Присъда по дело №2260/2021 на Районен съд - Плевен

М О Т И В И:

Производството е образувано по внесен от прокурор при Районна
прокуратура - Плевен обвинителен акт против подсъдимия *** за това, че на
26/27.11.2020 г. в гр. Плевен, при условията на опасен рецидив, чрез
използване на неустановено техническо средство, отнел чужди движими
вещи - 1 бр. катализатор от лек автомобил марка „***”, модел „***”, с ДКН
***, на стойност 1082,40 лева от владението на *** от гр. ***, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с
чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК.
Районна прокуратура – Плевен, редовно призована, се представлява от
прокурор ***.
Подсъдимият ***, редовно призован, се явява лично. За него се явява
служебен защитник адв. *** от АК - Плевен, назначен в хода на досъдебното
производство.
Пострадалият *** - редовно призовани, се явява лично в съдебно
заседание. Преди започване на разпоредителното заседание, същите заявяват,
че не желае да участва в настоящото производство.
Съдът даде ход на делото за провеждане на Разпоредително заседание и
обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК.
Пристъпи към снемане самоличността на подсъдимия.
На основание чл. 272, ал. 4 от НПК, Председателят на състава извърши
проверка относно връчването на преписите и съобщенията по чл. 247б от
НПК на страните по делото и изпълни процесуалните изисквания съобразно
чл. 274, ал. 1 от НПК и чл. 274, ал. 2 от НПК.
Председателят на състава прикани страните да вземат становище по
въпросите по чл. 248 от НПК.
Прокурорът изрази становище по чл. 248, ал. 1 от т.1 до т. 8 от НПК,
като не направи искания.
Защитниците на подсъдимия *** – адв. *** от АК – Плевен изрази
становище напълно аналогично на прокурора, като единствено по т. 4 заяви,
че желае делото да се разгледа и приключи по реда на съкратеното съдебно
следствие по реда на Глава XXVII от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.
На основание чл. 252 от НПК, моли съда, да се пристъпи към
разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК, веднага след
приключване на настоящото разпоредително заседание.
Подсъдимият ***, изразява съгласие с казаното от защитника си по
1

въпросите по чл. 248 от НПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 5, т. 4, вр.ал. 6 от
НПК, Съдът с определение обяви на страните, че по въпросите по чл. 248, ал.
1 от НПК, съставът на съда приема следното:
1.Делото е подсъдно на Съда.
2.Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
3.Не са допуснати на досъдебното производство отстраними
съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия и пострадалия.
4.С оглед изявленията на страните, че желаят съкратено съдебно
следствие по реда на Глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, допуска
разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.
5.Не се налага разглеждане на делото при закрити врати, привличане на
резервен съдия и съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице,
преводач, или тълковник, нито извършването на процесуални действия по
делегация.
6. Не се налага вземане на мярка за процесуална принуда по отношение
на подсъдимия ***, тъй като същият към момента се намира в местата за
лишаване от свобода, а именно в Затвора – ***.
7.Не се налага събирането на нови доказателства.
8.С оглед обстоятелството, че незабавно след приключване на
настоящото разпоредително заседание ще се пристъпи към разглеждане на
делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, не следва да се
насрочва дата за призоваване, нито да се призовават свидетели и вещото лице
посочени в списъка на лицата за призоваване приложен към обвинителния
акт.
Съдът посочи, че Определението подлежи на обжалване в частта му по
т.3, относно липсата на допуснати процесуални нарушения и по т.6, относно
мярката за неотклонение, пред Окръжен съд – Плевен в седемдневен срок,
считано от днес.
Съдът, като взе предвид становището на защитника на подсъдимия
намери за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.370 от НПК - съкратено съдебно следствие
в производството пред първата инстанция и решение за предварително
изслушване на страните се взема при наличието на две хипотези:
Първата - служебно от съда.
Втората - по искане на подсъдимия.
В случая съдът следваше да прецени дали са налице предпоставките и
условията за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК, с
2

провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, а именно
- когато е налице признаване на всички факти и обстоятелства изложени в
обвинителния акт и изрично е изразено съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Съдът счете, че искането на подсъдимия чрез неговия защитник е
направено своевременно, преди започване на съдебното следствие, при което
следва да се констатира наличие на условията за провеждане на съдебно
следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, като за целта съдът следваше да разпореди
предварително изслушване на подсъдимия.
На основание чл. 370, ал. 4 от НПК, съдът с определение разпореди
предварително изслушване на страните в частност на подсъдимия.
Подсъдимият *** признава изцяло фактите, описани в обвинителния
акт, като заяви съгласието си да не се събират доказателства за тези факти.
Изрази и желание делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно
следствие.
На основание чл. 372, ал. 1 от НПК, съдът разясни на подсъдимия ***
правата му по чл. 371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от
досъдебното производство и направените от него самопризнания по чл. 371,
т. 2 от НПК, ще се ползват при постановяване на присъдата.
Съдът, с оглед отново да констатира наличие на информирано съгласие,
запита подсъдимия ***, дали признава изцяло фактите и обстоятелствата
изложени в обвинителния акт и дали е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти.
Отговорът на подсъдимия *** бе следния :
„Признавам се за виновен. Съжалявам за извършеното. Признавам
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и съм съгласен да не се събират нови доказателства за тези факти.
“
При това положение, след като съдът установи съобразно изискванията
на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, че самопризнанието, което
подсъдимият *** направи в съдебно заседание, относно фактите и
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт изцяло се подкрепят от
събраните на досъдебното производство доказателства, с определение обяви,
че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на
подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът, след като се убеди, че са налице условията за провеждане на
съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, разпореди да продължи
разглеждането на делото с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.
371, т. 2 от НПК.
След даване ход на съдебното следствие и докладване на
заключителната част на обвинителния акт, съдът запита подсъдимия дали
3

поддържа изразеното по време на предварителното изслушване становище и
желае ли да даде обяснения по обвинението.
Отговорът на подсъдимия *** бе следния:

„Разбирам обвинението за какво е, признавам изцяло изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка. Съгласен съм да бъдат
ползвани събраните доказателства от досъдебното производство при
постановяване на вашата присъда и са ми известни правата по чл. 371,
т. 2 от НК.”
Съдът на основание чл. 283 от НПК, прочете и приобщи към
доказателствата по делото всички писмени материали намиращи се в
досъдебно производство пр. преписка № 8704/2020г. по описа на РП –
Плевен, които имат характер и значение на доказателства, т.е. да съдържат
фактически данни свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за
тяхното изясняване и са установени при условията и по реда на НПК.
След като не се направиха искания за нови съдебно следствени
действия, с оглед всестранното, обективно и пълно изясняване на
обстоятелствата по делото, съдът намери, че делото е изяснено от фактическа
и правна страна, поради което обяви съдебното следствие за приключено и
даде ход на съдебните прения.
Участващият по делото прокурор, в хода на съдебните прения поддържа
обвинението, така както е предявено с обвинителния акт.
При направените от подсъдимия, цялостно признание на фактическите
обстоятелства предмет на обвинителния акт, в съкратеното съдебно
следствие, се счита за безспорно доказано от обективна и субективна страна
извършването на престъпните деяния, при възведените правни квалификации
по отношение на подсъдимия.
Прокурорът поддържа ***игнатото спрямо подсъдимия обвинение, като
намира същото за доказано от обективна и субективна страна, доколкото
подсъдимият е признал изцяло фактите и обстоятелствата по обвинителния
акт, намира, че не следва да се спира по отделно на фактическата обстановка.
Излага доводи, че в случая на подсъдимия следва да се наложи
наказание за извършено престъпление по чл. 196 от НК - ,,Лишаване от
свобода“ в размер на 3 години, което да бъде редуцирано при условията на
чл. 58а от НК с 1/3, а именно – „Лишаване от свобода“ в размер на 2 години,
което да се изтърпи при първоначален строг режим.
Защитникът на подсъдимия *** – адв. ***, при проведеното съкратено
съдебно следствие и направено признание за всички факти по обвинението,
излага доводи основно във връзка с индивидуализацията на следващото се
наказание.
Счита, че на подзащитния му следва да бъде наложено минимално
4

наказание, което да е на минимума предвиден в закона за това деяние, което
да бъде редуцирано с 1/3. По този начин смята, че ще се постигнал целите на
чл. 36 от НК.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК,
обсъждайки направеното от подсъдимия самопризнание в хипотезата на чл.
372, ал. 4 от НПК - пълно признание на всички факти от обстоятелствената
част на обвинителния акт, приема за установено от фактическа страна, така
както и се твърди в същия, а именно:
Подсъдимият *** към инкриминираната дата е бил многократно
осъждан. В момента се намира в Затвора-гр. ***, където изтър*** наказание
„Лишаване от свобода“.
С Определение по НОХД № 141/2014 година по описа на Районен съд
Тутракан, било одобрено споразумение, с което подсъдимият *** бил признат
за виновен, за това че на 03/04.03.2014 година е извършил престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр.
чл. 29, ал. 1 ,б. “а“ от НК, като му било наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 9 години, което да се изтърпи при първоначален строг
режим. Определението влязло в сила на 19.05.2014 година. Наказанието е
изтърпяно от подсъдимия *** на 10.07.2016 година.
Подсъдимият *** решил да набави средства по неправомерен начин,
като извърши кражба на катализатори от моторни превозни средства, чрез
тяхното демонтиране, които впоследствие да продаде. В изпълнение на
взетото решение на 26 срещу 27 ноември на 2020 година, в тъмната част на
денонощието, същият отишъл в гр. ***с моторно превозно средство лек
автомобил „***“, управлявано от неговата приятелка - свидетелката ***. Той
ѝ казал да спре колата в ж.к. „***“, в района на болница „***“.
Подсъдимият***. слязъл от автомобила и пеша тръгнал, за да търси
автомобил, от който да отнеме катализатора. Същият казал на свидетелката
*** да го изчака докато се върне. Тя не съзнавала намеренията на подсъдимия
*** да извърши кражба. Подсъдимият Г.А. отишъл на паркинга пред блок
***, в ж.к. „***“, където било паркирано моторно превозно средство - лек
автомобил „*** ***“, с рег. номер ***, собственост на свидетеля ***.
Свидетелят *** бил паркирал моторното превозно средство на това място
около 16:00 часа на 26.11.2020г.
Подсъдимият *** забелязал посоченото моторно превозно средство и
решил да отнеме катализатора от него. С помощта на неустановено
техническо средство същият демонтирал катализатора на автомобила, взел го
и се отдалечил с него, вървейки към автомобила на свидетелката ***. По този
начин подсъдимият *** осъществил собствена фактическа власт над
противозаконно отнетата чужда движима вещ- катализатор. Когато
подсъдимият *** стигнал до автомобила на свидетелката ***, последната
видяла, че същият носи в себе си катализатора. Впоследствие подсъдимият
*** се разпоредил с отнетата вещ, като продал катализатора на неустановено
5

по делото лице, а парите получени от продажбата задържал за себе си.
На 27.11.2020г., сутринта, свидетелят *** се качил в автомобила си и в
момента когато запалил двигателя чул силен шум, слязъл и установил, че
катализаторът на автомобила му ли***. Свидетелят *** подал сигнал за
случая и била извършена проверка и било образувано настоящото
наказателно производство.
В хода на разследването от проведени ОИМ била установена
съпричастност към извършване на деянието от подсъдимия ***. Същият пред
свидетелите *** и *** признал за извършената кражба на катализатор от лек
автомобил „*** ***“, като разказал за начина на извършване, дал писмени
обяснения и завел двамата свидетели, за да им покаже мястото откъдето била
извършена кражбата, а именно от паркинга на блок *** в ж.к. „***“ в гр. ***.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена
съдебно-стокова експертиза от заключението, на която се установява, че
стойността на вещта предмет на престъплението - 1 бр. катализатор на лек
автомобил „*** ***“, с рег. номер ***, към момента на извършването му
възлиза на 1082,40 лева.
Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши по
реда и при условията на чл. 371, т. 2, във вр. чл. 373, ал. 3 НПК.
Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която съдът
изложи е безспорно и несъмнено установена, за което се цениха направените
в съдебно заседание самопризнания от подсъдимия ***, подкрепени от
приложените към досъдебното производство и приобщени по надлежния ред -
чл. 283, във вр. чл. 373 НПК писмени доказателствени средства.
Гласните доказателства, са пряко и косвено са относими към фактите,
релеванти за обвинението и изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са
събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са
безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло.
Ли***т противоречия, които да налагат, обсъждането им от съда, извън
вече изложения аргумент за безпротиворечивостта им.
Поради изложеното и съдът прие, че направеното от страна подсъдимия
*** признание относно всички релевантни факти по обвинението,
кореспондира напълно и се подкрепя от събраните безпротиворечиви
доказателства, като на основание императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2
и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за изграждането на фактически и
правни изводи при постановяване на присъдата.
От правна страна, съдебният състав е мотивиран да приеме
следното:
6

Анализът на фактическата обстановка, изведена в хипотезата на чл.
373, ал. 3 от НПК, сочи за безспорно установено осъществяването от страна
на подсъдимия ***, което от обективна и субективна страна, консумира
изцяло признаците на престъпния състав по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл.
195, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК.
Доказано е безспорно от обективна страна, че на 26/27.11.2020 г. в гр.
Плевен, при условията на опасен рецидив, чрез използване на неустановено
техническо средство, отнел чужди движими вещи - 1 бр. катализатор от лек
автомобил марка „***”, модел „***”, с ДКН ***, на стойност 1082,40 лева от
владението на *** от гр. Плевен, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр.
с чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от
НК.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по
делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено
възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение
на съда и обосновават решението му в следния смисъл:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото,
съгласно чл. 14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема че с
деянието си подсъдимият *** е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението от общ характер, наказуеми по чл. 196, ал.
1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал.
1, б. „а“ от НК, като на 26/27.11.2020 г. в гр. Плевен, при условията на опасен
рецидив, чрез използване на неустановено техническо средство, отнел чужди
движими вещи - 1 бр. катализатор от лек автомобил марка „***”, модел
„***”, с ДКН ***, на стойност 1082,40 лева от владението на *** от гр.
Плевен, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна - с действията си подсъдимият, е реализирал
признаците от състава на престъплението “кражба”, тъй като с присвоително
намерение е отнел 1 бр. катализатор от лек автомобил марка „***”, модел
„***”, с ДКН ***, като е прекъснал досегашното владение върху него и е
установил своя фактическа власт.
От субективна страна - деянието е извършено умишлено – при форма
на вина пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
Налице е съзнание у подсъдимия, че процесната вещ е била чужда, както и че
подсъдимият установява фактическа власт върху нея без съгласието на
собственика.
По въпроса за вида и размера на наказанието:
При определяне вида и размера на наказанието съдът стриктно се
съобрази със задължението по чл. 373, ал.2 от НПК и приложи разпоредбата
7

на чл.58а ал.1 от НК, съгласно която съдът определя наказанието,
ръководейки се от общите разпоредби в НК – чл.54 от НК и така
определеното наказание се намалява с 1/3.
Съдът отчете задължението си и по чл.58а, ал.4 от НК, но по делото не
се установи да са налице такива обстоятелства, които да го мотивират да
определи наказанието при условията на чл. 55 от НК!!!
При определяне наказанието на подсъдимия, съдът съобрази
степента на обществената опасност на деянието и на личността на дееца.
Съдът обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
мотивите и подбудите за извършване на деянието, степента на обществена
опасност на деянието и дееца, както и всички други обстоятелства имащи
значение за определяне на наказанието, както и с оглед на използваната от
подсъдими възможност за предварително изслушване, както и направените от
него пълни самопризнания, по реда на чл. 371, т.2 от НПК.
Като смекчаващо вината обстоятелство по отношение на подсъдимия -
съдът приема единствено и само съжалението за извършеното.
Като отегчаващо вината обстоятелство по отношение на подсъдимия
съдът взе предвид предишните му многобройните осъждания също за
извършени престъпления против собствеността.
Съдът счита, че всяка осъдителна присъда следва да почива на два
основни фундаментални принципа :

ПЪРВИЯТ ПРИНЦИП Е ТОЗИ НА ЗАКОННОСТТА !!!
В конкретният случай за това престъпление което е извършил
подсъдимия законодателят в разпоредбата на чл. 196 от НК е предвидил
наказание „Лишаване от свобода“ в размер от 3 до 15 години.
При така отчетените обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия ***
наказание "Лишаване от свобода“ в размер на 3 /три/ години, което на
основание чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК, е намалено с
1/3 и съдът определи наказание лишаване от свобода в размер на 2 /две/
години, което да бъде изтърпяно, при първоначален строг режим.
При индивидуализацията на наказанието извършено от страна на
подсъдимия относно размера, съдът отчете предишните многобройни
осъждания на името на подсъдимия, извън тези които предопределят правната
квалификация, както и престъпленията за които е осъждан до сега.
От събраните по делото доказателства е видно, че подсъдимият *** е с
изключително трайни престъпни навици.
Видно от бюлетина за съдимост на подсъдимия *** е, че същият е
осъждан многократно все за престъпления против собствеността, което дава
основание на съда да приеме, че същият се отличава като личност,
проявяваща изключително трайна престъпна упоритост и е склонен да върши
8

престъпни прояви от един и същи вид като е превърнал тази своя дейност в
препитание и начин за набавяне на средства за съществуване .

ВТОРИЯТ ПРИНЦИП Е ТОЗИ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА !!!
Всяка присъда било то оправдателна, било то осъдителна освен
законна, следва да бъде и справедлива. Именно този принцип се спазва в този
съдебен състав и винаги е основен принцип при постановяване на съдебният
акт .
Настоящият съдебен състав намира, че така определеното наказание в
този му вид и в този размер е изключително справедливо и ще изпълни
целите на закона – да се поправи и превъзпита подсъдимия, да му се окаже
необходимото сплашващо въздействие и най вече, и не на последно място, да
се въздейства изключително предупредително и възпитателно върху
останалите членове на обществото – особено на тези занимаващи се с такива
престъпления против собствеността .
С оглед на така направените фактически и правни констатации, с
оглед вътрешното убеждение на съда и с оглед стриктното спазване
разпоредбите на закона, както и с оглед принципа за справедливостта на
наказанието, съдът постанови своята осъдителна присъда в този и вид и
в този размер.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

9

Номер на акта:	10
Дата:	7 февруари 2022 г. (в сила от 23 февруари 2022 г.)
Съдия:	Красимир Маринов Димитров

Дело:	20214430202260
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 декември 2021 г.

Присъда по дело №2260/2021 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите