Р Е Ш Е Н И Е
№…..
гр.Враца,
18.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в открито съдебно
заседание на втори септември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Нина Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 3177 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск за обявяване
нищожност на договор за предоставяне на потребителски кредит № *****от
13.10.2008 г. поради липса на предписана от закона форма с правно основание по чл.26, ал.2, предл.3-то ЗЗД.
В
условията на евентуалност са
предявени искове за нищожност на договора: 1) поради противоречие със закона с
правно основание по чл. 26, ал. 1,
предл. 1-во ЗЗД, както и нищожност
поради липса на съгласие с правно основание по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 13.10.2008 г. между него и „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД е сключен
Договор за предоставяне на потребителски кредит №****** г. По силата на договора на ищеца
била предоставена парична сума в размер на 4 600,00 евро под формата на
потребителски кредит за рефинансиране на задължения по кредити в брой и по
банкова сметка *** „ОББ" АД и „ТИ БИ АЙ БАНК" АД. Паричният заем бил
предоставен за срок от 10 години, като погасяването на кредита е следвало да се
извърши на 120 (сто и двадесет) месечни вноски, включващи в себе си част от
главницата и начислената за съответния период лихва, с дължима месечна вноска
за първите 80 месеца от изплащането на кредита в размер на 65,17 евро, като за
останалия период на договора вноската по кредита била фиксирана на 59,30 евро.
Сочи, че на 11.01.2010 г. между страните бил подписан Анекс №1 към договора, с
който страните се съгласили, че към датата на подписване на допълнителното
съглашение ищецът се намира в просрочие на сумата от 593,06 евро, включваща
лихви, главница, такси и комисионни. Съгласно текстът на чл.1, ал.2 от
подписания анекс процесната сума била прибавена към главницата, която се
увеличила на 4900,18 евро, поради което се стигнало до анатоцизъм, който е
недопустим извън отношенията между търговци. Освен за горното, страните се
съгласили да изменят и лихвения процент по кредита, който станал 12.69%.
Постигнато било съгласие погашенията по главницата да започнат след изтичане на
гратисен период от 6 месеца. С подписване на анекса се удължил периода на
погасяване на кредита, който станал 120 месеца. Страните се съгласяват, че ще
бъде изготвен нов погасителен план. С подписването на процесния Анекс №1
поръчител по кредита станало лицето С. П. В.. Сочи се, че на 11.01.2010 г. между
страните, в това число и С. П. В., е подписан Анекс №2 към договора,
посредством който се урежда поръчителството на С. В.. Както договорът, така и
анексите към него, били подписани от ищеца, който положил подписа си в полето
Кредитополучател. Счита, че договорът и процесиите анекси към него, макар и
подписани от М.В., не поражда правни последици и валидно действие, предвид
обстоятелството, че ищецът е незрящ и е бил такъв към датата на подписване на
процесния договор и анексите към него. Поддържа се, че ищецът е роден сляп,
като през целият си живот е бил в това състояние, поради което е и инвалидизиран.
Тъй като към момента на подписване на договора ищецът е бил незрящ, макар и
грамотен, намира, че за валидността на договора е следвало да бъде спазена
определена форма, предвидена в разпоредбата на чл.189 от ГПК и доколкото тази
форма не е била спазена, договорът се явява нищожен на основание чл.26, ал.2 ЗЗД поради липса на предписана от закона форма. В случая, тъй като ищецът е
сляп, но грамотен, счита, че документите е следвало да бъдат приподписани от
двама свидетели, което не било сторено. Поради нищожността на договора за
кредит, счита че нищожен се явява и договорът за поръчителство, тъй като има
акцесорен характер.
В случай че съдът не
установи наличието на нищожност поради липса на форма, моли съда да обяви
процесния договор за кредит и поръчителство за нищожни поради противоречието му
със закона по същите изложени съображения. В случай че съдът не установи
наличието на нищожност на договорите поради противоречието им със закона, моли
съда да ги обяви за нищожни поради липса на съгласие по същите съображения,
подробно изложени в исковата молба. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор
ответникът потвърждава факта, че на 13.10.2008 г. е сключен Договор за кредит №*******
г. между М.П.В. /в качеството на кредитополучател/ и „Пиреос (България)” АД /в
качеството на кредитодател/, като на 30.06.2016 г. бил сключен Договор за
прехвърляне на вземания (цесия) между „Пиреос (България)" АД и „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, по силата на който „Пиреос (България)” АД, в качеството си на цедент,
цедирал вземането си по процесния договор (ведно с всички принадлежности на
вземането) на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД. Сочи, че ищецът бил надлежно уведомен за
настъпилата цесия. Сочи, че ищецът не оспорва факта, че е получил и усвоил
предоставения му кредит. Сочи, че на този етап от производството не може да
вземе становище по съществото на иска.
Конституираното
по делото трето лице – помагач „Юробанк България“ АД оспорва предявения иск.
Оспорва твърдението на ищеца, че е напълно незрящ към момента на подписване на
договора и анексите към него. Последният не бил заявил това обстоятелства към
подписване на документите. Същевременно последният усвоил сумите по кредита,
като е потвърдил, че е запознат с всички последици от сключения договор. Освен
това ищецът извършвал редовно погасяване на задължението си по кредита, което
се установявало от представените по делото платежни нареждания. В депозираната
писмена защита по делото развива съображения, че ищецът е извършил измама
спрямо кредитора, тъй като не е уведомил последния за здравословното си
състояние и не е представил експертно решение и епикриза. Счита, че исковете са
неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени. Прави възражение за
прекомерност по отношение на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид представените по делото
писмени доказателства, доводите и възраженията на страните, прие за установено
от фактическа страна следното:
От приетия по делото договор за предоставяне
на потребителски кредит № **** г. се установява, че на 13.10.2008 г. между
„Банка Пиреос България“ АД, клон Сливен, като кредитор, и ответника М.П.В., в
качеството му на кредитополучател, бил сключен процесният договор, по силата на
който банката предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер
на 4600 евро. Посочено е в договора, че кредитът бил усвоен еднократно по
сметка на кредитополучателя в банката. Уговорено било погасяването на кредита
да се извърши на 120 месечни вноски.
На 11.01.2010 г. към договора за
предоставяне на потребителски кредит са подписани два допълнителни анекса –
Анекс № 1 и Анекс № 2. С първия подписан между страните анекс, същите се
съгласяват, че кредитополучателят е в просрочие с погасяването на задълженията
си към банката, като просроченото задължение е в размер на 593,06 евро, в която
се включвали просрочена главница, лихви, такси и комисионни, която сума е
уговорено да бъде прибавена към редовната главница, като общата сума по
главница ставала 4900,18 лв. /чл. 1/. С втория анекс от същата дата, страните
се съгласили да допълнят предоставеното от кредитополучателя обезпечение чрез
поръчителство на лицето С.П. В.. Посочено е в чл. 1 от анекса, че с
подписването на същия от поръчителя, последният се задължава да отговаря спрямо
банката за изпълнение на задължението на кредитополучателя по процесния
договор. И двата анекса са подписани от представител на кредитора, от
кредитополучателя М.П.В., както и от С.П.В.в качеството й на поръчител.
Приети по делото са и 31 броя
разписки за погасени суми по кредита.
Представено от ищеца и прието по
делото е и уведомително писмо, адресирано до него от страна на кредитора „Банка
Пиреос България“ АД с изх. номер от 19.07.2016 г., с което последният, на осн.
чл. 99, ал. 3 ЗЗД, уведомява ищеца М.П.В., че процесното вземане е прехвърлено
по силата на сключен договор за цесия на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Установява се от представената по
делото справка от Търговския регистър, че „Банка Пиреос България“ АД е заличен търговец, като негов универсален
правоприемник е третото лице - помагач по делото „Юробанк България“ АД.
От приетото по делото експертно
решение № 0058 от 24.01.2000 г. на МНЗСГ – ТЕЛК се установява, че ищецът М.П. Б.
е с установена диагноза „Вродени аномалии на очите“. В оценката на
трудоспособността е посочено, че лицето е инв. първа група с чужда помощ –
пожизнено по точка 18 от ОТНПС. В анамнезата на експертното заключение е
отразено, че лицето е родено с увредено зрение, фамилно обременен, лекуван
амбулаторно. От частта, касаеща очния статус на лицето се установява, че очните
ябълки на двете очи извършват непрекъснати спонтанни движения, същият е с
прозрачни роговици, почти напълно липсва ирис, потъмнени лещи, като останалите
очни части не могат да се огледат.
По делото е прието заключение по
допусната съдебномедицинска експертиза. От заключението на същото се
установява, че състоянието на практическа слепота на ищеца М.В. датира не
по-късно от 24.01.2000 г. Посочено е, че към 2000 година се касае за
практическа слепота на двете очи, изразяваща се в усещане за светлина, броене
на пръсти до 1,5 метра пред окото. Към датата на извършване на прегледа от
вещото лице за целите на експертизата, експертът е посочил, че е налице
абсолютна слепота, както и че липсва усещане за светлина. Вещото лице е
посочило, че към 13.10.2008 г. и към 11.01.2010 г. В. е бил с практическа
слепота или абсолютна слепота, като не е могъл да прочете текстовото съдържание
на процесния договор и анексите към него. Експертът е посочил освен това, че
установяването на слепотата у В. е чисто субективна оценка, която може да бъде
извършена от немедицинско лице, както и че ищецът би трябвало да бъде с
придружител или с помощно средство при това негово състояние. Съдът кредитира
приетото експертно заключение като пълно, обективно и компетентно изготвено.
По делото са събрани и гласни
доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели. От разпита на
свидетелката С. В. – сестра на ищеца М.В., се установява, че същата е запозната
с факта, че между М.В. и „Юробанк България“ АД е налице сключен договор за
кредит. Сочи, че тя е придружила брат си само до входа на банката, но не е
влязла вътре с него, тъй като служителите от банката й казали, че те ще го
придружат навътре. Заявява, че по време на подписване на договора не е била с
него. След това ищецът й споделил, че договорът не му е бил прочетен и не е
запознат с него. Знаел е, че подписва договор за заем, но данните не са му били
прочетени. Свидетелства, че само тя е придружила брат си до клона на банката, друг придружител
с него не е имало. Заявява, че брат й е незрящ по рождение, като служителите на
банката са знаели за това негово състояние, тъй като им било представено
решение от ТЕЛК.
По делото е допуснат разпит по
делегация и на свидетеля С.Д.С. – управител на банковия клон, с който е сключен
договора за кредит, към момента на сключването му. Същият сочи, че той е
подписал договорите за кредит, но няма конкретен спомен за процесния договор с
ищеца М.В.. Сочи, че няма спомен да е чел съдържанието на договора на ищеца, но
твърди, че практиката на банката понастоящем, а така също и към 2008 година, е,
ако клиентът има проблем със зрението и представи ЕР на ТЕЛК, то задължително
да ангажират свидетели и да прочетат текста на договора. В конкретния случай
счита, че след като няма спомен да е прочел текста на договора, то ищецът М.В.
не е представил ЕР на ТЕЛК и не са били наясно, че същият е имал проблем със
зрението. Свидетелят заявява, че няма конкретен спомен и по отношение на
сключването на двата допълнителни анекса към процесния договор.
Показанията и на двамата свидетели
следва да се кредитират от съда с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК – с оглед
на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна
заинтересованост.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По предявения главен иск с правно
основание по чл.26, ал.2, предл.3-то ЗЗД:
За основателността на предявения
иск, следва да се установи, че процесният договор и анекси към него не
отговарят на предписаната от закона форма.
С изготвения проект на доклад по
делото, обективиран в Определение № 4352/05.12.2019 г. съдът е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните
обстоятелствата, че на 13.10.2008 г. е сключен
Договор за кредит №****** г. между М.П.В. /в качеството на кредитополучател/ и
„Пиреос (България)” АД /в качеството на кредитодател/, като на 30.06.2016 г.
бил сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „Пиреос
(България)" АД и „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, по силата на който „Пиреос
(България)” АД, в качеството си на цедент, цедирал вземането си по процесния
договор (ведно с всички принадлежности на вземането) на „ЕОС МАТРИКС"
ЕООД, за което ищецът е уведомен. Проектът на доклад по делото е приет като
окончателен такъв в проведеното на 29.01.2020 г. открито съдебно заседание, без
да са направени възражения от страните.
Тези обстоятелства се установяват и
от събраните по делото доказателства, а именно: договор за предоставяне на
потребителски кредит *****от 13.10.2008 г., както и два анекса към него от
11.01.2010 г., така също и от представеното от самия ищец уведомително писмо, с
което му е съобщена цесията.
Липсата на предписана от закона
форма при сключването на договор представлява порок на договора, който води до
нищожност на сключената сделка. Ако постигнатото съгласие по предмета на
договора не е облечено в изискваната от закона по-тежка форма – писмена,
писмена с нотариална заверка на подписите или форма на нотариален акт, т.е. при
т.нар. формални сделки, всъщност не съществува сделка. Липсващият елемент не
може да бъде добавен, а трябва да се сключи нова сделка между страните при
спазване на изискуемата от закона форма за валидност, респ. да се извърши конверсия
на нищожната, ако са налице условията за това.
В случая се твърди нищожност на
договор за потребителски кредит и два анекса към него поради липса на
предписана от закона форма. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ГПК частен
документ, издаден от сляп, но грамотен, трябва да бъде приподписан от двама
свидетели. В случая законът е въвел изискване за форма на издадени частни
документи от слепи лица, като за да бъде приподписан от двама свидетели, то
формата следва да е писмена. Едва с приподписването на документа от двамата
свидетели може да се счита, че е завършен фактическият състав по сключването на
договора и възникване на валидно правоотношение с банката – кредитор. Разпоредбата
предвижда документ, подписан от сляп - дори и когато е грамотен, както е в
настоящия случай, да бъде приподписан от двама свидетели. Изискването в този
текст за приподписване на документа и от двама свидетели е установено, за да се
удостовери участието на грамотния недъгав (недъгавост по смисъла на ГПК – напр.
чл. 579 ГПК, е налице не само при невъзможност за подписване на документа от
този, от когото изхожда, но и когато лицето не може да узнае съдържанието му
поради болест - какъвто е случаят със слепите, макар и да са грамотни, тъй като
не могат да четат обикновено писмо; същевременно слепите, дори и когато са
грамотни, се нуждаят от повече гаранции от немия, глухия и глухонемия, че им е
станало известно съдържанието на документа, тъй като за разлика от тях те не
могат да прочетат същия и да узнаят съдържанието му без помощта на друго лице -
ТР 71/10.07.70, ОСГК на ВС) в
издаването му и да се гарантира, че му е известно съдържанието и е съгласен с
него. Това е така, тъй като приподписването от двама свидетели предполага, че
документът е четен на същия, преди да го подпише – било чрез поставяне на
инициали, както е в случая, или чрез полагане на отпечатък. Така при подписване
от сляпо лице пред нотариус или съд, участието на свидетели е ненужно -
удостоверяващата функция на същите спрямо факта на това действие и факта на
узнаването на съдържанието се изпълнява от нотариуса, респективно от съда /чл.
579, ал. 2 ГПК; ТР № 61/3.05.71 г., ОСГК
на ВКС/. В горния смисъл е константната практика на съдилищата – така напр. Решение № 220 от 29.09.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 2314/2015 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, Определение № 399 от 22.06.2017 г. на ВКС по
т. д. № 744/2017 г., I т. о., ТК и др.
Категорично се установи по делото,
че ищецът М.В. е сляп, което негово състояние датира не по-късно от 24.01.2000
г. Това обстоятелство се установи от приетото по делото заключение на СМЕ, експертно
решение № 0058 от 24.01.2000 г. на МНЗСГ – ТЕЛК и показания на свидетелката С.
В.. От експертното заключение се установи освен това, че ищецът както към
момента на сключването на процесния договор /13.10.2008 г./, така и към момента
на подписването на двата анекса към него /11.01.2010 г./ не е могъл
самостоятелно да прочете текстовото съдържание на документите.
Сключените договор и анекси
представляват частни документи, подписани от сляпо лице без приподписване от
свидетели /при липса на удостоверителна функция на нотариус или съд/ и следователно
в нарушение на изискванията на чл. 189, ал. 2 ГПК. Поради това и те не
удостоверяват надлежното запознаване на лицето със съдържанието на документите,
респективно не съставляват доказателство, че изявлението е направено от това
лице съобразно чл. 180 ГПК.
Неоснователно е направеното
възражение от третото лице-помагач „Юробанк България“ АД, че ишецът М.В. е измамил
банката – кредитодател. Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗЗД измамата е основание за
унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от другата да го
сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Твърди се от третото лице –
помагач, че ищецът не е уведомил банката за здравословното му състояние, за да
я мотива да сключи процесния договор. На първо място следва да се посочи, че
„Юробанк България“ АД релевира възражение за измама от страна на ищеца едва с
депозираната писмена защита по делото. Независимо от това обаче, по делото не
са представени и събрани каквито и да било доказателства за факта, че е налице
измама по смисъла на чл. 29 ГПК от страна на М.В. по отношение на банката –
кредитотадел. Напротив, по делото се събраха доказателства, от които може да се
направи извод, че в случая не може да е налице измама. На първо място, от
показанията на свидетелката С. В. се установи, че служителите на банката са
знаели за състоянието на ищеца, тъй като им е
било представено решение от ТЕЛК. Дори обаче да не е представена
медицинска документация на банката, то по делото беше прието заключение на СМЕ,
от което се установи, че констатирането на състоянието на слепота у ищеца може
да бъде направено от немедицинско лице при контакт с него. В случая банковите
служители са имали пряк контакт с ищеца, което предполага, че те са били наясно
с недъга на кредитополучателя. Ето защо не може да се приеме, че в случая е
налице умишлено въвеждане в заблуждение на служителите, представители на
банката – кредитодател, участвали към момента на сключването на процесния
договор и анекси към него.
По отношение на направеното от третото
лице – помагач възражение, че ищецът е усвоил сумата по процесния договор за
кредит, съдът намира следното: Действително ищецът не твърди да не е усвоил
сумата по процесния договор за кредит. Представени са освен това 31 броя
разписки за погасяване на суми по кредита. Не е предявен обаче в настоящото
производство насрещен иск за връщане на усвоената сума в случай на обявяване
нищожността на договора, поради което съдът не може да обсъжда въпроса, свързан
с дължимата от М.В. сума по договора за кредит.
С оглед на
гореизложеното съдът намира, че предявеният иск за прогласяване
недействителността на договора за кредит и двата анекса към него по отношение
на ищеца се явява основателен и доказан поради липса на предписа от закона
форма, поради което следва да бъде уважен.
Видно от
приетите по делото доказателства, двата анекса от 11.01.2010 г. към договора за
предоставяне на потребителски кредит са подписани освен от кредитополучателя и
кредитора, така също и от неучастващото по делото лице С. П. В., в качеството й
на поръчител. Договорът за поръчителство е договор, сключен между кредитора и
поръчителя, по който поръчителят
поема задължение към кредитора, като става солидарен длъжник за изпълнение на
задължението, наред с главния. Договорът за поръчителство не е атакуван на
самостоятелно основание от някоя от страните по него, поради което съдът не
следва да постановява отделен диспозитив по отношение на лицето С. В.. Следва
да се отбележи, че отговорността на поръчителя има акцесорен характер, т.е. тя
се обуславя от съществуване на задължението и обема на отговорността на главния
длъжник. Отговорността на поръчителя е
вторична и съществува дотолкова, доколкото съществува главният дълг, поради
което отношенията между поръчителя и кредитора, след обявяване на договора за
кредит по отношение на кредитополучателя за нищожен, следва да бъдат уредени
съобразно ЗЗД и при съобразяване характера на договора за поръчителство.
Съдът
достигна до извод за основателност на предявения главен иск, поради което не се
сбъдна вътрешно процесуалното условие за разглеждане на предявените в условията
на евентуалност искове.
По
разноските:
С оглед изхода на делото и
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски. От представения списък на разноските по чл. 80 ГПК се
установява, че М.В. претендира разноски в размер на 2000 евро – адвокатско
възнаграждение. По делото е представено доказателство, че сумата е заплатена в
брой на процесуалния представител на ищеца – адв. В.В..
В срок е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира
за основателно. Минимално дължимото възнаграждение в случая, изчислено
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет,
е в размер на 779,85 лева. Съдът намира, че съобразно фактическата и правна
сложност на делото възнаграждението следва да бъде намалено до сумата от 1500
лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на съда следващата се
държавна такса и разноски по делото в размер на сумата от 609,87 лв., от които
359,87 лв. държавна такса и 250,00 лв. възнаграждение за вещо лице.
Водим от гореизложеното
съдът,
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 3-то ЗЗД по отношение
на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, в качеството му на частен
правоприемник на „Банка Приеос България“ АД по договор за прехвърляне на
вземания от 30.06.2016 г., че сключеният между М.П.В., ЕГН ********** и „Банка Пиреос България“ АД, клон Сливен, ЕИК
********* договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/***/13.10.2008 г., анекс № 1/11.01.2010 г. и анекс №
2/11.01.2010 г. към него са нищожни поради липса на предписана от закона форма.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на М.П.В.,
ЕГН ********** сумата в размер на 1500
лева разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
ЕИК: ********* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд гр. Враца сумата от 609,87
лева държавна такса и разноски по делото.
Решението е
постановено при участието на „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* като трето
лице – помагач на страната на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните и на
третото лице - помагач.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: