Р Е Ш Е Н И Е
№ 260516
гр. С., 18 ноември 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на пети октомври 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря И. И. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 1832 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищците Р.М.В. и Н.В.В. твърдят, че са собственици в режим на СИО на имот с идентификатор ……… по КККР на гр. С., одобрени със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 262 кв.м. и административен адрес: гр. С., ул. „П. П.“ № ., който придобили на основание договор за покупко – продажба, обективиран в НА № ., т. . по описа на СВ – С. за 2013 г., от праводателите си И. П. А. и М. Г. А., родители на първата ищца. Същевременно през 1972 г. първата ответница заедно със съпруга си М. А.А. придобили на основание покупко – продажба съседния имот с идентификатор ……….., чиито собственици към момента били първата ответница и останалите ответници в качеството им на наследници на нейния съпруг. Въпреки че находящата се в имота на ответниците сграда с идентификатор …………… се явявала вътрешна имотна граница между двата съседни имота, те изградили два прозореца върху североизточната стена на тази сграда, през които получили достъп до имота на ищците, започнали да накърняват правото им на собственост и да предявяват претенции спрямо част от него. През 2009 г. те завели срещу праводателите на ищците гр.д. № 1241 по описа на СРС за 2009 г. за установяване на факта, че северозападната граница на техния имот с идентификатор …………… преминава на 1,5 м. северозападно от сграда с идентификатор ……………, а не по протежение на тази сграда, т.е. че част от имота на ищците пропада в границите на техния имот. Съдебното производство приключило с решение, чрез което предявеният иск бил отхвърлен изцяло.
През 2012 г. праводателите на ищците инициирали административна процедура за изменение на кадастралната карта досежно границата на техния имот и имот с идентификатор ………. (отреден за улица и собственост на Община С.), която се налагала поради обстоятелството, че частта от техния имот, разположена между североизточната му граница с ул. „П. П.“ е отразена в кадастралната карта като собственост на общината. Процедурата по изменението била финализирана със заповед № КД-14-19-234 от 20.08.2012 г. на Началника на СГКК – С.. Междувременно тази част от имота на ищците, предмет на административната процедура, с площ от 17 кв.м., както и част от самата улица били оградени от ответниците с телена мрежа, която следва североизточната граница на имота на ищците и стига до края на сграда с идентификатор …………. до ъгъла с ул. „С.“. Мрежата съществувала и до момента и препятствала достъпа на ищците до тази част от имота им, а отделно от това първата ответница отправяла заплахи за саморазправа всеки път, когато те или техни гости преминавали покрай оградата.
Поради изложените причини ищците молят съда да признае за установено по отношение на ответниците, че те са собственици на част от имот с идентификатор …………. с площ от 17 кв.м., разположена между североизточната стена на сграда с идентификатор ………. и североизточната граница на техния имот с ул. „П. П.“, както и да осъди ответниците да им предадат владението върху тази част. Претендират направените по делото разноски.
Предявените искове са с правно основание чл. 108 ЗС.
Ответниците А. Я. О., И.М.А., Н.М.А., С.М.А., М.М.Д. и И.А.А. оспорват предявения иск и молят съда да го отхвърли като неоснователен. Ответниците А. Я.О., И.М.А., Н.М.А., С.М.А. и М.М.Д. твърдят, че именно те са собственици на спорните 17 кв.м., описани в исковата молба, тъй като площта е част от собствения им имот и освен това се владее от тях (съответно от праводателя им – техен съпруг и баща) от закупуването на имота до момента.
Ответникът И.А.А. оспорва основанието, от което произтичат собственическите права на ищците - НА № …, т. . по описа на СВ – С. за 2013 г., считайки, че обективираното в него нотариално удостоверяване е нищожно поради обстоятелството, че прехвърлителката И. П. А., действаща лично и като пълномощник на другия прехвърлител, потвърдила изявлението си чрез полагане на отпечатък от палеца си, без в документа да се отбележи причината, поради която не е могла да положи подпис – неграмотност или здравословен проблем. Позовава се на нищожността на заповед № 528 от 22.04.1999 г. на кмета на Община С., чрез която била изменена кадастралната граница между двата съседни имота, която нищожност била обявена с решение на ВАС, както и на нищожността на посочената в исковата молба заповед № КД-14-19-234 от 20.08.2012 г. на Началника на СГКК – С., тъй като тя не била издадена със съгласието на заинтересуваните страни, нито била съобщена на последните. При отхвърляне на иска претендират направените по делото разноски.
А. Якова О., И.М.А., Н.М.А., С.М.А. и М.М.Д. предявяват насрещен иск против Р.М.В. и Н.В.В., чрез който твърдят, че още от закупуването на имот с идентификатор ………. през 1972 г. първата ищца и съпругът й М. А.А. установили фактическа власт върху описаните в исковата молба 17 кв.м., която упражнявали непрекъснато до момента (като след смъртта на М. А.А. такава продължили да осъществяват неговите наследници), а освен това владение върху тази част от имота осъществявала и тяхната праводателка за период от 10 г. преди прехвърлителната сделка. Поради тези причини ищците считат, че са придобили по давност спорната площ и молят съда да признае за установено спрямо ответниците по насрещния иск, че именно те са собственици на същата.
Предявените насрещни искове са с правно основание чл. 124 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗС.
Ответниците по насрещния иск Р.М.В. и Н.В.В. изразяват становище, че предявеният насрещен иск е неоснователен, поради което молят съда да го остави без уважение. Считат, че в полза на ищците не се е реализирало нито едно придобивно основание по отношение на спорните 17 кв.м. и излагат доводи, че тази площ никога не е била част от техния имот, а само е била придадена по регулация при урегулирането на имота по регулационен план, който не бил приложен, поради което отчуждителното му действие отпаднало. Изтъкват аргументи, че отмяната на заповедта, чрез която кметът на Община С. е отстранил грешка в кадастралната карта досежно принадлежността на спорната площ, няма като последица промяна на кадастралните граници между двата съседни имота, нито рефлектира върху собственическите права на техните притежатели.
Оспорват и твърденията за упражняваното от ищците по насрещния иск давностно владение, като заявяват, че от момента на закупуването на имота от техните (на ответниците по насрещния иск) праводатели до 2007 г. същият бил ограден с дървена ограда съобразно границите му по актуалната кадастрална карта, поради което и собствениците на съседния имот нямали физически достъп до спорните 17 кв.м. Въпреки това ответниците изградили два прозореца в сградата, разположена на границата на имотите, гледащи към имота на ищците, от които започнали да изхвърлят боклуци в имота на своите съседи. Затова праводателите на ответниците премахнали дървената ограда и поставили метална такава, чрез която не оградили площта от 17 кв.м. с цел да ограничат нерегламентирания достъп на ищците до имота си. Едва след постановяване на съдебното решение, касаещо границата между имотите, (т.е. след 2010 г.) ищците заградили с телена мрежа както спорната площ, така и част от улицата, собственост на общината, но този период не бил достатъчен за придобиването на площта по давност. Считат също така, че владението им не протичало спокойно, тъй като било съпроводено с многобройни скандали, заплахи и забрани за достъп до имота на ответниците.
При отхвърляне на иска ответниците молят да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:
Чрез НА № 49, т. 20 по описа на СВ – С.за 2013 г., вписан на 30.10.2013 г., първата ищца по време на брака си с втория ищец придобила чрез покупко – продажба правото на собственост върху имот с идентификатор ……… по КККР на гр. С., одобрени със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 262 кв.м. и административен адрес: гр. С., ул. „П. П.“ № .. Прехвърлители по сделката били нейните родители И. П. А. и М. Г. А., които на предходен етап придобили имота посредством НА № ., т. ., д. № .. по описа на СРС за 1958 г., обективиращ извършена на 17 април 1958 г. покупко – продажба на 280/476 ид.ч. от дворно място с обща площ от 476 кв.м., находящо се в гр. С., ул. “Б.” № .., съставляващо парцел 1, пл. 1900, кв. 66 (който парцел се състои от имот пл. № 1991 и 1990) заедно с реалната собственост върху сграда за живеене, разположена в южната част на парцела откъм съседката Е. А. (чийто имот е бил южна граница на парцела). На свой ред чрез НА за покупко – продажба на недвижим имот чрез Общински народен съвет по ЗСГ № ., т. ., д. № . по описа на СРС за 1975 г., съставен на 13.01.1975 г., М. А.А. и А. О. Я. закупили от Т. А. Я.дворно място с обща площ от 187 кв.м., находящо се на ул. “С.” № ., образуващо парцел ., пл. № ., кв. . по плана на гр. С., заедно с изградените в него постройки, идентично с имот с идентификатор ………… по кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед № РД – 18 – 66 от 02.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК. Между страните не се спори, че след смъртта на М.л А.А. негови наследници се явяват преживялата го съпруга А. Я. О. и останалите ответници по първоначалния иск И.М.А., Н.М.А., С.М.А., М.М.Д. и И.А.А., които са негови деца.
Заключението по назначената съдебно – техническа експертиза установява, че първоначално съгласно топографо – геодезически план от 1957 г. и кадастрален и регулационен план на града, одобрен със заповед № 4672 от 30.07.1958 г. имотната граница между двата съседни имота (на ищците – имот с идентификатор …………, а по плана от 1958 г. имот пл. № 1990 и на ответниците - имот с идентификатор ……….., а по плана от 1958 г. имот пл. № 1989) преминава по северозападната и след това по североизточната стена на сграда с идентификатор …………, а регулационната граница между двата парцела (седми – на ищците и осми – на ответниците) се явява права линия, перпендикулярна на улицата, понастоящем наименована „Партений Павлович”, преминаваща на 1,5 м. от северозападната стена на сграда с идентификатор ………….. Т.е. по силата на този регулационен план част от имота на ищците, която включва и спорните 17 кв.м., е била придадена към отредения за ответниците парцел, като дворищната регулация по този план според становището на вещото лице не е била приложена.
По кадастралния и регулационен план на града, одобрен със заповед № 991 от 17.08.1994 г. имотите са получили нови кадастрални номера – имот № 3221 (на ответниците) и имот № 3220 (на ищците) и границата помежду им наподобява регулационната граница по неприложения дворищно – регулационен план от 1958 г. - перпендикулярна на улица „П. П.” линия, преминаваща на 1,5 м. от северозападната стена на сграда с идентификатор ………….. Със заповед № 528 от 22.04.1999 г. е одобрено изменение на кадастралния план на двата имота, като границата между тях се променя по северозападната и след това по североизточната стена на сграда с идентификатор ………., без да достига края на сградата. Впоследствие тази заповед (№ 528 от 22.04.1999 г.) е обявена за нищожна чрез съдебно решение № 8281 от 11.06.2012 г. по адм.д. № 2422/2012 г. на ВАС.
Според кадастралната карта на гр. С., одобрена със заповед № РД – 18 – 66 от 02.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, границата между двата имота преминава по северозападната стена на сграда с идентификатор ………….. в имота на ответниците, перпендикулярно на ул. „П. П.” (т.е. без процесните 17 кв.м. да са отнесени към имота на ищците). Чрез заповед № КД-14-19-234 от 20.08.2012 г. на началника на СГКК – С. е одобрено изменение на кадастралната карта, според което границата между двата имота преминава по северозападната, а след това по североизточната стена на сграда с идентификатор …………, без да стига до края на сградата, т.е. според това изменение площта, предмет на настоящото производство, попада в границите на имота на ищците с идентификатор ………………..
Съгласно чл. 39, ал. 3 от Закона за плановото изграждане на населените места /ЗПИНМ/, към настоящия момент отменен, но действал към момента на одобряване на регулационния план на гр. Силистра от 1958 г., собствеността на придадените по дворищно-регулационния план недвижими имоти към парцели на други лица се придобива по силата на самия план. Така предвиденото придобивно основание се съпровожда от прекратително условие, въведено чрез § 72, ал. 2 от ППЗПИНМ, а именно изменението на дворищно – регулационния план без до деня на предложението (нареждането) за изменението придаденият имот да е бил зает по законния ред или дължимото за него обезщетение да е било изцяло или отчасти платено. В този случай проектът за нов регулационен план се изработва въз основа на първоначалното (преди регулацията) положение на недвижимите имоти, поради което следва да се приеме, че придобитото по регулация право на собственост върху придадените към имота части от съседни недвижими имоти се погасява. Същото разрешение възприема и от чл. 33, ал. 2 ЗТСУ, според който при изменение на дворищнорегулационен план на основанията, посочени в т. 1 или 3 на предходния член, парцелните граници се приемат за имотни граници, ако до деня на откриване на производството за изменението придадените имоти са били заети по законния ред или дължимото за тях обезщетение е било изплатено при условията, посочени в правилника за приложение на този закон.
От заключението на вещото лице се установи, че регулационния план от 1958 г. (както и следващите регулационни планове) не са били приложени, което означава, че неговото вещноправно действие е отпаднало и придадената от имот № 1990 (на ищците) към имот № 1989 (на ответниците) част е престанала да бъде собственост на последните, а се е върнала в патримониума на своите предишни притежатели М. Г. А. и И. П. А.. В плана от 1994 г. границата между двата съседни имота, включени в общ парцел № ., твърде наподобява регулационната граница по плана от 1958 г., въпреки неприложената регулация по този първоначален план. Оказва се, че изменението от 1999 г. на сгрешения кадастрален план от 1994 г. (макар и впоследствие отменено от ВАС) е съобразило действителната граница между двата съседни имота, която понастоящем след отпадане на отчуждителното действие на последния регулационен план от 1994 г., прогласено в § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, следва да се приеме и като регулационна граница между тях. Действащата към настоящия момент кадастрална карта на гр. С. след изменението ѝ със заповед № КД-14-19-234 от 20.08.2012 г. на началника на СГКК – С. правилно отразява границата между имотите на страните съобразно техните, съответно на праводателите им титули за собственост, като спорната част от 17 кв.м. попада в очертанията на имота на ищците, където се е намирала и към момента на приемането на кадастралния план от 1958 г.
В този смисъл съдът споделя становището на ищците, че кадастралната карта или план, съответно заповедите за нейното изменение не обосновават вещни права, поради което и не биха могли да учредят такива, за разлика от останалите основания, които законът регламентира като годни да породят вещни права. Такова основание впрочем се явяват приложените преди изтичането на сроковете по § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ регулационни планове, каквито този от 1958 г. и от 1994 г. не са, поради което макар да придават спорната площ от 17 кв.м. от имота на ищците към този на ответниците, вещно – правният им ефект е отпаднал по силата на цитираната по - горе нормативна уредба. В този смисъл валидността на заповед № 528 от 22.04.1999 г. (обявена за нищожна), както и на оспорената от един от ответниците заповед № КД-14-19-234 от 20.08.2012 г. на началника на СГКК – С.не би могла да се отрази върху вещните права на страните, чието установяване е предмет на настоящото производство, поради което искането на ответника И.А.А. да се констатира нищожността на тази втора заповед по реда на косвения съдебен контрол не следва да бъде разглеждано поради неотносимостта му към конкретния правен спор.
Между страните не е спорно, че към момента от ъгъла на сграда с идентификатор ………… в посока перпендикулярно към улица „П. П.” съществува метална ограда, поставена от праводателите на ищците, чието премахване е било предмет на иск, по който е образувано гр.д. № 1241 по описа на СРС за 2009 г., по който настоящите ответници са претендирали и установяване северозападната граница на техния имот с идентификатор …………… на 1,5 м. северозападно от сграда с идентификатор ………….. Исковете са били отхвърлени чрез влязло в сила решение № 951 от 04.02.2010 г., постановено по посоченото дело. Не е спорно също така, че металната ограда на ищците не обхваща спорната площ от 17 кв.м., която освен това към момента е заградена от ответниците с телена ограда, препятстваща достъпа на трети лица, включително и на ищците до тази част от дворното им място.
За установяване твърденията на ответниците, че спорното място е било владяно от тях, съответно от праводателя им от придобиването на имота им през 1975 г. до настоящия момент, бяха разпитани свидетелите Р. Д., П. Й. и Д. Д., техни познати. В показанията си свидетелят Д. заяви, че леля А. се грижила за спорното място от поне 30 години, като първоначално то било оградено от нея с дървена ограда, която била подменена с телена такава, поставена преди 10 – 15 години. Според твърденията му през определен период от време А.О. отглеждала в мястото домати, а за целия период от 30 години той не бил виждал ищците или техните праводатели да владеят тази спорна част. Свидетелят Йо.заяви, че настоящата телена ограда е поставена около 1970 г., като преди това мястото не било оградено, като от този момент единствено А.О. и семейството ѝ ползвали оградената площ. Свидетелят Д. заяви, че е запознат със състоянието на имота от около 15 години, като от началния момент на неговите впечатления мястото от 17 кв.м. било оградено с телена ограда и достъп до него имали единствено ответниците.
Разпитаната по искане на ищците свидетелка М. Б., тяхна дъщеря, заяви, че като малка гостувала през летния сезон на своите баба и дядо в имота им в гр. С., който по време на нейното детство бил ограден с дървена ограда, включваща в очертанията му и спорната към момента площ, където тя си играела, а нейните баба и дядо отглеждали цветя и ягоди. До предучилищната ѝ възраст сграда с идентификатор ………… на ответниците, определяща границата между двата имота, нямала прозорци откъм ул. „П. П.”, но после ответниците изградили постепенно няколко такива с изглед именно към тяхното дворно място и започнали да изхвърлят боклуци през тях в двора им, които се налагало нейната баба да почиства. През прозорците си ответниците получили достъп и до самия имот на своите съседи, което принудило последните да премахнат дървената ограда и да поставят метална такава от ъгъла на сграда с идентификатор ……….. до ул. „П. П.”, която не обхващала спорните 17 кв.м., намиращи се именно под новоизградените прозорци на тази сграда. След премахването на дървената ограда спорното място от 17 кв.м. останало през известен период неоградено, като през 2010 г. по времето след влизане в сила на решението по гр.д. № 1241 по описа на СРС за 2009 г. ответниците го обиколили с телена ограда, с което преустановили достъпа на собствениците му до него. В сходен смисъл даде показанията си и свидетелката И. П., братовчедка на ищците, която заяви, че от 1970 г. ежедневно преминавала покрай имота на своите вуйчо и вуйна (М. Г. А. и И. П. А.) и периодично ги посещавала, като след 2012 г. започнала да се грижи за тях.
Според заключението на вещото лице в плановете и картите на Община С.от 1957 г., 1958 г. и 1984 г. била отразена масивна ограда откъм ул. „П. П.”, принадлежаща към имота на ищците, а по следващите планове между имотите била отразена нематериализирана граница, наподобяваща тази по регулационния план от 1958 г. Тази констатация опровергава твърденията на свидетеля Д., че дървената ограда, която първоначално ограждала спорното място, принадлежала към имота на А.О. и била поставена от нейното семейство и съответно потвърждава показанията на свидетелите на ищците, според които дървената ограда приобщавала процесната площ към техния (на ищците) имот. Съдът приема също така, че към момента на създаване на кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, е съществувала единствено металната ограда, започваща от ъгъла на сграда с идентификатор ………… до ул. „П. П.”, но не и телената ограда , приобщаваща спорните 17 кв.м. към имота на ответниците, тъй като такава ограда не е отразена като граница на имота им в картата, което изключва съществуването ѝ към този момент. Според чл. 43, ал. 1, т. 5, б. „б“ от ЗКИР един от начините за установяване на границите, предмет на кадастъра, при изработване на кадастралната карта е по съществуващите на място материализирани граници, който способ несъмнено е бил приложен и в конкретния случай, при положение че първоначалната граница между двата съседни имота в картата е била поставена именно по металната ограда от ъгъла на сграда с идентификатор ……… до ул. „П. П.”, без тя да съответства нито на действителната граница между имотите, нито на регулационната граница по плановете от 1958 г. и 1994 г. В този смисъл неточни се оказват показанията на всички разпитани по искане на ответниците свидетели, тъй като те разполагат момента на поставянето на металната ограда преди 2008 г., макар да става ясно, че в известен период около 2008 г. спорната част от 17 кв.м. не е била изобщо оградена. Съществуването на такава телена ограда не се установява и от мотивите на решението по гр.д. № 1241 по описа на СРС за 2009 г., последното заседание по което е проведено на 16.12.2009 г., поради което съдът не намира основания да се усъмни в показанията на свидетелката на ищците Б., която заяви, че такава ограда е поставена едва през 2010 г. след влизане в сила на горното съдебно решение. Данни за съществуването на такава ограда могат да се извлекат към 2011 г., тъй като от постановление на РП – С. от 29.08.2011 г. става ясно, че А.О. подала жалба срещу опита на двама души да влязат по възложение на праводателите на ищците в имота ѝ, за да извършат ремонт на металната ограда, разположена на ъгъла на сграда с идентификатор 66425.500.3221.1 до ул. „П. П.”, който опит се е състоял на 15.07.2011 г.
Според чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД давността спира да тече докато трае съдебния процес. В конкретния случай спорната площ е завладяна от ответниците през 2010 г., а исковата молба за установяване собственическите права на ищците и предаване владението върху същата площ е предявена в РС – С. на 26.11.2019 г., т.е. преди да изтече регламентирания в закона 10-годишен давностен срок. Съдът няма основание да приеме, че владението на ответниците е започнало непосредствено след премахването на дървената ограда на техните съседи, т.е. преди ограждането на тази част от имота с телена ограда, тъй като по делото не бяха ангажирани доказателства за начина, по който се е осъществявала фактическата им власт през този период, т.е. за конкретни прояви на ползване и фактическо държане на частта от имота преди неговото ограждане. Казаното сочи, че възражението на ответниците, че са придобили процесната част от имота на ищците по давност, е неоснователно и искът по чл. 108 ЗС следва да се уважи, тъй като стана ясно, че площта е част от имота на праводателите на ищците към момента на неговото закупуване, както и че те не са загубили правото си на собственост върху нея нито по силата на регулационните планове, чието действие е отпаднало, нито поради придобиването ѝ от ответниците на посоченото от тях придобивно основание. Неосъществяването на последното обосновава и неоснователност на насрещните искове на А. Я. О., И.М.А., Н.М.А., С.М.А. и М.М.Д. за установяване на тяхното право на собственост върху процесните 17 кв.м., които поради тази причина следва да се оставят без уважение.
Накрая следва да се обърне внимание върху недопустимостта на възражението на ответника И.А.А. за нищожност на НА № .., т. . по описа на СВ – С. за 2013 г., от който ищците черпят собственическите си права, произтичаща от обстоятелството, че прехвърлителката И. П. А., действаща лично и като пълномощник на другия прехвърлител, потвърдила изявлението си чрез полагане на отпечатък от палеца си, без в документа да се отбележи причината, поради която не е могла да положи подпис – неграмотност или здравословен проблем. По този въпрос съдът напълно споделя становището на ищците, застъпено и от цитираната от тях съдебна практика решение № 334 от 03.11.2014 г. по гр.д. № 570/2014 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 224 от 23.10.2018 г. по гр.д. № 1634/2018 г. на ВКС, IV г.о., че този ответник няма правен интерес от предявяването на такова възражение, тъй като евентуалната нищожност на договора не би рефлектирала върху неговите материални права. С нищожността на сделката правата по нея нито биха преминали в неговото имущество, нито биха обусловили съдържанието на други негови материални права, поради което същата не засяга по никакъв начин неговата правна сфера и не съществува основание, което да обоснове правото му да се позовава на нейната невалидност.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК поради уважаването на предявения иск в полза на ищците следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер от 810 лв. (50 лв. за държавна такса, 10 лв. такса за вписване на ИМ /а не 15 лв., както претендират ищците/, 600 лв. за адвокатски хонорар и 150 лв. за експертиза), от които ответницата А. Я. О. следва да заплати сумата от 472,50 лв., а всеки от останалите ответници – сума в размер на 67,50 лв. Поради уважаването на първоначалния иск и отхвърлянето на насрещните такива в полза на ответниците, съответно ищци по насрещните искове не следва да се присъждат деловодни разноски. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК С.районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Я. О. с ЕГН **********, И.М.А. с ЕГН **********, Н.М.А. с ЕГН **********, С.М.А. с ЕГН **********, М.М.Д. с ЕГН **********,*** и И.А.А. с ЕГН ********** ***, че Р.М.В. с ЕГН ********** и Н.В.В. с ЕГН ********** *** са собственици на основание договор за покупко – продажба, обективиран в НА № ., т. . по описа на СВ – С.за 2013 г., на част от имот с идентификатор ……….. по КККР на гр. С., одобрени със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. С., ул. „П. П.“ № 14. която част е с площ от 17 кв.м. и е разположена между североизточната стена на сграда с идентификатор ……… и ул. „П. П.“ (която част е обозначена в скица на вещото лице, неразделна част от настоящото решение като “спорните 17 кв.м.“), като ОСЪЖДА А. Я. О. с ЕГН **********, И.М.А. с ЕГН **********, Н.М.А. с ЕГН **********, С.М.А. с ЕГН **********, М.М.Д. с ЕГН **********,*** и И.А.А. с ЕГН ********** *** да предадат на Р.М.В. с ЕГН ********** и Н.В.В. с ЕГН ********** *** владението върху тази част.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни насрещните искове, предявени от А. Я. О. с ЕГН **********, И.М.А. с ЕГН **********, Н.М.А. с ЕГН **********, С.М.А. с ЕГН **********, М.М.Д. с ЕГН **********,*** против Р.М.В. с ЕГН ********** и Н.В.В. с ЕГН ********** ***, чрез които ищците молят съда да признае за установено по отношение на ответниците, че те са собственици на основание давностно владение, започвано от А. Я. О. и наследодателя на останалите ответници М. А.А. през 1975 г., на част от имот с идентификатор ………. по КККР на гр. С., одобрени със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. С., ул. „П. П.“ № .., която част е с площ от 17 кв.м. и е разположена между североизточната стена на сграда с идентификатор ………… и ул. „П. П.“ (която част е обозначена в скица на вещото лице, неразделна част от настоящото решение като “спорните 17 кв.м.“).
ОСЪЖДА А. Я. О. с ЕГН ********** *** да заплати на Р.М.В. с ЕГН ********** и Н.В.В. с ЕГН ********** *** направените от тях разноски по делото в размер на 472,50 лв. (четиристотин седемдесет и два лв. и 50 ст.).
ОСЪЖДА И.М.А. с ЕГН ********** *** да заплати на Р.М.В. с ЕГН ********** и Н.В.В. с ЕГН ********** *** направените от тях разноски по делото в размер на 67,50 лв. (шестдесет и седем лв. и 50 ст.).
ОСЪЖДА Н.М.А. с ЕГН ********** *** да заплати на Р.М.В. с ЕГН ********** и Н.В.В. с ЕГН ********** *** направените от тях разноски по делото в размер на 67,50 лв. (шестдесет и седем лв. и 50 ст.).
ОСЪЖДА С.М.А. с ЕГН ********** *** да заплати на Р.М.В. с ЕГН ********** и Н.В.В. с ЕГН ********** *** направените от тях разноски по делото в размер на 67,50 лв. (шестдесет и седем лв. и 50 ст.).
ОСЪЖДА М.М.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на Р.М.В. с ЕГН ********** и Н.В.В. с ЕГН ********** *** направените от тях разноски по делото в размер на 67,50 лв. (шестдесет и седем лв. и 50 ст.).
ОСЪЖДА И.А.А. с ЕГН ********** *** да заплати на Р.М.В. с ЕГН ********** и Н.В.В. с ЕГН ********** *** направените от тях разноски по делото в размер на 67,50 лв. (шестдесет и седем лв. и 50 ст.).
ОТХВЪРЛЯ искането на А. Я. О. с ЕГН **********, И.М.А. с ЕГН **********, Н.М.А. с ЕГН **********, С.М.А. с ЕГН **********, М.М.Д. с ЕГН **********,*** и И.А.А. с ЕГН ********** *** за присъждане на направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М. Петрова/