Р Е Ш Е Н И Е
гр. Хасково,
15.07.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен
съд………………………………………………………………...… в открито
заседание на петнадесети юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТОШКА ИВАНОВА
при секретаря Димитрийка
Христова………………..………..………и в присъствието
на прокурора…………………………………………………………………..…………като разгледа докладваното
от съдия И В А
Н О В А т.д.№ 191 по описа за
2019 год., взе предвид следното:
Предявени са три иска в субективно – активно съединение с
правно основание чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ/ - отм., вр. §
22 от ПЗР на КЗ за суми в размер по на 26 000 лева.
ИЩЦИТЕ
– С.М.С., К.М.Е. И М.М.Р. твърдят, че на
12.10.2014 год. на ПП I – 5 –
гр.Хасково – гр.КърджА., в района на кръстовището, образувано с пътя за
с.Николово – с.Широка поляна, Хасковска област е настъпило пътно – транспортно
произшествие /ПТП/, в резултат на което е била причинена смъртта на брат им - А.
М. К., като водач на лек автомобил „БМВ“, с ДК№
В 97 31 КС. С присъда № 33 от 02.10.2015 год., постановена по НОХД №
473/2015 год. на Окръжен съд – Хасково, другият водач, участник в станалото ПТП
– М.А.Т., управлявал лек автомобил
„Мерцедес“, с ДК№ К 53 41 ВВ, е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК. Към момента на настъпване на ПТП е бил в сила договор
за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен между ответното
застрахователно дружество и собственика на автомобила, управляван от виновния
водач М.Т.. Твърдят, че приживе са поддържА. топли и сърдечни отношения с брат
си, като помежду им съществувала дълбока емоционална привързаност. РазчитА. на
моралната му и финансова подкрепа. Внезапната му загуба определят като трудно
поносима. С оглед на изложеното молят за решение, с което съдът осъди ответника
да им заплати суми в размер по на 26 000 лева – обезщетения за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на брат им, ведно със
законната лихва, считано от 12.10.2014 год. до окончателното им изплащане.
Претендират присъждане и на деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ
– „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД – гр.София – оспорва иска.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно
от представеното по делото удостоверение за родствени връзки е, че ищците са
сестри на А. М. К., починал на 12.10.2014 год., в подкрепа на което
обстоятелство е и препис – извлечение от акт за смърт, приложен по ДП № 1050 /
2014 год. по описа на РУП - Хасково.
С
присъда № 33 от 02.10.2015 год., постановена по НОХД № 473 / 2015 год. по описа
на Окръжен съд – Хасково, М.А.Т. е признат за виновен в това, че на 12.10.2014
год. на път ПП I – 5, в района на кръстовището по пътя с. Николово – с.Широка
Поляна, Община Хасково, при управление на лек автомобил „Мерцедес“, ДК№ К 53 41
ВВ в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.6, т.1 от ЗДвП и
чл.20, ал.2 от ЗДвП, по непредпазливост причинил смъртта на А. М. К., поради
което и на основание чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.54, ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 2 години, изтърпяването на което е отложено с изпитателен
срок от 4 години. Присъдата е влязла в законна сила на 19.10.2015 год.
Като
безспорно съдът приема и това, че към датата на настъпване на пътното
произшествие – 12.10.2014 год. е бил в
сила договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с полица № GO - 40660242 / 2014 год., между
собственика на автомобила, управляван от водача М.Т. и ответника – „ДЗИ – Общо застраховане“ АД – гр.София, със срок
на вА.дност от 29.08.2014 год. до
13.12.2914 год., когато действието на договора е прекратено – данна, в подкрепа
на която съдът цени приложената по делото справка /проверка/ за сключена
застраховка „Гражданска отговорност.
По
искане на ищците по делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита на
посочения от тях свидетел М. А. К., от показанията на който се установява, че ищците С. С. и К.Е. – сестри на баща му – А. К., живеели
в с.Широка поляна, а леля му – М.Р. – в с.Долно Големанци. Разстоянието между
двете села било около 10 км. Твърди, че семействата им поддържА. добри
отношения. Всяка седмица се събирА. – по един – два пъти да се видят и да си
поговорят. ПомагА. си взаимно. Помежду им нямало никакви спорове и разногласия.
Баща му приживе споделял, че всички заедно са едно голямо семейство. На
празниците се събирА. всички. Свидетелят твърди, че баща му е бил майстор –
строител и е правел покривите на къщите на сестрите си, както и други ремонти в
жилищата им. По този начин ги подпомагал и финансово. Ищците изживявА. тежко
загубата на брат си, който приживе им бил опора. СтрадА. от смъртта му, която
понесли много тежко.
По искане
на ответника по делото е назначена съдебно автотехническа експертиза, от
представеното по която заключение се установява, че ПТП е настъпило при слънчево
време и отлична видимост по път със суха асфалтова настилка. На 166 м. вдясно от пътя преди кръстовището за селата
Николово и Широка Поляна, на общ стълб имало поставени пътни знаци – А26 “Кръстовище
с път без предимство“, В24 – „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“ – в случая 60 км./ч.
Лекият автомобил, управляван от водача Т. се е движел със скорост от 85.97
км./ч., като същият е видял идващия срещу него лек автомобил “Ауди“, както и
автомобила, управляван от пострадА.я К., движещ се със скорост 35.17 км./ч.,
излизащ от с.Николово и пресичайки главния път, без да спре и да му осигури
предимство. Въпреки нА.чния знак Б2
„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, без да спре и да намА.
скоростта, лекия автомобил „БВМ“, управляван от брата на ищците е пресякъл
главния път ПП I в посока
за с.Широка поляна. Виждайки опасността от удар с двата автомобила и без да намА. скоростта, водачът Т.,
в очакване „БМВ“ да спре на знак „Стоп“, реагирал с маневра завиване наляво с
цел преминаване пред „БМВ“. Последвал
удар между челната част на „Мерцедес“ в лявата страна на „БМВ“. Ударът е
бил в южната лента на платното за движение и по вид е определен като „странично
– кос“. Като причини за настъпване на произшествието, вещото лице посочва както
пресичането на главен път от лек автомобил „БМВ“, без да спре, когато в непосредствена
близост по същия главен път се движи автомобил с предимство, така и движение на лек автомобил „Мердецес“ по
главен път в зоната на произшествието със скорост 85.97 км./ч., която е
по-висока от разрешената – 60 км./ч.
При
така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира предявените на
основание чл.226, ал.1 от КЗ – отм., искове за допустими по следните
съображения: Съгласно § 22 от ПЗР на КЗ „За застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от
отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след
влизането в сила на този кодекс“. От страна на ответника не се твърди да е
постигната такава различна уговорка по сключения със собственика на превозното
средство, управлявано от прекия причинител на вредата, договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, въз основа на който ищците основават вземането си за
обезщетение за неимуществени вреди. Безспорно е, че застрахователният договор е
сключен през месец август 2014 год., т.е
преди влизане в сила на действащия КЗ – 01.01.2016 год. Безспорно е още,
че и
застрахователното събитие е настъпило на 12.10.2014 год., т.е по време
на действие на отменения КЗ. При това положение съдът намира за приложима
нормата на чл.226, ал.1 от КЗ - отм., вр. § 22 от ПЗР на КЗ, които не визират като
условие за допустимост на иска провеждането на предварителна процедура по реда
на чл.498, ал.3 от КЗ, на която норма не е предадено изрично обратно действие.
Съгласно чл.14, ал.1 от ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се даде само
по изключение, и то с изрична разпоредба. Към момента на настъпване на ПТП,
действащият нормативен акт е КЗ – отм., което обуславя приложимостта на чл.226,
ал.1 от КЗ - отм., вр. § 22 от ПЗР на
КЗ. Застрахователното правоотношение е подчинено на режима на КЗ – отм., действащ
към момента на сключване на застрахователния договор и на настъпване на
застрахователното събитие. С оглед на изложеното, съдът намира, че нормата на чл.498, ал.3 от КЗ, съгласно
която увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в
срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, не намира
приложение. Като неоснователно съдът намира заявеното от ответника възражение
за погасяване по давност на исковете за присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди, предвид нормата на чл.197 от КЗ отм., съгласно която
правата при застраховки „гражданска отговорност“ по т.10 на раздел II, буква „а“ от приложение № 1, в която хипотеза попада
и разглеждания случай, се погасяват с пет годишна давност от датата на
настъпване на събитието. Безспорно в случая е, че застрахователното събитие е
настъпило на 12.10.2014 год., а искът е предявен на 11.10.2019 год., т.е в
рамките на пет годишния давностен срок. Като неоснователно съдът намира и
заявеното от ответника възражение за недопустимост на иска, обоснован с липса
на процесуално правна легитимация на ищците да предявят иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на брат им, предвид
обстоятелството, че възражението не касае процесуалната допустимост на иска, а
е въпрос по същество на спора, отговор на който е даден с Тълкувателно решение
№ 1 от 21.06.2018 год. на ВКС по тълк.д. № 1 / 2016 год., ОСНГТК, според което
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.05.1961 год. и Постановление № 5 от 24.11.1969 год. на ПВС, и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починА.я
и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. Ценейки събраните по
делото гласни доказателства, съдът намира за установени предпоставките,
визирани в цитираното ТР, обуславящи основателността на исковете, предявени от
ищците, които макар и да не попадат в кръга от лицата, посочени в цитираните
две ППВС, са претърпели болки и страдания от смъртта на брат си, които следва
да бъдат обезщетени. Безспорно по делото е установено, че на 12.10.2014 год. в
резултат на нарушение на правилата за движение от страна на М.Т. и по непредпазливост е била причинена
смъртта на А. Кембер, за което е била
ангажирана наказателната отговорност на водача Т. с влязла в сила присъда,
която на основание чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието относно това дА. е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца. Безспорно е още, че към момента на ПТП е бил в сила
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен между собственика на
автомобила, управляван от причинителя на вредата и ответника. С настъпване на застрахователното
събитие с моторно превозно средство – предмет на застрахователен договор
„Гражданска отговорност“, за ищците се е породило правото на иск срещу
ответника, който дължи застрахователно
обезщетение на увредените лица, което съдът намира, че на основание чл.52 от ЗЗД следва да
бъде определено в размер по на 10 000 лева – за всяка една от
ищците, ценейки събраните по делото гласни доказателства, от които се
установява, че между ищците и брат им й
– А. К. са съществувА. отношения на
силна привързаност. Като деца
всички са отраснА. заедно в бащиния им дом, като пострадА.ят е бил най-малкият,
което сочи на емоционална връзка между него и по-големите му сестри. В
последствие тази връзка се е задълбочила от обстоятелството, че пострадА.ят е останал
да живее в дома на родителите си, в който всички са продължавА. да се събират,
както по време на празници, така и в ежедневието – по веднъж, два пъти в
седмицата. ПострадА.ят е помагал и финансово на сестрите, извършвайки
безвъзмездно ремонти в жилищата им. В тази насока съдът цени показанията на
разпитания по делото свидетел – М. К. – син на пострадА.я А. К. и племенник на
ищците, от които се установява още, че ужаса от нелепата смърт на баща му,
изживян от ищците все още не е преодолян. Сестрите на пострадА.я продължавА. да
страдат от загубата на по-малкия си брат, в който приживе са намирА. морална и
материална опора. Исковете в останалата им част до предявените размери от по 26
000 лева, съдът намира за неоснователни, отчитайки това, че с времето ищците са
създА. свои семейства и понастоящем живеят в отделни домакинства.
Като
необосновано съдът намира направеното от ответника при условията на
алтернативност искане за определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди в размер до 5 000 лева, съгласно § 96 от ЗИД на КЗ,
която норма съдът намира за неприложима в настоящото производство, предвид
цитираната по-горе разпоредба на § 22 от ПЗР на КЗ, препращаща към нормите на
отменения КЗ, които не предвиждат лимит под този, посочен в § 27, ал.1, т.2 от
ПЗР на КЗ – отм.
Като
основателно съдът намира заявеното от ответника възражение за съпричиняване,
допуснато от страна на пострадА.я А. Кембер, ценейки заключението по
допуснатата по делото съдебно автотехническа експертиза, според която причина
за настъпване на ПТП е и допуснатото от пострадА.я Кембер нарушение на правилата
за движение, изразяващо се в това, че е предприел пресичане на главен път без
да спре и пропусне движения се по главния път автомобил, управляван от водача Т..
Заключението на вещото лице Х., представено по допуснатата автотехническа
експретиза не беше оспорено от страните, поради което съдът го цени като
обективно дадено. Заявеното едва в писмената защита на ищците оспорване на
заключението, съдът намира за преклудирано. Същото е и неоснователно, затова
защото в заключението си вещото лице Х. е обсъждал не само показанията на
свидетелите и обясненията на обвиняемия, разпитани по досъдебното производство,
но и още – и протокола за оглед на местопроизшествие, мащабната скица към него
и протокол за оглед на веществени доказателства. Правно релевантно в случая обаче
е определената от експерта скорост на движение на автомобила, управляван от
пострадА.я, която не е определена на база на свидетелски показания и сама по
себе си изключва твърдението на пълномощника на ищците за липса на
доказателства относно това дА. действително пострадА.ят е спрял или не на
кръстовището преди пресичането на главния път. От друга страна, освен
задължението на пострадА.я да спре управляваното от него превозното средство,
същият е бил длъжен и да осигури предимство, като пропусне движещия се по главния път лек автомобил,
управляван от водача Т., с оглед задължението му, визирано в чл.6, т.1 от ЗДвП,
съгласно който участниците в движението съобразяват своето поведение с пътните
знаци, в случая - знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“,
което не е сторено от пострадА.я. Отчитайки характеристиките на пътния участък,
на който е настъпило ПТП – суха настилка, прав участък от пътя, двулентови
платна за движение и местоположение на автомобила, управляван от водача Т. – на
разстояние от около 15 метра преди кръстовището, следва и извода, че пострадА.ят
е имал възможност да възприеме движещия по пътя с предимство автомобил и да
съобрази поведението си с пътен знак Б2. С оглед на изложеното, съдът приема 50
% съпричиняване, допуснато от страна на пострадА.я, поради което размерът на
обезщетенията от по 10 000 лева, следва да бъде редуциран по на 5 000
лева – за всяка от ищците. Съдът не възприема становището на процесуалния
представител на ответника за това, че степента на съпричиняването, допуснато от
пострадА.я следва да бъде определено в границите между 70 % и 90 %, по следните съображения: От
заключението на вещото лице Х. се установява, че в една от трите изследвани
хипотези в случай, че водачът Т. е
управлявал автомобила си със разрешената за пътния участък скорост от 60
км./ч., вместо с 85.97 км.ч., същият е могъл да предотврати удара с автомобила,
управляван от пострадА.я. От друга страна, в случай на управление на автомобила
с по-ниска скорост, водачът Т. е могъл по – отрано да възприеме автомобила,
управляван от пострадА.я преди навлизането му в кръстовището. Не без значение е и обстоятелството, че наказателната
отговорност на водача Т. е била ангажирана освен за това, че е управлявал
автомобила над разрешената скорост, но и за допуснато от него несъобразяване на
поведението с възникналата на пътя опасност, предприемайки заобикаляне отпред
на автомобила, управляван от пострадА.я, движещ се перпендикулярно на неговата
посока, като в този случай последвА.ят удар е бил в предната част на автомобила
на Т. и в страничната лява страна – почти право в шофьорската врата на
автомобила на пострадА.я.
По
отношение на искането за присъждане на законна лихва, съдът намира, че същото
следва да бъде уважено, но считано от 11.10.2016 год., отчитайки като
основателно заявеното от ответника възражение за погасяване на вземането за
лихви за период от преди три години от подаване на исковата молба, а именно за
периода от 12.10.2014 год. – дата да увреждането до 11.10.2016 год. – три години назад от
подаване на исковата молба – 11.10.2019 год., за който период вземането за
лихви е погасено и искането за присъждането им за посочения период следва да
бъде отхвърлено.
В
полза на пълномощника на ищците следва да бъде присъдено възнаграждение в
размер общо на 1 740 лева – по 580 лева – за осъществено процесуално
представителство на всяка една от ищците, определено съгласно чл.7, ал.2, т.2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – съразмерно на уважената
част от исковете.
От
общо направените от ответника разноски в размер на 3 370 лева, включващи
500 лева – възнаграждение за вещо лице по допуснатата автотехническа експертиза
и 2 870 лева – възнаграждение за адвокат, следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 2 722 лева – съразмерно на отхвърлената част от иска.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“
ЕАД, ЕИК ******, със седА.ще и адрес на управление – гр.София,
бул.“Витоша“ № 89 Б да заплати на С.М.С., ЕГН ********** от с.Широка поляна,
Хасковска област сумата в размер
на 5 000 /пет хиляди/ лева –
обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на брат й А. М. К.,
настъпила на 12.10.2014 год. в резултат на пътно – транспортно произшествие,
причинено от М.А.Т. като водач на лек автомобил „Мерцедес“, с ДК№ К 5341 ВВ,
дължимо по договор застраховка
„Гражданска отговорност”, серия GО, №
40660242, ведно със законната лихва, считано от 11.10.2016 год. до
окончателното изплащане на сумата, като иска в останалата част – за разликата
до предявения размер от 26 000 лева и за присъждане на законна лихва за
периода от 12.10.2014 год. до 11.10.2016 год. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ******, със седА.ще и адрес
на управление – гр.София, бул.“Витоша“ № 89 Б да заплати на К.М.Е.,
ЕГН ********** от с.Широка поляна, Хасковска област сумата в
размер на 5 000 /пет хиляди/ лева – обезщетение за
неимуществени вреди, търпени от смъртта на брат й А. М. К., настъпила на
12.10.2014 год. в резултат на пътно – транспортно произшествие, причинено от М.А.Т.
като водач на лек автомобил „Мерцедес“, с ДК№ К 5341 ВВ, дължимо по
договор застраховка „Гражданска
отговорност”, серия GО, №
40660242, ведно със законната лихва, считано от 11.10.2016 год. до
окончателното изплащане на сумата, като иска в останалата част – за разликата
до предявения размер от 26 000 лева и за присъждане на законна лихва за
периода от 12.10.2014 год. до 11.10.2016 год. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ******, със седА.ще и адрес
на управление – гр.София, бул.“Витоша“ № 89 Б да заплати на М.М.Р.,
ЕГН ********** от с.Долно Големанци, Хасковска област сумата в
размер на 5 000 /пет хиляди/ лева – обезщетение за
неимуществени вреди, търпени от смъртта на брат й А. М. К., настъпила на
12.10.2014 год. в резултат на пътно – транспортно произшествие, причинено от М.А.Т.
като водач на лек автомобил „Мерцедес“, с ДК№ К 5341 ВВ, дължимо по
договор застраховка „Гражданска
отговорност”, серия GО, №
40660242, ведно със законната лихва, считано от 11.10.2016 год. до
окончателното изплащане на сумата, като иска в останалата част – за разликата
до предявения размер от 26 000 лева и за присъждане на законна лихва за
периода от 12.10.2014 год. до 11.10.2016 год. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ******, със седА.ще и адрес
на управление – гр.София, бул.“Витоша“ № 89 Б да заплати на адвокат М.Т. *** сумата в
размер на 1 740 /хиляда седемстотин и четиридесет/ лева – възнаграждение
за адвокат, определено на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА - за оказана пред
първоинстанционния съд безплатна адвокатска помощ - процесуално представително
на С.М.С., ЕГН ********** от с.Широка поляна, Хасковска област, К.М.Е., ЕГН **********
от с.Широка поляна, Хасковска област и М.М.Р., ЕГН ********** от с.Долно
Големанци, Хасковска област.
ОСЪЖДА
С.М.С., ЕГН ********** от с.Широка поляна, Хасковска област, К.М.Е., ЕГН **********
от с.Широка поляна, Хасковска област и М.М.Р., ЕГН ********** от с.Долно
Големанци, Хасковска област да заплатят на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ******,
със седА.ще и адрес на управление –
гр.София, бул.“Витоша“ № 89 Б, сумата в размер на 2 722 /две хиляди седемстотин
двадесет и два/ лева - деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ******, със седА.ще и адрес
на управление – гр.София, бул.“Витоша“ № 89 Б да заплати сумата в размер на 600 /шестотин/
лева – държавна такса, която сума да внесе по сметка на Окръжен съд – Хасково.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: