№ 6568
гр. София, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110158277 по описа за 2021 година
„Топлофикация София” ЕАД е предявило срещу К. Д. Д. установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
149, ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се признае за установено, че К. Д. Д. дължи
на ищеца следните суми: 471.53 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Гевгелийски“, бл. 9, ет.7,
ап. 44, аб. № 243597, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК – 14.07.2020 г., до окончателното изплащане, сумата от 78.12 лв.
– лихва за забава върху главницата за топлинна енергия периода от
15.09.2017 г. до 03.07.2020 г., сумата от 30.16 лв., представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода от 01.03.2017г.-30.04.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 14.07.2020
г., до окончателното изплащане, сумата от 5.88 лв. – лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 03.07.2020
г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 30604/2020
г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея
да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Поддържа, че ответникът изпаднал в забава, поради което претендира
заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.
Претендира разноски. Пред съда процесуалния представите на страната моли
1
за уважаване на исковете и претендира разноски , за което представя списък
по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът К. Д. Д. депозира отговор на
исковата молба. Не оспорва, че е собственик на процесния имот, както и
количеството и качеството на доставената топлинна енергия. Не оспорва, че
претендираните от ищеца суми съответстват на тези, които са начислени и
фигурират в счетоводната система на ищеца, както и че не е правил
плащания. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда
да отхвърли исковете като частично неоснователни. Претендира разноски.
Пред съда страната не се явява и не изпраща процесуалния представител.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД
изразява становище по предявените искове, като счита същите за допустими.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и
разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
Производството се развива след постъпване на възражения против
заповед за изпълнение, издадена в полза на „Топлофикация София“ ЕАД.
Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената
защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и
качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на
реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и
че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за
законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че
е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че ответникът е собственик на топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Гевгелийски“, бл. 9, ет.7, ап. 44, аб. № 243597,
че за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. до топлоснабдения имот е
доставена топлинна енергия на стойност 471.53 лв., върху която е начислена
лихва за забава в размер на 78.12 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 03.07.2020
г., че е осъществена услуга дялово разпределение, за което се дължи цена от
30.16 лв. за периода от 01.03.2017 г. до 30.04.2019 г. и върху която е
начислена лихва за забава от 5.88 лв. за периода от 01.05.2017 г. до 03.07.2020
г.
С оглед на гореизложеното в разглеждания случай се установява, че
ответникът е имал качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ през процесния период, като за процесните задължения
следва да бъде ангажинара отговорността именно ответника, доколкото се
явява единствен собственик на процесния имот. Настоящият състав намира,
че доколкото по делото е безспорно обстоятелството, че стойността на
доставената топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. за
2
процесния топлоснабден имот възлиза на сумата от 471.53 лв., то именно в
този размер следва да бъде уважен предявения иск.
След като ответникът не е изпълнили точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация е изпаднал в забава и дължи обезщетение
в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия е уговорено, че клиентът е
длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което не е
необходима последваща покана. С оглед на което претенцията по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД се явява основателна за сумата от 78.12 лв., изчислена по реда на чл.
162 от ГПК, поради което искът следва да бъде уважен в пълен размер.
Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за
дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.
). Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между
топлопреносното предприятие и топлинните счетоводители /които се
сключват при Общи условия/ се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия. Източник на процесните вземания е
продажбата на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно разпоредбата на
чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при публично известни Общи
условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат на
продавача сума за услугата дялово разпределение, чието стойност се формира
от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на
изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се
заплаща допълнителна цена по ценоразпис определен от продавача.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на „Техем сървисис“ ЕООД, като по
делото не е спорно, че третото лице - помагач е осъществявало услугата
дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период. В нормата
на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради -
етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
3
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Следва да бъде
посочено, че съгласно чл. 22, ал. 1 от общите условия е предвидено, че
клиентите заплащат на ищеца стойността на услугата „дялово разпределени“,
извършвана от избрания от тях търговец. В случая, доколкото по делото е
отделено за безспорно, че стойността на услугата за дялово разпределение за
периода от 01.03.2017г. до 30.04.2019 г. възлиза на 30.16 лв., то претенцията
се явява основателна. Действително след като ответникът не е изпълнил
точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация би
изпаднал в забава и ще се дължи обезщетение в размер на претендираната
законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за дялово
разпределение. За цената за заплащане на лихвата за дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна
енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. 84, ал. 2
от ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправени и получена
покана от ответника за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което претенцията за лихва в общ
размер на 5.88 лв. се явява неоснователна.
С оглед основателността на исковата претенция за топлинна енергия
следва да бъде разгледано и възражението за погасяване на задълженията по
давност. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Следователно еднаквостта или различието на размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като
периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен
или определяем.
Вземанията на ответното дружество съдържат изброените признаци на
понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона
за енергетиката.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Видно от Общите условия за продажба
на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за
битови нужди в гр. София в релевантни за процесния период, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
четиридесет и пет дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Преди изтичането на тези срокове вземането е ликвидно, тъй като е
установено по основание и размер, но същото не е изискуемо, защото от
първия до четиридесет и петия ден на месеца, следващ този за който е
изчислена стойността на топлоенергията съществува право, но не и
задължение за изпълнение от страна на потребителите на топлинна енергия.
4
В случая при приложение на правилото на чл. 422, ал. 1 от ГПК искът се
смята за предявен на 14.07.2020 г. и при прилагане на изложените по-горе
принципи част от задълженията за процесния, а именно за периода от
м.05.2016 г. до м.05.2017 г. на стойност 119.21 лв. от общото задължение са
погасени по давност изчислена по реда на чл. 162 от ГПК. Предвид
изложеното съдът намира, че непогасени по давност са задължения за
главница в размер на 352.32 лв. С погасяването на главните вземания са
погасени по давност и акцесорните вземания за лихва за забава начислена
върху главницата за топлинна енергия– арг. чл. 119 ЗЗД, поради което
погасени се явяват вземания за лихва за забава на стойност 23.04 лв.,
/изчислени по реда на чл. 162 от ГПК/, а общия размер на непогасените по
давност задължения за лихва възлиза на 55.08 лв.
По отношение на претенцията за дялово разпределение, то на основание
чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, давността започва да тече от датата, на която вземането е
възникнало, тоест давността за всяко месечно вземане започва да тече с
изтичане на месеца, за което е начислено – от първото число на следващия
месец. Частично погасени по давност се явяват и претенциите за дялово
разпределение за периода от 01.03.2017 г. до 30.06.2017 г. на стойност 4.52
лв., изчислена по реда на чл. 162 от ГПК, като общия размер на непогасените
по давност суми възлиза на 25.64 лв., за периода от 01.07.2017 г. до
30.04.2019 г.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК
заявителят /ищец/ има право на направените от него разноски в двете
производства, като ищецът претендира сумите от 25 лв. държавна такса в
исковото производство, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство, което настоящият състав определи на основание чл. 78, ал. 8 от
ГПК, 25 лв. платена държавна такса в заповедното производство и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство. С оглед
частичната основателност на исковите претенции на ищецът следва да му
бъде присъдена сумата в размер на 147.87 лв. С оглед частичната
неоснователност на исковата молба на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във вр.
чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния представител на ответника се дължат
разноски за първата инстанция в размер на 78.18 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение. Настоящият състав намира, че не следва да
обсъжда възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника, доколкото в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗА
същото се определя от съда.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец“ № 23Б срещу К.
Д. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, бул. „Патриарх
5
Евтимий“ № 45, ет. – партер, офис № 1, чрез адв. Р.Н., по реда на чл. 422, ал.
1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
че К. Д. Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата от
352.32 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.06.2017 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Гевгелийски“, бл. 9, ет.7, ап. 44, аб. № 243597,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 14.07.2020
г., до окончателното изплащане, сумата от 55.08 лв. – лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия периода от 15.09.2017 г. до 03.07.2020 г.,
както и сумата от 25.64 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.07.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 14.07.2020 г., до
окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по гр. д. № 30604/2020 г. по описа на СРС, 39 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за сумата над уважения
размер от 352.32 лв., до пълния претендиран размер от 471.53 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 14.07.2020
г., до окончателното изплащане, както и за периода от 01.05.2016 г. до
31.05.2017 г., иска за лихва за забава за сумата над уважения размер от 55.08
лв., до пълния претендиран размер от 78.12 лв., искът за дялово
разпределение за сумата над уважения размер от 25.64 лв., до пълния
претендиран размер от 30.16 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК - 14.07.2020 г., до окончателното изплащане,
както и за периода от 01.03.2017 г. до 30.06.2017 г.г., както и иска за сумата
от 5.88 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.05.2017 г. до 03.07.2020 г.
ОСЪЖДА К. Д. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, бул.
„Патриарх Евтимий“ № 45, ет. – партер, офис № 1, чрез адв. Р.Н., да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец“ № 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 147.87 лв. разноски в
исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец“ № 23Б,
да заплати на адв. Р.Б. Н., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА
във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 78.18 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ответника К. Д. Д. пред
СРС.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6