РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Бургас, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело
№ 20212000500207 по описа за 2021 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 426 от 21.12.2020 г., постановено по т.д. 671/ 2019 г.,
Окръжен съд Бургас е осъдил Н. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. А. ул.
„Х.Б № 12, лично и в търговското му качество на ЕТ „А. – Н.Н., ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. А. ул. „Х.Б № 12, В. ИВ. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., ул. „Ц.К.“ №*, ет.*, и „А.П.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „А.“ № *, ет.*, да заплатят
солидарно на „У.К.Б“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С. 1000, район В., пл. „С.Н.“, № *, представлявано от Т.А.П и С.П. –
съвместно от двама от изпълнителните директори, единият от които
задължително е Т.А.П, сумата от 186 564,47 лв., представляваща главница по
сключен Договор за банков ипотечен кредит за покупка на недвижим имот №
500 от 9.10.2008 г., сумата от 10 737,30 лв., представляваща възнаградителна
лихва върху редовна главница за периода 30.11.2018 г. – 1.06.2019 г., сумата
от 9646,96 лв., представляваща лихва върху просрочена главница за периода
30.12.2018 г. – 2.09.2019 г., както и сумата от 2902,10 лв., представляваща
1
наказателна лихва за периода 31.08.2015 г. – 3.01.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба
– 13.12.2019 г., до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за
солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца лихва върху
просрочена главница за горницата над уважения до претендирания размер от
20 317,20 лв., за периода 2.09.2019 г. – 13.12.2019 г.
Присъдени са разноски.
Постъпила е въззивна жалба от Н. Д. Н., лично и в търговското му
качество на ЕТ „А. – Н.Н.“ и В. ИВ. К., чрез адв. Р.С., срещу постановеното
решение, в частта, с която предявените искове за солидарно осъждане са
уважени против жалбоподателите, като се иска постановяване на ново
решение за отхвърлянето им.
Възразява се в жалбата, че както кредитополучателят по договора за
банков кредит - Н.Н., така и В.К., при договаряне на условията по кредита, са
били поставени в неравнопоставено положение да приемат условията на
банката, в нарушение на задълженията й като страна по договора за кредит да
се съобразява с разпоредбите на Закона за защита на потребителите. Сочи се,
че въззивниците се ползват от защитата на закона и имат правата на
потребители за защита от неравноправни клаузи.
Подчертава се, че платената от кредитополучателя парична сума
надхвърля получения банков кредит, което е било породено от произволното
увеличение от банката - въззиваем на размера на дължимите възнаградителни
и наказателни лихви. Изтъква се, че клаузите досежно размера на лихвата,
начина на определянето й и възможността за едностранното й увеличение от
банката са нищожни, поради своя неравноправен характер и поставят
потребителите в невъзможност да обслужват кредита.
Оспорва се изводът на съда, че не се касае за неравноправен
характер на клаузите, както и за наличието на индивидуална договореност на
същите. Неотчетена, по мнение на въззивниците, е липсата на конкретна
методика, което е позволило на кредитора произволно да променя размера на
лихвите по кредита.
Посочено е, на следващо място, че клаузите не съдържат задължение
2
на банката да намалява базовия лихвен процент при намаляване на индексите
по Общите условия, което говори за неравноправната им природа и води до
несъответствие с общото изискване за добросъвестност при договарянето, по
двустранния и възмезден договор за банков кредит.
Навеждат се аргументи за неправилно определяне от страна на
банката на дължимите лихви, като начислявани не върху остатъка от кредита,
а върху цялата дължима сума, както и начислявани наказателни лихви при
извършени плащания.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„У.К.Б“ АД, с адрес за връчване: гр. С., ул. „С.“ № 23, п.к. 1202 - адв. И.И., в
който същата се оспорва, като неоснователна и се прави искане за
потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт, в обжалваната част.
Въззивникът - ищец релевира доводи, че до сключването на анексите
към заемния договор се е стигнало поради финансови затруднения от страна
на кредитополучателя и със съгласието на солидарно задължените лица, а не
по искане на банката.
Поддържа се, че исковете на банката са били доказани както по
основание, така и по размер в хода на първоинстанционното производство, а
решението на първоинстанционния състав е правилно и законосъобразно.
Акцентира се на обстоятелството, че не са налице неравноправни
клаузи нито в договора за кредит, нито в последващите анекси. Разпоредбите
в договора и анексите са били уговорени индивидуално, изразява становище
въззивникът – ищец, подробно в Общите условия са разписани условията и
реда за начисляването на лихвите, не е налице съществено и необосновано
несъответствие между правата и задълженията на страните и клаузите не са
уговорени в вреда на ответниците.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от „У.К.Б“ АД, с адрес за
връчване: гр. С. 1202, ул. „С.“ № 23 – адв. И.И., срещу частта от решението, с
която искът е отхвърлен, като се въвежда искане за отмяна на решението в
тази част и уважаване на иска на банката за осъждане на ответниците да
заплатят солидарно лихва върху просрочената главница, за горницата над
уважения до претендирания размер.
3
Застъпва се позиция, че кредитополучателят, в конкретния случай,
не се ползва със защитата на потребител, тъй като е търговец. Посочва се, че
кредитът е отпуснат като универсален, видно от чл.1 от договора, а не за
закупуване на недвижим имот. Солидарно задълженото по кредита лице -
„А.П.“ ЕООД, също е търговец.
Изразява се несъгласие с извода на съда за наличието на
неравноправни клаузи в анексите към договора за кредит, като се подчертава,
че разпоредбите, относно размера на дължимата лихва, са били уговорени
индивидуално, при подписване на анекс № 3.
Инвокират се доводи, че кредитополучателят е можел да се
възползва от правото да прекрати едностранно договора, без заплащане на
комисионни за предсрочно погасяване, при несъгласие с размера на месечната
вноска или дължимите лихви. По този начин балансът в облигационното
правоотношение, възникнало въз основа на договора за кредит не е бил
нарушен, твърди въззивникът - ищец.
В срока по чл.263 ГПК отговор на насрещната въззивната жалба не е
постъпил.
Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок, от
легитимирани да обжалват страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и
отговарят на изискванията на правната норма за редовност. Следователно,
същите са допустими за разглеждане по същество.
Приети като доказателство по делото пред настоящата инстанция са
Общите условия на „У.К.Б“ АД за предоставяне на ипотечни кредити на
физически лица, приложени към отговора на жалбата. Изпълнена е съдебно –
счетоводна експертиза.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата
съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
4
Предявени са субективно съединени искове, с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ, за осъждане на въззивниците - ответници
да заплатят солидарно на дружеството въззивник - ищец неиздължена
главница по договор за банков кредит, в общ размер на 186 564,47 лв.,
договорни лихви в общ размер на 33 956,60 лв., от които лихва върху редовна
главница – 10 737,30 лв., лихва върху просрочена главница – 20 317,20 лв.,
наказателна лихва при просрочие – 2902,10 лв., съобразно уточнение,
направено от процесуалния представител на банката в съдебно заседание на
20.11.2020 г. пред първостепенния съд.
Не е налице разногласие между страните относно обстоятелствата по
сключване на процесния договор за кредит от 9.10.2008 г. и предоставянето
на заемната сума в размер на 240 000 лв. на кредитополучателя Н. Д. Н., при
солидарни длъжници – В. ИВ. К. и „А.П.“ ЕООД. Фиксирани в договора са
уговорки относно целта на кредита – универсален ипотечен, приложимата
възнаградителна лихва, начинът на нейната промяна, дължимите от
кредитополучателите такси, периодът на издължаване – до 30.09.2033 г.
В чл.4.1а от договора е регламентиран начинът на определяне на
дължимата от кредитополучателя възнаградителна лихва, която към момента
на сключване на договора е в размер на 10,98 %.
В чл.4.2 фигурира договорка за дължимост на наказателна надбавка
в размер на 2 процентни пункта годишно към лихвата върху просрочената
сума от главницата.
В чл.4.3 е прието, че при просрочие на главница и/или лихва
едновременно и независимо от горните лихви, се начислява наказателна
лихва в размер на 5 % върху текущия дълг за срока на просрочието.
Предвидена е в чл.11.2 от съглашението възможност за банката да
променя едностранно лихвения процент и размера на анюитетната вноска,
при условията на чл.9.4 от приложимите към датата на сключване на договора
Общи условия за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица.
Според приложимата регламентация в Общите условия, при всяко нарастване
на базовия лихвен индекс с повече от 0,5 процентни пункта, спрямо
действащия към момента на промяната размер, банката променя годишния
лихвен процент в същия размер, като промяната влиза в сила автоматично, с
5
публикуване на новата стойност на съответния лихвен индекс, и без за това
да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните.
Предвидена е възможност за банката да променя размера на анюитетната
вноска по нейна преценка и в интерес на кредитополучателя, включително и
към момент, различен от промяната на лихвения процент, с необходимост за
уведомяване на кредитополучателя и третите задължени лица за извършената
промяна.
През 2012 г. между страните са били приети нови Общи условия, в
чл.9 от които се съдържат клаузите, регламентиращи способа на промяна на
договорния лихвен процент. Предвидено е усвоената част от кредита да се
олихвява с определен годишен лихвен процент, формиран като сбор от
променлив базов лихвен процент, приложим за съответния период на
олихвяване, и фиксирана надбавка, определена в договора. По отношение на
първия компонент от така определената договорна лихва, а именно базовият
лихвен процент, в чл.9.2 от Общите условия е предвидено същият, на свой
ред, да се формира като сбор от съответния пазарен лихвен индекс, определен
в зависимост от валутата на кредита и периода на олихвяване, в конкретния
случай Софибор, и премия. Относно премията е прието, че банката може
едностранно да променя размера й, по реда, установен в тези Общи условия и
договора. В чл.9.3.5 е прието, че банката има правото да променя (увеличава
или намалява), едностранно, въз основа на решение на оторизирания си орган,
размера на приложимия към даден лихвен период базов лихвен процент, като
променя определения към датата на договора размер на премията, в
съответствие с ценовите условия на кредитния пазар и при спазване на
методологията за това, определена в договора и Общите условия, без да е
необходимо подписването на отделен анекс. Член 9.4 предвижда при кредити,
погасявани чрез анюитетни вноски, годишният лихвен процент да се променя
с размера на сумарната промяна на двата компонента (индекс и премия) на
базовия лихвен процент, в случай че тази сумарна промяна представлява
изменение с повече от 0,25 процентни пункта спрямо действащия към
момента на промяната размер на базовия лихвен процент. Относно промяната
на премията, като съставна част на базовия лихвен процент, е приета в
чл.9.6.1, възможност за нейното намаляване или увеличаване, в съответствие
с пазарните промени.
6
Задълженията по договора са поети при условията на солидарност
между кредитополучателя Н. Д. Н. и В. ИВ. К., видно от текста в титулната
част на съглашението и чл.12.7.
По смисъла на чл.29 от Общите условия към кредитния договор от
2008 г. и чл.29.3 от ОУ от 2012 г., банката има право да обяви кредита за
предсрочно изискуем.
Подписани са били между страните четири броя допълнителни
споразумения към договора за кредит, както следва Анекс № 1 от 2.03. 2010
г., Анекс № 2 от 17.03.2011 г., Анекс № 3 от 5.08.2013 г. и Анекс № 4 от
8.08.2017 г.
От данните по делото може да се заключи, че банката е изпълнила
задължението си да предостави на кредитополучателя заемната сума, като се е
породило негово и на задълженото лице насрещно задължение да върнат
сумата, ведно с уговорената договорна лихва, при условията на съглашението.
Видно от данните по делото, последното редовно плащане по
кредита датира преди 30.06.2016 г., като вещото лице по експертизата,
изпълнена пред настоящата инстанция, е пояснило, че плащания са
извършвани и след тази дата, но са били отнасяни за покриване на вноски с
по-рано настъпил падеж.
Ето защо, може да се приеме, че в полза на банката – кредитор се е
породило вторичното преобразуващо право по чл.29 от ОУ да обяви кредита
за предсрочно изискуем, което е следвало да бъде упражнено с
волеизявление, адресирано до насрещната по правоотношението страна. В
момента на достигане до длъжника на волеизявлението на банката, че счита
кредита за предсрочно изискуем, ако са налице обективните предпоставки за
изгубване преимуществото на срока, настъпва предсрочната изискуемост на
кредита, съобразно разбирането, изложено в мотивите към Тълкувателно
решение № 3/2017 от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС и в Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.
.
Представени са по делото съобщения, отправени до длъжниците
Н.Н. и В.К., чрез ЧСИ, с които последните са нотифицирани за обявяването
7
на кредита за предсрочно изискуем. Връчването е било осъществено при
залепяне – на 2.09. и 3.09.2019 г., и към момента на извършването му е била
налична обективната предпоставка просрочие в изпълнението на договорните
задължения във фиксирания между страните срок.
Налага се извод за надлежното упражняване правомощието на банката
за обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем, като в случая предсрочната
изискуемост е настъпила при условията на чл.47, ал.5, вр.ал.2 ГПК, с изтичане на
срока за получаване на книжата - на 16.09.2019 г.
При изграждане на заключението си относно размера на дължимото
от въззивниците – ответници, апелативният състав съобразява наличието на
неравноправни клаузи в процесното кредитно съглашение.
Лишено от състоятелност е оплакването, въведено в насрещната
въззивна жалба, че въззивниците – ответници не попадат в персоналния
обхват на потребителската защита.
Предвид дефиницията в Закона за защита на потребителите,
потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност и всяко физическо лице, което, като страна по
договор по този закон, действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност - §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Нормата въвежда във
вътрешното ни законодателство разбирането на чл.2, б.б от Директива
93/13/ЕИО.
В настоящия случай, задължените по договора лица, с изключение
на „А.П.“ ЕООД, са физически лица, като въззивникът – ответник Н.Н. и в
качеството на едноличен търговец. Във всеки конкретен случай, съдът дължи
автономна преценка за обстоятелствата по договарянето, относими към
извода за сключване на договора в обсега на професионалната дейност на
търговец – Решение № 84 от 20.07.2017 г. на ВКС по т.д. № 1934/2015 г.
Тежестта за установяване, че процесната кредитна сделка е била
сключена за обслужване на търговската дейност на търговец се носи от
ползващия се от това твърдение – банката-ищец, но доказване в тази посока
не е провеждано. От съдържанието на самия договор извод в подобна насока
8
не може да се изведе – касае се за ипотечен кредит, предоставен на физическо
лице и квалифициран от страните като универсален. Ето защо, следва да се
приеме, че кредитополучателят и солидарно задълженото лице са встъпили в
договарянето като потребители и могат да се ползват от засилената защита на
тази категория правни субекти. Обстоятелството, че процесният кредит не
попада в обхвата на действие на Закона за потребителския кредит, на което
акцентира въззивникът – ищец, не дисквалифицира задължените лица като
потребители, по понятието, дефинирано в специалния закон.
Съгласно разпоредбите на чл.143 и чл.146, ал.1 ЗЗП, нищожна е
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, представляваща
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, освен ако клаузата е уговорена
индивидуално.
При анализа на разпоредбите в съглашението и Общите условия от
2012 г. относно способа за определяне на възнаградителната лихва става ясно,
че годишният лихвен процент по кредита се състои от променлив базов
лихвен процент (променлива величина) и фиксирана в договора надбавка
(непроменлива величина). По отношение на първия компонент –
променливата величина, е постигнато съгласие по фиксирането му като сбор
от пазарен лихвен индекс – при конкретния договор Софибор, и премия. Този
последен компонент - премията, по смисъла на чл.9.2 от Общите условия,
подлежи на едностранна промяна от банката, като е прието, че основание за
такава е промяна в ценовите условия на кредитния пазар – чл.9.3.5 и чл.9.6.1.
Изводът е, се касае за едностранно правомощие на банката да приложи, с
обвързваща за насрещната страна сила, изменение на договорните условия,
под неясната формулировка за промяна в пазарните условия, без по-
нататъшна детайлизация на възможни обективни и стоящи вън от
поведението на контрагентите по договора фактори и въздействия.
Макар принципно условията на пазара, като обективно състояние,
да могат да оправдаят изменението на цената на финансовата услуга –
възнаградителната лихва по кредита, тяхното отражение следва да е ясно и
недвусмислено дефинирано, така че потребителят да може отнапред да
получи информация за потенциалната промяна в собствените му задължения
9
по договора. На анализираните договорни клаузи само привидно е придаден
вид, в чл.9.4 от Общите условия, че регламентират разбираем за потребителя
математически механизъм, по който лихвата ще се изменя, като в последна
сметка е запазена дискрецията на банката, чрез произволна промяна в
премията, да измени крайния размер на двукомпонентния годишен лихвен
процент.
Регламентираната в Общите условия от 2008 г. възможност за
банката да променя размера на анюитетната вноска, без да е налице промяна
на лихвения процент, по своя преценка, макар и обвързана с интереса на
кредитополучателя, не съдържа ясен обективен критерий относно
обстоятелствата, при които тази промяна може да се извърши, което води до
извода, че не е спазено изискването за предвидимост на икономическите
последици от приложението на тази договорна клауза за потребителя.
Крайният извод на настоящия съд е, че при конкретното договаряне
не е залегнал ясен алгоритъм и параметри на промяната на цената на
финансовата услуга, поради което следва да се заключи, че посредством
цитираните клаузи на Общите условия, банката си е осигурила
безпрепятствената възможност едностранно да променя лихвата, във вреда на
потребителя. Следователно, клаузата за едностранна промяна на лихвения
процент следва да се квалифицира като неравноправна по смисъла на чл.143
ЗЗП, без да може да се приложи изключението по чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП.
В този смисъл възражението за нищожност на клаузата, въведено в
жалбата на въззивниците - ищци, е основателно.
Като неравноправни и оттам нищожни следва да се квалифицират и
клаузата на чл.2.9 от Анекс № 1 и чл.2.8 и § 2 от Анекс № 2, предвиждащи
начислената, просрочена и изискуема лихва, в посочените размери, да се
прибави към неиздължената главница, формирайки „редовен дълг“, върху
който се начислява договорната възнаградителна лихва.
Консолидирана е съдебната практика по въпроса, че клаузи към
кредитни договори, даващи възможност върху просрочени задължения за
лихва да бъдат начислявани лихви са нищожни, по съображения, че
представляват анатоцизъм, недопустим, освен между търговци.
10
Ето защо, горепосочените клаузи не следва да се зачитат в
отношенията между страните.
При преценката за дължимост на сумите по главницата, следва да се
отчете състоянието на дълга съгласно първоначалното съдържание на
договора за кредит, в аспект размер на предоставената сума и уговорена
възнаградителна лихва, като се игнорират промените, породени от
прилагането на признатите за нищожни, като неравноправни, клаузи, довели
до промяна на размера на лихвения процент и прилагането на лихва върху
лихва, в ущърб на потребителите – длъжници, като всички плащания,
направени на основание нищожните уговорки следва да се приспаднат от
дължимото.
Видно от заключението на експерта по икономическата експертиза,
изпълнена пред настоящата инстанция, въззивниците – ответници са
направили погасителни плащания по кредита в общ размер на 331 673,12 лв. –
графа 21 от Таблица № 1 към заключението.
В Раздел „Платени“ от таблицата, вещото лице е разпределило
извършените плащания спрямо дължимото по договора, при прилагане на
първоначалния лихвен процент – 10,98 % и размера на главницата, без
капитализиране. След преизчисляване, вещото лице е заключило, че
неиздължената главница към датата на предсрочната изискуемост - възлиза
на 218 529,83 лв., формирана от просрочена главница – Графа 25 от
таблицата, и предсрочно изискуема такава – Графа 3. Предвид горното,
настоящият състав приема, че претенцията е основателна в претендирания
размер от 186 564,47 лв.
За срока на действие на договора и до настъпване на предсрочната
изискуемост се е дължала договорната възнаградителна лихва, както и
уговорените за конкретна форма на неизпълнение наказателни лихви. Следва
да се преценят като основателни претенциите за присъждането им, отново на
базата на първоначалните кредитни условия. Видно от заключението на
вещото лице, дължимата възнаградителна лихва, от момента, от който е
претендирана – 30.11.2018 г. – до предсрочната изискуемост – 16.09.2019 г.
възлиза на 17 431, 17 лв. (Графа 24 от таблицата Ред последен минус Ред 18
отдолу нагоре) Следователно, основателно е искането за присъждането на
11
исковата сума по тази претенция – 10 737,30 лв.
По отношение на договорните наказателни лихви по чл.4.2 и чл.4.3
от съглашението, които се търсят за периода 30.11.2018 г. – 13.12.2019 г.,
следва да се посочи, че същите се дължат до настъпване на предсрочната
изискуемост – 16.09.2019 г., поради което претенцията за присъждането им до
13.12.2019 г. е лишена от основание. От заключението на експерта става ясно,
че за горепосочения период на дължимост лихвата върху просрочената
главница – чл.4.2, се оразмерява на 7202,52 лв. (Графа 26 от таблицата Ред
последен минус Ред 18 отдолу нагоре), а тази върху редовната и просрочената
главници – чл.4.3, на 9044,11 лв. (Графа 27 от таблицата Ред последен минус
Ред 18 отдолу нагоре). Ето защо тези претенции се съответно основателни до
размера на 7202,52 лв. и 2902,10 лв. – колкото се претендира.
Сумите се дължат солидарно от длъжниците, тъй като задължението
е поето от тях солидарно.
Предвид гореизложеното, въззивната жалба на въззивниците –
ответници е частично основателна.
Изводите на настоящия състав частично не съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, което налага частична отмяна на постановения
съдебен акт, с отхвърляне на предявения иск за наказателната лихва,
съобразно изложеното по-горе.
Решението следва да се отмени и в частта за разноските.
При този изход от делото, въведените искания и представените
писмени доказателства за сторените разходи пред двете инстанции, на
страните следват да се присъдят разноски, които да се понесат от насрещната
страна, както следва:
На банката – въззивник, от направените разноски - пред първата
инстанция: 8820,84 лв. – заплатена държавна такса, 7128,50 лв. – заплатено
възнаграждение за един адвокат, с ДДС, 300 лв. – заплатено възнаграждение
за вещо лице; - пред въззивната инстанция: 213,40 лв. – заплатена държавна
такса за въззивно обжалване, 300 лв. – заплатено възнаграждение за вещо
лице, пропорционално на уважената част от иска се дължат 15 765,84 лв.
12
На въззивниците - ответници, от направените разноски - пред
първата инстанция: 1000 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат; -
пред въззивната инстанция: 4180 лв. – заплатена държавна такса за въззивно
обжалване, 1000 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат,
пропорционално на отхвърлената част от иска се дължат 367,53 лв.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 426 от 21.12.2020 г., постановено по т.д. №
671/ 2019 г. по описа на Окръжен съд Бургас, в частта, с която е уважен
предявеният от „У.К.Б“ АД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., район В., пл. „С.Н.“, № 7, представлявано от Т.А.П и С.П. – съвместно
от двама от изпълнителните директори, единият от които задължително е
Т.А.П, с адрес за връчване: гр. С. 1202, ул. „С.“ № 23 – адв. И.И., против Н.
Д. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. А. ул. „Х.Б № 12, лично и в търговското
му качество на ЕТ „А. – Н.Н., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. А. ул. „Х.Б № 12, и В. ИВ. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Ц.К.“
№*, ет.*, иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ, за
осъждане на Н. Д. Н. и В. ИВ. К. да заплатят солидарно на „У.К.Б“ АД
сумата над 7202,52 лв. до 9646,96 лв., представляваща лихва върху
просрочена главница по Договор за банков ипотечен кредит за покупка на
недвижим имот № 500 от 9.10.2008 г., както и в частта за разноските, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „У.К.Б“ АД , ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С. 1000, район В., пл. „С.Н.“, № 7, представлявано от
Т.А.П и С.П. – съвместно от двама от изпълнителните директори, единият от
които задължително е Т.А.П, с адрес за връчване: гр. С. , ул. „С.“ № * – адв.
И.И., против Н. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. А. ул. „Х.Б № *, лично и
в търговското му качество на ЕТ „А. – Н.Н., ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. А. ул. „Х.Б № *, и В. ИВ. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
13
Бургас, ул. „Ц.К.“ №*, ет.*, иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430,
ал.1 ТЗ, за осъждане на Н. Д. Н. и В. ИВ. К. да заплатят солидарно на
„У.К.Б“ АД сумата над 7202,52 лв. до 9646,96 лв., представляваща лихва
върху просрочена главница по Договор за банков ипотечен кредит за покупка
на недвижим имот № 500 от 9.10.2008 г. за периода 30.12.2018 г. – 16.09.2019
г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Н. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. А. ул. „Х.Б № *,
лично и в търговското му качество на ЕТ „А. – Н.Н., ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. А. ул. „Х.Б № 12, и В. ИВ. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. Б., ул. „Ц.К.“ №*, ет.*, да заплатят на „У.К.Б“ АД , ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С. 1000, район В., пл. „С.Н.“, № 7,
представлявано от Т.А.П и С.П. – съвместно от двама от изпълнителните
директори, единият от които задължително е Т.А.П, с адрес за връчване: гр.
С. 1202, ул. „С.“ № 23 – адв. И.И., сумата от 15 765,84 лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски пред първата и въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „У.К.Б“ АД , ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С. 1000, район В., пл. „С.Н.“, № 7, представлявано от Т.А.П и
С.П. – съвместно от двама от изпълнителните директори, единият от които
задължително е Т.А.П, с адрес за връчване: гр. С. 1202, ул. „С.“ № 23 – адв.
И.И., да заплати на Н. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. А. ул. „Х.Б № *,
лично и в търговското му качество на ЕТ „А. – Н.Н., ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. А. ул. „Х.Б № *, и В. ИВ. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. Б., ул. „Ц.К.“ №1*, ет.*, сумата от 367,53 лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски пред първата и въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14