Р
Е Ш Е Н И Е
№………………… /22.11.2021
г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, X –
ти тричленен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми
октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Добринка Долчинкова
и прокурор Александър Атанасов, след като разгледа докладваното от съдия В.
Пушевски КНАХД № 1942 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 208 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на „МИТ“ ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: -----------депозирана чрез неговия процесуален представител адв. И.Г.
от АК – Шумен срещу Решение № 392 от 22.07.2021 г., постановено в производството
по НАХД № 2162
по описа за 2021 г. на Варненския районен съд, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 23 – 0000054 от 25.01.2021 г., издадено от Директора на Регионалната
дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което на основание
разпоредбата на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за
автомобилните превози, на дружеството „МИТ“ ЕООД е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева
(три хиляди лева) за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 96г, ал. 1,
предл. 2 от Закона за автомобилните превози.
Касаторът
„МИТ“ ЕООД – гр. Варна намира първоинстанционното решение за незаконосъобразно,
обосновавайки се, че съдът неправилно е отразил фактическата обстановка и
неправилно е приложил материалния закон, като представя подробни аргументи в
защита на своята позиция. На първо място оспорва тезата на първоинстанционния
съд, че няма разлика между „лицензиран превозвач“ по см. на пар. 1, т. 5 от ДР
на Закона за автомобилните превози и „лице, извършващо превоз за собствена
сметка“ по см. на пар. 1, т. 4, буква „а“ от ДР на Закона за автомобилните
превози, като подчертава, че двете категории лица имат различни процесуални
качества и в действителност превоза за собствена сметка не попада в категорията
на обществени превози на пътници и товари. Също така изразява несъгласие с
позоваването на разпоредбите на чл. 1, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Наредба № 36/ 2006
г. на Министъра на транспорта, доколкото те се отнасят за водачи, които следва
да отговарят на изискванията за психологическа годност, но само при извършване
на таксиметров или обществен превоз на пътници и товари. Възразява
срещу приетата от административно – наказващия орган и първоинстанционния съд
категория на превозното средство, управлявано от водача М.И.П., като посочва,
че се касае за превозно средство, чиято товароносимост е до 3, 5 тона или с
максимално допустима маса до 6 тона, поради което и в случая е приложима
разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 2 от Закона за автомобилните превози. Поради
гореизложените съображения намира, че не е било налице задължение на водача М.И.П.
да притежава удостоверение за психологическа годност, респ. не е налице
задължение за транспортното предприятие да не го допуска да управлява МПС.
Предвид изложеното отправя молба за отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на съдебен акт, с който процесното наказателно постановление да
бъде изцяло отменено. Моли също така за присъждане на сторените от дружеството
разноски за адвокатско възнаграждение пред двете съдебни инстанции.
Ответната
страна РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна е депозирала писмен отговор на
касационната жалба, в който изразява своето становище за нейната неоснователност,
подробно мотивирайки се и поставяйки акцент върху разпоредбата на чл. 7а, ал. 2
от Закона за автомобилните превози, която според административно – наказващия орган
е напълно приложима и обосновава извод за съставомерност на деянието, извършено
от дружеството. Поради тези причини, моли за оставяне в сила на
първоинстанционното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В
проведеното на 28.10.2021 г. открито съдебно заседание по адм. дело № 1942 по
описа за 2021 г. на Административен съд Варна, дружеството „МИТ“ ЕООД не се
представлява нито от законен, нито от процесуален представител, който да изрази
становището му в дадения ход на делото по същество. В депозирана на 28.10.2021
г. в деловодството на Административен съд – Варна писмена защита, изготвена от
процесуалния представител на дружеството – касатор адв. И.Г. се заявява, че се
поддържа изцяло касационната жалба и се отправя молба за отмяна
на първоинстанционното решение и респ. за отмяна на процесното наказателно
постановление
Ответната
страна РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна не изпраща нито законен, нито
процесуален представител, който да изрази позицията й в дадения ход на делото
по същество в проведеното открито съдебно заседание по КНАХД № 1942 по описа за
2021 г. на Административен съд – Варна
Участващият
по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Варна изразява позиция за неоснователност
на касационната жалба и пледира за оставяне в сила решението на Районен съд – Варна.
Съдът,
след като съобрази доводите и възраженията на страните и след преценка на събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната
жалба е подадена в срока, предвиден в разпоредбата на чл. 211, ал. 1 от АПК вр.
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима за
разглеждане. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по смисъла
на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим по препращане от разпоредбата
на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Разгледана
по същество, касационната жалба се явява неоснователна, поради следните
съображения:
Производството
пред Районен съд – Варна е образувано по въззивна жалба на „МИТ“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 23 – 0000054 от 25.01.2021
г., издадено от Директора на Регионалната дирекция „Автомобилна администрация“
– гр. Варна, с което на основание разпоредбата на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от
Закона за автомобилните превози, на дружеството е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3000 лева (три хиляди лева) за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за
автомобилните превози.
С
Решение № 392 от 22.07.2021 г., постановено в производството по НАХД № 2162
по описа за 2021 г. на Варненския районен съд, процесното наказателно
постановление, е било потвърдено, като от фактическа страна е било установено
следното:
През
месец ноември 2020 г. св. К.Н.К.– ст. инспектор в РД „Автомобилна администрация“
гр. Варна извършил комплексна проверка на транспортната дейност на дружеството „МИТ“
ЕООД, като установил, че на 03.08.2020 г. дружеството, притежаващо лиценз на Общността
за превоз на товари № 6903, е допуснало водача М.И.П., с ЕГН: ********** до
управление на товарен автомобил марка „Мерцедес“ от кат. N2 с
рег.*****, извършващ международен превоз на товари за собствена сметка по
маршрут гр. Варна – гр.
Александропули, Република Гърция – гр. Варна, без обаче водачът да отговаря на
изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредба по чл. 152, ал. 1,
т. 2 от Закона за движение по пътищата, уредени в разпоредбата на чл. 7а, ал. 2,
предл. 3 от Закона за автомобилните превози.
Св.
К. конкретно извършил проверка в Регистъра на психологическите изследвания,
като констатирал, че водачът М.И.П. не притежава удостоверение за психологическа
годност, считано от 22.01.2016 г.
Приемайки,
че с това свое поведение дружеството „МИТ“ ЕООД е извършило нарушение
на разпоредбата на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози,
на 09.11.2020 г. св. К. съставил акт за установяване на административно
нарушение, с който санкционирал дружеството за нарушение на посочената
нормативна разпоредба.
В
предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено
възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно –
наказващия орган, но след като било преценено за неоснователно, на 25.01.2021
г. Директорът на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа
обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал
процесното наказателно постановление, с което
на основание разпоредбата на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните
превози, наложил на дружеството административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 3000 лева (три хиляди лева) за извършено нарушение на разпоредбата
на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози.
За
да потвърди наказателното постановление, Районен съд – Варна е приел, че в случая
нарушението на материалния закон е безспорно установено, както и, че в хода на
административно – наказателното производство не са били допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила.
Тези
изводи на първоинстанционния съд са правилни и следва да бъдат подкрепени.
Безспорно
между страните е обстоятелството, че на 03.08.2020 г. водачът М.И.П. е извършил
международен обществен превоз на товари за собствена сметка за дружеството „МИТ“
ЕООД по маршрут гр. Варна – гр. Александропули, Република Гърция – гр. Варна с
товарен автомобил от категория N2, без обаче да притежава
валидно удостоверение за психологическа годност.
Разпоредбата
на чл. 7а, ал. 2 от Закона за автомобилните превози изрично предвижда, че
лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка,
могат да извършват превоз на товари, само с водачи, които отговарят на
изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на МПС от
съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбата по
чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата.
Касационната
инстанция се солидаризира с аргументите на въззивния съд, че в действителност в
чл. 1, ал. 1, т. 4 от Наредбата е предвидено, че в наредбата се определят
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на водачите, осъществяващи обществени превози на пътници
и товари, но това обстоятелство не означава, че водачите, осъществяващи международен
превоз на товари за собствена сметка, не следва да притежават валидно
удостоверение за психологическа годност, доколкото именно в разпоредбата на чл.
53, т. 3 от Наредба №11/ 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на
пътници и товари, изрично е предвидено, че водачът на превозно средство,
извършващо международен превоз на товари трябва задължително да притежава
валидно удостоверение за психологическа годност по см. на чл. 152, ал. 1, т. 2
от Закона за движение по пътищата.
Съдът
намира за неоснователно възражението, наведено в касационната жалба, че
първоинстанционния съд неправилно е посочил процесуалното качество на лицето,
подведено под административно – наказателна отговорност. В случая процесния
превоз е извършен с МПС от кат. N2, която категория, съгласно
разпоредбата на чл. 149 от Закона за движение по пътищата е с допустима максимална
маса над 3, 5 тона, но не повече от 12 тона, което означава, че за извършване
на процесния превоз по принцип не е необходимо превозвача да бъде лицензиран. В
закона обаче липсва забрана относно извършването на превоз за собствена сметка
с МПС над 3, 5 тона, но не повече от 12
тона от лице, което е регистрирано като лицензиран превозвач. Същевременно обаче
в разпоредбата на чл. 17 от Наредба №11/ 31.10.2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари се съдържа изискване, че подлежат на
лицензиране лицата, които осъществяват международен превоз на товари с МПС над
3, 5 тона, т.е. в действителност дружеството не е имало право да извърши процесния
превоз до гр. Александропули в Република Гърция, ако не е било лицензиран
превозвач. Ето защо категорично намира приложение разпоредбата на чл. 7а, ал. 2
от Закона за автомобилните превози, която предвижда лицензираните превозвачи,
извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници
и товари, само с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност,
определени с наредбите на чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152,
ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата.
Именно
приложимостта на разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 от Закона за автомобилните
превози изключва основателността на второто основно възражение, а именно за
масата на превозното средство, с което е извършен процесния обществен превоз на
товари.
Гореизложените
съображения обуславят извода на касационния съд, че решението на въззивната
инстанция е постановено при спазване на материалния закон и процесуалните
правила. Правилно Районен съд – Варна е анализирал събраните доказателства,
както поотделно, така и в тяхната съвкупност, и е формирал кореспондиращ с
доказателствата извод по делото, а именно, че дружеството „МИТ“ ЕООД е
извършило нарушение на разпоредбата на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за
автомобилните превози поради което и решението му следва да бъде оставено в
сила.
С
оглед изхода на делото и въз основа на разпоредбите на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, на ответната страна РД
„Автомобилна администрация“ – гр. Варна следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 80 лева (осемдесет лева) за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание разпоредбата на чл. 221, ал. 2, пред. 1 от АПК, Административен съд Варна, X – ти тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 392 от 22.07.2021 г., постановено в производството
по НАХД № 2162 по описа
за 2021 г. на Варненския районен съд, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 23 – 0000054 от 25.01.2021 г., издадено от Директора на
Регионалната дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Варна.
ОСЪЖДА „МИТ“ ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: ---------------------ДА ЗАПЛАТИ на РД „Автомобилна
администрация“ гр. Варна парична сума в размер на 80 лева (осемдесет лева),
представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството по КНАХД № 1942
по описа за 2021 г. на Административен съд – Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: