЗТМТМ е
ангажирана отговорността на жалбоподателя:
дали за наемане на чужденец на работа по трудово правоотношение, без съответното
разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, на какъвто извод навежда
използвания от АНО (административно наказващия орган) израз „да предоставя за
него работна сила в град Стара Загора на 20.07.2020 г. (дата на постъпването на
работа)“;
или за приемане на законно пребиваващ чужденец – гражданин на трета държава, т.е.
командирован или изпратен в Република България в рамките на предоставяне на
услуги, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, на
който извод навежда използвания от АНО израз „приел“.
При това неяснотата относно хипотезата на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, обуславяща
ангажирането на отговорността на жалбоподателя, произтича не само от двусмисленото
описание на изпълнителното деяние, но и от липсата на описание на обстоятелствата, при
които последното е извършено – не е посочено на какво основание жалбоподателят е наел
или приел въпросния чужденец (например трудов договор, ако чужденецът е бил нает по
трудово правоотношение, и т.н.). Вярно е, че от цитираните в НП (като „опис на писмените
материали“) и приетите в съдебно заседание писмени доказателства би могло да се обоснове
извод, че жалбоподателят е наел въпросния чужденец по трудово правоотношение, но
волята на АНО в тази насока следва да намери обективен израз в съдържанието на НП, а не
да се предполага, като се извежда от доказателствата по делото, ако и те или част от тях да
са цитирани в НП.
4
Изложеното по-горе означава, че НП не отговаря на императивните изисквания на
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания).
Доколкото защитата на нарушителя се организира съобразно фактите, отразени в
АУАН и НП, при описанието на които е налице неяснота, в случая е ограничена
възможността му да узнае обвинението в неговата яснота и цялост.
Със съставянето на АУАН на конкретното лице се вменява извършването на
конкретно административно нарушение, поради това тези актове не могат да бъдат
променяни, допълвани, допълнително мотивирани, нито пък е допустимо санкционираното
лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити.
Строго формалната процедура по провеждане на административно-наказателното
производство и по издаване на актовете в него изключват възможността съдът да прави
преценка дали органът допуска пропуски при изписване на задължителните реквизити и да
ги издирва в контекста на всички други доказателства. Следва също да се има предвид, че в
санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на
актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици.
Във всеки конкретен случай, когато държавните органи искат да ангажират
административно наказателната отговорност на едно лице, извършител на административно
нарушение, са задължени съобразно ЗАНН да опишат ясно това нарушение.
Точното прилагане на този обективен критерий за наказание, съответстващо на
извършеното административното нарушение е от огромно значение не само за защитата на
жалбоподателя, който има право да научи в цялост какво точно нарушение е извършил, за да
организира защитата си, но и с оглед на спазването на принципа на законосъобразност,
който стои в основата на административното право.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Съгласно чл.63 ал.3 от ЗАНН - В съдебните производства по ал.1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
На основание чл.63 ал.3 от ЗАНН въззиваемата страна следва да заплати на
жалбоподателя направени разноски в размер на 360.00 лева съобразно представените списък
на разноските, договор за правна защита и съдействие, фактура с опис-приложение към нея
и преводно нареждане.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 24-002920 от
5
22.03.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора.
ОСЪЖДА ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА” гр.Стара Загора да заплати на
„КУБИН БГ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ЕИК *********,
сумата от 360.00 (триста и шестдесет) лева, направени по делото разноски за адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез Районен съд - Стара Загора пред
Административен съд - Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6

Съдържание на мотивите

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 24-002920 от 22.03.2021 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора.
Жалбоподателят „КУБИН БГ” ЕООД гр.Стара Загора твърди, че НП е
незаконосъобразно и моли съда да го отмени. Претендира направени разноски.
Въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора счита, че
жалбата е неоснователна и моли съда да го потвърди като законосъобразно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери
законосъобразността на НП, приема следното:
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което
е допустима.
Жалбата е основателна.
В Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ чрез Информационната
система на вътрешния пазар е постъпило заявление с вх. номер от 18.01.2021 г. от
белгийската Федерална служба за заетост във връзка с дейността на жалбоподателя и е
изпратен списък с единадесет командировани лица, сред които ..... Твърди се, че след
справка в регистър на уведомленията за трудови договори към НАП е установено, че са
налице сключени трудови договори с чуждестранни лица.
Започната е проверка от „Инспекцията по труда“ - Стара Загора, като инспекторите са
се свързали с надлежно упълномощен пълномощник на жалбоподателя, който им представил
исканите и нужни за проверката документи.
Свидетелите Г. и Й. възприели нарушение на чл.75а ал.2 от ЗТМТМ. Г. в
присъствието на колегата си Й. и на пълномощника на жалбоподателя съставила акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/.


АУАН е съставен за това, че жалбоподателят като работодател е приел чужденеца ....
гражданин на Република Турция, роден на .... г., да предоставя за него работна сила на
20.07.2020 г. /дата на постъпване на работа/, без съответното разрешение или регистрация в
Агенцията по заетостта.
С обжалваното НП, издадено въз основа на горния АУАН (акт за установяване на
административно нарушение) № 24-002920 от 22.02.2021 г., жалбоподателят е санкциониран
за нарушение по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ (Закон за трудовата миграция и трудовата
мобилност) за това, че в качеството си на работодател е приел чужденец – гражданин на
трета държава (Република Турция), а именно – ...., да предоставя за него работна сила в
гр.Стара Загора на 20.07.2020 г. (дата на постъпването на работа), без съответното
разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта.
Съгласно чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ наказанието по ал.1 се налага и на работодател –
физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно
пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или
регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател – юридическо лице, се налага
1
имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко
наказание.
Съгласно чл.75а ал.1 от ЗТМТМ чужденец – гражданин на трета държава, който
предоставя работна сила или е приет като командирован или изпратен в Република България
в рамките на предоставяне на услуги без съответното разрешение или регистрация в
Агенцията по заетостта, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв.
Съгласно пар.1, т.33 от ДР на ЗТМТМ „чужденец“ е лице по смисъла на чл.2, ал.1 от
ЗЧРБ (Закон за чужденците в Република България), т.е. всяко лице, което не е български
гражданин.
Съгласно пар.1 от ДР на ЗТМТМ:
т.4 – „гражданин на трета държава“ е лице, което не е гражданин на Република
България и не е гражданин на държава – членка на Европейския съюз, или на държава –
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на
Конфедерация Швейцария;
т.14 – „незаконно пребиваващ“ е лице по смисъла на пар.1, т.3б от ДР на ЧРБ
(„незаконно пребиваващ чужденец“ е всеки чужденец – гражданин на трета държава, който
се намира на територията на Република България и не отговаря или е престанал да отговаря
на условията за престой или пребиваване), т.е. по аргумент за противното законно
пребиваващ чужденец – гражданин на трета държава, е всеки чужденец – гражданин на
трета държава, който се намира на територията на Република България и отговаря на
условията за престой или пребиваване;
т.8 – „командирован или изпратен работник или служител в рамките на предоставяне
на услуги“ е работник, гражданин на държава – членка на Европейския съюз, или работник
– гражданин на трета държава, който в рамките на определен период извършва работа на
територията на Република България, определена в трудовия договор с работодател, чието
седалище е на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, или на трета
държава при условията на чл.121а, ал.1, т.2, б.„а“ и ал.2, т.2 от КТ (Кодекс на труда).
Съгласно чл.121а, ал.1, т.2, б.„а“ от КТ командироване на работници или служители
в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато работодател, регистриран по
законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, на Конфедерация Швейцария
или на трета държава командирова работник или служител на територията на Република
България за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между
работодателя и ползвателя на услугите.
Съгласно чл.121а, ал.2, т.2 от КТ изпращане на работници или служители в рамките
на предоставяне на услуги е налице, когато предприятие, което осигурява временна работа,
регистрирано по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз,
държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, на
Конфедерация Швейцария или на трета държава, изпраща работник или служител на работа
в предприятие ползвател на територията на Република България.
Сравнителният анализ на чл.75а, ал.1 и ал.2 от ЗТМТМ обуславя извод, че по ал.2
може да бъде ангажирана отговорността на работодател по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на
КТ – „работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както
и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и
2
други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за
изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател, който обаче с оглед на
обществените отношения, регулирани от ЗТМТМ, следва да е „местен работодател“ по
смисъла на пар.1, т.11 от ДР на ЗТМТМ, т.е. да осъществява дейност на територията на
Република България и да е регистриран по българското законодателство или по
законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация
Швейцария:
за когото чужденец, независимо дали е законно или незаконно пребиваващ в
Република България, предоставя работна сила, т.е. който наеме чужденец на работа по
трудово правоотношение, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по
заетостта;
или който приеме законно пребиваващ чужденец – гражданин на трета държава, т.е.
командирован или изпратен в Република България в рамките на предоставяне на услуги, без
съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта.
В случая, видно от описанието на нарушението в НП и обстоятелствата, при които то
е било извършено, не става ясно по коя от хипотезите на чл.75а ал.2 от ЗТМТМ е
ангажирана отговорността на жалбоподателя:
дали за наемане на чужденец на работа по трудово правоотношение, без съответното
разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, на какъвто извод навежда
използвания от АНО (административно наказващия орган) израз „да предоставя за
него работна сила в град Стара Загора на 20.07.2020 г. (дата на постъпването на
работа)“;
или за приемане на законно пребиваващ чужденец – гражданин на трета държава, т.е.
командирован или изпратен в Република България в рамките на предоставяне на
услуги, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, на
който извод навежда използвания от АНО израз „приел“.
При това неяснотата относно хипотезата на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, обуславяща
ангажирането на отговорността на жалбоподателя, произтича не само от двусмисленото
описание на изпълнителното деяние, но и от липсата на описание на обстоятелствата, при
които последното е извършено – не е посочено на какво основание жалбоподателят е наел
или приел въпросния чужденец (например трудов договор, ако чужденецът е бил нает по
трудово правоотношение, и т.н.). Вярно е, че от цитираните в НП (като „опис на писмените
материали“) и приетите в съдебно заседание писмени доказателства би могло да се обоснове
извод, че жалбоподателят е наел въпросния чужденец по трудово правоотношение, но
волята на АНО в тази насока следва да намери обективен израз в съдържанието на НП, а не
да се предполага, като се извежда от доказателствата по делото, ако и те или част от тях да
са цитирани в НП.
Изложеното по-горе означава, че НП не отговаря на императивните изисквания на
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания).
Доколкото защитата на нарушителя се организира съобразно фактите, отразени в
АУАН и НП, при описанието на които е налице неяснота, в случая е ограничена
възможността му да узнае обвинението в неговата яснота и цялост.
Със съставянето на АУАН на конкретното лице се вменява извършването на
конкретно административно нарушение, поради това тези актове не могат да бъдат
3
променяни, допълвани, допълнително мотивирани, нито пък е допустимо санкционираното
лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити.
Строго формалната процедура по провеждане на административно-наказателното
производство и по издаване на актовете в него изключват възможността съдът да прави
преценка дали органът допуска пропуски при изписване на задължителните реквизити и да
ги издирва в контекста на всички други доказателства. Следва също да се има предвид, че в
санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на
актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици.
Във всеки конкретен случай, когато държавните органи искат да ангажират
административно наказателната отговорност на едно лице, извършител на административно
нарушение, са задължени съобразно ЗАНН да опишат ясно това нарушение.
Точното прилагане на този обективен критерий за наказание, съответстващо на
извършеното административното нарушение е от огромно значение не само за защитата на
жалбоподателя, който има право да научи в цялост какво точно нарушение е извършил, за да
организира защитата си, но и с оглед на спазването на принципа на законосъобразност,
който стои в основата на административното право.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Съгласно чл.63 ал.3 от ЗАНН - В съдебните производства по ал.1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
На основание чл.63 ал.3 от ЗАНН въззиваемата страна следва да заплати на
жалбоподателя направени разноски в размер на 360.00 лева съобразно представените списък
на разноските, договор за правна защита и съдействие, фактура с опис-приложение към нея
и преводно нареждане.
Водим от горните мотиви, съдът постанови решението си.
4