Р Е Ш Е Н И Е
№ 176
гр. Перник, 25.10.2023г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети
октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ
ЧАКЪРОВ
при
съдебния секретар А.М. и с участието на прокурор Красимир Тренчев от Окръжна
прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Кирил Чакъров КАНД № 160
по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на „***“ АД, ЕИк ***, седалище и адрес а управление: гр.
Перник, кв. „***“, ТЕЦ „***“,
представлявано от инж. Ч.С. – изпълнителен директор срещу Решение № 308 от 24.07.2023г., постановено по АНД №
20231720200876 по описа за 2023г. на Районен съд – Перник. С обжалваното решение е потвърдено
Наказателно
постановление № МН-ЗБ-23-020 от 18.04.2023г., издадено от началника на Регионален отдел „Метрологичен надзор
Западна България" на
Главна дирекция „Метрологичен надзор" към Държавна агенция за метрологичен
и технически надзор (РО
„МНЗБ” на ГДМН при ДАМТН), с което на основание чл. 85, ал. 2, вр. ал. 1
от Закона за измерванията,
на „***" АД, ЕИК
*** е наложена имуществена санкция в размер на
200 лв (двеста лева) за извършено нарушение на чл. 44, т. 4, вр. чл. 43,
ал. 1 от същия закон.
Касаторът твърди, че решението на районния съд е
незаконосъобразно и необосновано, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалния и материален закон, моли съда да постанови решение, с което да
отмени съдебния акт, предмет на касационна проверка, като по същество постанови
друг, с който да отмени процесното НП. Излага подробни съображения, които изцяло припокриват текста на подадената
жалба, пред първоинстанционния съд, с изключение на доводите изложени пред
районният съд, относно приложното поле на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и твърдените
нарушения свързани със задължителните реквизити на АУАН, в частност изписването
на ЕГН на свидетелите.
Касационната
жалба е връчена на ответника, като в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК е постъпил
отговор, в
който процесуалния представител на ответника по касация излага подробни съображения
за неоснователност на касационната жалба, моли съда да остави в сила
първоинстанционното решение и претендира съдебни разноски под формата на
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно
заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява, за представител изпраща
юрисконсулт С.. Процесуалният представител, поддържа касационната жалба, моли
съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него НП, по изложените в жалбата
подробни аргументи.
В съдебно
заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява, не
изпраща процесуален представител.
В съдебно
заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник, счита касационната жалба за неоснователна. Предлага на
съда да остави в сила решението на
Районен съд – Перник,
като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Перник, като провери
процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК и след като на
основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в касационната жалба доводи и
провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
решение с приложимия материален закон, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по
делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
За
да постанови обжалваният съдебен акт, районният съд е приел за установено от
фактическа страна, че на 02.02.2023г., около 13:10 часа С.П.Ш. и А.Л.П.
- служители в РО „МНЗБ” на ГДМН при ДАМТН, са извършили проверка в абонатна
станция в жилищен блок с адрес в гр. Перник, ул. „***”, бл. 110. Същите констатирали,
че касационния жалбоподател използва в обекта водомер тип ВКМСВ10СРБ с
идентификационен № 00146, производство на „***” АД, гр. Петрич, с описани
технически и метрологични характеристики, който се намирал в употреба, тъй като
измервал обема студена вода, преминаващ през подгревателя за битово горещо
водоснабдяване на абонатите, с цел осъществяване на търговски плащания, т.е.
същият попада в приложното поле на чл. 5 от ЗИ. Върху описания водомер е имало
поставен знак за първоначална проверка съгласно чл. 846, т. 4, Приложение № 51
от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол
(Наредбата), който представлява пломба съставена от две части: част „А” с
идентификационен номер на лицето извършило проверката „BG050” и индивидуален номер на
проверителя „04”, част „Б” с последните две цифри на годината на извършване на
първоначалната проверка - „14”, т.е. първоначалната проверка е била извършена
през 2014г. Периодичността на последващата проверка за процесния водомер е пет
години и е регулирана в Заповед № А - 412/16.08.2004г. на Председателя на
ДАМТН, издадена на основание чл. 43, ал.4 от ЗИ, включително до действащата към
момента Заповед № А- 616/11.09.2018г. При така констатираните фактически данни, първоинстанционният съд е приел, че по отношение на процесния водомер, експлоатиран в обект на касационния
жалбоподател, е изтекъл срокът за последваща проверка на 31.12.2019г. и
липсата на поставен върху него знак за последваща проверка с валиден срок на
проверката съгласно чл.846, т. 5 от НСИПМК, в съчетание с фактически установеното продължено използване
на описаното средство за измерване към 02.02.2023г. обосновава допуснато
нарушение на чл. 44, т. 4, вр. чл. 43, ал.1 от ЗИ.
За да
потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че АУАН и процесното НП са съставени от компетентни органи, в кръга на тяхната
материална компетентност. Приел е още, че при съставянето/издаването им не са допуснати съществени
нарушения на административно - производствените правила и че същите
съдържат изискуемите от закона реквизити. Счел е, че НП е издадено в
предписаната от закона форма, съдържа коректно
описание на нарушението, обстоятелствата
по неговото извършване, период, място, нарушител, правната квалификация, приложима
санкционна норма, размер на наложено
административно наказание и неприложимост на разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН. Първоинстанционният съд е изложил подробни аргументи в
подкрепа на доводите си, приел за безспорно, че използвания
от касационния жалбоподател водомер е средство за измерване, с
което дружеството е извършвало измервания, свързани с тьрговски
плащания,
във връзка, с което за неизпълнение на разпоредбата
на чл. 44, т. 4 от ЗИ, е въведена административна санкция с разпоредбата на чл. 85 от ЗИ.
Решението е правилно.
Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция
дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като
следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон.
Настоящият касационен състав намира обжалваното
решение за валидно и допустимо – постановено от компетентен съд, в законен
състав, в предвидената от закона форма и по допустима жалба. Въз основа на правилно
установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства
районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи,
които се споделят от настоящата инстанция.
Районен съд – Перник е извършил цялостна
проверка за законосъобразност и
правилност на наказателното постановление. Изводите на първоинстанционния съд са правилни
и обосновани. Съобразени са с данните по делото и приложимите правни норми. Не са допуснати порочни
съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на
съдебното решение. Събраните по делото писмени
доказателства са относими към всеки един от фактите, включен в предмет на
доказване и ги изясняват по категоричен начин. Извършено е пълно, всестранно и
обективно обсъждане на целия доказателствен материал, в неговата съвкупност, поради
което настоящият съдебен състав приема, че фактическата обстановка е установена
правилно. В решението е обективирана дейността на съда по оценка на
доказателствения материал, като са посочени фактите, които са приети за
установени въз основа на приобщените по делото доказателства.
Имуществената
отговорност на "***“
АД е ангажирана за
това, че в качеството му на доставчик на топлинна енергия за битови нужди на територията на град
Перник е използвало водомер за измерване на изразходваното обема студена вода с цел
осъществяване на търговски плащания по смисъла на чл. 5 от ЗИ, без измервателното
средство да има поставен знак за последваща проверка съгласно нормата на чл. 43, ал. 1 от ЗИ.
Използването на
средства за измерване без знаци за последваща проверка е забранено по силата на
чл. 44, т. 4 от ЗИ. Дружеството е
ползвател на средство за измерване с цел отчитане на търговски плащания, поради
което и по аргумент от чл. 85 от ЗИ е адресат на задължението
по чл. 44, т. 4 от ЗИ, във връзка с чл. 43, ал. 1 от ЗИ. В настоящия
случай е безспорно установено, че дружеството е използвало средство за
измерване, което не е имало знак по чл. 43, ал. 1 от ЗИ, т. е. не е
преминало последваща проверка в определения съобразно чл. 43, ал. 3 от ЗИ срок. При това
положение касаторът е осъществил състава на нарушение по чл. 44, т. 4 от ЗИ, за което
правилно е санкциониран по реда на чл. 85, ал. 2 от ЗИ. Нарушението е
описано ясно и точно, както в АУАН, така и в НП, като в тях подробно е отразено
кога и как то е установено, кои доказателства го потвърждават, с което
изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН са спазени. Доколкото
изпълнителното деяние е продължавало и към момента на проверката, то правилно
наказващият орган е приел, че това е и датата на неговото извършване.
Твърдените
касационни основания изложени подробно
в касационната жалба, в 6 пункта, не се установиха. Както вече бе отбелязано
касационната жалба, изцяло припокрива текста на подадената такава, пред
първоинстанционния съд, по която същият се е произнесъл с мотивирано,
обосновано и подробно решение, в което е обсъдил представените по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и е изследвал всички изложени в
жалбата аргументи, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро. същите
не следва да бъдат анализирани отново.
За изчерпателност, настоящата съдебна
инстанция, счита че следва да отбележи, че не се установиха допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на административно наказателното производство. Нарушението на
процесуалните правила е съществено само тогава, когато е повлияло или би могло
да повлияе върху съдържанието на крайния акт по същество, което в случая не е
налице. Жалбоподателят не е оспорил фактическите констатации в АУАН и НП, нито
е представил доказателства, които да ги оборват, поради което правилно и
законосъобразно наказващият орган е стигнал до извода, че "***“ АД не е изпълнило задължението си по чл. 44, т. 4 от ЗИ.
По делото по безспорен начин е доказано процесното
административно нарушение. Изложените касационни основания са напълно
неоснователни, тъй като след преценка на събраните по делото доказателства,
вмененото нарушение е доказано по безспорен начин, съответно законосъобразно е
ангажирана отговорността на касатора, което настоящата касационна инстанция
възприема напълно.
Изложеното
налага извод за законосъобразност на решението на Районен
съд – Перник, което като правилно, следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
Съобразно
изхода на делото, своевременно направеното искане за присъждане на съдебни разноски / л. 9-11 / и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател
следва да бъде осъден да заплати на ответната страна сторените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. Разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80 до 150 лв. за защита в производства по ЗАНН без
конкретизиране на формата на защита – защита в открито съдебно заседание или
писмена защита. Обстоятелството, че юрисконсултът на ДАМТН е изготвил и
депозирал мотивирано становище по процесната жалба / л. 9-11/, но не е осъществил процесуално
представителство в съдебно заседание не променя факта, че е осъществена защита
в производство по ЗАНН.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във
връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд –
Перник
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 308 от 24.07.2023г., постановено по АНД №
20231720200876 по описа за 2023г. на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИк ***, седалище и адрес
а управление: гр. Перник, кв. „***“, ТЕЦ „Р
епублика“,
представлявано от инж. Ч.С. – изпълнителен директор, да заплати на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, с адрес на управление: гр.
София, бул. „Г.М.Димитров" № 52А сумата в
размер на 80
лв (осемдесет лева), представляваща съдебни разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/