РЕШЕНИЕ
№ 312
гр.
Пловдив, 05.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІІІ състав в публично заседание на втори декември през две
хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Р. А., като разгледа Административно
дело № 1804 по описа на съда за 2019 год., докладвано от председателя,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на АИПСМПП
Доктор И. Б., представлявана от д-р И.Д. Б., със седалище в гр. Пловдив, бул. „Васил
Априлов“ №29, депозирана чрез адв.Р.П.
против Заповед за налагане на санкция № 29-07-112-5/27.05.2019 г., издадена от Директора
на РЗОК – Пловдив, с която е наложена санкция прекратяване на Индивидуален
договор №161811/15.05.2018г. за оказване на специализирана извънболнична
медицинска помощ. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
обжалвания административен акт, дължаща се на липса на компетентност на
издателя, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с
материално- правните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Оспорват се
изцяло фактите и констатациите по извършената проверка. Редовно призован, в
съдебно заседание се представлява от адв.П., която
поддържа жалбата и ангажира писмени доказателства. По същество на спора се иска
отмяна на обжалвания акт. Претендира направените по делото разноски.
Ответният административен орган – Директор на Районна
здравноосигурителна каса - Пловдив, чрез процесуалния си
представител, юрисконсулт Л., оспорва подадената жалба като неоснователна и
ангажира писмени доказателства. По същество на спора в писмено становище дава
мнение за неоснователност на жалбата, а оспореният административен акт за правилен
и законосъобразен, издаден при спазване на административнопроизводствените
правила и в съответствие с материалноправните
разпоредби. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като се запозна със
становищата на страните и обсъди доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа страна:
Жалбоподателят е сключил договор
№161811/17.05.2018г с НЗОК за оказване на специализирана извънболнична
медицинска помощ на здравноосигурени лица по специализирани медицински дейности
- заплащан от възложителя пакет „психиатрия и детска психиатрия“. Неразделна
част към него е Приложение №1 за специалисти при лечебното заведение, като в
него е посочена единствено д-р И.Д. Б. УИН1700001743. Съгласно чл.3 т.1 от
сключеният договор, възложителят осъществява контрол по изпълнението му. Така
със Заповед № РД-13-700/25.03.2019г., Директорът на
РЗОК - Пловдив е наредил извършването на проверка в периода от 25.03.2019г
до 29.05.2019г. на изпълнителя за договорения обем медицинска дейност по сключения
индивидуален договор № 161811/17.05.2018г. допълнителното споразумение към
него. Заповедта е връчена на жалбоподателят на 25.03.2019г.. Повод за нейното
осъществяване е била представена до Директора на РЗОК Пловдив докладна записка
на началник сектор „КА“ относно отпускане на лекарствени продукти Ксеплион, Тревикта и Зипадера, с която са представени Анкети на ЗОЛ на
територията на Община Първомай- 13 бр и Община
Карлово- 8 бр.. Така в представените анкети на лицата Х.Р.Т., Х.М.С., Д. Н. Ф., И. Д. Н., Ф. Н.Ф.,
Н. Ю. К., Н. М. М., В.А. А., Й. Х. А., С. А.М., М. М.
М. е отбелязано, че същите нямат рецептурна книжка и
не са получавали никога и по никакъв повод лекарствените продукти Тревикта, Ксеплион и Зипадера. Същевременно за всяко едно от тези ЗОЛ от д-р И. Б.
е бил издаден амбулаторен лист за първично посещение с попълнена в графа
терапия на заболяването изписани лекарствени препарати Тревикта,
Ксеплион и Зипадера, както
и протоколи за предписани лекарства, заплащани от НЗОК с предписани препарати
Тревиста, Зипадера, Рецепта на рецептурна
бланка на НЗОК за посочените лекарствени препарати. В тази връзка проверяващия
екип д-р Н.Т.-Ч. и д-р Ц.С., заемащи длъжността „контрольор“ в РЗОК – Пловдив
установили, че за ЗОЛ са направени електронни отчети за извършена дейност от
СИМП, подписани от д-р Б., като са приложени амбулаторни листове за първично
посещение и рецептурни бланки за изписани лекарствени
препарати Тревикта, Ксеплион
и Зипадера, като същите са обработени. Приели, че
посочените в отчетите медицински дейности не са били реално извършени от
жалбоподателят по отношение на всяко едно от посочените дванадесет ЗОЛ. В тази
връзка по отношение на амбулаторните листове за осъществени първични прегледи
от периода 2018г. те направили констатацията, че се касае за неизпълнение на
сключения договор за оказване на СИБМП от 17.05.2018г. и са нарушение на чл.407
ал.1 б.а от НРД за МД за 2018г., което обосновава налагане на санкция, а в
последствие протокол за неоснователно получени суми. При обследване на
медицинската документация за 2017 е преценено, че тя касае неизпълнение на изтекъл
срок на сключен договор от 17.07.2017г и са нарушение на чл.410 ал.1 б.а от НРД
за МД за 2017г., поради което следва да се издаде само протокол за
неоснователно получени суми. Така възприетите обстоятелства от извършената
проверка са обективирани в Констативен протокол
№161811-700 от 25.03.2019г., съставен от проверяващия екип, в който е посочено,
че всички изброени нарушения са
извършени за първи път и който съдържа и указание за възможността за
представяне на писмено становище по направените констатации.
Същият е връчен на проверяваното лице, на 16.04.2019г. В законоустановения
срок от страна на ЛЗ не е депозирано възражение срещу протокола. Затова въз
основа на така установените констатации и на основание чл.74 ал.5 от ЗЗО и
чл.408 ал.1 от НРД 2018г. за МД е издадена оспорената в настоящото производство
заповед, с която на жалбоподателя е наложена санкция
„Прекратяване на индивидуален договор №161811/17.05.2018г. за оказване на СИМ“.
Недоволен от него жалбоподателят инициирал и настоящото съдебно производство,
като в хода на провеждането му оспорва приложените анкети на ЗОЛ във връзка с
получаването от тях на лекарствени продукти Тревикта, Ксеплион и Зипадера.
Установи се, че подписите в тези анкетни листове е изпълнен от всяко едно ЗОЛ,
посочено в него.
Горната фактическа обстановка съдът установи от
събраните по делото писмени доказателства: заключение на проведена СГЕ с вещо
лице С., което кредитира като обективно, обосновано, научно и методологически правилно изготвено, без да е оспорено от
страните, както и от административната преписка по обжалвания акт, постъпила с
вх.№11911/19.06.2019г., както и писмена покана от 27.05.2019г за възстановяване
на суми, получени без правно основание и протокол за неоснователно получени
суми №РД-13-700/25.03.2019г. във връзка с индивидуален договор
№161911/17.05.2017г..
При така установеното от
фактическа страна, като обсъди становищата на страните, на база събраните
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна страна:
Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това срок и
при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО непосредственият контрол по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на
медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез
проверки, извършвани от длъжностни лица от РЗОК - финансови инспектори, лекари
- контрольори, и лекари по дентална медицина -
контрольори, въз основа на заповед на директора на РЗОК. От представената по делото Заповед № РД-13-700/25.03.2019г. на
Директора на РЗОК – Пловдив се установява, че д-р Н. Т.- Ч.и д-р Ц. С., заемащи
длъжността „контрольор“ в РЗОК – Пловдив, са осъществили проверката на
лечебното заведение – изпълнител на специализирана извънболнична
медицинска помощ. Така същите са надлежно овластени по смисъла на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО от Директора на РЗОК - Пловдив.
Определените със заповедта органи на Районната Здравноосигурителна каса, са
издали посочения Протокол по образец от 27.05.2019г., който е основание и за
издадената в последствие и оспорената в настоящото производство Заповед за
налагане на санкции на Директора на РЗОК – Пловдив. Същият е компетентен
орган по смисъла на чл.407, ал.1 от НРД 2018 за МД. да издаде атакувания
административен акт. Самата заповед е постановена в изискваната от закона форма
съобразно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК. Ето защо следва да се
приеме, че оспореният административен акт не страда от съществени нарушения
на процесуалните правила, както и на такива при осъществяване на действията от страна на органите на РЗОК, които да
определят неговата нищожност.
По отношение на съобразяване на
административния акт с материално правните предпоставки и с административно -
производствените правила за неговото издаване, съдът прие следното: Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността и
обосноваността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. В случая,
релевантните за разрешаването на административноправния
въпрос факти и обстоятелства са установени от материално компетентни органи на
РЗОК – гр. Пловдив в хода на извършената проверка. В тази насока е необходимо
да се посочи, че лицето - обект на проверката, не е изразило становище по чл.74 ал.4 от ЗЗО пред
Директора на РЗОК, касаещо направените от лекарите -
контрольори констатации съобразно връчения му протокол. При неизразено
становище по ал.4, съдържащо възражения срещу направените констатации по
протокола, Директорът на РЗОК законосъобразно е пристъпил към издаване на
заповед за налагане на санкции по отношение на тези констатации в хипотезата на
чл.74 ал.5 от ЗЗО и чл.408 ал.1 от НРД 2018 г. за МД, приложим именно в
случаите при липса на становище или е изразеното становище, което не съдържа
възражения по направените констатации. Събраните по делото и приобщени по приложената
административна преписка писмени доказателства, касаещи анкетни карти на ЗОЛ,
както и съпътстващите документи по процесните
заболявания, налагат несъмненият извод, че жалбоподателят,
като изпълнител на болнична медицинска помощ е извършил
нарушения, изразяващи се в отчитане на медицинска дейност, която не е била
извършена от него. С процесната заповед на основание чл.407, ал.1 от НРД 2018г.
МД санкциите са наложени поради неспазване на нормативно установеното
задължение по чл.17 ал.1 от НРД 2018 за МД, който текст определя, че изпълнителите
на медицинска помощ /съкр.ИМП/ извършват в полза на
ЗОЛ медицински дейности, предмет на сключените договори с НЗОК, както и на
разпоредбата на чл.27 от НРД 2018 за МД, сочеща, че ИМД осъществяват дейността
си съгласно изискванията на ЗЛЗ, ЗЗО, ЗЗ, Кодекса на професионалната етика,
ЗЛПХМ, подзаконови нормативни актове и НРД. Следва да се отбележи, че всяка
терапия на ЗОЛ се извършва само при медицински доказана необходимост, като в
настоящият случай липсват доказателства, представени от жалбоподателят, че той
действително е осъществил посочените в отчета медицински дейности. В мотивната част на заповедта административният орган
подробно е изложил установените факти, обосноваващи констатираните
нарушения по всяка една точка от отчитаните от жалбоподателят
медицински дейности и установените факти по тяхното действително извършване. В
обжалваната заповед по точки са описани посочените нарушения, което е
станало в необходимата пълнота, при наличие на пълно съответствие между
описанието на нарушенията и дадената правна квалификация от административния
орган. Извършените от жалбоподателя нарушения не могат да се
квалифицират като маловажен случай. По тоношение на
това дали е било възможно частично прекратяване на сключения индивидуален
договор за оказване на СИМП, то от страна на административният орган са
изложени конкретни мотиви, касаещи липса
на основания за това. Спазени са условията на чл.59 ал.11 т.1 б.а от ЗЗО, който
текст определя, че при
отчитане на дейност, която не е извършена от изпълнител на извънболнична
медицинска помощ по определен пакет директорът на съответната РЗОК прекратява
договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налага финансова санкция,
определена в действащия НРД. По отношение на възражението, че неправилно при съставомерно нарушение по чл.59 ал.11 т.1 б. а от ЗЗО в
действителност е прекратен договорът изцяло, което касае само нарушение по
чл.59 ал.11 т.2 от ЗЗО, то същото се явява неоснователно. Безспорно е изяснено,
че частично прекратяване е било обективно невъзможно в предвид обстоятелството,
че изпълнителна СИМП се явява само и единствено лекаря, който не е извършил
тази дейност. Ето защо в
настоящият случай приобщените в хода на административното
производство доказателства относно тези констатации, налагат
несъмнения извод, че по отношение на визираните нарушения на изискванията
за попълване на медицинската документация, няма причина да не се приеме, че
процесуалните действия на органите на РЗОК-Пловдив в хода на извършената на
жалбоподателя проверка са осъществени съобразно изискванията на закона.
Релевантните факти и обстоятелства са възприети и възпроизведени от Директора на
РЗОК – Пловдив в издадения административен акт, съотнесени
са спрямо останалите констатации направени в административното производство и
въз основа на това са наложени съответните санкции на жалбоподателя. Доказателства
в обратния смисъл, които да подложат на съмнение така направените констатации и
основаните на тях правни изводи, не са ангажирани, нито в хода на
административното, нито в хода на съдебното производство от страна на
жалбоподателят, който носи съответната за това доказателствена
тежест, с оглед общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, като лице, претендиращо
настъпване на благоприятни правни последици. Предвид
изложеното, обжалваната заповед се явява законосъобразна, а жалбата като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на делото, следва да се уважи своевременно направеното искане от
ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Същото следва да се определи съобразно чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с
чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на
100 лв.
В предвид на
изложеното и на осн. чл.172 ал.2 от АПК Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на АИПСМПП Доктор И. Б.,
представлявана от д-р И.Д. Б., със седалище в гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“ №29 против Заповед за налагане на санкция №
29-07-112-5/27.05.2019 г., издадена от Директора на РЗОК – Пловдив, с която е
наложена санкция „прекратяване на Индивидуален договор №161811/15.05.2018г. за
оказване на специализирана извънболнична медицинска
помощ“.
ОСЪЖДА АИПСМПП Доктор И. Б.,
представлявана от д-р И.Д. Б., със седалище в гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“ №29 да заплати на РЗОК-Пловдив разноски
за процесуално представителство в размер на 100/сто/ лева.
Решението подлежи
на обжалване по реда на АПК пред Върховен Административен съд на Р България в
14- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: